Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Нова Загора

  Р  Е Ш  Е  Н  И  Е 

№

    град Нова Загора, 25.11.2020  година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Новозагорският районен съд  в публичното съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

           

при секретаря: Мария Димитрова

като разгледа докладваното от съдия  РОСИЦА НЕНОВА  АНД  № 295 по описа за 2020 година на НЗРС, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството  е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Загора-Агрокомерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Преславска“ № 136, представлявано от управителя Красимир Желев Маринов срещу Наказателно постановление № 496222-F530087/19.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП за налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС изр. 2 във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на жалбоподателя за защита и са абсолютно отменително основание.  Наказателното постановление не съдържало всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на ЗАНН и било издадено извън преклузивния срок, визиран в чл. 52 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. При издаване на наказателното постановление, административно-наказващия орган подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. При определяне на наказанието, АНО следвало да извърши преценка на обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция в тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца, както и да изложи мотиви, защо приема или не приема наличието на маловажен случай. Сочи се в жалбата се в конкретния случай такава преценка изобщо не била извършена от АНО, като дори формално не е посочено, че е обсъдил тежестта на нарушението и всички смекчаващи и отежняващи обстоятелства.

В тази насока се сочи практика.

 В обобщение се претендира да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.ъжността на служителятивната санкцияосъобразен, тъй като в производството по установяване на администр

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител адвокат, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло.  

Въззиваемата страна - ОД на МВР Сливен редовно призована за съдебно заседание не се представлява.

Районна прокуратура Нова Загора редовно уведомени за с.з. не изпращат представител.

От фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства от фактическа страна по безспорен начин се установява, че на 14.11.2019 г. екип в състав Х.Г. и Т.Б. извършили проверка на търговски обект – газстанция, находящ се в гр. Нова Загора, ул. „Цар Освободител“ 63, стопанисван от „Загора-Агрокомерс“ ЕООД, ЕИК *********. В момента на проверката в обекта се използвало фискално устройство – Електронна система с фискална памет модел „Ред Лори Ойл-Систем 1.0“, одобрено със свидетелство на БИМ № 188FS, с индивидуален номер RL000026, номер на фискална памет 73000026, регистрирано в НАП с номер 4352553. В хода на проверката е било установено, че в обекта не се съхранява паспорта на гореописаното фискално устройство. „Загора Агрокомерс“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на лице съгласно чл. 3 ал.2 от Наредба 18/2006 г. не е изпълнил задължението си да съхранява в търговския обект  паспорта на фискалното устройство, с което е нарушен състава на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба 18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол № 0343994/14.11.2019 г. въз основа на който на 05.12.2019 г.  бил издаден акт за установяване на административно нарушение № F530087,  в който са посочени наименованието на юридическото лице, ЕИК, седалището на управление и от кого се представлява. Посочена е материалната норма, която е била нарушена, правното основание за налагане на административното наказание „имуществена санкция“, както и нейният размер.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са представените по делото доказателства, а именно: копие на пощенски плик от дата 09.07.2020 г.; заверено копие от наказателно постановление № 496222-F530087/19.02.2020 г. на Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП;  заверено копие на АУАН № F530087 от 05.12.2019 г.; заверено копие на протокол за извършена проверка № 0343994 от 14.11.2019 г. на ТД на НАП; заверено копие от  служебен бон дневен отчет  на „Загора-Агрокомерс“ ЕООД; заверено копие на служебен бон  3 бр.  от 14.11.2019 г.; заверено копие  на служебен бон дневен отчет гориво от 11.11.2019 г. и 12.11.2019 г.; заверено копие от  фискален бон отчет фискална памет  от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. заверено копие опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в ТО Газстанция „Загора Агрокомерс“ ЕООД; заверено копие от декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение;  заверено копие на свидетелство за регистрация на фискално устройство от 22.10.2019 г.; заверено копие от справка за получените горива в обект „Газстанция“ ул. „Цар Освободител“ № 63 гр. Нова Загора за периода 01.10.2019 г. до 24.10.2019 г.;  заверено копие на становище във връзка със запитване от органите на НАП за проблем с ел.броячи на газколонка РУСЕ ГК-01 с ел блок С-100; заверено копие на нотариален акт на Нотариус с рег. № 163 на НК с вх. № на СВ рег. № 1105 от 21.06.2002 г. акт № 175 том 3 дело 634/2002 г.; заверено копие на разрешение за ползване № ДК-07-63/18.12.2006 г. на Регионална дирекция за национален строителен контрол; заверено копие на заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ЦУ на НАП.

            Видно от разписка към Акта за установяване на административно нарушение управителят на юридическото лице на 05.12.2019 г. е получил същия, като е записано, че няма възражения по  съставения акт за установяване на административното нарушение.

 Видно от разпитаните свидетели Т.С.Б. и Х.Д.Г. в съдебно заседание  е, че акта е написан въз основа на протокол за извършена проверка от 14.11.2019 г., тъй като в обекта към момента е била инсталирана и се използва ел система с фискална памет модел „Ред Лори Ойл-систем 1.0“, за която се установило, че в обекта няма наличен паспорт

От така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е било връчено на 02.07.2020 г. /разписка/, а жалбата против него е подадена на 13.07.2020 г. /видно от вх.печат на ТД на НАП Бургас, т.е. в установеният от закона 14-дневен срок и от санкционирано лице, поради което същата се преценя като процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

При извършването на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия НП съдът не констатира съществени нарушения на материалния и процесуални закони. Те съдържат всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Преписи от АУАН и НП са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази. Последният в жалбата  сочи, че  са допуснати съществени нарушения на законовите правила, които да водят до отмяна на обжалваното НП, но само схематично без да конкретизира в какво се състоят тези съществени процесуални нарушения, напротив, настоящия съд намира, че цялата процедура е проведена съгласно законовите изисквания и са били гарантирани законовите права на нарушителя.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна. Не се спори и по наличието на констатираното от проверяващите органи извършено административно нарушение, както и относно неговото авторство. Жалбоподателят  счита, че случаят е маловажен затова е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съд не споделя това становище.

В случая не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид. Касае се за неизпълнение на норма охраняваща значителни обществени интереси, ето защо деянието, което е и формално, е такова с висока степен на обществена опасност. Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО или съда да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Това обстоятелство обуславя единствено налагането на по-благоприятната санкция за нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена разпоредбата на  чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наложената санкция в размер на 500 лева е в минимален размер съобразно фиксираната такава в нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, поради което съдът намира същата за правилно и законосъобразно определена.

С оглед пълнотата на изложението съдът заявява,че не разбира какво е имал пред вид жалбоподателят твърдейки,че при ангажиране на административнонаказателната му отговорност и при налагане на наказанието било нарушен правилото „нон бис ин идем“. Не се събраха доказателства, от които да се направи извода, че за същото нарушение жалбоподателя вече е бил наказан.

По тия съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед решението на съда и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8. IV. 1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът     

 

Р      Е      Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 496222-F530087/19.02.2020 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., с което на „ЗАГОРА АГРОКОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Преславска“ № 136, представлявано от управителя Красимир Желев Маринов е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС изр. 2, във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Загора Агрокомерс“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Преславска“ № 136, представлявано от управителя Красимир Желев Маринов да заплати на НАП гр. Бургас  сумата от 150.00 лева, представляваща направените разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                    

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: