№ 9253
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер №
20241110207349 по описа за 2024 година
след запознаване с материалите по делото, намeри следното:
Наказателното производство е образувано на основание чл. 247 ал. 1 т. 2 НПК въз
основа на тъжба, подадена от Щ. С. К. против С. Д. К.. В тъжбата и в допълнението
към нея се излагат твърдения, че на 08.04.2024 г. чрез публикуван видеозапис в онлайн
платформата „Фейсбук“ на страница „Шибанистан“ с наименование
„Измамените/епизод 3-ти от поредицата, с която разкриваме сектата „Гьола“ и схемата
„Понци“, облечена в патр€отизъм“, лицето, против което е подадена тъжбата – С. Д. К.
е осъществил състава на престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 147 ал. 1
НК, като е разгласил неистински позорящи обстоятелства по отношение на тъжителя
Щ. С. К. и му е приписал извършване на престъпление. С тъжбата се инкриминират
конкретни изрази от проведено със С. К. интервю, обособени в шест (според тъжбата)
и седем (според уточнителна молба от 24.06.2024 г.) пункта.
Като се запозна с тъжбата и с депозираната уточнителна молба от 24.06.2024 г.,
съдията – докладчик намери, че са налице основания за частично прекратяване на
наказателното производство.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК представлява
довеждане на клеветнически твърдения до знанието на трето лице. Клеветата има две
форми на изпълнителното деяние и може да се осъществи чрез разгласяване на
неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление, което не е
извършено от наклеветения.
Съдебната практика и доктрината напълно еднозначно и устойчиво поддържат
разбирането, че предмет на престъплението клевета са твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление
(Р № 80 от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., ІІ н. о.; Р № 17 от 17.02.2011 г. по н. д.
1
№ 641/2010 г., І н. о.; Р № 182 от 10.04.2012 г. по н. д. № 382/2012 г., ІІІ н. о.; Р № 104
от 07.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г.; Р № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596/2015 г.,
ІІІ н. о. и др.). За да е осъществен престъпният състав по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК,
съответните инкриминирани изрази трябва да съставляват твърдения. Позорните
обстоятелства са твърдения за съществуването на конкретни факти и обстоятелства,
свързани с личността на пострадалия, които накърняват доброто му име (репутация) в
обществото. Те могат да се отнасят до поведението му, укоримо от гледна точка на
общоприетите морални норми, до конкретни служебни и обществени постъпки или
такива от личния му живот, до отрицателни качества на личността му, които го
характеризират негативно. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия или
настоящия живот на пострадалия - до конкретни факти, осъществени или случващи се
в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и
независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили
определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на
човешкия душевен живот.
В Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н.д. № 302/2016 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС е
посочено, че „за да е налице клевета, осъществена посредством разгласяване на
позорно обстоятелство, не е достатъчно последното да е неистинско и да е укоримо от
гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиквайки еднозначна
отрицателна оценка на обществото. Необходимо е твърденията да носят информация
за точно определено обстоятелство или явление, т. е. съобщените от извършителя
факти, отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Не може да се
говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени
факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения
или умозаключения; когато прави лишени от конкретност предположения".
За да може да се квалифицира едно деяние като такова по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК -
приписване на престъпление, изразите, които се инкриминират, следва да съдържат
данни за осъществено от частния тъжител общественоопасно деяние, което да е
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване.
В настоящия случай, съобразявайки горепосочените положения, съдията –
докладчик намери, че първите два инкриминирани израза не изпълват състава на
престъплението „клевета“ и в двете му форми.
Съгласно твърденията в тъжбата и допълнението към нея първият инкриминиран
израз е: „Аз във времето бях неподозрителен към сина ми, че може да ме подведе, а
то се оказва, че е направена схема, много яка, по която години наред, смятайте от
2010 г. до 2013 г. се е работело предварително и от 2013 г. започна замисълът на
тази схема да се изпълнява, като Щ. може би под формата на заблуда за мен … Щ.
да ми вземе парите под една или друга форма …“, като според тъжителя с този израз
2
С. К. му е приписал извършване на престъпление „измама“. Съдията – докладчик
намира, че цитираният израз е общ, неконкретен, с него не се сочат конкретни
действия и прояви на тъжителя, изразява се предположение, поради което и същият не
е годен да обуслови ангажиране на наказателната отговорност на неговия автор.
Твърдението е, че „е направена схема“, но никъде не се сочи каква е тази „схема“,
какъв е нейният характер, както и не се твърди от кои лица е „направена“, още по-
малко, че тъжителят е нейн създател или участник в същата. По-натам, инкриминира
се и израза: „Щ. може би под формата на заблуда за мен…“ Не се сочат никакви
конкретни действия на тъжителя, като използваната частица „може би“ не оставя
съмнение, че се касае за предположение на говорещия, а не за твърдение за конкретен
факт от обективната действителност. Изразът „Щ. да ми вземе парите под една или
друга форма…“ също не съдържа твърдения за конкретни действия, прояви на
тъжителя и за конкретно негово поведение. Ето защо съдията – докладчик намери, че
инкриминираният израз не съдържа твърдения за конкретни позорящи тъжителя
обстоятелства, а обективира общи оценки, умозаключения, обобщения и
предположения.
Не може да се приеме и че с него лицето, против което е подадена тъжбата, е
приписало извършване на престъпление „измама“ по отношение на тъжителя, тъй като
инкриминираният израз не съдържа дори в най- общ вид твърдения за осъществени от
тъжителя от обективна и субективна страна признаци на състава на престъплението по
чл. 209 НК. Не се твърдят никакви действия на тъжителя по възбуждане или
поддържане на заблуждение, не се твърди тъжителят да е извършил такива действия с
цел да мотивира С. К. по противоправен начин към имуществено разпореждане. В
обобщение, съдията – докладчик намира, че тъжителят е инкриминирал собствения си
субективен прочит на изнесеното твърдение, но оценката и тълкуването, което прави
тъжителят не могат да обосноват ангажиране на наказателната отговорност на лицето,
против което е подадена тъжбата.
Следващият инкриминиран израз е: „От 2013 г. под натиск на Щ. започнахме да
даваме кой каквито възможности има пари на Ивелин да му подпомагаме за бъдещия
проект, който аз не го виждам“, като според тъжителя и с този израз лицето, против
което е подадена тъжбата, му е приписал извършване на престъпление измама. И по
отношение на този израз съдията – докладчик намира, че не се съдържа твърдения за
наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъплението „измама“
дори в най-общ вид. И с този израз по отношение на тъжителя не се разпространява и
неистинско позорящо обстоятелство, тъй като изразът не е достатъчно конкретен и не
обективира твърдения за конкретни факти и действия на тъжителя, а представлява
оценъчно съждение, обобщение и илюстрира квалификацията, която говорещият дава
на действия и поведение на тъжителя, като предпоставя множество различни и
възможни интерпретации и тълкувания. Както вече беше посочено, чрез оценъчни
3
съждения не може да бъде осъществен състава на престъплението „клевета“. За
разликата от фактите, оценките не подлежат на проверка за истинност, не могат да са
истинни или не, и не са правнорелевантни, дори и да са негативни (освен ако не са
обидни).
Съгласно чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК съдията – докладчик
прекратява наказателното производство, когато деянието, описано в тъжбата не
съставлява престъпление. Доколкото в настоящия случай съдията – докладчик намери,
че първите два израза, инкриминирани в тъжбата и допълнението към нея, не изпълват
признаците на престъплението клевета и не могат да бъдат предмет на престъплението
по чл. 147 ал. 1 НК и в двете му форми, то наказателното производство в тази част
следва да бъде прекратено.
При тези мотиви и на основание чл. 247б ал. 2 т. 1 вр. чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК,
съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 7349/2024 г. по описа
на СРС, НО, 94 състав В ЧАСТТА относно изразите по пункт първи от тъжбата (пункт
първи и втори от уточнителна молба от 24.06.2024 г.).
Разпореждането подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред
СГС по реда на Глава XXII НПК.
Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя Щ. С. К. /на посочения в
молба от 24.06.2024 г. съдебен адрес/ и на неговия повереник адв. П. С..
След влизане в сила на разпореждането за частично прекратяване, делото да се
докладва на съдията – докладчик за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4