Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №7227/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от ЗАД ОЗКЗ.АД – длъжник по изп.д. №20198510400703
срещу постановление на съдебния изпълнител от 22.04.2019 г. за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, е прекомерно, както и че таксата по
чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е незаконосъобразно
определена – в основата, върху която е изчислена, е неправилно е включено
адвокатското възнаграждение на взискателя.
Взискателят не взема становище
жалбата.
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са
основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на
взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По
силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер
на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ,
предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на
начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно
чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с
представения договор за правна помощ в размер на 655,21 лв. се явява прекомерно.
С обжалваното разпореждане от 22.04.2019 г. съдебният
изпълнител е определил разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от
655,21 лв. Съдът приема, че и този размер се явява прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото, с оглед обема и естеството на
извършените от процесуалния представител правни действия и следва да се намали
на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. –
в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление от 22.04.2019 г., в частта относно
адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на обжалвания акт в частта относно определената такса по
чл.26 от Тарифата са неоснователни. Размерът на дължимата такса е определен със
сметка от 14.05.2019 г. и е изчислен съобразно сбора на присъдените вземания,
посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното
вземане, от което се определя) не са включени разноските за адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя, както се твърди в
жалбата. Ето защо жалбата в тази й част се явява неоснователна и следва да се
отхвърлят.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния
изпълнител от 22.04.2019 г. по изп.д. №20198510400703, в частта
за присъждане на разноските на взискателя над сумата от 200 лв. до определения
размер от 655,21 лв., като вместо това
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ ЗАД ОЗКЗ.АД – длъжник по
изп.д. №20198510400703, в частта й срещу определения размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 973,06
лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.