Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3030 15.07.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
В
открито заседание на осми юли
2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 4924 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.221, ал.2 от Кодекса на труда вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
ОУ „Гео Милев“ – с.Б. заявява, че ответницата М.П.А., ЕГН **********, е била
уволнена дисциплинарно със Заповед № ************** г. на н. на РИО – П., което
уволнение било обжалвано пред съда. С окончателно решение № 187/ 16.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4585/ 2017 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, съдът е отхвърлил
предявения иск за признаване за незаконно уволнението, извършено с посочената
заповед.
Ето
защо ответницата дължи обезщетение на работодателя на основание чл.221, ал.2 от КТ. Същото е в размер на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец
преди уволнението - 1083,34 лв. С оглед изложеното, моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 1083,34лв. – обезщетение по чл.221,
ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв. Преди
първото съдебно заседание заявява, че е изплатил изцяло процесната сума, като
представя и доказателства за това.
Съдът,
като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие следното:
Не се спори между страните, а и от приложеното
гр.д. № 5684/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр.с. се установява,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед
№ ************** г. на н. на РИО – П. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Предявените от
служителя искове за признаване за незаконно на това уволнение и отмяната му,
както и за възстановяване на предишната работа, за разглеждане на които е било
образувано гр.д. № 5684/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр.с., са
отхвърлени с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 4585/ 2017
г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е отменено решението на Окръжен съд –
Пловдив за уважаването на тези искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от Кодекса на труда, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
От трудовия
договор, представен по гр.д. № 5684/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр.с. се
установява, че трудовото правоотношение е било безсрочно, като срокът на
предизвестие е един месец. Брутното трудово възнаграждение на ответницата за
пълен работен месец преди уволнението възлиза на 1083,34лв. Ответникът е превел сумата от 1084лв. в полза
на ищеца на 05.07.2019 г.
При така установените факти съдът
достига до следните изводи:
Ответникът не оспорва предявения
иск. Предвид прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на
дисциплинарно наказание уволнение, същият дължи обезщетение за един месец в
размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец
преди уволнението. Налице е и признание на вземането на ищцовото училище от
ответника, тъй като процесната сума е преведена по банкова сметка *********. На
основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили в хода на производството, при постановяване на съдебното решение.
Предвид пълно изплащане на претендираното обезщетение, то главният иск следва
да се отхвърли. Предвид изричното
изявление на ответника, че погасява именно главното задължение, то следва да се
приеме погасяване чрез плащане на същото, а не на акцесорната претенция.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За периода 29.03.2019
г. до 05.07.2019 г. същото възлиза на 29,79лв., изчислено с общодостъпния
калкулатор за законна лихва calculator.bg.
|
дължима сума: |
лева |
|
вид на задължението: |
|
|
от дата: |
(дд.мм.гггг) |
|
до дата: |
(дд.мм.гггг) |
Резултати X
Общо дължими
лихви: 29.79 лева
След приспадане на внесената сума от
0,66лв. / представляваща разлика между внесената сума от 1084лв. и дължимото
обезщетение в размер на 1083,34лв./, то сумата възлиза на 29,13лв. Ето защо
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава ще се уважи в
посочения размер.
Ищецът
претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 380лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и държавна такса в размер на 56,66лв. Макар ответникът да е погасил главното
задължение, то това е станало в хода на производството, поради което и същият е
дал повод за предявяване на исковете, поради което и направените от ищеца
разноски следва да се възложат върху ответника.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, ПРС - ХV гр.
състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.П.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на Основно училище „Гео Милев“, БУЛСТАТ
*********, с административен адрес с.Б.,
ул.“********“ № ****, сумата от 29,13лв./
двадесет и девет лева и 13ст./ - незаплатен остатък от обезщетение за забавено
плащане, дължимо за периода от 29.03.2019 г. – 05.07.2019 г., на обезщетението
по чл.221, ал.2 от Кодекса на труда, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните със Заповед № ************** г. на н. на РИО – П., на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, сумата от 380лв./триста и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение и
сумата от 56,66лв./петдесет и шест
лева и 66ст./ - държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Основно училище „Гео Милев“, БУЛСТАТ *********, с
административен адрес с.Б., ул.“*****“ №
**** против М.П.А., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 1083,34лв., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед № ************** г. на н. на
РИО – П., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като погасено чрез плащане в
хода на производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ