РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав,
в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Атанасова в. гр. дело № 2062 по
описа за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 529904 от 08.11.2018 г., постановено по
гр. дело № 7868/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 159-ти състав, е
прието за установено по предявения от Е.В.М. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува
вземане на „Ч.Е.Б.“ АД срещу Е.В.М. за сумата
от 2133,98 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, начислена по
констативния протокол на НТЗ № 1019183/19.12.2017г. за периода от 21.09.2017г.
– 19.12.2017г. за обект, находящ се в с. Мусачево, общ. *********клиентски № ********.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да
заплати на Е.В.М., направените в производството разноски в общ размер на 517,
79 лв. за внесена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и депозит
за призоваване на свидетел.
Срещу така постановеното решение ответникът „Ч.Е.Б.“
АД, чрез процесуалния си представител – юриск. Д. И., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал въззивна жалба, в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото, поддържайки, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят
изтъква, че в конкретния случай са налице законовите предпоставки
за служебно начисляване на електрическа енергия по партидата на ищеца. Сочи, че не е съгласен с мотивите на съда, че
липсва надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право
да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ. – на
право на крайния потребител да претендира суми, начислени на потребителя въз
основа на тази корекция, в случай на отсъствие по време на проверката на орган
на полицията. Поддържа, че съобразно показанията от откритото съдебно заседание
от 09.10.2018г. на свидетеля И.А.Р., Констативен протокол /КП/ № 1019183/19.12.2017г.
е подписан от него в качеството му длъжностно лице от РУ Елин Пелин и същият собственоръчно е
изписал трите си имена върху протокола, като е отбелязано, че констатациите са
демонстрирани пред независими свидетели, присъствали на проверката, както и
пред служител на МВР – СДП/ОДП. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата по съставяне
на протокола, тъй като свидетелят Р. е завил в откритото съдебно заседание, че
подписът, положен на протокола е негов, но няма как да е присъствал на мястото
по време на проверката. Изтъква, че изчислението на процесната сума е направено
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013г.
Сочи, че извършването на промяна в схемата на свързване на СТИ се установява по
категоричен начин съобразно обективираното в КП № 1019183/19.12.2017г., който
съобразно утвърдената практика на съдилищата е официален свидетелстващ документ
със задължителна доказателствена сила по смисъла на чл. 179 от ГПК. Поддържа,
че сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия е
преизчислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в съответствие с чл. 48,
ал. 1, т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ, като съгласно изготвената и приета по делото
експертиза, корекцията е извършена точно, математически вярно и по цените,
утвърдени от ДКЕВР. Твърди, че е изпълнено изискването на чл. 17 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД, вр. с чл. 98, ал. 2 т. 6 от ЗЕ, като на клиента е изпратено писмо с № **********/22.11.2017г.,
с което е уведомен за извършеното начисление на сметките му. Жалбоподателят изтъква, че съобразно
утвърдената практика на съдилищата „Ч.Е.Б.“ АД не следва да доказва вина на
потребител, период на грешно мерене и количество реално доставена, но
неотчетена ел. енергия, което не може да бъде установено заради манипулацията. Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и отхвърли отрицателния
установителен иск за сумата от 2133,98 лв., представляваща служебно начислена такава
по констативен протокол № 1019183/19.12.2017г., както и да присъди направените
по делото разноски.
Въззиваемият ищец – Е.В.М., чрез пълномощника си –
адв. Ир. К. с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по
подробно изложени съображения. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и
законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените
по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като по конкретно
наведените оплаквания намира следното:
Страните не спорят, че
ищецът Е.В.М. е
потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, находящ
се на адрес: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „*******От представените по
делото констативен протокол № 1019183/19.12.2017г., фактура № **********/17.11.2018г.
и удостоверение за наследници изх.№ 064/29.01.2015г. се установява, че
потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот е бил
наследодателят на ищеца –В.М.Д., ЕГН: **********, починал на 13.11.2014 г.
Впоследствие издадената на негово име фактура № 02325123088/17.11.2017 г. е
била сторнирана от ответното дружество с кредитно известие № **********/28.03.2018
г. и е издадена нова фактура № **********/28.03.2018 г. на името на ищеца Е.В.М. с нов клиентски номер
310238900520 за процесния имот.
Страните не спорят и че имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа, като съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) битов клиент на електрическа енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно, ищецът е бил потребител на електрическа енергия в имота през периода 21.09.2017 г. – 19.12.2017 г., като на негово име е била открита и партидата на имота при ответното дружество с клиентски номер 310238900520, и по силата на договор за продажба използва доставяната от ответника електрическа енергия в посочения обект.
От
представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол №
1019183 от 19.12.2017г. и показанията на свидетеля Р.М.Я., служител в „ЧЕЗ Р.Б.” АД на длъжност
„техник електрически системи“, се установява, че на 19.12.2017г. в с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „********в
отсъствието на абоната е извършена проверка на средството за търговско
измерване на използваната електроенергия, като служители на „Ч.Е.Б.“ АД, в
присъствието на двама свидетели от „Федерацията на потребителите“ са
констатирали, че е налице нарушение на пломбата на щита на ел. таблото, като е
установена промяна в схемата на свързване на измервателната система –
прекъсната е измервателната нула към електромера от нулевата шина на таблото,
диска на електромера се движи бавно, защото взима нулев потенциал от часовника
в таблото. Освен това се установява и че електромерът е измерен с еталонен уред,
марка ЕМСИСТ, с фабричен номер 0506156 и свидетелство за калибриране Е288-1 от
16.04.2015г., както и че грешката в момента на проверката е минус 93,94 % и
след възстановяване схемата на свързване електромерът измерва в класа си на
точност. Служителите на „ЧЕЗ Р.Б.” АД и на „Федерацията на
потребителите“ са присъствали от самото начало до края на проверката, като са
се обадили на телефон 112 на органите на МВР. Съобразно показанията на свидетеля Я.,
проверката е била извършена в присъствието полицейски служител. Служителите на
електроразпределителното дружество са потърсили лице от адреса, но потребителят
е отсъствал. Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Я. относно обстоятелството
дали по време на проверката е присъствал полицай, а именно посоченият в
констативен протокол № 1019183/19.12.2017 г. И.А.Р.. Видно от разпита на същия
се установява, че от 15.08.2017 г. лицето е на длъжност „младши експерт по
оперативна дежурна част”, което предполагало да е по 24 ч. в районното.
Свидетелят Р. няма спомен да е присъствал на проверка в с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „*******При предявяването на
констативен протокол № 1019183/19.12.2017 г. същият освен това заявява, че това
е неговият подпис, но няма как да е присъствал на проверката, освен ако не са
отишли впоследствие до районното управление, за да подпише протокола.
От представеното предложение за корекция на сметка от 21.12.2017 г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ, като въз основа на констативния протокол на НТЗ № 1019183/19.12.2017 г. по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода 21.09.2017 г. - 19.12.2017 г., общо за 90 дни, в размер на 11624 kWh на стойност 2133,89 лв.
От представения по делото заверен препис от фактура № **********/28.03.2018 г. по съставения констативен протокол № 1019183/19.12.2017г.на потребителя с клиентски номер 310238900520 е начислена сумата от 2133,98 лв. за потребена
електрическа енергия за периода 21.09.2017г. – 19.12.2017г., като препис от КП
от 19.12.2017г. и уведомлението за извършване на корекцията са били изпратени и
надлежно връчени на ищеца на 05.01.2018 г., видно от отбелязването върху
известие за доставяне /обратна разписка/. Изложеното налага обоснован извод, че
ответното дружество е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ
и чл. 17, ал. 2 ОУ, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ и е уведомило надлежно
абоната за започналата процедура по корекция.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета
СТЕ, което съдът намира за обективно, безпристрастно и компетентно дадено и
кредитира с доверие, се установява, че описаното в Констативен протокол от 19.12.2017г.
присъединяване без
средство за търговско измерване води до
промяна на схемата на свързване към мрежата на измерителната система и до
частично измерване на ползваното от обекта на потребителя количество
електрическа енергия. Вещото лице е
посочило, че общото количество електроенергия неотчето от СТИ – 11624 KWh за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване на
правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ., както и че извършените
изчисления са математически верни и сумата съответства на одобрените цени на
електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Вещото лице освен това е заключило,
че с еталонен уред ЕМСИСТ фабр. № Е 288-1/16.04.2015г. може точно да се
определи грешката, с която СТИ измерва преминаващата през него ел. енергия,
като същият мери до стотни от процента.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на
потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последващия
период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила
изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до
16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не
съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ
на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е предвиден ред за
уведомяване, като такъв е предвиден и в чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ, поради
което е обоснован извода на първоинстанционния съд в тази насока. Ето защо и противно на поддържаното във ВЖ
след изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013
г. са изпълнени законовите условията за корекция на сметки, включително и в
цитираните в тази връзка решения на ВКС.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове.
Исковият период обхваща 21.09.2017г. – 19.12.2017г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ,
от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е
въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. След
приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за уведомяване, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване е
налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент. В чл.17, ал.2 от действащите
Общи условия на ответното дружество е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези,
при които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
В конкретния случай жалбоподателят „ЧЕЗ Р.Б.” АД е извършил
корекцията, позовавайки се на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно
която когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който
следва да отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях. След отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ
законовата уредба не съдържа изискване какво трябва да бъде съдържанието на констативният протокол по чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ. В настоящия случай в съответствие
с изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията е извършена само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система. На
следващо място следва да се отбележи, че въпреки, че разпоредбата на чл. 47
ПИКЕЕ е била отменена, не е отпаднало изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ по
време на проверката да присъства представител на полицията, в който случай
протоколът би имал качеството на официален свидетелстващ документ.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя изложените в Решение № 104/16.08.2016 г., по т. д. № 1671/2015 г.на ВКС, І ТО, ТК разяснения,
че за защита на обществения и на личния интерес на всяка от страните по
договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден съответен,
гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до
ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието
на независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в
измервателнта система, то е свързано с посегателство върху измервателната
система, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се владее
и стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените действия,
наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ
задължително присъства на проверката. Това прави изготвения констативен
протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила, относно констатираните от длъжностното лице
пред него обстоятелства. Последицата от липсата на изпълнено изискване на чл.
48, ал. 2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ на
орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на
останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за
оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на
сметката за електроенергия на потребител, респ. – на право на крайния снабдител
да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.
В разглеждания случай при извършената проверка е
установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на
свързване на електромера. С оглед на това и на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ
констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва
да се състави в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Действително,
в конкретния случай полицейският служител Илко Р. е подписал изготвеният
констативен протокол, но от показанията, дадени от същия в последното по делото
открито съдебно заседание на първа инстанция, се установява, че Р. не е присъствал при
извършването на проверката, а напротив, след като тя е била извършена,
протоколът му е бил занесен в полицейското управление за подпис, където от
15.08.2017г. е заемал друга длъжност в МВР, а именно – „младши експерт по
оперативна дежурна част“ по 24 часа в районното.. С оглед на гореизложеното изготвеният
констативен протокол за извършване на корекционната процедура не може да се
ползва с материална доказателствена сила, относно констатираните от полицейския
служител обстоятелства. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен
порядък, като въведените с нея задължителни изисквания да е налице
констативен протокол от извършена проверка
и
той да е съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа
на полицията, представляват задължителни елементи на основанието, от което
възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респективно на крайния снабдител да претендира заплащане
на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл процесният констативен
протокол, не би могъл да породи визираните
в закона правни последици. Пропускът при
изготвянето на горецитираният констативен протокол не може да бъде преодолян, с
оглед на което настоящият състав намира,
че операторът не е приложил правилно процедурата за преизчисление на доставена
от него електроенергия предвидена в чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, протокола е
незаконосъобразно изготвен, поради което не обвързва въззиваемата страна – ищец в настоящото
производство и води до липса на надлежно
възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва
корекция на сметката за електроенергия на потребител, респ. – на право на
крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на
тази корекция. Поради
това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на обстоятелството,
че правните изводи, до които въззивният съд достига, съответстват на правните
съждения на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство пред СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 529904 от 08.11.2018г., постановено по гр.
дело № 7868/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 159-ТИ състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“ да заплати
на Е.В.М., ЕГН:**********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: