О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа търговско дело № 6569/2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
искова молба вх. № 109060 от 22.08.2016 г., предявена от „Г.И.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу
„Т.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище ***, за установяване съществуването на
вземания в размер на 64545,88 евро – дължим по договор за наем от 09.09.2006 г.
наем за м. февруари 2016 г. и м. март 2016 г. за ползването на двуетажна
масивна сграда „Техномаркет Европа“, находяща се в гр. Варна и в размер на
1520,95 евро – мораторна неустойка за периода 05.02.2016 г. – 01.04.2016 г., за
които в производството по частно гр. д. № 33892/2016 г. на СРС, 56 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК.
В депозирания в срок отговор на
исковата молба, ответникът твърди, че процесният имот е бил собственост на „К
енд К Е.“ ЕООД (преобразувано в „Т.Б.“ АД), като с договори за продажба от
08.09.2006 г., оформени в нотариален акт №99, том VІІ, рег. №9992, дело
№1273/2006 г. на нотариус Ш. и нотариален
акт №100, том VІІ, рег. №9993, дело №1274/2006 г. на
нотариус Ш., правото на
собственост е прехвърлено на „Г.И.Б.“ ООД, а впоследствие между същите страни е
сключен процесният договор за наем - с наемодател „Г.И.Б.“ ООД и наемател
предишният собственик „Т.Б.“ АД за възмездното ползване на прехвърления недвижим
имот.
Справка в деловодната система е установила,
че по искова молба, подадена в Окръжен съд – Пловдив, е образувано т. дело №
530/2016 г., изпратено по подсъдност в СГС, където е образувано под № 8499/2016
г.. От постъпилия заверен препис от исковата молба, се установява че предмет на
неприключилото производство, развиващо се между същите страни, са искове,
предявени при условията на евентуалност, за установяване на нищожността на
договора за наем от 09.09.2006 г., от които ищецът в настоящото производство
извежда правото си на вземане за наемна цена и неустойка. При тези факти съдът е
намерил да са налице основания за спиране на настоящото производство поради
наличие на висящ преюдициален спор и с определение от 27.02.2017 г. е спрял
процесуалното му развитие.
От ответника „Т.Б.“ АД е постъпила молба, вх. №156464/21.11.2017 г. за оттегляне
на подаденото възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК, което поставя въпроса за процесуалната допустимост на
предявените срещу дружеството обективно кумулативно съединени установителни
искове и разглеждането й налага
възобновяване хода на производството.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и
на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от
връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви
иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен
срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск,
като особеността в случая произтича от обвързаността
на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното
производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок.
При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално
действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и
спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по
заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В този смисъл, тъй като депозираното
възражение от длъжника „Т.Б.“ АД е оттеглено с молба от 21.11.2017
г., правният интерес на „Г.И.Б.“
ООД от провеждане на установителни
искове, е отпаднал.
Провеждането на установителен иск
при оттеглено възражение по чл.414, ал.1 ГПК, е недопустимо. В случая, тъй като
в полза на кредитора е налице изпълнително основание (заповед по чл.417 ГПК) и
е издаден изпълнителен лист, същият изобщо не разполага с правен интерес от
искова защита на субективните му материални права на вземания, произтичащи от
процесния договор за наем от
09.09.2006 г. спрямо
„Т.Б.“ АД. Затова настоящото производство
да бъде прекратено.
Ето защо, СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по търг. дело №6569/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-16 състав.
ВРЪЩА искова
молба вх. № 109060 от 22.08.2016 г., предявена от „Г.И.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Т.Б.” АД, ЕИК ********, със
седалище ***, за установяване съществуването на вземания в размер на 64545,88
евро – дължим по договор за наем от 09.09.2006 г. наем за м. февруари 2016 г. и
м. март 2016 г. за ползването на двуетажна масивна сграда „Техномаркет Европа“,
находяща се в гр. Варна и в размер на 1520,95 евро – мораторна неустойка за
периода 05.02.2016 г. – 01.04.2016 г., за които в производството по частно гр.
д. № 33892/2016 г. на СРС, 56 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради
ОТТЕГЛЯНЕ на депозираното срещу заповедта за изпълнение възражение по чл. 414 ГПК и прекратява производството по търг. дело № 6569/2016 г. на СГС, ТО, VІ-16
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която
исковата молба е върната може да се обжалва с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните, като в останалата му част – не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: