Решение по дело №463/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 360
Дата: 18 март 2025 г.
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20253110200463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20253110200463 по описа за 2025 година


установи:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И. Д. О. против Електронен фиш сер. К № 4492318 / 13.02.2021 г. на
ОД МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП й е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В системата на ОД на МВР не са посочени данни за датата на връчване
на ЕФ и АНО не разполага с доказателства дали е връчен и на коя дата.
Въззивната страна твърди, че ЕФ е връчен на 09.01.25г.
Предвид горното, в полза на въззивната страна съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимиран
субект, при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш. Била изтекла
предвидената от закона, погасяваща наказателното преследване, давност. ЕФ
не бил издаден в предвидения от закона срок и още преди връчването му
била изтекла погасяващата наказателното преследване давност.
В съдебно заседание представител на въззивната страна не се явява. В
1
писмено становище ю.к. Лукова, представляваща ОД на МВР – варна , прави
искане ЕФ да бъде потвърден. Не коментира възражението за давност.
След преценка на доказателствата, от фактическа страна съдът прие
за установено следното:
На 13.02.21г. в 13.02ч. с автоматизирано техническо средство било
установено, че л.а. БМВ 435 ИХ ДРАЙВ с регистрационен номер *** се движи
по пътя КК“Зл.пясъци“- Варна в посока гр.Варна, със скорост 83 км.ч. при
въведено ограничение 60 км.ч. Превозното средство било собственост на И.
О., срещу която бил издаден обжалвания електронен фиш. В системата на ОД
на МВР не са посочени данни за датата на връчване на ЕФ и АНО не
разполага с доказателства дали е връчен и на коя дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства – материалите по АНП, в т. ч. справка за
собственост, разпечатка от техническото средство, протокол за използване на
АТС, протокол за метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип и др.,
както и от приобщените в съдебно заседание справки от ОД на МВР, видно от
които АНО не разполагал с разписка за връчване на ЕФ и не разполагал с
обратна разписка, удостоверяваща опит за връчване на ЕФ в началото на
2023г. Справката от 13.03.25г. обаче следва да се кредитира частично,
доколкото в същата е посочена дата на издаване на ЕФ, която не кореспондира
с приложеното доказателства – разпечатка от АИС на МВР. Тъй като
справката се издава въз основа на данните от системата, съдът прие да
кредитира разпечатката от АИС като достоверно доказателство относно
датата на издаване на ЕФ и да не кредитира справката от 13.03.25г. в частта й
относно датата на издаване на фиша.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Нарушението, за което е наложено наказанието е посочено да е
извършено на 13.02.21г. Видно от приложените по делото справки, ЕФ е бил
издаден на 15.02.21 г. и няма доказателства за връчването му. От АНО е
изискано да изпратят разписката за връчване, но видно от техния отговор,
2
такава разписка не била налична. С последващо писмо на АНО е
предоставена възможност да ангажира доказателства за наличие на
обстоятелства, прекъсващи погасителната давност. В отговор на това е
изпратена справка, към която е приложен и протокол, че на 27.02.23г. е бил
направен опит за връчване на ЕФ по пощата, резултатите от който опит били
посочени в обратна разписка, но тази обратна разписка не могла да бъде
открита за представяне като доказателство по делото. Тежестта на доказване
на обстоятелствата, прекъсващи давността е за ОД на МВР – Варна. От
тяхната справка става ясно, че ЕФ е бил изпратен по пощата, но това не е
достатъчно да се направи извод, че е налице валидно действие, прекъсващо
погасяващата наказателното преследване давност. От справката на ОД на
МВР и от представения протокол не може да се удостовери нито на кого е
било изпратен ЕФ, нито на какъв адрес. Според утвърдената съдебна
практика, давността се прекъсва само от действия, насочени пряко към
ангажиране на наказателната отговорност на дееца. От представената справка
на ОД на МВР – Варна, към която е приложен протокол, не може да се
направи единствен, безспорен и категоричен извод, че на посочената в
протокола дата е бил направен опит да се връчи ЕФ именно на въззивницата
О.. Поради това съдът не приема за доказано, че давността е била прекъсната
на 27.02.23г.
Предвид горното, с оглед събраните по делото доказателства от
фактическа страна съдът приема, че в периода 15.02.21 г. когато е издаден ЕФ,
до 09.01.25г., когато е връчен ЕФ, е изтекъл срока обикновената давност.
Изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което
изключва отговорността. Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др. се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Чл.34 от ЗАНН не предвижда друго, т.к. регламентира срок за издаване
на АУАН и за издаване на НП, но не и давностен срок за приключване на
цялостното административно-наказателно производство пред всички
инстанции, вкл. съдебните. По тези съображения, следва да намери
приложение чл. 80 от НК, който урежда сроковете за приключване на едно
наказателно производство, било то и административно. Обратното би било
нелогично, т.к. би означавало извършителят на административно нарушение
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителят на
3
престъпление.
За административното нарушение е предвидено наказание „глоба”,
което налага по отношение на същото да намерят приложение чл.80 ал.1 т. 5
по отношение обикновената давност и чл.81 ал.3 от НК, по отношение
абсолютната давност. В случая, прекъсващо давността действие е издаването
на ЕФ на 15.02.21г. АНО не ангажира доказателства за твърдението си, че
давността е била прекъсната на 27.02.23г. Още преди връчването му обаче, на
15.02.24г. е изтекъл срокът на обикновената давност по чл. чл.80 ал.1 т. 5,
който е три години.
Т.к. Електронният фиш не е влязъл в сила преди изтичането на
обикновения давностен срок, към настоящия момент са налице
предпоставките за неговата отмяна.
Поради наличието на горните основания, съдът счита, че не следва да
с произнася по справедливостта на наказанието.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на
защитата, че не било доказано дали към момента на установяване на скоростта
с техническото средство, то е попадало в обхвата на действие на
ограничителния знак. Видно от приобщеното писмено доказателство –
протокол за използване на АТС, според който АТС е било на 150 м. отС.ие от
пътния знак.
Предвид горното, следва ЕФ да бъде отменен, а искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, да бъде оставено без
уважение. С оглед изхода на делото, в полза на въззивната страна следва да се
присъдят направените по делото разноски, които видно от договора за правна
помощ възлизат на 400 лева.

Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш сер. К № 4492318 / 13.02.2021 г. на ОД
МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП на И.
О. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

4

ОСЪЖДА ОД НА МВР – ВАРНА да заплати в полза на И. Д. О. с ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5