Определение по дело №473/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 875
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20197110700473
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            № 875 от 19.12.2019 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

  

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 – 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба с вх. № 4908/04.10.2019 г. по описа на съда от К.А.И.,***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат А.А.,***, срещу Заповед № 1/20.09.2019 г., издадена от началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил, с която на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК е спряно производството по извършване на проверка на К.И., възложена с резолюция № 94-00-2890/26.08.2019 г. във връзка с подадено от него искане с вх. № 94-00-2890/23.08.2019 г. за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Иска се отмяна на заповедта. Не се претендира присъждане на разноски по производството на делото.

Ответникът е представил заверено копие от административната преписка по делото, но не е изразил становище по жалбата. Не претендира присъждане на разноски по производството на делото.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            К.И. е подал до началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил искане с вх. № 94-00-2890/23.08.2019 г. за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Във връзка с това искане с резолюция № 94-00-2890/26.08.2019 г. е възложена проверка. При проверката е установено, че И. е подал коригираща данъчна декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с ДК 14001687/22.08.2019 г. с некоректни данни. На 28.08.2019 г. му е изпратено съобщение по чл. 103 от ДОПК с изх. № 94-00-2890/28.09.2019 г. за отстраняване на несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, но същото е върнато като непотърсено поради отсъствие на лицето от посочения адрес. На 13.09.2019 г. съобщение за отстраняване на несъответствията е връчено на пълномощника на И. – адвокат А.. К.И. не е подал нова декларация за отстраняване на несъответствията, поради което е постъпило искане за спиране на производството от Е.Ж.Ц. – старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол”. Във връзка с това искане е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК производството по извършване на проверка е спряно до изтичане на посочения в заповедта срок. Заповедта е връчена на адвокат А. на 20.09.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 ДОПК орган. Същата обаче е постановена при съществено нарушение на изискванията за форма при издаването й, тъй като липсват мотиви за връзката между производството, което се счита, че е преюдициално и образуваното такова по извършване на проверката, възложена с резолюция № 94-00-2890/26.08.2019 г. Връзката между производствата следва да е обоснована в самата заповед. В обжалваната заповед липсва такова обосноваване. Процесното производството е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В съответствие с тази правна норма производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му, след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК при наличие на основание по ал. 1 и ал. 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване – от решаващия орган. Като възможни обуславящи производства нормата визира административни производства, наказателни производства (независимо дали същите се намират в съдебна фаза) и съдебни производства от всякакъв характер – административни, граждански, търговски и наказателни.

Налице е и материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. С оглед нормата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК наличието на преюдициалност се установява след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано обуславящото административно, наказателно или друго съдебно производство. Такова удостоверение в случая не е представено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1/20.09.2019 г., издадена от началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил.

Определението е окончателно.

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: