Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр.Добрич
11.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На шестнадесети декември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №796 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.Н.Д. *** срещу решение
№105/13.08.2020 г.,вписано под №95,т.I,стр.282/13.08.2020
г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№104/2019 г. на
Каварненския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ОД
на МВР-гр.Д. иск по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7000 лева,ведно със законната
лихва,считано от 14.09.2017 г.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,изразяващи се в психически терзания,стрес и притеснения във
връзка с неоснователно повдигнато срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл.234 ал.1 от НК и страх от осъждане,които вреди са в
причинно-следствена връзка с разследване по ЗМ №58 от 24.08.2017 г.,постъпил в
РП-К. като преписка с вх.№590/13.09.2017
г.,като въззивникът е осъден да заплати на ОД на МВР-Д. сумата от 300 лв
разноски по делото.Въззивникът намира,че обжалваното решение е
незаконосъобразно.Първоинстанционният съд не обсъдил доводите му в исковата
молба и представените доказателства за осъществено изземване на вещество.Вместо
това приел,че било осъществено доброволно предаване,и отказал да се произнесе
по заявените факти.Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля В.Д.-съставител
на преписката,който бил служител на ответника.Сочат се редица според въззивника
незаконосъобразни действия на разследващия орган.Изложени са подробно теоретични
указания от цитирано от въззивника ръководство за водене на дела по
ЗОДОВ.Според въззивника първоинстанционният съд не следвало да се обвързва от
правната квалификация на иска,дадена от ищеца,а следвало сам да квалифицира
иска въз основа на изложените в исковата молба факти.Съдът се позовал на
недействителни и противозаконни съгласно чл.105 от НПК документи.Позоваването
на съда на такива документи обосновавало незаконосъобразност и на обжалваното
решение.Последното било постановено в нарушение на материалния закон,поради
което се настоява за отмяната му и уважаване на иска.Претендират се от
въззивника сторените от него разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР-гр.Д. не е
депозирала в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба.В писмено
становище,подадено в хода на въззивното производство,сочи,че жалбата е
неоснователна и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на
атакуваното решение.Претендира присъждане на сторените от страната разноски в
настоящата инстанция,вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 20.08.2020 г.,а жалбата е подадена на 24.08.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.09.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като
постановено по предявения допустим иск.Атакуваното решение е и правилно,като
съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№104/2019 г. на КРС е образувано по
повод искова молба вх.№719/22.02.2019 г.,уточнена с молба вх.№1012/15.03.2019
г.,с която са предявени искове на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от В.Н.Д. ***
срещу ОД на МВР-гр.Д. и Прокуратурата на РБ за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 7 000 лв,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,изразяващи се в психически
терзания,стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнато срещу ищеца
обвинение за извършено престъпление по чл.234 ал.1 от НК и страх от
осъждане,които вреди са в причинно-следствена връзка с разследване по ЗМ №58 от
24.08.2017 г.,постъпил в РП-К. като
преписка с вх.№590/13.09.2017 г.,ведно със законната лихва върху горната
сума,считано от 13.09.2017 г.,до окончателното й изплащане.В първото по делото
открито съдебно заседание пред КРС,проведено на 18.06.2019 г.,ищецът се отказва
на основание чл.233 от ГПК от иска си срещу Прокуратурата на РБ,поради което с
протоколно определение от 18.06.2019 г. производството по иска срещу
Прокуратурата е прекратено.Прекратителното определение не е обжалвано и е
влязло в сила.Единствен ответник по делото остава ОД на МВР-гр.Д.,а
Прокуратурата участва като контролираща страна на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.
Изложено е в исковата молба,че исковата
претенция се основава на твърдения за водено срещу ищеца разследване по ЗМ
№58/24.08.2017 г. при РПУ-гр.Ш.,при което извършващият го полицейски служител В.Д.
е констатирал нарушение-държане на склад на акцизна стока без бандерол,иззел
стоката /нарязан тютюн за пушене 0,500 кг/ без измерване,без протокол,без
поемни лица,експертиза,запечатване,разрешение на съдия;за отказ на РП-К. за
образуване на наказателно производство,обективиран в постановление от 13.09.2017
г. за прекратяване на преписка вх.№590/13.09.2017 г. на РП-К. и изпращане на
преписката на Митница-В.;за издадено наказателно постановление №257/2017 г. от
Митница-В.,отменено с решение №58/20.06.2018 г. на Районен съд-К.,потвърдено с
решение №474/07.11.2018 г. на Административен съд-Д..Изложено е,че
наказателното постановление на Митница-В. било издадено в изпълнение
разпореждане на РП-К.,която носела отговорност и за незаконосъобразните
следствени действия.Предвид неоснователното обвинение в извършване на
престъпление по чл.234 ал.1 от НК ищецът претърпял неимуществени
вреди-психически терзания,стрес,притеснения във връзка с неоснователно
повдигнато обвинение и страх от осъждане.
В писмен отговор на исковата молба
ответникът ОД на МВР-гр.Д. оспорва основателността на иска.Сочи,че срещу ищеца
не е било образувано досъдебно производство и не е било повдигнато обвинение от
разследващ орган.Имало само образувана преписка на Районна прокуратура-К.
№590/2017 г. по заявителски материал-ЗМ №56/2017 г. по описа на РУ-гр.Ш..Тъй
като не било образувано досъдебно производство и не били извършвани никакви
действия от разследващ орган,предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
уважаване на иска не били налице.Не били установени незаконосъобразни
действия/бездействия на длъжностни лица при РУ-Ш..Липсвала причинна връзка
между незаконосъобразна дейност/акт и вредите.От ищеца били снети
обяснения,като същият не бил разпитван като свидетел или в друго качество.Не
били настъпили твърдяните вреди.
Изложените в исковата молба и в хода на
производството по делото твърдения сочат на правна квалификация на иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ,в каквато насока са и указанията в определение №7/19.02.2020
г. по адм.д.№3/2020 г. на петчленен състав на ВАС и ВКС на РБ,постановено във
връзка с разрешаване на спора за подсъдност на делото на административен или
общ съд.Горната правна квалификация се обосновава с неизменните твърдения на
ищеца и в хода на делото,че претенцията му произтича от действия срещу него по
разследване на извършено престъпление при издадено постановление на РП-К. от
13.09.2017 г.,в което се сочи,че същият формално е осъществил състава на престъплението
по чл.234 ал.1 от НК,но с оглед ниската обществена опасност на деянието е
прието,че са налице основанията по чл.24 ал.1 т.1 от НПК,и е отказано образуване
на досъдебно производство.Позоваването вредите за ищеца да са произтекли от
действия/бездействия на полицейските органи като част от дейността на
последните по разследване на престъпления,т.е. в качеството им на разследващ
орган,с твърдения същите да са извършени в рамките на висящо досъдебно
производство,което е прекратено с прокурорско постановление поради това,че
деянието не е престъпление,а има характер на административно нарушение,обосновава
правната квалификация на иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява следното:
Въз основа на докладна записка рег.№5811
ЗМ-56/24.08.2017 г. /на лист 59 от делото на КРС/,изготвена от В. Д. Д.-разузнавач
/инспектор в Икономическа полиция/ при РУ на МВР-гр.Ш.,за това,че на 24.08.2017
г. в 14,15 часа по време на провеждана специализирана полицейска операция е
проверен лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№***-собственост и управляван от
В.Н.Д.-и е установено в багажника на автомобила количество от 0,500 кг тютюн
без акцизен бандерол,е осъществено регистриране на заявителски материал /ЗМ/ и
е разпоредено /виж разпореждането в горния ляв ъгъл на докладната записка/
извършване на проверка по случая.Към ЗМ е приложена и докладна записка от
25.08.2017 г. на мл.експ.М.Г.М.в същия смисъл /на лист 60 от делото на КРС/.В
хода на проверката са снети на 24.08.2017 г. /в деня на установяване на
веществото в автомобила на ищеца Д./ обяснения от В.Н.Д. /на лист 61 от делото
на КРС/ и е изготвен протокол от същата дата 24.08.2017 г. за доброволно
предаване,съгласно който В. Н.Д. предава доброволно на полицейския служител В.Д.
0,500 кг нарязан тютюн за пушене /лист 62 от делото на КРС/.Към преписката се
съдържа и справка за съдимост на ищеца.Изготвена е справка
рег.№5811р-6062/12.09.2017 г. от В.Д. относно извършената проверка /на лист 58
от делото на КРС/,съдържаща констатация,че,макар формално деянието на В.Д. да
осъществява признаците на престъпление по чл.234 ал.1 от НК,поради неговата
малозначителност и ниска обществена опасност не следва да се образува досъдебно
производство,а материалите следва да се предадат на Териториално митническо
управление-В. за налагане на административно наказание.Преписката по ЗМ е
входирана в Районна прокуратура-гр.К. под №590/13.09.2017 г.С постановление от
същата дата 13.09.2017 г. на прокурор при РП-К. е отказано образуване на
досъдебно производство поради малозначителност на деянието и ниска обществена
опасност на същото и на дееца и е разпоредено преписката да се изпрати на
Митница-В. за ангажиране административната отговорност на лицето.Отказът да се
образува ДП е основан на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,според която не е
престъпно деянието,което макар формално да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
Началникът на Митница-В. издава на
18.12.2017 г. наказателно постановление №257/2017 г. /на лист 9 от делото на
КРС/,с което налага на В.Н.Д. глоба в размер на 1 000 лв и отнема в полза
на държавата стоката-предмет на нарушението.С решение №58/19.06.2018 г. по НАХД
№2/2018 г. на КРС горното наказателно постановление е отменено,като решението е
потвърдено с решение №474/07.11.2018 г. по КАД №505/2018 г. на Административен
съд-гр.Д..
Всички доводи на ищеца Д. за допуснати от
полицейските служители нарушения при осъществяване на проверката на 24.08.2017
г. и при изземване на веществото от автомобила на същия,за липсата на надлежно
съставени протоколи,за неназначаването на експертиза на веществото и пр. са
неотносими по спора.Същите са били относими и предмет на преценка за
законосъобразност в развилото се административно производство по обжалване на
издаденото от Митница-В. наказателно постановление,респ. са относими в
производство по иск на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,какъвто не е предявен от
ищеца и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Основният въпрос-предмет на делото е било
ли е образувано по случая досъдебно производство и извършвани ли са същински
следствени действия срещу ищеца от полицейски служители в качеството им на
разследващ орган.
В рамките на специализирана полицейска
акция на 24.08.2017 г. редови полицейски служители,т.е. такива,които нямат
качеството на разследващи полицаи,са осъществили своите административни правомощия
по глава пета,раздел първи,чл.61 и сл. от ЗМВР по проверка на лице и
управляваното от него превозно средство,т.е. не се касае за действия по
разследване на престъпление.Полицейският служител В.Д.,пред когото са снети на
24.08.2017 г. обясненията на ищеца Д. и на когото е предадено доброволно
установеното количество тютюн,също няма качеството на разследващ
полицай.Действията им по случая не са осъществявани под надзора на Районна
прокуратура-гр.К.,която инцидентно да е възложила на посочените полицейски
служители да осъществяват действия по разследване по смисъла на чл.194 ал.4 от НПК.Такива правомощия по случая не са им възлагани и от следовател или
разследващ полицай съгласно цитираната разпоредба.Касае се за специализирана
полицейска акция,осъществена по разпореждане и указания на началника на РУ на
МВР-гр.Ш. /така план-разстановка за провеждане на полицейска операция на
територията,обслужвана от РУ-гр.Ш.,рег.№5811р-5498/21.08.2017 г. на листи 96 и
сл. от делото на КРС/.Осъществена е от инспектор икономическа полиция
единствено проверка в изпълнение на административните правомощия на полицейски
орган /в тази насока показанията на свидетеля В. Д. Д.,които са напълно в
съответствие с обективираните в документите към преписката-ЗМ данни/.Не са
провеждани следствени действия по смисъла на чл.136 ал.1 и сл. от НПК-разпит на
ищеца като обвиняем или свидетел,експертиза,оглед,претърсване,изземване,следствен
експеримент,разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни
средства,които се осъществяват в рамките на наказателното производство.Доколкото
следствени действия не са извършвани,не може да се приеме,че е образувано
досъдебно производство по смисъла на чл.212 ал.2 от НПК със съставяне на
протокол за първото действие по разследването,когато се извършва
оглед,освидетелстване,претърсване,изземване,разпит на свидетели,защото в случая
нито едно от горните следствени действия не е извършено.Не е било образувано досъдебно
производство и по реда на чл.212 ал.1 от НПК с изрично постановление на
прокурор.Напротив прокурорът при постъпване на преписката по заявителски
материал в РП-гр.К. незабавно е изготвил постановление от 13.09.2017 г. на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК за отказ да образува досъдебно производство въз
основа на материалите от полицейската проверка,защото е преценил,че всъщност
деянието не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 ал.2 от НК поради
малозначителност.
В случая ищецът Д. не е привличан като
обвиняем,не му е предявявано постановление за привличане като такъв,не е
разпитван като обвиняем,не му са предявявани материали по разследване,които са
характерните стадии на досъдебното производство.Следва да се посочи,че
цитираното от ищеца решение №187/13.06.2012 г. по гр.д.№1215/2011 г. на III г.о.,ГК на ВКС е неотносимо по случая,защото в него е
разгледан казус,при който действително няма привличане като обвиняем на ищеца,но
е имало образувано досъдебно производство с постановление на прокурор.В
настоящата хипотеза досъдебно производство не е образувано изобщо,т.е.
наказателно преследване срещу Д. не е предприето.
Не са налице предпоставките на чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР-гр.Д.,защото срещу ищеца
няма предприето наказателно производство от разследващ орган при ответника и
същият не е привлечен като обвиняем,нито спрямо него са осъществявани действия
по разследване на извършено престъпление,което производство да е приключило с
прекратяване поради това,че извършеното деяние не е престъпление,на каквито
обстоятелства е позоваването в исковата молба.Искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която ищецът е осъден на основание
чл.10 ал.4 от ЗОДОВ да заплати на ответника 300 лв юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход от спора съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ ответникът и въззиваем ОД на МВР-гр.Д. има
право на сторените в настоящата инстанция разноски-в частност на юрисконсултско
възнаграждение,доколкото участието на въззиваемата страна по делото се е
осъществило чрез юрисконсулт,който е изготвил и депозирал преди провеждане на
откритото съдебно заседание пред ДОС писмено становище по хода на делото и по
същество на спора.Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение се
определя съгласно чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
диапазона от 100 лв до 300 лв за една инстанция и не може да надхвърля
максимума по Наредбата.Във въззивната инстанция е проведено само едно открито
съдебно заседание,на което процесуалният представител на въззиваемия не е
присъствал.Същият не е изготвил и отговор на въззивната жалба в срока по чл.263
ал.1 от ГПК.Освен това в депозираното писмено становище са преповторени тезите
на ответника и въззиваем,развити и защитени в първата инстанция,т.е. някакви
особени допълнителни усилия не са положени за защита пред настоящата
инстанция.При това положение съдът следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв за въззивната инстанция.
Въззивникът и ищец по делото В. Н. Д.
няма право на разноски с оглед изхода от спора.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №105/13.08.2020
г.,вписано под №95,т.I,стр.282/13.08.2020
г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№104/2019 г. на
Каварненския районен съд.
ОСЪЖДА В.Н.Д. с ЕГН ********** *** да заплати
на Областна дирекция на МВР-гр.Д. юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.