П Р О Т О
К О Л
|
Година |
19.09.2018 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||||
|
Кърджалийски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
На |
Деветнадесети септември |
Година |
две хиляди и осемнадесета |
||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
ВЕРГИНИЯ ЕЛАНЧЕВА |
||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
С.Т.А.А. |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Таня Цинова |
|
|||||||||||||||||
|
Прокурор |
Веско Ириков |
|
|||||||||||||||||
|
НОХ |
дело
номер |
754 |
по описа за |
2018 |
Година. |
||||||||||||||
|
На пoименното повикване в |
14.10 |
часа
се явиха: |
|||||||||||||||||
Районна прокуратура-Кърджали, с редовно съобщение по
чл.247б от НПК, се представлява от младши прокурор Ириков.
Подсъдимата С.Д.Т., с редовно съобщение по чл.247б от НПК, явява се лично и с адв. П., редовно упълномощена от досъдебното
производство.
Пострадалата Н.К.А., с редовно съобщение по чл.247б от НПК, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да се даде ход на делото. Получих съобщението за насроченото заседание
преди повече от седем дни.
ПОСТРАДАЛАТА:
Моля да се даде ход на делото. Получих съобщението за насроченото заседание
преди повече от седем дни.
АДВ. П.: Моля
да се даде ход на делото. Получих съобщението за насроченото заседание преди
повече от седем дни.
ПОДСЪДИМАТА: Моля
да се даде ход на делото. Получих съобщението за насроченото заседание преди
повече от седем дни.
Съдът намира,
че са налице условията за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДАВА ХОД на делото.
Сне се самоличността на подсъдимата, както следва:
С.Д.Т. – родена на *** ***, български гражданин, омъжена,
неосъждана, с полувисше образование, пенсионер, с ЕГН **********.
След справка с личната карта същата бе върната на
подсъдимата.
На основание чл.274 от НПК на подсъдимата се напомни
правото й на отвод относно състава на съда, прокурора и секретаря.
Възражения не бяха направени.
Съдът разясни на подсъдимата правата по чл.55 от НПК.
Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание за обсъждане на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на съда.
ПОСТРАДАЛАТА: Делото е подсъдно на съда.
АДВ. П.: Също смятам, че делото е подсъдно на
съда.
ПОДСЪДИМАТА: Делото е подсъдно на съда.
Съдът на основание чл.248, ал.1,
т.1 от НПК, след проверка на материалите по делото и след изслушване на прокурора,
пострадалата, защитникът и подсъдимата,
О П
Р Е Д
Е Л И :
Делото е подсъдно на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Няма основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство.
ПОСТРАДАЛАТА: Поддържам становището на прокурора.
АДВ. П.: Няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ПОДСЪДИМАТА: Няма основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
Съдът на основание чл.248, ал.1,
т.2 от НПК, след проверка на материалите по делото и след изслушване на прокурора,
пострадалата, защитникът и подсъдимата,
О П
Р Е Д
Е Л И :
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Няма допуснато такова отстранимо нарушение.
ПОСТРАДАЛАТА: Поддържам становището на прокурора.
АДВ. П.: Няма такива нарушения допуснати.
ПОДСЪДИМАТА: Няма допуснати
нарушения.
Съдът след като изслуша
становищата на страните и след запознаване с материалите по делото констатира,
че на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, довели до
нарушаване на процесуалните права на обвиняемия. Това е така, поради следното:
На първо място, внесения
обвинителен акт срещу подсъдимата С.Т. не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Ал.2 на чл.246 от НПК изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат
посочени престъплението, извършено от обвиняемия и времето, мястото и начина на
извършването му. Съгласно задължителните указания дадени в т.4.2 на Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002г. по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи всички факти, обуславящи обективните и
субективни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Липсата на посочване на всички
факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия
да научи за какво престъпление е обвинен. Именно такъв е и процесния случай. На
С.Т. е
повдигнато обвинение за три отделни престъпления, както следва: 1.престъпление
по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 09.02.2015г. в гр.Пловдив; 2.престъпление
по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 19.12.2014г. до
09.04.2015г. в гр.Кърджали и 3.престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършено на
12.09.2016г. в гр.Кърджали. Запознавайки се с обвинителния акт, съдът установи,
че там липсва пълно описание на конкретните действия, с които подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние на трите престъпления. Така при всяко едно от
обвиненията в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че Т. е създала у Н.К.А.
неверни представи, че сина й е собственик на недвижимо имущество-хотели в
Р.Гърция, но подобни факти липсват в обстоятелствената част при описанието на
отделните деяния. При третото обвинение - за извършено на 12.09.2016г.
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е посочено още, че подсъдимата е създала у
пострадалата и неверни представи за това, че ще бъде издадена платинена карта,
в която всеки месец ще се превеждат пари, но за последното няма нито един факт
в обвинителния акт. Освен това, от описанието в обстоятелствената част на
престъпленията по пункт 1-ви и 2-ри, не става ясно и къде са извършени
деянията. За обвинението по пункт 1-ви са изложени факти за това кога и къде Н.А.
е предала парична сума на подсъдимата, но не и къде е било осъществено
заблуждението по отношение на пострадалата, респ. дали това се е случило на
мястото на разпореждането със сумата в гр.Пловдив или пък в гр.Кърджали.
Визираният порок - липса на фактически обстоятелства относно мястото на
деянието, се наблюдава и досежно второто обвинение. По-нататък - относно
обвинението по пункт 3-ти, съдът установи противоречие между между
обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, отнасящо се до
времето на извършване на престъплението. Видно от съдържанието на обвинителния
акт, в обстоятелствената част са изложени фактически обстоятелства за измамливи
действия на С.Т. спрямо пострадалата, осъществени на 11.09.2016г. В същото
време в заключителната част на обвинителния акт като дата на деянието фигурира
12.09.2016г. Така констатираните
непълноти и противоречия в обвинителния акт, отнасящи се до съставомерни
признаци като време, място и начин на извършване на деянията, са нарушили правото на защита на
подсъдимата, защото тя е била лишена от възможността да научи за какви
престъпления е привлечена в това качество и следва да отговаря. На следващо
място, допуснато е и друго отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, тъй като е налице разминаване в правната квалификация на престъпленията, възприета в
обвинителния акт и в постановлението за привличане на С.Т. като обвиняем на
досъдебното производство. След като за две от престъпленията /по пункт 1-ви и
3-ти/ Т. е била обвинена в извършването на измама в съучастие с лицето Димитър
Делчев Тодоров, то е недопустимо едва в обвинителния акт за първи път
съучастието да отпадне, като за единствен извършител на същото престъпление се
посочи подсъдимата. За законосъобразното протичане на едно наказателно
производство е необходимо деецът да е получил възможност да се защити по
наведените срещу него факти и право и в двете фази на процеса. Когато в хода на
разследването се установи, че се касае за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, разследващият орган е длъжен да повдигне
ново обвинение. Отпадането на обвинение за съучастие, възприето за пръв път с
обвинителния акт, представлява съществено изменение на обстоятелствената му
част, което е изисквало ново привличане на обвиняемия съобразно чл.225 от НПК,
преди прокурорът да упражни правомощията си по чл.246 от НПК. Извода за това не
се променя и от приложеното по делото постановление за частично прекратяване на
наказателното производство срещу лицето Димитър Делчев Тодоров, съставено
непосредствено преди внасяне на обвинителния акт.
По
изложените съображения съдът намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени и
отстраними нарушения на процесуалните правила, описани
по-горе. Ето защо и на основание чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1,
т.3 и чл.249, ал.1-4 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 754/2018г. по описа на Районен
съд-Кърджали и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Кърджали за отстраняване на
допуснатите съществени
и отстраними нарушения на процесуалните правила.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по
реда на глава
двадесет и втора от НПК.
Заседанието се закри в 14.20 часа.
Протоколът се написа на 19.09.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: