РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV-ти състав, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА адм. дело № 419 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 156
и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба на Д.Н.П.
*** против Акт за установяване на общински публични вземания № СУД 002417/21.12.2018
г. за данък върху недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), издаден от
главен инспектор в отдел „КСМДТ” към отдел Д "МДТ" при Община Русе на
основание чл.
107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ въз основа на данни в
информационния масив на Дирекция МДТ при Община Русе от данъчни декларации по чл.
14 и чл. 54 ЗМДТ, потвърден мълчаливо в условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от директора
на Дирекция „МДТ” при Община Русе.
В жалбата се навеждат твърдения за
недължимост на установените публични общински вземания. Жалбоподателят
възразява, че не е подавал въобще цитираната в оспорения акт декларация, въз
основа на която са определени задълженията, и че процесният имот представлява
земеделска земя – нива, за него не е приключила процедура по промяна на статута
на имота, поради което съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗМДТ, в редакция от 01.01.2011 г., този имот не подлежи на облагане с ДНИ
и ТБО. Оспорващият претендира отмяна на оспорения акт изцяло и присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция
МДТ при Община Русе, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за
неоснователност на жалбата, досежно недължимостта на установените задължения. Претендира
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото и взе предвид
доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 160
от ДОПК, съдът приема за установено следното:
Актът за установяване на публични
задължения е обжалван в предвидения за това срок пред по-горестоящия в
йерархията административен орган – директора на Д "МДТ" при община Русе,
като ръководител на звеното за местни приходи в общината, упражняващ правомощията
на териториален директор на НАП по смисъла на чл.
4, ал. 5 и чл.
107, ал. 4 от ДОПК, който не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Този срок е изтекъл на 20.06.2019 г., поради което подадената на 26.06.2019
г. жалба (виж пощенско клеймо на приложен плик на л. 6 от делото), изходяща от
адресата на оспорения акт, налага извод за нейната процесуална допустимост.
По фактите
Не се спори по делото, че
жалбоподателят по реституция и чрез покупко-продажби през 2007 г.(вж. преписи
от 4 бр. нот. актове, л.79-190 от делото), притежава 22/84 (0,2619) ид.ч. от
имот, съставляващ поземлен имот 63427.80.58, местност „Сръбчето“(сега
м.“Слатина“) в Източна промишлена зона на гр.Русе, целият с площ от 22,145 дка,
който е представлявал поземлен имот №22 по кадастрален план от 1950 г. (№ПИ-22Р).
От съсобственици на имота са били
подавани декларации по ЗМДТ, в т.ч. вх.№14001654/21.03.2014 г. (л.191-200 от
делото) и вх.№ 14004635/14.07.2016 год. (л.38-42
от делото), била е открита партида в звеното за местни данъци и такси. В тези
декларации жалбоподателят е вписан като съсобственик с горепосочените идеални
части от имота.
С АУОПВ № СУД 002417/21.12.2018 г. на
жалбоподателя са определени задължения за ДНИ и ТБО за период от 2014, 2015, 2016,
2017 и 2018 г. за притежаваните от него идеални части от недвижимия имот. Определените
в акта задължения са в общ размер на 1933,37 лв. – от които 1584,34 лв. за главница
и 349,03 лв. лихва към 21.12.2018г. за местен данък и такса, поотделно
изчислени за всяка година от периода - (таблица на л. 3 от преписката).
Не се
спори по делото, че определеният размер на ТБО включва само компонент «поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване».
Ответната страна представя
доказателства за определяне границите на районите, в които през процесния
период Община Русе организира услугите по събиране и извозване на битови
отпадъци; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други инсталации и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места – заповеди №РД-01-2794/30.10.2017 год., №РД-01-3089/18.10.2016 г., РД №
01-2672/21.10.2015 г. и РД №01-2826/17.10.2014 г., издадени от кмета на Община
Русе на основание действащата през петгодишния данъчен период редакция на
чл.63, ал.2 ЗМДТ (л.л.
46 – 57 от преписката).
По делото е назначена и извършена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието по делото. Съдът го кредитира изцяло като изготвено безпристрастно и от
компетентно в съответната област лице. От заключението се установява, че
процесния имот попада в строителните граници на населеното място, както и в
определените със заповеди на кмета на Община Русе по чл. 63 ЗМДТ граници на
районите, в които са организирани услугите по събиране и извозване на битови
отпадъци, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други инсталации,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Освен това вещото лице сочи, че към настоящия момент не са настъпили промени в
устройствените планове – общ градоустройствен и подробни устройствени за
регулация и застрояване, като подробно сочи и прилага извлечения от подробните
планове, които засягат процесния имот, предназначен за складова зона „Дунав
мост“ съгласно частичен застроителен план, одобрен със заповед №91/27.01.2000
г., л.74-75 от делото. В експертизата са
отразени данните за липса на сгради в имота с идентификатор 63427.80.58 и
трайното му предназначение е земеделска земя – пасище, мера. Липсват данни за
провеждана процедура за промяна в предназначението на този имот.
Експертът
по назначената съдебно –
икономическа експертиза, също неоспорена от страните, е изготвил подробно
обосновано писмено заключение. Вещото
лице е направило проверка по отношение на данъчно задълженото лице -
жалбоподателя, след проверка по партидата за нежилищния имот №ПИ-22Р. Посочило
е, че декларациите от съсобственици, подадени през 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
отразяват промени на други от данъчно задължените лица, като в декларацията от 14.07.2016 г. е посочено,
че поземления имот граничи с пътна мрежа с трайна настилка.
В заключението на тази експертиза са
посочени данните, че в Община Русе се предоставя услугата „почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените
места, предназначени за обществено ползване” – чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ в
границите на града ( наименована „Обществена хигиена“ в информационния масив).
В приложение към експертизата са
представени копия от сключените от Община Русе договори за обществени поръчки с
предмет „поддържане на чистотата, на територия за обществено ползване на гр.
Русе” за процесния период (л.л.90
– 103 от делото),
както и изчерпателни справки по години за фактури и плащания за времето от
03.01.2014 г. до 21.12.2018 г. – вж.
л.104-л.175 от делото.
Посочени са данъчната оценка на
имота, определените размери за изчисляване както на местния данък, така и на
утвърдените от Общински съвет-Русе размери на компонент „Обществена хигиена“.
В заключението си (л.л. 84 – 87 от делото) вещото лице е изчислило данъчната
оценка на процесния имот въз основа на данните за имота по реда на Приложение №
2 към чл. 20 ЗМДТ, при което размерът на данъчната оценка на притежаваните от
жалбоподателя 22/84 идеални части от имота е определена на 90 018.30 лв. Въз основа на тази данъчна оценка
вещото лице е изчислило дължимия ДНИ и ТБО и лихви върху тях за всяка от
процесните години. Конкретните суми са посочени в табличен вид в част ІІI от заключението, при което не е
констатирало различия с изчислените такива и съхранени в базата данни на
информационния масив на отдел „Контрол и събиране на местни данъци и такси“ при
Община Русе, а са посочени разлики в определените на жалбоподателя лихви за просрочие към 21.12.2018 г.
Към жалбата си оспорващият представя
писмени доказателства във връзка с разположението на процесния недвижим имот
спрямо строителните граници на населеното място – л.12-13 от делото.
По правото
При така установеното от фактическа
страна, съдът счита жалбата за частично основателна досежно размера на
дължимите лихви за просрочие на публичните общински вземания, по следните
съображения:
Оспореният акт е издаден от териториално
и материално компетентен орган, определен като орган по приходите на осн. чл.4,
ал.4 ЗМДТ, по т.18 от нарочна заповед на кмета на Община Русе
№РД-01-1733/11.07.2017 г., л.6 от преписката. Актът е в предписаната от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При издаването му са спазени
процесуалните правила и материалният закон.
По отношение определения ДНИ:
Основното спор с правно значение по
случая е по отношение възражението на жалбоподателя е, че имотът представлява
земеделска земя, за която процедурата по промяна на предназначението не е провеждани,
нито приключила, поради което не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗМДТ в редакция след допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 39/2011 г.
Твърди, че по отношение на процесния имот е приложимо изключението от данъчно
облагане, предвидено с нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, според която не се
облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи -
за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят, подлежащите на облагане имоти,
предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и
след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Видно е, че нормата определя две групи имоти: 1. сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен
план имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В този смисъл
въведеното с § 30 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 39/2011 г.) допълнение към текста на чл.
10, ал. 1 ЗМДТ – „и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон“ касае единствено втората група поземлени
имоти, които са извън строителните граници на населените места и селищните
образувания. Този извод се подкрепя и от факта, че имотите включени в
строителните граници на населените места, т.е. в урбанизираните територии, не
се считат за земеделски земи по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ, според който земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които
са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на
урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план (ПУП), или
околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради
на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради.
Настоящият състав счита, че данните
от приетата по делото експертиза на специалистът-геодезист опровергават
записаното в удостоверение изх.№25-40201-25/25.05.2017 г. на СГКК-Русе. Заключението
си вещото лице е изготвило след проверка, извършена ви в Община Русе –
администрацията, която одобрява и съхранява устройствените планове. При
съобразяване на данните от доказателствата по приключил с окончателен съдебен
акт на ВАС спор между същите страни, за идентични общински публични вземания от
предходни периоди – адм.д.№215/2014 г., се е установило, че поземлен имот № 22
по кадастралния план на гр. Русе, от 1950 г., сега имот с идентификатор
63427.80.58, местност „Сръбчето“ в Източна промишлена зона на града, попада в
строителните граници, определени от Общ градоустройствен план (ОГП) на гр.
Русе, одобрен с Решение № 231 по протокол № 15/12.06.2008 г. на Общински съвет
– Русе, видно от приложената комбинирана скица за този имот на л. 56 от адм.д.№215/14
г. При липсата на одобрен последващ план за изменение на общия градоустройствен
план, очевидно е, че този имот остава включен в строителните граници на
населеното място.
От изложеното следва, че описаният ПИ
не отговаря на кумулативно дадените от закона предпоставки за определяне
процесния имот като земеделска земя по см. на чл.2 ЗСПЗЗ. Безспорно той
представлява поземлен имот, разположен в строителните граници на населено
място, поради което и попада в хипотеза по чл.10, ал.1 ЗМДТ. Ето защо, настоящият
съдебен състав, както и при предходния съдебен контрол, намира неприложимост на
разпоредбата на чл.
10, ал.3 от ЗМДТ. Основание за подобен извод е тълкуване на употребените от
законодателя изрази в двата цитирани закона, тъй като за изключението от
данъчно облагане законодателят е определил „земеделските земи“, а не е посочил
поземлени имоти с конкретно предназначение за обработваеми или необработваеми
земи, определени с концепциите за развитие и общите градоустройствени планове (
чл.чл.7 и 8, т.2 ЗУТ).
Предвид горните съображения, съдът
възприема заключението на вещото лице в смисъл, че данъчната оценка на земята
следва да бъде определена по чл. 13 на Приложение № 2 от ЗМДТ – като за земя изцяло
в строителните граници на населеното място. Съдът приема и приложения от вещото
лице при определяне на данъчната оценка на целия имот коефициент КМ (коефициент
за местоположение) по табл. № 3 от Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ – 18,7, приложим
за имоти в строителни граници. Ето защо, определената данъчна оценка на целия
имот, респективно на притежаваните от жалбоподателя идеални части, представляват
реалната основа приема, че дължимият ДНИ е в размерите, изчислени от вещото
лице по т. 1 от заключението.
По
отношение определянето на ТБО съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се
определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка
услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в
които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се
събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната
година.
Случаите, в които не се събира ТБО по
отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
В процесния случай с оспорения в
настоящото производство акт са определени задължения за ТБО само за компонент „поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване” в гр. Русе.
С
представените по делото Заповеди №РД-01-2794/30.10.2017 г.,
№РД-01-3089/18.10.2016 г., РД № 01-2672/21.10.2015 г. иРД №01-2826/17.10.2014
г. на Кмета на Общината са определени границите на районите, в които съответно
през процесния период Община Русе е организирала услугите сметосъбиране и
сметоизвозване на битови отпадъци; обезвреждане на битовите отпадъци в депо
(или други инсталации); поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, като в т. А Граници на районите, за гр. Русе безспорно
се включва и процесният имот, в границите на посочената местност „Слатина”
(бивша местност „Сръбчето”).
Във
всичките заповеди изрично се посочва, че услугите по т. 1 Събиране и извозване
на битови отпадъци и т. 2 Обезвреждане на битови отпадъци в депо, не се
извършват за възстановените имоти по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи, които са с непроменено предназначение.
С оглед цитираната по-горе разпоредба
на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, съдът намира, че единствената възможност данъчно
задължените лица да не заплащат ТБО в частта за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места е, такава услуга въобще да
не се предоставя от общината, тъй като същността на услугата не е свързана с
обслужването на конкретен имот, а с предоставяне на възможности за използване
на имота при подходящи условия чрез поддържане на чистотата на територията на
цялата община.
По делото безспорно се установява, че
Община Русе предоставя услуга поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, което е видно както от представените договори за
обществена поръчка, сключени от общината с изпълнители, на които е възложено
извършването на тази услуга, така и от заключението на вещото лице, което
установява действителното изпълнение на възложените по договорите дейности за
процесния период.
Нормата на чл. 16, ал. 2 от Наредба №
16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права
на територията на Община Русе предвижда, че таксата за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално
на данъчната оценка на имота. В тази връзка изложеното по-горе относно
определената от вещото лице данъчна оценка на процесния имот, която съдът
напълно споделя, е приложимо и при определяне на дължимия размер ТБО, така
както е посочен в т. 2 от заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно – икономическа експертиза.
В обобщение на изложеното до тук съдът
намира, че оспореният акт следва да бъде изменен само по отношение размера на определените
лихви за просрочие за ДНИ и за ТБО, както следва:
1. определеното задължение за лихва
върху данък за недвижимия имот(ДНИ) за периода 2014 г.-2018 г. включително следва
да бъде намалено от 138.24 лева на 138.06 лева.
2. определеното задължение за лихви
върху такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2014 г.-2018 г. включително следва
да бъде намалено от 210.79 лева на 199, 61 лева.
Предвид изхода на делото и
своевременно заявените от жалбоподателя и от ответника претенции за присъждане
на направените в хода на производството разноски съдът намира, че тeзи претенции на основание чл. 143,
ал. 1 и 4 АПК и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
уважени пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Тъй
като уважената част от оспорването възлиза на 11,36 лв., представляваща 0,005
от размера на общото задължение, на ответната страна се следва присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт от 150 лв. съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и 300 лв. заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1, предл. трето от ДОПК, Административен съд Русе
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД 0000241/21.12.2018 г. за данък върху недвижим имот и
такса битови отпадъци, издаден от главен инспектор в отдел „КСМДТ” към отдел Д "МДТ"
при Община Русе на основание чл.
107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ и въз основа на данни в
информационния масив на Д „МДТ” при Община Русе от данъчни декларации по чл. 14
и чл. 54 ЗМДТ, потвърден мълчаливо в условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК от
Директора на Дирекция „МДТ” при Община Русе, като намалява определените задължения на Д.Н.П. ***, с ЕГН **********, както
следва:
1. определеното задължение за лихва
върху данък за недвижимия имот(ДНИ) за периода 2014 г.-2018 г. включително, следва
да бъде намалено от 138.24 лева на 138.06 лева.
2. определеното задължение за лихви
върху такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2014 г.-2018 г. включително следва
да бъде намалено от 210.79 лева на 199, 61 лева.
ОСЪЖДА Д.Н.П. ***, ЕГН **********,*** сумата
от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: