№ 530
гр. Дупница, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от „Партимпорт. Тет“ ЕООД, с ЕИК *********
срещу ЗД „Евроинс Иншурънс Груп“ АД, с ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, за сума в размер на 5000.00 лева /размерът на
иска е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на производството – л. 210, стр. 2/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по повод настъпило
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№ BG/07/12400284497, ведно със законната лихва от 04.03.2025г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното й изплащане.
Релевират се доводи, че на 07.01.2025г. в гр. Дупница, на ул. „Аракчийски
мост“, управлявайки МПС с марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на
„Узунова БГ“ ЕООД, водачът му С.С. уврежда МПС с марка „***“, модел „***“, с рег.
№ ***, собственост на ищцовото дружество, управлявано от Г.В.Д.. МПС с марка
„***“, модел ***, с рег. № *** към момента на увреждането има сключена валидна
застраховка в ответника – полица № BG/07/12400284497.
Съгласно протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът на МПС с
марка „***“, модел ***, с рег. № *** – при нарушение на правилата за движение по
пътя реализира ПТП, при което уврежда МПС с марка „***“, модел „***“, с рег. №
***. МПС с марка „***“, модел ***, с рег. № *** към момента на настъпване на
1
увреждането има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника. Ищецът заявява, че след покана за доброволно изпълнение ответникът не е
заплатил претендираното обезщетение.
В ИМ се сочи, че при извършения опис на щетите от служител на ответното
дружество, същият е включил и щети, които не са настъпили, в резултат на процесното
ПТП.
С оглед изложените съображения ищецът намира предявения иск за
основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Не оспорва наличието валидно възникнало
застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Същевременно
оспорва посочения от ищеца механизъм на процесното ПТП. В тази връзка заявява, че
процесното МПС е било предложено за продажба в гр. Уинипег, провинция Манитоба,
Канада като към момента на обявяването му за продан е бил с увреждания по цялата
дясна страна, като в продажната му цена са били включени и предна, и задна десни
врати, които са били монтирани към датата на първоначалната му регистрация в
България. Ето защо счита, че вредите, чието обезщетение се претендира от ищеца не
са пряка последица от настъпило на 07.01.2025г. в гр. Дупница произшествие, а са
следствие от друг инцидент. В условията на евентуалност е направено възражение за
съпричиняване, доколкото автомобилът, собственост на ищеца е реагирал със
закъснение на възникналата опасност и по този начин е допринесъл съществено за
настъпване на вредоносния резултат.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска
„Гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието
на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав,
който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от
състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК,
като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
2
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответника ЗД „Евроинс Иншурънс Груп“ АД
и делинквента, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 38/
посоченото обстоятелство е отделено като безспорно установено в отношенията
между страните.
Относно следващата предпоставка за уважаване на иска – наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав,
следва да се изложи следното:
От представения по делото двустранен протокол за ПТП от 07.01.2025г. /л. 7/ се
установява, че на посочената дата – 07.01.2025г. в гр. Дупница, на ул. „Аракчийски
мост“, управлявайки МПС с марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на
„Узунова БГ“ ЕООД, водачът му С.С. уврежда МПС с марка „***“, модел „***“, с рег.
№ ***, собственост на ищцовото дружество, управлявано от Г.В.Д..
От заключението на изготвената САТЕ /л. 145-л. 184/ се установява, че
механизмът на процесното ПТП напълно съответства на описания в констативния
протокол, както и на описания в исковата молба. В тази връзка следва да се изтъкне и
обстоятелството, че видно от представения по делото двустранен констативен
протокол за ПТП делинквентът С.С. е посочил, че не е видял идващия отдясно
автомобил, тъй като е имало паркиран бус, който е скривал видимостта.
С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият състав счита, че
ответникът не е успял да обори законовия законовата презумпция за вина на
делинквента, регламентирана в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани
причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с
извършеното деяние.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /л. л. 145-
л. 184/, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява,
че вредите, нанесени на процесния лек автомобил се намират в причинно-следствена
връзка с описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че
действителната стойност на щетите възлиза на сумата от 15268.26 лева /л. 181/.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е
увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната
стойност на имуществото. В настоящия случай е налице тотална щета по смисъла на
КЗ, доколкото в проведеното на 24.07.2025г. открито съдебно заседание вещото лице
заяви, че действителната стойност на автомобила възлиза на сумата от 6000 лева. /л.
189, стр. 2/.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на вредата при тотална щета е
стойността на погиналата вещ към момента на погиването след приспадане на
запазените части /в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване/.
Относно действителната стойност на имуществото към датата на събитието,
настоящият съдебен състав възприема заключението на съдебната автотехническа
експертиза, тъй като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество. В случая вещото лице е посочило, че действителната стойност на
автомобила е в размер на 6000 лева /л. 189, стр. 2/. От тази сума следва да бъде
3
приспадната стойността на запазените части. В тази връзка следва да се посочат
следните съображения: по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства
за наличието на запазени части от процесния автомобил, респ. за тяхната стойност, а
същевременно претендираното застрахователно обезщетение е в по-нисък от
застрахователната сума, респ. от пазарната стойност на МПС размер. При това
положение следва да се обоснове извода, че с присъждането на търсената сума не би
се стигнало до
неоснователно обогатяване на застрахования за сметка на застрахователя, каквато е и
целта на приспадането на запазените части. В съдебната практика се приема, че
действителната вреда към дена на настъпване на застрахователното събитие е по-
малката от двете суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета.
Това произтича от икономическата обусловеност на законовите разпоредби, тъй като
вредите при тоталната щета са ограничени до размер на стойността, за която може да
се получи вещ от същото качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако
стойността за възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната стойност на
автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена старата
вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влагани средства за възстановяването
й. Поради това и тази стойност определя действителните вреди на увреденото лице.
Без значение е дали застрахованото лице ще предпочете да ремонтира автомобила си
или да го свали от отчет, вредата остава една и съща като стойност. По делото обаче не
се съдържат доказателства за наличието на запазени части, нито за предаване на
автомобила за скрап. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
е върху ответника, който не е предприел нужните действия в тази посока. По тази
причина следва да понесе последиците от своето бездействие.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно константната практика на ВКС изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о.
на ВКС, Решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството по
предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното
поведение на МПС с марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на „Узунова
БГ“ ЕООД. В тази връзка и в депозираното по делото заключение, и при изслушването
си в откритото съдебно заседание вещото лице категорично заяви, че водачът на МПС
с марка „***“, модел ***, с рег. № *** е имал възможност да предотврати удара, ако
е изчакал преминаването на движещия се по ул. „Без име“ автомобил с марка „***“,
модел „***“, с рег. № *** и след това е извършил безпрепятствено маневрата за ляв
завой /л. 184/. Същевременно експертът заяви категорично, че няма каквито и да било
данни за скоростта на движение на МПС с марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и
поради тази причина не е възможно да определи дали водачът му е могъл да
предотврати произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба /л. 188,
стр. 2/. Предвид изложените съображения, съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване от страна на водача на пострадалото МПС с марка „***“, модел „***“, с
рег. № *** за недоказано.
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявеният иск за
4
основателен.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
04.03.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 209/ в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1245.00 лева /сумата
от 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение; сумата от 400.00 лева – депозит за
САТЕ; сумата от 200.00 лева – държавна такса; сумата от 5.00 лева – такса за СУ/.
Мотивиран от изложеното, РС – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб”
№ 43 да заплати на „ПАРТИМПОРТ. ТЕТ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, район Искър, бл. 33, вх. Е, ет. 4, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в
размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/07/12400284497, ведно със законната лихва
от 04.03.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1245.00 лева – разноски за производството
пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5