№ 134
гр.Б., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500044 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на В. К. Х., ЕГН
**********, адрес гр.Б., ул. К.Б, подадена срещу решение № 905849 от
27.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 1471 от 2020 г. на РС-Б, с
което е отхвърлена претенцията й, намираща правното си основание в
нормата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен. Той противоречал на материалния закон. Изводите
и мотивите на районния съд не кореспондирали със събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания. Трудовата книжка от
09.10.1975 г. била оформена съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. в ДВ, бр.
20 от 12.03.1968 г. Тя не била оспорена от ответника. В нея се съдържали
данни както за продължителността на трудовия стаж, придобит на
съответното място, така и за вида на заеманата длъжност. Имало положени
подписи на ръководителя на предприятието и главния счетоводител, както и
правоъгълен печат и запис с думи на общия трудов стаж. Начинът на
установяване на длъжността, на която е положен трудов стаж и неговата
1
продължителност, бил в съответствие с чл. 40, ал. 1 от НПОС - чрез трудова
книжка. Налице била обвързваща доказателствена сила на този официален
документ, че вписаните в него факти са се осъществили така, както са
отразени. Ищцата фигурирала в поименното разписание на длъжностите и
основните заплати за периода 1990-1992 г. И тримата свидетели потвърдили,
че тя е била на пълно работно време. В разчетно-платежната ведомост за март
1992 г. дори имало положен подпис от нея. Искът бил основателен и доказан,
противно на приетото от районния съд. Моли се за отмяна на решението на
последния и уважаване на претенцията.
Подаден е отговор от насрещната страна. В него се сочи, че жалбата е
неоснователна, неправилна и необоснована. Атакуваното решение било
правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно тълкувал и
прилагал материалния закон. Ищцата представила заверени нечетливи копия
на страници от трудова книжка, от които не можело да се установи кой
работодател я е издал и е заверил трудовия стаж. Представените страници не
установявали съществуването на трудовата книжка в нейната цялост. За
периода от 01.07.1990 г. до 23.03.1992 г. липсвали данни за лицето в
разплащателните ведомости. Поименното разписание не било
удостоверителен документ и от него не можело да бъдат черпени права за
признаване на трудов и осигурителен стаж. Безспорно се установило, че за
спорния период не са налични записи за отработени дни и суми за отработени
заплати. С решение № 10328 от 12.10.2021 г., постановено по
административно дело № 5478 от 2021 г. на ВАС и влязло в сила, категорично
се изяснило, че трудовата книжка не е издадена въз основа на разплащателни
ведомости, поради което вписаният в нея стаж не може да бъде зачетен при
изчисляване на общия осигурителен стаж. При липсата на данни за лицето в
приетата разплащателна и трудова документация на осигурителя за спорния
период, записванията в трудовата книжка правилно не били приети за
достоверни от страна на районния съд. Дадените свидетелски показания не
следвало да се кредитират, тъй като били в разрез с доказателствата по
делото. Липсвали всякакви писмени документи, удостоверяващи с
категоричност продължителността на работния ден на ищцата, докато е
изпълнявала сочената длъжност, както и начина на заплащане на положения
от нея труд, без които елементи от трудовото правоотношение било
невъзможно установяването на продължителността на трудовия стаж за
2
спорния период. Самият факт, че в хода на съдебния процес ищцата не успяла
да опровергае констатациите на ТП на НОИ Благоевград, доказвал правотата
на изложените в оспореното решение на РС-Б съображения и мотиви. Моли
се за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
След като се запозна с материалите от първоинстанционното производство,
въззивният съд констатира, че жалбата се явява основателна и трябва да бъде
уважена.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Претендира се установяване на трудов стаж за времето от 01.07.1990 г. до
23.03.1992 г.
Разпитани са трима свидетели. Събирането на тези гласни доказателства е
допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за
установяване на трудов стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и са издадени от работодателя, при когото е придобит стажът,
по време на полагане на последния. В ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените
доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ,
допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение, трудови книжки, решения на компетентни органи за
изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление
и контрол, както и други подобни документи. Изброяването не е
изчерпателно. С тези разпоредби законодателят е предвидил изискване за
допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов
стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват
вероятността на същия. Достатъчно е съдържанието на споменатите
доказателства да сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не
на целия период от време, който се претендира като трудов стаж. Във всеки
конкретен случай, според представените писмени доказателства, следва да се
направи преценка дали последните установяват вероятността на
претендирания стаж /Определение № 60741 от 1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3
1950/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д., Определение № 596 от
2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят М.П, Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
952/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.Р., и Решение № 401 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
З.А/. В настоящия казус е налице не едно, а цели три такива писмени
доказателства – поименно разписание на длъжностите и основните заплати
/на л. 9-10 от делото на РС/, трудова книжка /л. 45-46/ и разчетно-платежна
ведомост /л. 75-76/. Те са издадени от работодателя, при когото е придобит
стажът, по време на полагане на последния и не са оспорени от ответната в
процеса страна. Същите надлежно установяват вероятността на трудовия
стаж. Разписанието обхваща времето на претендирания стаж /1990-1992 г./ и
дава сведения за длъжността на ищцата /касиер/, звеното, в което същата е
работила /ресторант "З.п."/, квалификационната й степен /I разряд/,
образованието /средно специално/, балната оценка /60/ и заплатата /190 лева/.
В трудовата книжка е отразена още по-голяма продължителност на трудовия
стаж /01.09.1989 г. - 23.03.1992 г./. Ведомостта пък касае последния месец на
стажа – март 1992 г. Данните в тези три документа са напълно достатъчни, за
да направят твърде сериозна вероятността ищцата наистина да е работила при
съответния работодател през съответния времеви период. Те намират
нужното потвърждение в събраните гласни доказателства.
Показания са дали лицата В.К. М., Г.В.В и В.С. А.. За тях са представени
необходимите писмени доказателства, упоменати в чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.
Те са работили при същия работодател, макар и не в същото звено. Имали са
чести и редовни контакти с ищцата. Казали са пред съда, че тя е била касиер в
ресторант "З.п." в гр.Б. и е работила като такъв в периода 1989 – 1992 г.
Свидетелите М. и А. са доуточнили и че е била на пълно работно време.
Впечатленията и на тримата за фактите и обстоятелствата, за които разказват,
не са спорадични, а са системни. Показанията им се подкрепят от останалите
събрани по делото на РС доказателства, поради което следва да се
кредитират. Те са с висока степен на достоверност, хармоничност и
последователност /водещи критерии за оценка на свидетелските показания
според "Р" от Ц.Ц, С.С, 1997 г., стр. 55/. Не може да се изисква от
свидетелите да си спомнят с големи, пълни и изчерпателни подробности за
неща, случили се преди повече от 30 години, и успешно да ги възпроизведат
4
при разпита им. Казаното от тях е достатъчно, за да бъде формиран извод за
основателност на предявената установителна претенция. Районният съд е
процедирал по обратния начин, което налага отмяна на неговия акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015
г., ОСГК, докладчик съдията Т.Г., при уважаване на предявения положителен
установителен иск за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В случая такива са направени само пред РС
– заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 905849 от 27.11.2021 г., постановено по гражданско
дело № 1471 от 2020 г. на РС-Б.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Благоевград, гр.Б., ул. Т №,
представлявано от директора И.К.Г. че В. К. Х., ЕГН **********, адрес гр.Б.,
ул. К.Б, е работила по трудово правоотношение в "Р", гр.Б., Б. с място на
работа ресторант "З.п." в гр.Б., на длъжност „касиер“, при пълно работно
време, с основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева, в периода от
01.07.1990 г. до 23.03.1992 г., което време да бъде зачетено за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт
– Благоевград, гр.Б., ул. Т №, представлявано от директора И.К.Г. да заплати
на В. К. Х., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. К.Б, направените от нея разноски
в производството пред РС-Б - адвокатско възнаграждение от 400
/четиристотин/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван от Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Благоевград в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена
чрез Окръжен съд Благоевград.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6