Решение по дело №16915/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 16 915 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  З. „Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на П.Р.Д.

а) 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.07.2016 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм)  плюс законната лихва от 09.10.2016 г. до окончателното изплащане.

б) 578,67 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК; 

2.  на  Адвокатско дружество „Г.И П.” 1 334,67 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 933,33 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. П.Д. е със съдебен адрес –  адвокат С.,***, р-н Слатина, ул. *******” № 1. З. „Л.И.’ АД е с адрес *** 51 Д.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на П.Р.Д. срещу З. „Л.И.’ АД  за разликата над 28 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА П.Р.Д. да заплати на З. „Л.И.” АД 13,33 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 560,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищецът обжалва решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула - обжалваем интересХ200,00/1 200,00. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 18.12.2017 г. П.Д. е заявил, че на 09.07.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Ц.Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.). Вследствие на ПТП той е получил:

-  счупване на лъчевата кост на лявата предмишница;

-  кръвонасядане на гръдния кош вляво;

-  кръвонасядане и оток в областта на дланта и пръстите;

-  охлузване по вътрешната повърхност на дясното бедро.

 

[7] П.Д. е поискал от  Л.И.да му изплати обезщетение, но ответникът не го е направил. Затова П.Д. моли съда да осъди Л.И.да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и законната лихва от 09.07.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Л.И.е оспорил предявения иск. Той е заявил че:

1. ПТП не е причинено единствено и само от Ц.Й.;

2. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, защото е нарушил чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Затова Л.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 60).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че П.Д. е бил роден на *** г. Той е бил треньор по плуване, обучавал е деца и възрастни (показанията на свидетелкатаД., л. 96-гръб от делото на СРС).  

 

[10] На 09.07.2016 г. около 19:00 часа, в светлата част на денонощието, Ц.Й. е управлявал лек автомобил „Ауди” по бул. „Президент Линкълн” в посока от ул. „Бойчо Бойчев” към ул. „Монтевидео”. В района на изхода на паркинга на магазин „Билла”, Ц.Й. е предприел маневра ляв завой, като при извършването ѝ е пресякъл двойната непрекъсната линия и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

 

[11] В същото време в обратната посока на движение по бул. „Президент Линкълн” П.Д. е управлявал велосипед с 15 км/ч и се е намирал на четири-пет метра от мястото на удара. При създадената пътна обстановка и скоростта, с която се е движел П.Д., той не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара. Затова е настъпил удар между автомобила и велосипедиста, от който е пострадал велосипедистът (заключението на вещото лице Иванов, л. 74-80; протокол за оглед, л. 7; автотехническата експертиза л. 18-26 от делото на СРС). Не се спори,  че гражданската отговорност на Ц.Й. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] Вследствие на ПТП П.Д. е получил:

1. счупване на лъчевата кост на лявата предмишница;

2. кръвонасядане на гръдния кош вляво;

3. охлузване по вътрешната повърхност на дясното бедро. На 09.07.2016 г. той е постъпил в болница “Н. И. Пирогов” ЕАД, където му е била извършена мануална репозиция на счупената лъчева кост и му е била поставена гипсова имобилизация (съдебномедицинска експертиза, л. 15-17).

 

[13] След изписването, лечението на ищеца е продължило в домашни условия. През първата седмица, П.Д. е изпитвал силни болки в областта на фрактурата и не е можел да спи. Той е приемал обезболяващи. С обслужването му е помагала майка му. Той е бил 40 дни с гипсова имобилизация, след което три седмици е ходил на рехабилитация. П.Д. е бил нетрудоспособен за физически труд 2,5-3 месеца. Възстановителният период за охлузването и кръвонасяданията е бил 20 дни (заключението на вещото лице д-р К., л. 85-91; показанията на свидетелкатаД., л. 196-гръб от делото на СРС).

 

[14] На 30.08.2017 г. П.Д. е поискал от Л.И.да му изплати обезщетение за неимуществени вреди (претенцията, л. 45-47). Не се спори, че Л.И.не е направил това.

 

[15] Съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса над 200,00 лева до пълния размер от 1 200,00 лева ( л. 97). Ищецът е заплатил: 200,00 лева държавна такса (л. 57 и л. 100 от делото на СРС); 400,00 лева за вещи лица (л. 83-84 от делото на СРС); 20,00 лева за свидетел (л. 82 от делото на СРС). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 8 от делото на СГС). Л.И.не е направил разноски по делото, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[16] П.Д. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). 

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитите да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. на 09.07.2016 г. П.Д. е участвал в ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищеца;

3. ПТП е било причинено от Ц.Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника Л.И.;

4. от ПТП П.Д. е претърпял неимуществени вреди;

5. Л.И.не е заплатил обезщетение на П.Д..

 

[20] Съдът приема, че Ц.Й. е предизвикал ПТП, защото: водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия като двор, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците движещи се по пътя, който той напуска (чл. 37, ал. 2 от ЗДвП). Ц.Й. не е пропуснал велосипедиста. Той е завил наляво, като е пресякъл двойна непрекъсната разделителна линия, която за ППС е забранено да застъпват и пресичат. Към момента на предприемане на маневрата велосипедистът П.Д. се е намирал на 4-5 метра от мястото на удара и се е движел с около 15 км/ч. При създадената пътна обстановка и скоростта, с която се е движел П.Д., той не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара. Затова съдът приема, че Ц.Й. е причинил ПТП.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 09.07.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 09.07.2016 г. П.Д. е бил на 30 години. Той е бил треньор по плуване, обучавал е деца и възрастни. Вследствие на ПТП той е получил счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, кръвонасядане на гръдния кош вляво, охлузване по вътрешната повърхност на дясното бедро. На 09.07.2016 г. той е постъпил в болница “Н. И. Пирогов” ЕАД, където му е била извършена мануална репозиция на счупената лъчева кост и му е била поставена гипсова имобилизация.

 

[27]  След изписването, лечението на ищеца е продължило в домашни условия. През първата седмица, П.Д. е изпитвал силни болки в областта на фрактурата и не е можел да спи. Той е приемал обезболяващи. С обслужването му е помагала майка му. П.Д. е бил 40 дни с гипсовата имобилизация, след което три седмици е ходил на рехабилитация. Той е бил нетрудоспособен за физически труд 2,5-3 месеца. Възстановителният период за охлузването и кръвонасяданията е бил около 20 дни.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до  31.12.2014 г.[4];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[5];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[6] Увеличението на МРЗ от 05.12.2014 г. до 09.07.2016 г. е било 23,53%.

 

[30] Предмет на решение на САС 937-2017-12-ти с-в по гр. д. 294/2017 г. е било обезщетяването на неимуществени вреди от близко счупване на лъчевата кост от 05.12.2014 г. С него САС е определил обезщетение от 25 000,00 лева^[7].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът също така отчита и обстоятелството, че от 05.12.2014 г. до 09.07.2016 г. МРЗ се е увеличила с 23,53%. Затова съдът приема, че 28 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати на П.Д. 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[32] Ответникът е възразил, че П.Д. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото в качеството си на велосипедист е нарушил чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП. Съдът не установява извършването на нарушение от П.Д.. Затова възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[33] П.Д. търси разноски. Той е направил такива за 620,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 28 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на ищеца 578,67 лева разноски по делото, а на адвокатско дружество „Г.И П.“ 1 334,67 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х28 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 933,33 лева държавна такса (1 120,00-(200,00х28 000,000/30 000,00).

       

[35] Л.И.също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 2 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на  Л.И.13,33 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х2 000,00/30 000,00).

 

Съдия: