№ 179
гр. Разград, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 266/ 07. 05. 2024 г. по гр. д. № 1623/ 2023 г. по описа на РС Разград е
постановено следното:
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Ф. Т. К. сумата 960,58 лв.
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за времето 17.09.2020 г. – 08.06.2021
г., причинени от дискриминационното поведение, установено с решение №115/30.03.2023 г.
на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. и
отхвърля иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 3 270,40 лв. като
неоснователен.
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Ф. Т. К. сумата 5 000
лв . обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дискриминационното поведение,
установено с решение №115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно
със законната лихва от 25.09.2023 г .
Прекратява производството по иска, предявен от Ф. Т. К. срещу Детска градина ***
и Р. Т. А. за установяване, че при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г.
ищцата е била подложена на пряка дискриминация по признаци „възраст“, „образование“,
„семейно положение“, „лично положение“ поради недопустимост на иска .
Отхвърля иска , предявен от Ф. Т. К. срещу Детска градина *** и Р. Т. А. за
заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 18 311,01 лв. обезщетение за
1
имуществени вреди и за сумата 93,25 лв. имуществени вреди – заплатени от ищцата
медикаменти, поради това, че са я подложили на пряка дискриминация по признаци
„възраст“, „образование“, „семейно положение“, „лично положение“ при проведено
уволнение със заповед №181/08.06.2021 г . като неоснователен .
Отхвърля иска , предявен от Ф. Т. К. срещу Детска градина *** и Р. Т. А. за
заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 50 000 лв. неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания, негативни психически изживявания, стрес и „разстройство в
адаптацията“поради това, че са я подложили на пряка дискриминация по признаци
„възраст“, „образование“, „семейно положение“, „лично положение“ при проведено
уволнение със заповед №181/08.06.2021 г. като неоснователен.
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Ф. Т. К. сумата 233,21
лв . за направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете .
Осъжда Ф. Т. К. да заплати на Детска градина *** сумата 3 689,05 лв . за направените
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете .
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно по сметка на РС - Разград
сумата 250 лв . държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК
Постъпила е въззивна жалба от Ф. Т. К. чрез пълномощник срещу решението в
частта, в която е прекратено производството по делото и в отхвърлителната част на
предявените от нея искове. Твърди се, че решението в тези части е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е достигнал до погрешни правни изводи при
постановяването му и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени, тъй
като са основателни и доказани.
Въззиваемата страна Детска градина *** и Р. Т. А. е депозирала писмен отговор на
въззивната жалбата. Оспорват жалбата като неоснователна.
При извършената проверка, съгл. чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция приема, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса,
против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Безспорно е между страните, че ищцата е работила като учител в Детска градина ***
Трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед №127/17.09.2020г. Като
основание за това прекратяване е било посочено съкращаване на щата и извършване на
подбор в ДГ. С решение по гр.д. №20203330101846/2020 г. на РС – Разград уволнението е
било признато за незаконно и ищцата била възстановена на заеманата от нея длъжност. След
връщането й на работа в срока по чл.345, ал.1 от КТ, с нова Заповед №181/08.06.2021 г.
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено отново на осн. чл.328,, ал.1, т.2 от
КТ. И в двете заповеди било записано, че ищцата е получила най-малък брой точки при
извършения подбор. С решение №566/29.10.2021 г., постановено по гр.д.
2
№20203330101675/202, г. на РС – Разград, влязло в сила на 24.01.2023 г. и тази заповед е
отменена като незаконна и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„старши учител“ в Детска градина ***
На 21.02.2022 г. ищцата Ф. Т. К. депозирала жалба пред Комисия за защита от
дискриминацията. В нея е поискала да бъде образувано производство за проверка на
наведените от нея твърдения, да бъде установена пряка дискриминация по признаци
семейно положение, образование, възраст, лично положение, убеждения при провеждане на
процедури за подбор от работодателя ДГ***, приключили със заповеди №№127/17.09.2020 г.
и 179/08.06.2021 г. По така депозираната жалба КЗДискр. се е произнесла с решение
№115/30.03.2023 г. /л.437/, с което е установила, че ДГ*** с прилагането на критерий
„ползвани болнични календарни дни през учебно време при проведен подбор въз основа на
Заповед №№125/17.09.2020 г. на Директора на ДГ *** е осъществила по отношение на Ф.
Тежък К. дискриминация по чл.4, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак „пол“ и е
наложила имуществена санкция на ответната страна. Със същото решение КЗДискр. е
установила, че с прилагането на критерий „социално положение“ при проведените подбори
от ДГ *** въз основа на заповеди №№125/17.09.2020 г. и 180/08.06.2021 г. по отношение на
ищцата Ф. Тежък К. не е осъществена дискриминация по чл.4, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр. по признак „семейно положение“, нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. и
дискриминация под формата на преследване. Съответно е оставила без уважение същата
жалба по отношение на оплакванията за осъществена дискриминация по признаци "семейно
положение" и "убеждение" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. , както и притенцията за нарушение на
чл.21 от ЗЗДискр. и дискриминация под формата на преследване.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
При тези данни въззивният съд приема, че районният съд правилно е прекратил
производството по иска, предявен от Ф. Т. К. срещу двамата ответници за установяване, че
при проведено уволнение със заповед №181/08.06.2021 г. ищцата е била подложена на пряка
дискриминация по признаци „възраст“, „образование“, „семейно положение“, „лично
положение“ поради недопустимост на иска. Няма спор, че предвидената в ЗЗДискр. защита -
по съдебен ред и пред Комисията за защита от дискриминацията са алтернативи, които
засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. Целта и на двете е да
се установи и санкционира факта на дискриминация, относими са за всички случаи на
дискриминационно третиране и спрямо всички правни субекти. В този смисъл е налице
трайна и последователна съдебна практика. В случая, ищцата е предявила иск за защита от
дискриминация по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на пряка дискриминация по
признаци образование, възраст, лично положение, убеждения при провеждане на процедури
за подбор от работодателя ДГ ***, приключили със Заповеди с №127/17.09.2020 г. и
179/08.06.2021 г. За същите претенции ищцата е избрала да търси защита срещу осъществена
дискриминация и пред Комисията за защита от дискриминация с твърдение за нарушение на
3
чл. 21 от ЗЗДискр. Видно от постановеното Решение № №115/30.03.2023 г. на Комисията,
тези оплаквания са квалифицирани като нарушения по чл. 21 от ЗЗДискр., оплакванията не
могат да бъдат предмет на самостоятелна преценка, предвид осъществения съдебен контрол
върху извършения подбор при прекратяване на трудовото правоотношение и жалбата на
ищцата в тази част е оставена без уважение по същество. Предвид наличието на влязло в
сила решение, с което претенциите на ищцата са оставени без уважение, предявения от нея
иск е недопустим, поради което обжалваното решение на районния съд в тази част следва да
бъде потвърдено.
Предвид установената с влязлото в сила решение на Комисията за защита от
дискриминация липса на дискриминационно третиране на ищцата по признаците „възраст“,
„образование“, „семейно положение“, „лично положение“, не са налице доказателства за
причинно – следствена връзка с твърдените от нея немуществени и имуществени вреди. По
тези съображения, решението на районния съд в частта, в която са отхвърлени исковете за
заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 50 000 лв. неимуществени вреди и
за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 18 311,01 лв. обезщетение за
имуществени вреди и за сумата 93,25 лв. имуществени вреди – заплатени от ищцата
медикаменти, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Според заключението на назначената пред въззивната инстанция ССЕ, размера на
трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 17. 09. 2020 г. до 08. 06. 2021 г. в случай,
че същата би била на работа през целия период, е в размер на 12 294, 52 лева, а разликата с
реално изплатените и невъзстановени от ищцата в полза на НОИ обезщетения за оставане
без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ и обезщетение за безработица е в размер на 4 786, 83 лева.
С оглед на изложеното, предявеният иск от ищцата за имуществени вреди за пропуснати
ползи за процесния период е основателен до пълния размер от 3 270,40 лв. Обжалваното
решение в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска на ищцата за разликата над
сумата 960,58 лв. обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за времето
17.09.2020 г. – 08.06.2021 г., причинени от дискриминационното поведение, установено с
решение №115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната
лихва от 25.09.2023 г. до размера на 3 270, 40 лева следва да бъде отменено и иска за
разликата да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, в частта за разноските
решението на районния съд, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника ДГ ***
сумата над размера от 3 568, 54 лева следва да бъде отменено. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата разноски по делото пред районния съд в размер на още 90,
38 лева.
На осн. чл. 78 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъден да заплатят разноските по
делото пред въззивната инстанция в размер на 400 лева за заплатено възнаграждение на
вещото лице и сумата 92, 39 лева държавна такса върху уважения размер на иска за
имуществени вреди.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266/ 07. 05. 2024 г. по гр. д. № 1623/ 2023 г. по описа на РС
Разград В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска, предявен от на Ф. Т. К. против Детска градина
*** и Р. Т. А. да й заплатят солидарно сумата над размера от 960,58 лв. до размера на 3
270,40 лв. обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за времето 17.09.2020 г. –
08.06.2021 г., причинени от дискриминационното поведение, установено с решение
№115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва от
25.09.2023 г. И В ЧАСТТА, с която Ф. Т. К. е осъдена да заплати на Детска градина ***
сумата над размера от 3 568, 54 лева за направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Ф. Т. К. сумата 2 309,
82 лева обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за времето 17.09.2020 г. –
08.06.2021 г., причинени от дискриминационното поведение, установено с решение
№115/30.03.2023 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва от
25.09.2023 г.
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Ф. Т. К. сумата 90, 38
лева разноски по делото пред районния съд.
Осъжда Детска градина *** и Р. Т. А. да заплатят солидарно на Окръжен съд Разград
400 лева разноски по делото и 92, 39 лева държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/ 07. 05. 2024 г. по гр. д. № 1623/ 2023 г. по описа на
Районен съд Разград в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5