Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1973 02.08.2019
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и трети юли Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Недялка Димитрова
като разгледа докладваното гр.д. № 4348
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Д.Т.Д.
*** искова молба, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 864,86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 144,144 часа
извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.04.2017 г. - 31.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния
период е полагал труд като *** в *** РУ – Бургас, при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец. Твърди също така, че
през процесния период е положил общо 1008 часа нощен труд, който след
преизчисляването му към дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 1 152,14
часа, което води до извънреден труд в размер на 144,144 часа и същият следва да
му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лв. на час.
В съдебно заседание е направено и прието от
съда изменение на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата
от 1 083,41 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 155,58 часа
положен извънреден труд през процесния период. Процесуалният представител на
ищеца поддържа иска в съдебно заседание,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по
основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е
заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е полагал труд на смени
по график. Твърди се обаче, че съгласно действащата през исковия период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд към дневен, а дори се приеме, че са налице условия за такова
преизчисляване по аналогия с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, то следва да се приложи коефициент 1, тъй
като посоченият в исковата молба коефициент 1,143 е приложим при трудови
правоотношения и при служебни правоотношения по реда на ЗДСл, но не и по ЗМВР.
Твърди се също така, че отработените от ищеца часове над нормативно установения
брой за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. са отчетени със съответните протоколи и
този труд му е бил заплатен своевременно, като на основание заповеди на
министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в
размер на 0,25 лв. Моли се искът
да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора, ангажирани са доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е бил назначен на длъжност „***“ в структура на ОД на МВР-Бургас.
Не се спори също така, че ищецът е
полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, съгласно представените по делото протоколи за
отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение
и положения труд по време на официални празници в *** РУ – Бургас, през периода
м. 04.2017 г. – м. 05.2019 г. ищецът е отработил 136 нощни смени от по 12 часа
или общо 1 632 часа. Съгласно данните от протоколите за отчитане на
работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., както и съгласно платежните бележки,
ищецът е положил и са му били заплатени общо 1 088 часа нощен труд за процесния
период, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1 243,58 часа.
Видно е, че разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
нощен труд възлиза на 155,58 часа (в заключението на вещото лице на две места
са посочени различни стойности - 155,88 часа и 200,20 часа, което според съда
се дължи на технически грешки), като в експертизата е посочено, че дължимото
възнаграждение за този труд е в размер на 1 083,41 лв. По искане на
ответника вещото лице е изчислило и размера на полагащото се на ищеца
възнаграждение за положен нощен труд през процесния период без преизчисляване
коефициент с 1,143 и при ставка 0,25 лв. (съгласно заповеди на Министъра на
вътрешните работи), като е установило, че в този случай дължимото
възнаграждение за реално положените от ищеца 1 632 часа нощен труд е в общ
размер от 272 лв. и това възнаграждение му е било заплатено изцяло. Съдът
намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като
страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
В отговора е посочено, че са представени
Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, но такива липсват по делото. В заключението на
вещото лице обаче е посочено, че с тези заповеди е определен размерът на
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а именно 0,25 лв./1 час.
При така ангажираните доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014
г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията
и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват
с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016
г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. Липсата на такива изрични норми в Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за
полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му
по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването
на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба
за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
В случая от
заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през процесния
период ищецът е положил
общо 1 088 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват
на 1243,58 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 155,58 часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на
вещото лице е в размер на 1 083,41 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция
и налага уважаването й в пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на
извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от предявяването на иска – 03.06.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото, които са в размер на 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска в уважената
му част, която е в размер на 50,00 лв.
На осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната
лихва върху него.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 083,41 лв. (хиляда осемдесет и три лв. и четиридесет
и една ст.), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за 155,58 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд
през периода 01.04.2017 г. - 31.05.2019
г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 300,00 лв. (триста лв.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.).
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 02.08.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД