Решение по дело №1402/2019 на Софийски градски съд

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 28.11.2019 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛ.СЪДИЯ:   АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 1402 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 491476/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 55256/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в е признато за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В.И.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 448,93 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 25,52 лв. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.06.2017 г. по ч.гр.д.№36762/2017 г. на СРС, 29 състав, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 448,93 лв. до пълния предявен размер от 721,63 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., обективирана в обща фактура № **********/31.07.2014 г., както и за разликата над уважения размер от 25,52 лв. до пълния предявен размер от 47,96 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016        г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия в размер на 131,5   лв. за периода от 15.09.2014 г. - 19.05.2017 г., както и за сумата от 11,63       лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период.

С постановеното решение е признато за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 448,93 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 25,52 лв. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.06.2017     г. по ч.гр.д.№36762/2017 г. на СРС, 29 състав, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 448,93 лв. до пълния предявен размер от 721,63 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., обективирана в обща фактура № **********/31.07.2014 г., както и за разликата над уважения размер от 25,52 лв. до пълния предявен размер от 47,96 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016    г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия в размер на 131,5 лв. за периода от 15.09.2014 г. - 19.05.2017 г., както и за сумата от 11,63 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период.

С постановеното решение са осъдени Н.Г.И. и В.И.И. да заплатят на „Топлофикация София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата от 354,07 лв. - разноски за исковото производство и сумата 44,98  лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№36762/2017 г. на СРС, 29 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение, в частта в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответниците, в която са изразени доводи за неправилност. Заявяват, че основните им оплаквания с доводи за порочност на съдебния акт произтичат от несъобразяване на съда с изразеното от тях становище в писмения отговор, че от 31.03.2016 г. жилището, за което са били доставяни количества ТЕ не е било обитавано. След тази дата, по твърдение, и двете живеели в гр.Казанлък на адрес ул.*****. Оспорват, като неправилно постановеното решение и в частта на формираните изводи, че се намират в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди за имота.  

Отправят искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не изразява становище по подадената въззивна жалба в срока за отговор. В подадена молба на 18.11.2019 г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски и прави искане за намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора и минималният размер на адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца - Т.с. “ ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба – § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакция след изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год., в сила от 08.09.2006 год., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 год./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

В производството се установява от представения нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №125 по н.д.№17290/1992 г. по описа на Ивайло Николов, нотариус при Софийската нотариална служба, както и от нотариален акт за продажба на недвижим имот №7 по н.д.№2982/1992 г. по описа на Д.Г., нотариус при Софийска нотариална служба, че ответницата Н.Г.И. е придобила ½ ид.ч. от собствеността върху имота, а ответницата В.И.И. – правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота за който са били доставяни количества ТЕ за битови нужди - апартамент 57, находящ се в гр.София, ж.к.“Н.“ бл.*****. Тези обстоятелства са били изрично признати от ответниците в подадените от тях писмени отговори на исковата молба.

Поради това настоящия състав намира оплакванията на жалбоподателите, че не са обитавали имота за ирелевантни.

Именно като носители на вещно право на собственост и вещно право на ползване ответниците имат качеството „потребител" на топлинна енергия по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за имота с абонатен № 112930, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на стойност посочена от СТЕ и ССчЕ приети пред първата инстанция, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.

В производството не е налице спор, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена, както и че услугата дялово разпределение на потребената ТЕ е била извършвана от Т.с. “ ЕООД.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба –Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно първоинстанционният съд е приел, че исковете за главници са основателни в една част /като са отчетени данните за дължими изравнителни вноски с оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/.

По горните съображения съдът намира, че ответниците дължат на  ищцовото дружество, сумата от по 448,93 лв. всяка една, представляваща цената на доставената ТЕ до имота. Двете ответници дължат и по 25,52 лв. такса за дялово разпределение, до която част исковете правилно и законосъобразно са били уважени.

Постановеното решение в частта, в която са били уважени предявените по реда на чл.422 ГПК претенции следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Изводите на двете инстанции съвпадат.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани разноски.

В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

               Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491476/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 55256/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В.И.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 448,93 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 25,52 лв. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.06.2017 г. по ч.гр.д.№36762/2017 г. на СРС, 29 състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491476/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 55256/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 448,93 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 25,52 лв. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от 15.06.2017          г. по ч.гр.д.№36762/2017 г. на СРС, 29 състав.

В останалата част Решение № 491476/19.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 55256/2017 г. по описа на СРС, 29 с-в, като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Н.Г.И., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

      Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.