Решение по дело №1096/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 300
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Петранка Панайотова Кирова
Дело: 20192330201096
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №300/6.12.2019г.

гр. Ямбол, 06.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                    

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 1096 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

Образувано е по жалбата на „***“ АД – гр. Я. против Наказателно постановление № ***., издадено от Директора на РИОСВ – гр.С***, с което на основание чл.165, ал.2 от ЗООС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.156, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за неправилност и незаконосъобразност, подробно изложени в нея, както и с доводи в подкрепа приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че  събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин  извършеното нарушение. НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С Предписание № ****. на Директора на РИОСВ **** на жалбоподателя са дадени предписания по три пункта, две от които в условията на алтернативност, а именно:

1. Да представи в РИОСВ – **** всички строителни книжа за започната и извършена рекултивация на Депо за отпадъци в с. *** в срок до 11.04.2019г.

2. При липса на документи по т.1, да предприеме незабавни действия за провеждане на процедура съгласно изискванията на ЗУТ за удостоверяване/ узаконяване на дейностите по рекултивация, както и нейното приемане, в срок до 11.04.2019г.

3. Да представя писмена информация в РИОСВ – *** до всяко 3-то число на текущия месец за извършените дейности по т.2 за предходния, в срок до 3-то число на текущия месец.

Като отговорник за изпълнение на предписанията по трите пункта е посочен изпълнителния директор на дружеството.

С писмо изх. № ***. жалбоподателят уведомил РИОСВ – С****, че не разполага с правомощия да извърши действията по т.2 от Предписание № ***., тъй като не е собственик на депото, респ. и оператор на същото по смисъла на § 1, т.43 от ДР на ЗООС.

Въпреки това, на 21.06.2019 г. Св. П. ***, извършила проверка в деловодната програма на инспекцията, при която установила, че през месец юни 2019г. не е постъпила документация от „***“ АД, касаеща извършените през месец май 2019г. от дружеството дейности по т.2 от предписанието. Счела, че жалбоподателят не е изпълтнил т.3 от даденото предписание и в последователност, на 30.07.2019г. в присъствието на законния представител на дружеството му съставила АУАН № ***от същата дата за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.156, т.2 от ЗООС.

На 13.09.2019г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което му е наложено наказание на основание чл.165, ал.2 от ЗООС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П., К. и П., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По същество, приетите за установени фактически положения не се оспорват и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание. Издадено е в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, защото не е посочена коректно нарушената законова разпоредба и не е ясно основанието за налагане на наказанието.

И актосъставителя и АНО в оспореното НП са посочили, че дружеството е извършило нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.156, т.2 от ЗООС. Разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС гласи, че с наказанията по чл.165 се наказват лицата, които не изпълняват предписанията на дикректорите на РИОСВ, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 и чл.157б. Т.е., според посочената от АНО за нарушена разпоредба на чл.166, т.3 от ЗООС, на санкциониране по този текст подлежи единствено неизпълнението на предписанията, дадени с констативните протоколи по чл.155 или чл.157б от ЗООС, но не и на тези, дадени с протоколите по чл.156 от закона. Нормата е административнонаказателна и по правило не може да се тълкува разширително, като се приеме, че същата е приложима и по отношение предписанията по чл.156, т.2 от ЗООС, както е  сторил АНО. Ето защо, позовавайки се на тази разпоредба при ангажиране отговорността на жалбоподателя АНО е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

Освен това, е налице противоречие между твърдяното деяние и основанието за налагане на наказанието. От фактическа страна дружеството е привлечено да отговаря за неизпълнение на предписание на Директора на РИОСВ, като при тези факти от правна страна е санкционирано в хипотезата на чл.165, ал.2 от ЗООС, предвиждаща наказание за ЮЛ или ЕТ в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал.1. Това несъответствие между факти и право създава неяснота по отношение на вмененото нарушение и на приложения закон и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Отделно от горното, и по същество АНО неправилно е приел, че в случая е налице неизпълнение на т.3 от предписание № *** от страна на наказаното дружество. Както е видно от съдържанието на предписание № ***., задължението по т.3 за предоставяне на ежемесечна писмена информация за извършените дейности по т.2 касае единствено информацията за предприетите действия за провеждане на процедура по ЗУТ. Т.е., то възниква при условие, че такива действия са предприети.  А след като по делото е безспорно установено, че по обективни причини дружеството изобщо не е предприело действията по т.2, то не може да се държи отговорно за това, че не е представило информация за предприетите действия поради липсата на такива.

И на последно място, съдът счита, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото жалбоподателят своевременно е уведомил АНО, че съобразно действащото законодателство е в обективна невъзможност да извърши действията по т.2 от предписанието, с неизпълнението на предписанието за ежемесечно  предоставяне на същата информация в писмен вид, установения ред не е засегнат съществено. Още повече, че в така очертаната конкретика, от изпълнението на дадените предписания не може да се очаква и съществен полезен резултат.

Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът        

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***., издадено от Директора на РИОСВ – гр.****, с което на основание чл.165, ал.2 от ЗООС, на „***“ АД – гр. Я*, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я*, кв. „***“, ул. „***” № 35, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.156, т23 от ЗООС.

 

            Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: