№ 15502
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Цв. П.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110167031 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 384/05.10.2023 г. на управителя на „.... и неговата отмяна, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6 060,22 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 06.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата Д. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № 677/25.05.2022 г. е била в
трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е заемала длъжността:
„Специалист, подбор на персонала и анализи“, а впоследствие по силата на подписано
допълнително споразумение № 1567/28.03.2023 г. и длъжността „...... Поддържа, че в
действителност е изпълнява трудовите функции на новозаетата длъжност още от 2023 г.,
като на 05.10.2023 г., около 18:00 часа е получила предизвестие с изх. № 135-ЧР/05.10.2023
г., както и заповед № 384/05.10.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Сочи, че въпреки
заявеното от нея желание да се запознае с документите, удостоверяващи твърдението за
съкращаване на щата – заповед за съкращаване, старо и ново щатно разписание и заповед за
извършване на подбор, такива не са й представени, поради което оспорва да е извършено
реално съкращаване на щата, както и да е извършен подбор по чл. 329 КТ, респ. между кои
лица и въз основа на какви критерии, в случай, че такъв изобщо е извършен. Поддържа, че
уволнението е извършено в рамките на предприето от ответника масово уволнение по
смисъла на § 1, т. 9, б. „в“ от ДР на КТ, без работодателят да изпълнил задълженията си по
чл. 130а КТ да извърши необходимите консултации и да уведоми Агенцията по заетостта при
спазване на срока по чл. 130а, ал. 7 КТ. Допълва, че ответникът не е уведомил и не е
направил консултации с Агенция по заетостта, което ищцата счита за допълнително
основание за незаконосъобразност на уволнението. Сочи, че в резултат на извършеното
уволнение е останала без работа, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, равняващо
1
се на сумата от 6 060,22 лв. Предвид изложеното, моли съда да признае извършеното със
заповед № 384/05.10.2023 г. уволнение за незаконно и да го отмени. Претендира и
обезщетение за оставане без работа за периода от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2023 г. до окончателното
плащане Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение, в рамките
на което ищцата е заемала длъжността „специалист, подбор на персонала и анализи“, а
впоследствие и длъжността „...... Сочи, че със заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г. е взето
решение за съкращаване на щата, като е съкратена една от двете съществуващи щатни
бройки за длъжността ....., като най-напред е издадена и заповед № 134-ЧР/03.10.2023 г., с
която е определена комисия за провеждане на процедура по подбор между служителите,
заемащи двете щатни бройки на съкратената длъжност ...... Твърди, че за извършения подбор
е съставен протокол от 04.10.2023 г., с който е предложено прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата Д. П., след което на 05.10.2023 г. на същата е връчена процесната
заповед № 384/05.10.2023 г., поради което счита, че правилата за извършване на подбор са
спазени. Оспорва твърдението на ищцата, че още преди подписване на допълнителното
споразумение от 28.03.2023 г. е изпълнявала длъжността „....., както и да не е налице реално
съкращаване на щата. Оспорва да е осъществил масови уволнения. Прави изрично
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като заповед № 384/05.10.2023 г. е връчена
на ищцата още същия ден – на 05.10.2023 г., поради което 2-месечният давностен срок е
изтекъл на 05.12.2023 г., т. е. преди подаване на исковата молба в съда – на 06.12.2023 г.
Поддържа, че със заповед № 121-ЧР/30.08.2023 г. работодателят е утвърдил щатно
разписание, според което щатните бройки за длъжността „..... са били две, което е довело до
взимане на решение от 03.10.2023 г. за изменение на щатното разписание, съкращавайки
една от двете съществуващи щатни бройки за посочената длъжност. Сочи, че е извършена
процедура по чл. 329 КТ за подбор на персонала, която е приключила с решение за
прекратяване трудовия договор на ищцата, тъй като е получила по - ниска оценка в
сравнение с другата служителка – Е. В., заемаща същата длъжност, съблюдавайки двата
критерия – 1/ образование и трудов стаж и 2/ качество на изпълняваната работа и
комуникация с колегите, както становището на прекия им ръководител – Д. К.. Обобщава, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно извършено при
спазване на установената в закона форма и съдържание на издадения акт. Сочи, че
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е безвиновно, поради което
работодателят няма задължение да предоставя информация на служителите си за своите
бизнес процеси и решения, поради което счита, че направените от ищцата възражения за
предоставяне на документи за вътрешното преструктуриране на дружеството са
неоснователни. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не са налице
масови уволнения, както и че дори да е налице неспазване на процедура в тази насока, това
би било административно нарушение, без да води незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Поддържа, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г. По изложените
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 26.02.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 677/25.05.2022 г., в рамките на което
ищцата е заемала длъжността „специалист, подбор на персонала и анализи“, а впоследствие
2
по силата на подписано допълнително споразумение № 1567/28.03.2023 г. и длъжността
„....., като със заповед № 384/28.03.2023 г., връчена на 05.10.2023 г., същото е било
прекратено на посоченото в нея основание – по чл. 328, ал. 1, 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Не се спори още относно твърдяния размер на получаваното от
ищцата брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно: 6
060,22 лв.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по
делото – трудов договор № 677/25.05.2022 г., допълнително споразумение № 1567/28.03.2023
г. към него, извадка от трудовата книжка на ищцата, съдържаща отбелязване относно
прослуженото от нея време при ответника в периода от 20.06.2022 г. до 06.10.2023 г., заповед
№ 384/05.10.2023 г. и др.
Видно от мотивите на заповедта, като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, а като
фактическо такова е посочено съкращаване на щата поради промени в организационната
структура на работодателя с цел оптимизация на работния процес, като от направеното
отбелязване върху документа се установява, че заповедта е връчена на ищцата при отказ в
18:00 часа на 05.10.2023 г., който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели, а
последният нейн работен ден при ответника е 05.10.2023 г. От ръкописния текст на гърба на
заповедта става ясно, че ищцата е възразила, че е изискала, но не са предоставени заповед
за съкращаване на щата, старо и ново щатно разписание, заповед за подбор и критериите за
извършването му. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл.
220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието (6 060,22 лв.) и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от
3 дни (956,87 лв.).
Установява се, че издаването на заповедта се предхожда от отправянето на
предизвестие от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата с посочено основание за това – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ –
поради съкращаване на щата, считано от 06.10.2023 г., като видно от отбелязването върху
документа същият е получен от служителя при отказ в 18:00 часа на 05.10.2023 г., който факт
е удостоверен с подписите на двама свидетели. От ръкописния текст в долната част на
документа става ясно, че ищцата е възразила, че е изискала, но не са предоставени заповед
за съкращаване на щата, старо и ново щатно разписание, заповед за подбор и критериите за
извършването му.
Със заповед № 121-ЧР/30.08.2023 г. на управителя на „.... е взето решение за
утвърждаване на ново щатно разписание на длъжностите в дружеството, което влиза в сила,
считано от 01.09.2023 г., според което се предвиждат две щатни бройки за длъжността „......
Със заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г. на управителя на „.... са взети следните решения 1/
за съкращаване в щата на дружеството, като считано от 03.10.2023 г. се премахва една щатна
бройка за длъжността ....., 2/ утвърдено е новото щатно разписание на длъжностите в
дружеството, което влиза в сила считано от същата дата и 3/ във връзка с извършеното
съкращаване в щата да се проведе процедура по подбор по реда на чл. 329 КТ на
служителите, заемащи длъжността ...... Установява се, че според новото щатно разписание се
предвижда една щатна бройка за длъжността „......
Със заповед № 134-ЧР/03.10.2023 г. на управителя на „.... е наредено създаването на
комисия за подбор по чл. 329 КТ в следния състав: Д. Д. К. – „... и управител, .... – „.... и .... –
„Главен юрисконсулт“, като процедурата по подбора следва да се извърши в срок до
05.10.2023 г. Заложени са следните критерии, въз основа на които да се извърши подборът, а
именно: 1) във връзка с квалификацията (образование, трудов стаж при работодателя на
идентична или сходна длъжност) и 2) други (качество на изпълняваната работа,
комуникативност в отношенията с колеги и трети лица, като е предвидена точкова система –
3
от 2 до 6, при която всеки служител следва да получи обща оценка, равна на сбора от
оценките по отделните критерии, след което да се прекрати трудовото правоотношение със
служителя, заемащ длъжността ....., получил най-ниска обща оценка.
В изпълнение на заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г. и заповед № 134-ЧР/03.10.2023 г. за
резултата от работата на комисията за извършване на подбор по чл. 329 КТ е съставен
протокол от 04.10.2023 г., в който е отразено, че в процедурата са били включени двама
служители, заемащи длъжността „....., а именно: Д. П. П. и ....., като крайните оценки за
всяка една от тях са поставени на база заложените критерии, а именно: 1/ квалификация -
образование и трудов стаж при работодателя на идентична или сходна длъжност и 2/ други –
качество на изпълняваната работа и комуникативност в отношенията с колеги и трети лица,
след запознаване със съдържащите се в трудовите им досиета документи и становище,
изразено от прекия им ръководител Д. Д. К.. По отношение на критерия образование
комисията е установила, че Д. П. има завършена средно образование, а Е. В. има завършено
висше образование с квалификационна степен „магистър“, поради което П. е получила 3 т., а
В. е получила 5 т., по отношения на критерия трудов стаж при работодателя на сходна или
идентична длъжност комисията е установила, че Д. П. има 1 г., 3 месеца и 13 дни трудов
стаж при работодателя, а Е. В. има 3 г. и 2 дни трудов стаж при работодателя, поради което
П. е получила 3 т., а В. е получила 5 т., или по критерия квалификация комисията е
определила общо 6 т. за Д. П. и общо 10 т. за Е. В.. По отношения на другите критерии за
оценка комисията е установила, че Д. П. изпълнява задачите си със задоволителни резултати
и проявява задоволително администриране и оформяне на документи, а Е. В. изпълнява
задачите с отлични резултати и проявява отлично администриране и оформяне на
документи, поради което П. е получила 3 т., а В. е получила 6 т., по отношение на критерия
комуникативност в отношенията с колеги и трети лица комисията е установила, че Д. П.
слабо организира срещи с кандидати за работа и провеждане на цялостната процедура по
наемане и комуникиране с ръководители на съответни екипи и кандидати за работа, а .....
отлично организира срещи с кандидати за работа и провеждане на цялостната процедура по
наемане и комуникиране с ръководители на съответни екипи и кандидати за работа, поради
което П. е получила 2 т., а В. е получила 6 т., или по критерия други комисията е определила
общо 5 т. за П. и общо 12 т. за В..
Обобщението на комисията е, че общият сбор на точките по всички критерии е, както
следва: общо 11 т. за Д. П. и общо 22 т. за Е. В., поради което на база посочените оценки
комисията е предложила да бъде прекратен трудовият договор с ищцата Д. П. П..
От удостоверение от 19.03.2024 г. за връчване от ССЕВ се установява, че на 05.12.2023
г. процесуалният представител на ищцата – адв. Е. В. О. е подал искова молба на Д. П. П.,
като същата е адресирана до Софийски районен съд и е получена на 07.12.2023 г.
При извършена констатация в открито съдебно заседание на 18.04.2024 г. в оригинала
на трудовата книжка на ищцата съдът е констатирал вписването в нея на прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника считано от 06.10.2023 г., както и липсата на
последващо вписване относно следващ работодател на същата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката ...., която
разказва, че работи като „главен юрисконсулт“ в правен отдел при ответника и в това си
качество в началното на м. октомври (4-ти или 5-ти) е участвала в комисията, извършила
подбора на служителите, заемащи длъжността „....., преди прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата Д. П.. Сочи, че в състава на комисията са участвали още
управителят на дружеството и В. К., като на база взетите критерии за извършване на подбор
на вниманието на комисията са представени документите за образование на двете
служителки, представляващи част от трудовите им досиета, след което по втората категория
критерии във връзка със справянето на работата управителката Дияна е запознала
останалите членове с тримесечните оценки на двете служителки, въз основа на които са
4
взети и решенията по втория критерий и са били разпределени точките. Уточнява, че
периодичните оценки се съхраняват във вътрешната система на работодателя, до която
свидетелката принципно няма достъп, но се е запознала с тях от компютъра на Д. която в
качеството си на техен пряк ръководител има достъп до тях. Свидетелката разяснява още, че
за работата на комисията е съставен протокол, подписан от всички членове на комисията,
потвърждавайки пред съда авторството на подписа си върху протокола от 04.10.2023 г.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице
по съдебно-графологическата експертиза, което е достигнало до извод, че констатираните
съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни и устойчиви и
достатъчни в своята съвкупност за да се приеме, че изследваният подпис върху заповед №
133-ЧР/03.10.2023 г. за съкращаване на една щатна бройка от длъжността „..... изхожда от
посоченото като нейн автор лице – Д. К..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
процесната заповед № 384/05.10.2023 г., която тя оспорва, на посоченото в нея основание
считано от посочения в нея момент в т. ч. и спазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ответника - работодател в съдебното производство за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на
законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание – по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, са следните: 1. реално съкращаване на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност или се
съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни
длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното
уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени
от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение №
216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по
гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В случая, по делото не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства – трудов договор № 677/25.05.2022 г., допълнително
споразумение № 1567/28.03.2023 г. към него и извлечение от трудовата книжка на ищцата,
че в периода от 20.06.2022 г. до 05.10.2023 г. страните по делото са били обвързани от
действащо помежду им трудово правоотношение, което с процесната заповед №
384/05.10.2023 г., връчена на ищцата на 05.10.2023 г., е било прекратено, считано от
06.10.2023 г., на посоченото в нея основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, поради което и на основание нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ
5
тези обстоятелства с правно значение са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото от 26.02.2024 г.
Установява се също така, че преди издаване и връчване на заповедта от страна на
ответния работодател е отправено писмено предизвестие, получено от ищцата на 05.10.2023
г., който факт не се оспорва от нея, а и следва от писменото удостоверяване върху
документа, че връчването е станало при отказ именно на посочената дата, за което са се
подписали двама свидетели, чието авторство също не е оспорено. Законът урежда два
начина за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с
предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие от връчването (освен ако в нея не е посочено
друго, но преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с
изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част
от него. В хипотезата на съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с
предизвестие, поради което приложение следва да намери чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, а не чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ, както се поддържа от ответника. В случая, изрично в предизвестието е
посочено, че последният работен ден е на 05.10.2023 г. и трудовото правоотношение се
прекратява считано от 06.10.2023 г., тъй като срокът на предизвестието няма да бъде спазен,
поради което е разпоредено на служителката да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Ето защо, именно 06.10.2023 г. е началната дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като това е станало с изтичане на посочения в заповедта срок съгласно
чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ. В същото време в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ се предвижда, че при искове
относно прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е настоящият случай, 2-
месечният срок по ал. 1, т. 2 на същата разпоредба започва да тече от деня на
прекратяването, т. е. от 06.10.2023 г. Следователно, за ищцата 2-месечният давностен срок за
упражняване на правото да потърси съдебна защита срещу твърдяното незаконно уволнение
изтича на 06.12.2023 г. (сряда, присъствен ден). В случая, исковата молба е входирана в
регистратурата на съда на 06.12.2023 г., т. е. в последния ден на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2
КТ, поради което същият е спазен. Нещо повече, дори да се приеме, че началната дата на
срока следва да е 05.10.2023 г., както се твърди от ответника, до какъвто извод съдът не
достигна, видно е от удостоверението на л. 122 от делото, че на 05.12.2023 г.
пълномощникът на ищцата – адв. О. е подал до Софийски районен съд искова молба в
електронна форма от името на Д. П. П., като по делото не се твърди, а и не се доказва тя да е
с различен предмет от тази, въз основа на която е образувано настоящото дело, а именно:
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, насочени срещу
ответника „...., поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр.
1 ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата или в електронна форма. Изложеното обосновава извод, че ищцата
своевременно е упражнила правото си да потърси съдебна защита, спазвайки 2-месечния
срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Действително, прави впечатление, че електронно подадената
искова молба е получена в съда на 07.12.2023 г., поради което обективно невъзможно е това
електронно изявление да касае исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, доколкото последната е входирана на 06.12.2023 г., т. е. преди 07.12.2023 г. Ето защо,
съдът приема, че то касае исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело №
67216/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, както се поддържа от ответника, но въпреки това
отново не може да се направи извод за пропускане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Това е
така, тъй като от значение е дали съдебната защита е била своевременно потърсена, като в
случая ищцата е сторила това още на 05.12.2023 г., а вътрешно организационен въпрос в
съответния съдебен орган е колко дела са били образувани въз основа на така направеното
електронно изявление. Изложеното обосновава извод, че заявеното от „.... възражение за
пропускане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователно, поради което следва да се
6
извърши по-нататъшна преценка доколко съкращаването на заеманата от Д. П. щатна бройка
от длъжността „..... е реално извършено и в случай, че това е така, извършен ли е подбор по
реда на чл. 329 КТ при спазване на законоустановените изисквания и критерии за това.
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ означава премахване
считано от един определен момент за напред на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно, поради което законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищцата длъжност се
установява от представената заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г., обективираща решение на
управителя на „.... – Д. К., за съкращаване на щата на дружеството, като считано от
03.10.2023 г., т. е. преди издаване и връчване на оспорената заповед № 384/05.10.2023 г., се
премахва една щатна бройка от длъжността „..... и е утвърдено ново щатно разписание на
длъжностите в дружеството, което влиза в сила също считано от 03.10.2023 г. В случая, при
съпоставка на новото щатно разписание, в сила от 03.10.2023 г., представляващо
приложение към заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г., с действащото до този момент щатно
разписание, в сила от 01.09.2023 г., утвърдено със заповед № 121-ЧР/30.08.2023 г.,
представляващо неразделна част от същото, действително се установява премахването на
едната от общо двете съществуващи щатни бройки за длъжността ....., заемана от ищцата Д.
П., т. е. документално е налице премахване на същата. Изявлението на работодателя за
съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването, а щатното разписание е
документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените. Затова
този документ, съпоставен с предходен такъв, следва да съдържа волята на работодателя за
съкращаване на щата (в този смисъл - Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011
г., IV г. о., ВКС). В случая, по делото се доказва както направено от работодателя изявление
за съкращаване на едната от съществуващите общо две щатни бройки за длъжността .....,
обективирано в заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г., която съдът приема, че изхожда от
оправомощено за това лице – управителят на ответното дружество, предвид проведеното от
ответника „.... успешно доказване на авторството на положения от името на Д. К. подпис
върху заповедта, с оглед изводите на вещото лице по съдебно-графологическата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено след изследване на достатъчен по обем
сравнителен материал, както и на оспорената заповед в оригинал, съдът кредитира изцяло,
така и отразяването на тази негова воля в новото щатно разписание и структурата на
персонала, утвърдено на същата дата. Управителят /законният представител/, комуто е
възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема
решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично
изключени от закона или устава на дружеството, в т. ч. с правомощието да променя щатното
разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в
устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от
колективния му орган. В случая, взетото на 03.10.2023 г. решение за съкращаване на щата е
напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице воля за закриване на заеманата от ищцата
длъжност от оправомощено за това лице, а именно: управителят на ответното дружество.
Релевираните с исковата молба доводи, че така обсъдените писмени доказателства – заповед
№ 133-ЧР/03.10.2023 г. и длъжностно разписание към нея, също в сила от 03.10.2023 г., не я
обвързват, тъй като са едностранно съставени, а освен това не са подписани от нея и нямат
достоверна дата, не следва да бъдат споделени. Действително касае се за частни
свидетелстващи документи, които са едностранно съставени от работодателя, но в случая
удостоверените в тях данни относно наличието на надлежно взето решение за съкращаване
на щата на посочената в тях дата – 03.10.2023 г. се потвърждават и от показанията на
7
свидетелката ....., която в качеството си на служител на ответника споделя, че цялостната
процедурата по уволнението на ищцата се е осъществила в началото на м. октомври, което е
в подкрепа на удостоверените в процесната заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г., обективираща
решението за съкращаване на щата, както и в щатно разписание към нея обстоятелства
относно момента на съставянето им, още повече, че по време на разпита си тя с точност е
потвърдила конкретната дата на изготвяне на същата – 03.10. Съдът намира, че показанията
на тази свидетелка, вкл. и преценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото тя все още е
служител на ответника, са добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на
правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, доколкото в тази част те се подкрепят
и от обсъдените по-горе писмени доказателства – заповед № 133-ЧР/03.10.2023 г. и щатно
разписание към нея, а освен това за опровергаването им не са ангажирани други
доказателства от страна на ищцата. Нещо повече, житейски логично е да се приеме, че
именно лице, което е служебно ангажирано при ответника, непосредствено е възприело
настъпилите промени в организационната структура на работодателя, както и начина, по
който се е осъществила цялостната процедура, още повече, че свидетелката Янкова лично е
участвала в част от нея, тъй като е била член на комисията, която е осъществила подбора
между двете служителки, заемащи съкращаваната длъжност „Ръководите екип „Подбор на
персонал“. По делото не се спори, че на Д. П. не е предоставена възможност да се запознае
със самата документация преди прекратяване на трудовото правоотношение с нея, но съдът
намира, че сам по себе си този факт не опорочава процедурата по съкращаване на щата, тъй
като за работодателя не съществува такова задължение. Точно обратното,
законосъобразността на процедурата по съкращаване на щата подлежи на проверка в
рамките на съдебния процес, в който тя е била оспорена, както е в настоящия случай, като
преценката на служителя относно наличието на формалните предпоставките за нейното
реализиране не обвързва работодателя. Ето защо, съдът приема, че в случая съкращаването
на щата е реално извършено, тъй като по делото е доказано премахването на една щатна
бройка за изпълнение на определени трудови функции, отнасящи се именно до заеманата от
ищцата Д. П. длъжност.
При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата еднородни
длъжности (трудови функции) прекратяването на трудовия договор с работника или
служителя, заемащ съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който
става част от упражняване на субективното право на уволнение – арг. чл. 329 КТ.
При задължителност на подбора работодателят е този, който преценява какви да бъдат
критериите, въз основа на които той да се осъществява, като в основата му стоят
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на работа). Касае се за
специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от този, който поради
характера на работодателската си функция е длъжен да има непосредствени впечатления от
трудовите умения, навици, опит, знания и начин на изява на всеки един от наетите от него
работници. Като субективно право упражняването на подбора е насочено към определена от
законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно
посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка на
работата на всеки един участник в него, като се обективират чрез външно изявената воля на
работодателя. За да направи оценка за квалификацията и нивото на изпълнение на
възложената трудова функция, работодателят трябва да получи информация относно
приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника
или служителя или от назначена от него комисия от специалисти в съответната
производствена или служебна сфера. Когато преценката на тези лица е обективирана в
писмен протокол той представлява частен свидетелстващ документ, поради което при
оспорването от уволнения работник или служител на отразените в него констатации, то
същите подлежат на пълно и главно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели
8
и/или други доказателствени средства с оглед установяване действителните качества на
участвалите в подбора лица.
В случая, с исковата молба от страна на ищцата е направено оспорване относно
законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ, обосновано с твърдението, че не става ясно
дали такъв изобщо е извършен и ако да – между кои лица и въз основа на какви критерии,
като за установяване на обстоятелствата в тази насока е представен протокол за работа на
комисия от 04.10.2023 г., в който са посочени участващите в подбора лица, заемащи
съкращаваната длъжност ..... - Д. П. П. и ....., критериите за извършването му – 1)
професионална квалификация (образование и стаж при работодателя на идентична или
сходна длъжност) и 2) други (качество на изпълняваната работа и комуникативност в
отношенията с колеги и трети лица) и въведена и точкова система за оценяване на всеки
един от служителите, участвали в извършване на подбора, като изрично в документа се
предвижда, че се издава в изпълнение на обсъдената по - горе заповед № 134-ЧР/03.10.2023
г., с която е разпоредено сформирането на комисия за извършване на подбор, определени са
участващите в нея лица, критериите за извършване на подбора, служителите, които
процедурата по подбора следва да обхваща, а именно: служителите, заемащи длъжността
....., както и точковата система, която членовете на комисията следва да приложат. От
заповедта от 03.10.2023 г. се установява и персоналният състав на комисията, включваща
лицата Д. К. – председател, .... и ..... – членове, като в това си качество същите са подписали
и протокола от 04.10.2023 г., потвърждавайки по този начин, че удостоверените в него
обстоятелства са се осъществили в обективната действителност именно по описания начин.
Нещо повече, за установяването им е допуснато и събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката ....., която като член на комисията лично е участвала в извършване на
подбора, поради което е формирала непосредствените си впечатления в тази насока. По
време на разпита си свидетелката потвърждава, че е участвала в работата на комисията,
която след запознаване със съдържащите се в трудовите им досиета документи е установила,
че служителката ..... има по-висока степен на образование и по-дълъг стаж при ответника,
поради което е получила по-голям брой точки по критерий квалификация – общо 10 т., което
е в съответствие с описаната в заповед № 134-ЧР/03.10.2023 г. точкова система, предвид
това, че за висше образование с квалификационна степен „магистър“ и трудов страж над 3 г.
се предвижат по 5 точки, т. е. общо 10 точки. Действително по делото не са представените
цитираните от свидетелката материали от трудовите досиета на оценяваните служители, за
да се извърши преценка дали посоченото лице действително е било по-добре
квалифицирано, но тези констатации на комисията не се оспорват от ищцата Д. П., която
нито с исковата молба, нито с допълнителната молба от 20.03.2024 г. (л. 121 от делото) не е
изложила твърдения да има по-висока степен на придобито образование или по-дълъг стаж
при ответника в сравнение с другата оценявана служителка ....., за да се приеме, че
констатациите на комисията в този смисъл не съответстват на обективната действителност,
респ., че от страна на работодателя е следвало да ангажират допълнителни доказателства в
тази насока, както вече се поддържа от ищцата едва с писмената защита по делото. Касае се
за обективен критерий, наличието на който може да се провери именно след запознаване с
материалите от трудовото досие на съответния служител, а видно е от показанията на
свидетелката Янкова, че комисията е сторила това, обективирайки впоследствие
констатациите си за по-висока квалификация на служителката ..... в протокола от 04.10.2023
г., определяйки по – висок брой точки по този критерий – общо 10. Отново от показанията
на свидетелката Янкова се установява, че по – висок брой точки комисията е определила и
по втория критерий – други (качество на изпълняваната работа и комуникативност в
отношенията с колеги и трети лица), като тази нейна констатация се основава на
впечатленията на прекия ръководител на оценяваните служители – Д. К.. Действително,
посоченото лице е представител на ръководството на ответното дружество – управител, но в
същото време е отразено, че е и пряк ръководител на оценяваните служители в качеството си
9
и на „..., поради което именно Калъчева следва да е формирала най-съществени преки
впечатления относно качеството им на работа. Нещо повече, в показанията си свидетелката
Янкова заявява, че констатацията на комисията, че служителят ..... следва да получи по –
висок брой точки (общо 12) и по втория от заложените критерии (качество на изпълняваната
работа и комуникативност в отношенията с колеги и трети лица), не се основават само на
преценката на прекия ръководител, но също така и на резултатите от проведеното
периодично оценяване (на всяко тримесечие), съдържащи се във вътрешната система на
работодателя, с които свидетелката се е запознала от лаптопа на Д. К., посочвайки, че
именно тя следва да има достъп до посочената информация. В случая, отново преценявайки
разказаното от свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, като се отчита евентуалната нейна
заинтересованост, доколкото е служебно ангажирана при ответника, съдът приема, че
показанията на ..... представляват годен доказателствен източник в подкрепа на описаните в
протокола от 04.10.2023 г. констатации, поради което служат за изясняване на релевантни за
спора факти. Както се посочи по-горе, изрично свидетелката е потвърдила участието си в
комисията по подбора, както и крайните изводи, до които е достигнал този помощен орган
на работодателя, за да се приеме, че удостоверените в протокола обстоятелства действително
са се осъществили по описания начин. В тази връзка следва да се отбележи, че в исковата
молба се съдържа общо оспорване относно липсата на данни между кои лица и въз основа на
какви критерии е извършен подборът по чл. 329 КТ, а с допълнителната молба от 20.03.2024
г. ищцата е оспорила единствено достоверността на датата на съставяне на протокола от
04.10.2023 г., без обаче да са заявени изрично възражения, че удостоверените в него
обстоятелства около работата на комисията и крайните констатации, до които е достигнала,
не съответстват на обективните данни, извличащи се от материалите от трудовите досиета
на оценяваните служители и/или от вътрешната информационна система на работодателя.
Както се посочи по-горе, от страна на ищцата не се излагат твърдения да разполага с по-
добра квалификация (по-висока степен на образование и по-дълъг стаж при ответника) и/или
да е проявила по-високо качество при изпълнение на работата си в сравнение с другия
оценяван служител, заемащ същата длъжност, за да се приеме, че позовавайки се на
протокола от 04.10.2023 г., както и на подкрепящите го показания на свидетелката .....,
работодателят не е доказал надлежното осъществяването на процедурата по подбора.
Ирелевантно е също така дали към момента на връчване на прекратителната заповед, на
ищцата Д. П. е предоставена възможност да се запознае с протокола за подбор от 04.10.2023
г., тъй като за него такова задължение не съществува, като сам по себе си този факт не води
до опорочаване на процедурата по съкращаване на щата. Нещо повече, изрично
свидетелката Янкова е потвърдила както участието си в комисията, така и периода на
осъществяване на удостоверените в протокола събития – началото на м. октомври,
включително и положения от нейно име подпис върху протокола, както и датата на
съставяне на документа – 04.10, поради което съдът приема, че достоверността на вписаната
в негова такава е доказана. В случая, видно е от старото и ново щатни разписания,
работодателят е включил в процедурата по извършване на подбора всички служители,
заемащи длъжността ....., доказвайки конкретните критерии, въз основа на които е достигнал
до извод кой от двамата оценявани служители следва да остане на работа при него.
Заявеното от ищцата оспорване, че уволнението е извършено в рамките на предприето
от ответника масово уволнение по смисъла на § 1, т. 9, б. „в“ от ДР на КТ, без да е изпълнил
задълженията си по чл. 130а КТ, е неотносимо към преценката относно законосъобразността
на процедурата по съкращаване на щата, още повече, че от страна на Д. П. не са ангажирани
никакви доказателства в подкрепа на това нейно възражение.
При тези данни, съдът намира, че ответникът – работодател е доказал наличието на
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Извършеното с процесната заповед уволнение е законосъобразно,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна е
10
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
В тежест на ищцата е да установи, че е останала без работа за посочения период от
време, както и размера на брутното си трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението.
В случая, с оглед обусловеността на иска от наличието на незаконно уволнение, до
какъвто извод съдът не достигна, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6 060,22 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 06.10.2023 г. до
06.11.2023 г., също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 2 810 лв., от която: 2 280
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представените фактура № 9219/11.03.2024 г. и платежно нареждане от 14.03.2024 г. (л.
165-166 от делото) и 530 лв. – депозит за СГрЕ. Релевираното от ищцата възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счете за частично основателно, поради
което намали същото до размера от 1 900 лв., който съдът счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото с оглед броя на предявените два иска,
материалния интерес по делото, както и обема на извършената дейност от страна на
пълномощника на ответника, но също така и пределите, установени с чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1
и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която съдът възприема за релевантен ориентир, тъй като според настоящия
съдебен състав те съответстват в достатъчна степен на обичайното възнаграждение, което се
дължи по дела от съответния вид. С оглед изхода на спора в полза на ищцата не се следват
разноски. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата държавна такса по
предявените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу „...., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: г....., кумулативно обективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 384/05.10.2023 г. на управителя на „.... и неговата
отмяна, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 6 060,22 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати в полза на „...., ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: г....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 810
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11