№ 3762
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110167594 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и първи април 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
67594/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът ЗАД „,, твърди, че на 29.05.2018 г. е реализирано ПТП с участието на МПС марка
„хонда” с рег. № СА 0903 НТ, управлявано от съответния водач и МПС марка „форд
транзит” с рег. № СА 8327 ХТ, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на
ПТП е водачът на МПС марка „хонда” с рег. № СА 0903 НТ. Твърди, че МПС марка „форд
транзит” с рег. № СА 8327 ХТ е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 4 911,35 лв. на увреденото лице. Твърди, че за причинителя на ПТП имало
договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника ,,, валиден към момента
на ПТП. Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената
от ищеца сума в размер на 4 911,35 лв. , увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски – общо
4 936,35 лв. , но ответника заплатил само 3 852,85 лв. на 18.12.2018 г. , като останал
задължен за още 1 083,50 лв. Ето защо, моли присъждането на сумата от 1 083,50 лв. , ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 308 лв. – обезщетение за забавено
плащане на претендираната сума от 1 083,50 лв. , за периода 18.12.2018 г. - 29.11.2021 г.
Моли присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва предявения иск по размер. Твърди, че е погасил суброгационната
претенция на ищеца с плащането на сумата от 3 852,85 лв. , която сума е еквивалентна на
причинените от ПТП вреди. Счита че размера на изплатеното от ищеца обезщетение е
завишен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли присъждане и на деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146 от ГПК, между страните не се спори
относно фактите по посоченото по-горе ПТП, по застрахователните правоотношения на
ищеца и ответника с участниците в ПТП, както и като цяло по материално – правните
предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца, поради което съдът не
обсъжда доказателства за тези факти. Със същите мотиви, и без да обсъжда доказателства,
съдът приема за установени и фактите, че ищеца е заплатил сумата от 4 911,35 лв. за
извършения ремонт на МПС, с което е изпълнил задължението си на застраховател за
репариране на вредите от ПТП, че е отправил покана до ответника да му заплати посочената
сума, увеличена с 25 лв. ликвидационни разноски, както и че след поканата ответника е
заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 3 852,85 лв. на 18.12.2018 г.
Между страните се спори за размера на вредите от ПТП, както и по основанието и размера
на обезщетението за забавено изпълнение. Доказателства във връзка с тези факти ще се
обсъждат от съда по това дело.
2
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 57-62/, която съдът кредитира, като
неопровергана от насрещни доказателства, размера на вредите от ПТП на застрахованото от
ищеца МПС , възлиза на сумата от 4 753,17 лв. , изчислен по средни пазарни цени и
алтернативно – 4 911,35 лв. – по цени на официален сервиз.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Поради липсата на спор относно съществуването на предпоставките за възникването на
процесното суброгационно право на ищеца срещу ответника, съдът не прави правни изводи
в тази посока. В тази част на мотивите на решението следва единствено да се посочи, че
искът за присъждане на сумата от 1 083,50 лв. следва да се уважи до размзера от 915,32 лв. ,
тъй като тази сума е сбор на сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, за които ищецът
също има право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ, и сумата от 900,32 лв.
Сумата от 900,32 лв. е разликата между платените от ответника извънсъдебно суми от 3
852,85 лв. и установения по делото размер на вредите по средни пазарни цени – 4 753,17 лв.
, който определя границатана суброгацията на ищеца предвид това, че той е заплатил по-
високо обезщетение. Или, ищецът може да се суброгира до установеното обезщетение и 15
лв. - ликвидационни разноски /установени по експертизата/. Неоснователен е доводът на
ищеца, че обезщетението следва да е в по-висок размер, доколкото увреденото МПС било в
гаранция към датата на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ,
платилият обезщетението застраховател се суброгира срещу делинквента/застрахователя по
договор ГО до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната
стойност на вредите. Тази правна фигура отразява принципа на застрахователното право –
тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им или от
застрахователя по договор ГО, който срещу възнаграждение /застрахователна премия/ поема
риска от деликта. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото
имущество, в случая – на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени на
целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 400, ал. 1 от КЗ дава
легално определение на застрахователното понятие „действителна стойност” – тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Или,
когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за определяне на
действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за възстановяването му в
състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните
пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори,
дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка следва да се
възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на правоотношенията във
връзка със суброгацията по чл. 411 от КЗ. Ето защо, съдът приема, че предложението на
САЕ /л.л. №№ 57-62/ за стойност на процесните вреди по средни пазарни цени, е
действителната стойност на вредите и във връзка с нея прилага разпоредбата на чл. 411 от
3
КЗ. Без значение е уговореното между застрахователя по имущественото застраховане на
увреденото МПС и застрахования относно начина на обезщетяване на вредите.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при безсрочни задължения, каквото е
процесното, забавата е от поканата. В конкретния случай се установи, че ответника е
поканен преди процесната дата – 18.12.2018 г. Следователно, искът е установен по своето
основание. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът е основателен
до размера от 260,19 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както установената по
делото главница, така и периода за който се начиславя лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, и с оглед направеното искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата 620,62 лв. – деловодни разноски. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, и
с оглед направеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
41,90 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 411 КЗ, сумата от 915,32
лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.11.2021 год. , до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата
част до пълния предявен размер от 1 083,50 лв.
ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
260,19 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 915,32 лв. , за периода 18.12.2018
г. - 29.11.2021 г. , като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 308
лв.
ОСЪЖДА ответника ,, да заплати на ищеца ЗАД „,,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
620,62 лв. деловодни разноски.
4
ОСЪЖДА ищеца ЗАД „,, да заплати на ответника ,,, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
41,90 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5