№ 10
гр. Елхово , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Николова
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20202310100644 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Образувано е по искова молба на *** ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** община Ветрино, обл. Варна, ул. ***
№13 против А. В. В., с която по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против
ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч. гр. д. № 136/2020 година по описа на РС – Елхово.
Ищецът твърди, че ответникът А. В. В. е бил в трудово
правоотношение с *** ЕООД по силата на Трудов договор № 89/15.09.2016г.,
като е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни
превози“ до 12.04.2018г., когато е напуснал работа. С командировъчни
заповеди №№ 75/30.03.2017г. и 117/10.05.2017г. за периода 01.04.2017г.-
09.06.2017г. включително длъжникът е бил изпратен за изпълнение на
трудовите си задължения в задгранична командировка в Кралство Швеция,
управлявайки товарна автомобилна композиция, съставена от влекач с *** и
полуремарке с ДР ***. За периода на командировката длъжникът е извършил
множество нарушения на правилата за паркиране в Швеция, като товарната
композиция, управлявана от него, е санкционирана с 9 броя електронни фиша
1
за неправилно паркиране на обща стойност 1005.44 лева, както следва: 1.
18.04.2017г., 12:37 часа, №807070001775929 – 62.74 лв. рег. № А5421МК; 2.
11.05.2017 г., 18:55 часа, №802520000005429, 83.65 лв. рег. №А5421МК; 3.
19.05.2017г., 22:22 часа, №801010000047802, 115.85 лв. рег. №А2259ЕК; 4.
19.05.2017г., 22:21 часа, № 801010000047803, 125.47 лв. рег. №А5421МК; 5.
20.05.2017г., 05:10 часа, №801010000047805, 125.47 лв., рег. №А5421МК; 6.
20.05.2017г., 22:57 часа, №801010000047807, 125.47 лв., рег.№ 5421МК; 7.
21.05.2017г., 05:33 часа, №801010000047808, 125.47 лв., рег.№ 5421МК; 8.
22.05.2017г., 00:02 часа, №801010000047810, 125.47 лв., рег. №А5421МК; 9.
22.05.2017г., 00:01 часа, №801010000047811, 115.85 лв., рег. №А2259ЕК.
Електронните фишове са били издадени от оторизираните шведски
организации - „Вастия паркеринг“ АБ, „Кю-Парк“ АБ и „Паркаксес Швериге“
АБ на „Уникредит лизинг“ АД, тъй като влекач *** и полуремарке ДР ***,
управлявани от ответника към онзи момент, са били собственост на
„Уникредит лизинг“ АД. По силата на Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 122130/14.09.2016г. и на Договор за финансов лизинг на
пътно превозно средство № 122141/14.09.2016г., между лизингодателя
„Уникредит лизинг“ АД и лизингополучателя *** ЕООД, същите МПС и ППС
са предоставени на ищеца. След получаване на глобите „Уникредит лизинг“
АД е фактурирала стойността им на *** ЕООД. С фактура №
**********/16.10.2017г. на обща стойност 773.74 лева са фактурирани
глобите с електронни фишове №№ 801010000047803, 801010000047810,
807070001775929, 801010000047805, 802520000005429, 801010000047807 и
801010000047808, посочени по горе. С фактура № **********/31.10.2018г. на
обща стойност 231.70 лева са фактурирани глобите по електронни фишове
№№ 801010000047811 и 801010000047802. Задължението по първата фактура
е изплатено от ищеца на 10.11.2017г., а по втората фактура на 13.11.2018г. по
банков път на „Уникредит лизинг“ АД.
В деня на връщане на длъжникът А. В. В. от командировка и
явяването му в офиса на работодателя на 12.04.2018г. му е била връчена
Заповед № 227/13.11.2017г. по чл.210, ал.4, вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ
за наложена му ограничена имуществена отговорност в размер на една БРЗ
или 465.00 лева, във връзка с наложените му глоби за неправилно паркиране в
Кралство Швеция при командироването му от работодателя. Ответникът е
2
отказал да получи заповедта, като отказът му е бил удостоверен от двама
служители в дружеството. В същия ден длъжникът е поискал да бъде
освободен от заеманата длъжност в дружеството. Със Заповед №
29/12.04.2018г., считано от 12.04.2018г. е прекратен трудовият договор с
лицето.
В законоустановения едномесечен срок по чл.210, ал.3 КТ
длъжникът В. не е оспорил заповедта за налагане на ограничена имуществена
отговорност, поради което работодателят се е възползвал от възможността по
чл.210, ал.5 от КТ да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, тъй като трудовото правоотношение между страните вече е било
прекратено и не е била налице възможност да се удържи сумата от трудовото
възнаграждение на работника. Сумата по заповедта е била начислена в
последната разчетно-платежна ведомост за м. май 2018г., но не е могла да
бъде удържана от ответника. По заповедта и ведомостта за м .май 2018г.
работодателят има вземане от ответника в размер на 465.00 лева. В касата на
дружеството, както и по банков път не е постъпвала от длъжника сумата по
наложената му със заповедта ограничена имуществена отговорност. В
счетоводната документация на ищцовото дружество не съществува, какъвто и
да било документ, удостоверяващ погасяване на задължението от длъжника.
В полза на ищеца по ч.гр.д. № 136/2020г. по описа на ЕРС е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, но
тъй като същата е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, съдът е дал срок на заявителя, в който да предяви
иск за установяване на вземането си против длъжника по реда на чл. 422 от
ГПК.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът в качеството си на служител, на когото със Заповед
№227/13.11.2017г. по чл.210, ал.4, вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ е
наложена ограничена имуществена отговорност в размер на една брутна
работна заплата или 465.00 лева, във връзка с наложените му глоби за
неправилно паркиране в Кралство Швеция, при командироването му от
работодателя за периода 01.04.2017г. - 09.06.2017г. включително, дължи на
работодателя *** ЕООД, ЕИК *********, сумата от 465.00 лева - главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
3
заявлението по чл.410 ГПК - 26.02.2020г. до окончателното й изплащане, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение №401/28.02.2020г. по
ч.гр.д. №136/2020г. на РС-Елхово.
Ищецът претендира направените в заповедното и в исковото
производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирана по делото писмена молба исковата молба се
поддържа изцяло.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по
исковата молба и не е ангажирал доказателства. В съдено заседание
ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1
ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника
по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил
отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по
делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В
същото време на ответникът е редовно връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор
в едномесечен срок, както и е редовно призован за насроченото съдебно
заседание.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131
ГПК и с призовката за съдебно заседание на ответника са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването му в съдебно заседание.
Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен като
установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение,
която е връчена длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и като изходи от петитума на същата, съдът квалифицира
предявеният иск като такъв с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК, вр. чл. 210, ал.4, вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 от КТ.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
4
с нея писмени доказателства – Заповед № 227 от 13.11.2017г., платежно
нареждане от 10.11.2017г. от *** ЕООД към „Уникредит лизинг" АД;
Фактура № **********/16.10.2017г., издадена на *** ЕООД от „Уникредит
лизинг" АД; Електронни фишове №№801010000047803, 801010000047810,
807070001775929, 801010000047805, 802520000005429, 801010000047807 и
801010000047808 на шведски организации; Договор за финансов лизинг
№122130/14.09.2016г.; Свидетелство за регистрация част I; Трудов договор
№89/15.09.2016г.; Командировъчни заповеди №75/30.03.2017г. и
№117/10.05.2017г.; Заповед №29/12.04.2018г. за прекратяване на ТПО, които
не са оспорени от ответника, както и от приложеното ч.гр.д. № 136/2020
година по описа на РС – Елхово, съдът намира, че искът е вероятно
основателен. В този смисъл ЕРС счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, без
да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна
степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от
представените писмени доказателства.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен,
поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да
мотивира решението по същество.
По делото не са налице доказателства за изършено изцяло или
частично плащане от страна на ответника.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен
размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 325.00 лева, от които
25.00 лева заплатена държавна такса и 300.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски в
5
общ размер на 325.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такаса и
300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение следва да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е
постановено, в едномесечен срок от това връчване, има възможност да поиска
от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от възможност
да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее,
както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238,
ал.1 от ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, във вр. чл. 210, ал.4, вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 от КТ, че А.
В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Бояново, общ. Елхово,
обл. Ямбол, *** №68, с месторабота *** ЕООД гр. Варна, ул. *** №45, ет.2,
офис 3, ДЪЛЖИ на *** ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** община Ветрино, обл. Варна, ул. *** №13, сумата от 465.00
лева /четиристотин шестдесет и пет лева/ – главница, представляваща
неизпълнено парично задължение, произтичащо от влязла в сила Заповед
№227/13.11.2017г. по чл.210, ал.4, вр. чл.203, ал.1 и чл.206, ал.1 КТ за
наложена ограничена имуществена отговорност на служител /длъжника/ във
връзка с наложени му глоби за неправилно паркиране на товарен автомобил и
ремарке в Кралство Швеция, при командироването му в качеството на
шофьор-международни превози от работодателя-заявител, изплатени на
шведските органи от заявителя, ведно със законната лихва върху главницата
от 465.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.02.2020г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 136/2020 година по описа на РС –
Елхово.
ОСЪЖДА ответникът А. В. В., ЕГН **********, да заплати на
ищеца *** ЕООД, с ЕИК *********, направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 325.00 лева, както и направените в настоящото
производство разноски в общ размер на 325.00 лева.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не
6
подлежи на обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото
решение да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.
№136/2020г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7