Решение по дело №4348/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1973
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120104348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1973                                  02.08.2019 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                Х граждански състав

На двадесет и трети юли                                                             Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                                     Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Недялка Димитрова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 4348 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Д.Т.Д. *** искова молба, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 864,86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 144,144 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.04.2017 г. - 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като *** в *** РУ – Бургас, при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също така, че през процесния период е положил общо 1008 часа нощен труд, който след преизчисляването му към дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 1 152,14 часа, което води до извънреден труд в размер на 144,144 часа и същият следва да му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лв. на час.

В съдебно заседание е направено и прието от съда изменение на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1 083,41 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 155,58 часа положен извънреден труд през процесния период. Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е полагал труд на смени по график. Твърди се обаче, че съгласно действащата през исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд към дневен, а дори се приеме, че са налице условия за такова преизчисляване по аналогия с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то следва да се приложи коефициент 1, тъй като посоченият в исковата молба коефициент 1,143 е приложим при трудови правоотношения и при служебни правоотношения по реда на ЗДСл, но не и по ЗМВР. Твърди се също така, че отработените от ищеца часове над нормативно установения брой за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч. са отчетени със съответните протоколи и този труд му е бил заплатен своевременно, като на основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност „***“ в структура на ОД на МВР-Бургас.

Не се спори също така, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, съгласно представените по делото протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в *** РУ – Бургас, през периода м. 04.2017 г. – м. 05.2019 г. ищецът е отработил 136 нощни смени от по 12 часа или общо 1 632 часа. Съгласно данните от протоколите за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., както и съгласно платежните бележки, ищецът е положил и са му били заплатени общо 1 088 часа нощен труд за процесния период, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1 243,58 часа. Видно е, че разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 155,58 часа (в заключението на вещото лице на две места са посочени различни стойности - 155,88 часа и 200,20 часа, което според съда се дължи на технически грешки), като в експертизата е посочено, че дължимото възнаграждение за този труд е в размер на 1 083,41 лв. По искане на ответника вещото лице е изчислило и размера на полагащото се на ищеца възнаграждение за положен нощен труд през процесния период без преизчисляване коефициент с 1,143 и при ставка 0,25 лв. (съгласно заповеди на Министъра на вътрешните работи), като е установило, че в този случай дължимото възнаграждение за реално положените от ищеца 1 632 часа нощен труд е в общ размер от 272 лв. и това възнаграждение му е било заплатено изцяло. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.

По делото са представени от страна на ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно от него.

В отговора е посочено, че са представени Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, но такива липсват по делото. В заключението на вещото лице обаче е посочено, че с тези заповеди е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, а именно 0,25 лв./1 час.

При така ангажираните доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

 Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време   отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).  

В случая от заключението на назначената по делото експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 088 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1243,58 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 155,58 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в размер на 1 083,41 лв. По делото липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция и налага уважаването й в пълен размер.

На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска – 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска в уважената му част, която е в размер на 50,00 лв.

На осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 1 083,41  лв. (хиляда осемдесет и три лв. и четиридесет и една ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 155,58 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.04.2017 г. - 31.05.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 300,00 лв. (триста лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лв.).

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 02.08.2019 г.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД