|
|
Р Е Ш Е Н И Е № 260054
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 15.03.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет
и девети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №684 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери за установено следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по
повод подадена въззивна жалба от И., А. и Д. Б., действащи чрез процесуалния им
представител адвокат И.М., против постановеното решение №265 от 25.06.2020 г.
по търг.дело №764/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са разгледани
и уважени искове с правно основание по чл.135 от ЗЗД.
Жалбоподателите са останали недоволни от
постановеното решение, като считат, че е недопустимо в една негова част, неправилно
и незаконосъобразно в останалата част.
По отношение на недопустимостта посочват, че
съдът е излязъл извън предметните рамки на делото и се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като при липса на заявен петитум по отношение на поземления
имот, той е включен в диспозитива на съдебното решение и по отношение на него е
обявена относителна недействителност на сделката.
На следващо място считат, че решението е
недопустимо по отношение на една от страните по делото – А.Б., като посочват, че същата не следва да участва като
страна, тъй като не е длъжник. В тази връзка са изложили подробни съображения.
За останалата част от решението считат, че то
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсват предпоставките на чл.135 от ЗЗД. Не са съгласни с изводите на съда във връзка с договора за цесия, с
принадлежността на правото на собственост по отношение на ответниците, с
наличието на знание, като са изложили подробните си съображения.
Молят да се обезсили в една част обжалваното
решение и се отмени в останалата част, като се отхвърли предявения иск. Претендират
направените разноски.
Ответникът
М. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от управителя Н. И. П.,
действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н.П., е представил отговор,
в който оспорва въззивната жалба. Счита, че тя е неоснователна, като е изложил
аргументите си срещу доводите на жалбоподателите. Поддържа изводите на
първоинстанционния съд.
Моли да
се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът
Е.Б.С. не е представил отговор, но в с.з. чрез неговия пълномощник адвокат Я.Р., счита въззивната жалба за неоснователна.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателите на 17.08.2020 г., въззивната жалба от тях срещу
него е подадена на 18.08.2020 г. Следователно
е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за обжалване. Жалбоподателите са надлежни
страни, жалбата им е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт и следователно подлежи на разглеждане в
съответствие с направените оплаквания.
С обжалваното решение е обявено за недействително по
отношение на М. ЕООД до размер на 1/2 идеална част, извършеното на **.**.**** г. дарение на притежавани в режим на СИО недвижими имоти от
И.Б.Б. и А.Д.Б., като дарители, на дъщеря им Д.И.Б., като надарена, за което дарение е съставен нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на
действие района на РС – П., с предмет - поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
ведно със сграда в него с идентификатор *****.***.***.* с предназначение
промишлена сграда в ****.
Също
така с обжалваното решение е обявено за
недействително по отношение на Е.Б.С., до размер на 1/2 идеална част, извършеното на **.**.**** г. дарение на притежавани в режим на СИО недвижими имоти от
И.Б.Б. и А.Д.Б., като дарители, на дъщеря им Д.И.Б., като надарена, за което дарение е съставен нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на
действие района на РС – П., с предмет - поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
ведно със сграда в него с идентификатор *****.***.***.* с предназначение
промишлена сграда в ****.
Това решение е постановено в резултат на субективно съединени искове от М. ЕООД и Е.Б.С. срещу ответниците Б. с правно
основание по чл.135 от ЗЗД.
Видно
от исковата молба, твърди се, че ищците са кредитори на ответника И.Б..
Ищецът М.
ЕООД е придобил вземания към ответника И.Б.
с договори за цесия от 20.07.2015 г. Предмет на договорите са вземанията на Е.Б.С.
по два бр.записи на заповед – първият от 11.01.2011 г. с падеж 24.08.2012 г. за сумата от 51 130 евро,
вторият от 06.01.2011 г. с падеж
31.08.2012 г. за сумата от 102 260 евро, издадени от И.Б.. За двете вземания са образувани
заповедни производства – ч.гр.д.№10 515/2015 г. и ч.гр.д.№10 577/2015
г. по описа на Районен съд Пловдив, по които са издадени 2 бр. изпълнителни
листа в негова полза. Въз основа на тях е образувано изп.дело №***/**** г. по
описа на ЧСИ М.К., по което дело няма постъпления за погасяване на
задълженията.
Ищецът Е.Б.С. също се снабдил с изпълнителни
листове срещу длъжника И.Б. по заповедни производства – първият по
ч.гр.д.№5 308/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив въз основа на
заповед за изпълнение за сумата от
39 000 лв., за която е издаден запис на заповед от 12.02.2011 г. с
падеж 10.05.2012 г., вторият по ч.гр.д.№12 083/2015 г. по описа на Районен
съд Пловдив въз основа на заповед за изпълнение за сумата от 33 500 лв.,
за която е издаден запис на заповед от 24.01.2011 г. с падеж 30.09.2012 г. Няма
плащания по издадените изпълнителни листове.
Двамата ищци твърдят, че длъжникът им И.Б.
заедно със съпругата си са се разпоредили със свой собствен недвижим имот,
притежаван в режим на СИО, а именно: поземлен
имот с идентификатор *****.***.***, ведно със сграда в него с идентификатор *****.***.***.*,
с предназначение промишлена сграда в ****. Дарили са този имот на дъщеря си Д.Б.,
като дарението е извършено с нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на действие района на РС – П. /Акт
№**, том *, дело №***/**** г. от **.**.**** г. на Служба по вписванията П./.
Твърдят, че с това правно действие са увредени,
като кредитори, като длъжникът И.Б. е знаел, че пряко осуетява възможността им
да осребрят вземанията си. Позовават се на презумпцията, предвидена в
чл.135,ал.2 от ЗЗД.
На база така изложените твърдения молят да се
приеме спрямо тях, че правната сделка – дарение по отношение на 1/2 ид.ч. от
СИО, притежавана от И.Б., на сграда с идентификатор
*****.***.***.*, която е разположена в
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** в ****, с предназначение
промишлена сграда, от нотариален акт № *,
том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на действие района на РС –
П., сключена между И. и А. Б., от една
страна, като дарители, и Д.Б., от друга страна, като надарена, е недействителна
на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД.
Т.е. позовават се на относителна
недействителност спрямо тях по отношение на разпореждането на длъжника им И.Б.
с 1/2 ид.част от притежаваната сграда в режим на СИО.
При така посочените обстоятелства
ищците са предявили искове с правно основание по чл.135 от ЗЗД, като са
посочили и петитум - да се обяви по
отношение на тях относителната недействителност на разпоредителната сделка -
дарение между ответниците, досежно 1/2 ид.ч., съответстваща на частта на
длъжника им И.Б. от СИО, по отношение на
описаната промишлена сграда в поземления имот, а именно сграда с идентификатор *****.***.***.*.
Ответниците са представили отговор, в който
възразяват срещу исковата молба, като считат, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл.125 от ЗЗД, тъй като липсват и трите кумулативни
елемента от фактическия състав на Павловия иск.
Възразяват срещу твърдението в
исковата молба, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на длъжника
И.Б.. По отношение на първите две записи на заповед са налице заповедни производства, по които е
подадено възражение. По отношение на вторите две - не са образувани
изпълнителни дела, не са връчвани заповеди за незабавно изпълнение. И.Б. не се
е задължавал към Е.С., не е подписвал записи на заповеди. По отношение на запис
на заповед от 11.01.2011г. за сумата от
51 130 евро възразяват на основание чл.531,ал.1 от ТЗ, тъй като
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност,
изтекла на 24.08.2015 г., а заповедното производство е образувано на 25.08.2015
г.
Възразяват, че е налице увреждане
на кредитора. Считат, че имуществото, към което са насочени исковете не
принадлежи на И.Б., а на ЕТ *.-**-А.Б., който търговец е придобил възмездно
правото на собственост чрез покупко-продажба, и същото е заведено в
инвентарните книги на дружеството. Считат, че презумпцията за съвместен принос не следва да се прилага,
тъй като придобитото имущество по време на брака от едноличния търговец е в
резултат на упражняваната от него
търговска дейност. В тази връзка посочват, че производствената база е
използвана за производство за стъклопакети и алуминиева дограма, която е
основната търговска дейност на търговеца. Той е заплащал съответните данъци и
такси. Позовават се и на чл.27 ЗДДФЛ, която разпоредба дава възможност да се
прекрати СИО чрез включване в предприятието на ЕТ на вещи в режим на СИО, за
което е необходимо съставяне на нотариално
заверена декларация от съпруга нетърговец. Считат, че волеизявлението на И.Б. в
акта за дарение не може да породи каквито и да е вещни права, още по-малко да
заличи с обратна сила придобиването на имота от ЕТ и да трансформира същите в
режим на СИО. С формалното му вписване по сделката не се намалява неговото
имущество, което служи за общо обезпечение на кредиторите.
Възразяват и, че липсва знание на
длъжника за увреждане на кредиторите.
В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на ответниците.
Позовават се на заповедни производства за вземанията на М. ЕООД и образувано
изп.дело №***/**** по описа на ЧСИ М.К., а за вземанията на Е.С. - на изп.дело №***/**** г., като считат,
че забавеното образуване на изпълнително
производство по това дело не лишава лицето от качеството му на кредитор, както
и че по принцип е без значение образуването на изпълнителни дела.
Оспорват възражението, че
имуществото, към което е насочен искът по чл.135 от ЗЗД, не принадлежи на И.Б..
В тази връзка се позовават на констативен нотариален акт, в който двамата
съпрузи са признати за собственици на процесния имот. Оспорват и възражението за липса на знание.
В допълнителния отговор ответниците
допълват становището си за неоснователност на исковата молба. За първите два
записа на заповед посочват, че са джиросани на 20.07.2015 г. след настъпване на
падежа им, съответно на 24.08.2012 г. и
31.08.2012 г. В тази хипотеза прехвърлянето на правата по записа на заповед следва
да се извърши по реда на прехвърляне на вземания, което е сторено с договор за
цесия от 20.07.2015 г. с нотариална заверка на 26.08.2015 г., за която
длъжникът е уведомен на 07.09.2015 г.
след изтичане на давностния срок по чл.531,ал.1 от ГПК. Към момента на подаване
на заявлението в съда на 26.08.2015 г. не е съществувало изискуемо вземане
спрямо И.Б. и цесията не е произвела действие.
По отношение на констативния акт, посочват, че
той само констатира собственост, като придобиването на собственост се извършва
чрез способите, посочени в чл.77 от ЗС- правни сделки, давност. В случая
процесният имот е включен в активите на ЕТ и за да получи съпругът недлъжник
права на собственост същите следва да му бъдат предоставени чрез сделка,
каквото разпоредително действие липсва.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. При положение, че са направени
оплаквания за недопустимост във въззивна
жалба на част от постановеното решение, следва първо да се пристъпи към
обсъждане на този въпрос.
Недопустимост е налице, когато е
извършено произнасяне, въпреки липсата на право на иск, или има произнасяне по
непредявен иск, както и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд. Т.е. когато липсват
предпоставките за разрешаване на спора по същество. В случая предявените
субективно съединени исковете са допустими, но съдът се е произнесъл над заявения петитум на исковата молба.
В обстоятелствената част на исковата молба
ищците са посочили и описали разпоредителната сделка-дарение, за която е съставен нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на
действие района на РС – П., с предмет - поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
ведно със сграда в него с идентификатор *****.***.***.* с предназначение
промишлена сграда в ****.
В
заявения петитум обаче са поискали обявяване относителната недействителност
само по отношение на 1/2 ид.ч. от СИО, притежавана от И.Б., на сграда с идентификатор *****.***.***.*, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение
промишлена сграда с един етаж със застроена площ от по скица и нотариален акт.
Т.е. петитумът се отнася до описаната сграда, а поземленият имот служи да
нейното индивидуализиране.
Ето защо, обжалваното решение, с което е
обявена относителната недействителност на поземления имот, е недопустимо, тъй
като съдът се е произнесъл, без да е
сезиран с искане за този имот. Следва в тази част обжалваното решение да бъде
обезсилено, като се прекрати производството досежно посочения имот с
идентификатор *****.***.***.
На следващо място, в исковата
молба е посочена като ответник и
съпругата на длъжника А.Б.. Същата е страна по сделката за дарение наред със
съпруга и И.Б.. Двамата заедно са извършили разпореждане с имот СИО в
качеството си на дарители. В този случай, като страни по посочената от ищците
увреждаща сделка, както и с оглед предявения иск, те са задължителни необходими
другари. Поради което участието на съпругата, като страна, не е недопустимо.
С оглед гореизложеното, следва да
се пристъпи към разглеждане на оплакванията по същество, а те се свеждат до
наличието на фактическия състав на чл.135 от ЗЗД.
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с
което той е договарял, са знаели за увреждането при извършване на сделката.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Елементите от фактическият
състав за успешното упражняване на правото по посочената разпоредба са: ищецът
да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно увреждащо
кредитора действие и знание за увреждането.
Така, първият елемент изисква
наличие на действително вземане на кредитора, което не е прекратено или
погасено по давност. Не е необходимо то
да е ликвидно и изискуемо, съответно да е установено по съдебен ред, да е
издаден изпълнителен лист за него или да са предприети действия по
принудителното му изпълнение. Необходимо е обаче да е възникнало преди
извършването на сделката, чието обявяване за недействително се иска.
От представените доказателства се
установява, че са издадени от ответника И.Б. в полза на Е.С. записи на заповед,
както следва по поредност от исковата молба:
-
първият от 11.01.2011
г. с падеж 24.08.2012 г. за сумата от
51 130 евро,
-
вторият от 06.01.2011
г. с падеж 31.08.2012 г. за сумата от
102 260 евро,
- третият от 12.02.2011 г. с падеж 10.05.2012 г. за сумата от 39 000 евро,
- четвъртият
от 24.01.2011 г. с падеж
30.09.2012 г. за
сумата от 33 500 евро.
Първото вземане е цедирано на М.
ЕООД с договор за цесия от 20.07.2015 г., с нотариална заверка на подписите на
25.08.2015 г. За него е образувано заповедно
производство – ч.гр.д.№10 515/2015 г. по описа на
Районен съд Пловдив, като е издаден изпълнителен лист в полза на М. ЕООД, като приобретател с джиро от
20.07.2015 г., а впоследствие и
т.д.№138/2016 г по описа на ПОС, с основание чл.422 от ГПК, по което искът за
установяване на вземането е отхвърлен с влязло в сила решение.
Второто вземане е цедирано на М.
ЕООД също с договор за цесия от 20.07.2015 г., с нотариална заверка на
подписите от 26.08.2015 г. За него е образувано заповедно производство –
ч.гр.д.№19577/2015 по описа на Районен съд Пловдив, а впоследствие
т.д.№139/2016 г. по описа на ПОС, по
което е признато вземането с влязло в сила съдебно решение на 20.03.2019 г.
Третото вземане е предмет
на заповедно производство – ч.гр.д.№5308/2015 г., съответно на
т.д.№376/2016 г. на ПОС, по което е признато вземането с влязло в сила съдебно
решение на 19.02.2018 г.
Четвъртото вземане е предмет
на заповедно производство – ч.гр.д.№12083/2015 г., съответно на
т.д.№382/2016 г. на ПОС, по което е признато вземането с влязло в сила съдебно
решение на 19.02.2019 г.
За вземанията са
образувани и изпълнителни дела при ЧСИ М.К..
Въз основа на гореизложеното,
налице е признато вземане по втората, третата и четвъртата процесни записи на
заповед с влезли в сила съдебни решения
в полза на ищците по делото. Ето защо, макар и първото вземане на М. ЕООД да е
отхвърлено в съответствие с доводите на ответниците, това е без значение, тъй
като второто вземане на този кредитор е установено с влязло в сила съдебно
решение по чл.422 от ГПК.
За това вземане следва да се посочи,
че същото е възникнало с издаване на процесния запис на заповед на 06.01.2011 г., че то е цедирано на
20.07.2015 г., като длъжникът е уведомен за цесията на 07.09.2015 г. чрез
залепване на уведомление от нотариус. Твърдяната увреждаща сделка е сключена на
**.**.**** г. след възникване на вземането и преди прехвърлянето му на цедента.
Съгласно чл.99,ал.2 от ЗЗД, при
сключване на договор за цесия, вземането, предмет на договора, преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго.
В същото време искът по чл.135 от ЗЗД има обезпечителен характер, тъй като целта му е да се запази правото на
кредитора по чл.133 от ЗЗД за общо
обезпечение чрез цялото имущество на длъжника към момента на възникване на
вземането. Упражнява се само при наличие
на друго правоотношение между кредитора и длъжника, като обезпечава това
правоотношение за евентуалното му принудителното изпълнение. Затова, при положение, че към момента на прехвърлянето на вземането, цедентът е имал правото на иск по чл. 135 ЗЗД, това право
преминава към цесионера заедно с обезпеченията на основание чл.99,ал.2 от ЗЗД, в случая това е М.
ЕООД.
С оглед гореизложеното, по делото се
установява първата предпоставка от посочения фактически състав на чл.135,ал.1
от ЗЗД. Ищците са кредитори с действителни вземания, който извод се извлича от
твърденията в исковата молба. Вземанията им не са отречени със сила на
пресъдено нещо съгласно приложените по делото влезли в сила съдебни решения. Те
са възникнали преди твърдяната увреждаща сделка
от **.**.**** г. Затова и не е налице хипотезата на чл.135,ал.3 от
закона, когато увреждащата сделка е преди възникване на вземането.
Вторият елемент от фактическият
състав е извършване на действие, което уврежда кредитора. В случая твърдяната
увреждаща сделка е извършеното дарение от **.**.**** г., обективирано в
посочения нотариален акт, съответно акт за вписване в Службата по вписвания. С него е прехвърлена собственост върху
недвижим имот, като за този вид сделки е
предвидена специална форма в чл.18 от ЗЗД - да бъдат извършени с нотариален
акт, който подлежи на вписване. Спазена е предвидената в закона форма.
Въпросът, който поставят ответниците в отговора си, дали волеизявлението на
единия дарител може да породи вещни права, е без значение за настоящото
производство. Както се посочи по-горе,
същото има обезпечителен и вторичен характер.
Упражнява се при наличие на друго правоотношение. Служи за обезпечаване на
другото правоотношение, като се осигури възможност на кредитора при евентуално
уважително решение да може да насочи принудително си изпълнение върху
имуществото, с което длъжникът се е разпоредил. Т.е. е една правна възможност
за удовлетворяване на кредитора, като сделката остава между страните по нея и
останалите лица. Не се създава вещно право за кредитора.
В случая процесната сделка –
дарение е безвъзмедна по своя характер. С нея се е намалило имуществото на
длъжника, което води до обективно увреждане на кредитора, тъй като по силата на
чл.133
от ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, освен ако няма законно основание за предпочитане. Ето защо е налице и втората
предпоставка на посочения фактически състав.
Третият елемент е субективен.
Изисква знание за увреждането, като в този случай действа оборимата презумция,
уредена в чл.135,ал.2 от ЗЗД. Знанието на
лицата, посочени в разпоредбата – съпруг,низходящ, възходящ, брат ,
сестра на длъжника, се предполага. Страните по процесната сделка са родители и
тяхната дъщеря, т.е възходящи и низходяща. Т.е. те са от кръга лица, за които
се отнася презумпцията. Същите не са я оборили при носене на доказателствена
тежест от тяхна страна. Ето защо е налице и третият елемент от фактическият
състав на чл.135 от ЗЗД.
При наличие на трите кумулативни елемента
от фактическия състав на посочената разпоредба следва да се приеме, че
предявените искове от ищците по чл.135 от ЗЗД са основателни. До този извод е
достигнал и окръжният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено. Не са налице оплакванията
във въззивната жалба, че липсват предпоставките за уважаване на исковата молба,
поради което същата следва да се остави без уважение.
Жалбоподателите са претендирали разноските, както и се иска
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. в полза на
адвокат М., осъществил процесуално представителство за близки лица.
Установява се, че са направени
разноски за внесена ДТ в размер 5 608,46 лв. Съгласно уважената част им се
дължи 2 804,23 лв. На пълномощника им също следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, а
именно по 11 373,45 лв. от всеки един от двамата
ответници, съгласно чл.7,ал.2 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения/22 746,91 лв./ съразмерно уважената част от въззивната
жалба.
Ответникът М. ЕООД е претендирал
разноски за въззивното производство, но не е представил списък по чл.80 от ГПК,
както и данни за направени разходи,
поради което не следва да му се присъждат.
Пълномощникът на ответника Е.С. е
направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., като е приложил договор за правна защита, от който
се установава, че е посочена хипотезата на т.3 – процесуално представителство
за близки лица. Това негово искане следва да се уважи, като се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения/22 746,91 лв./ съразмерно отхвърлената част от въззивната
жалба, а именно 11 373,45 лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА постановеното решение №265 от
25.06.2020 г. по търг.дело №764/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която е обявена за относително недействителна по отношение на М.
ЕООД притежаваната от И.Б.Б. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** на
основание чл.135 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА постановеното решение №265 от
25.06.2020 г. по търг.дело №764/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която е обявена за относително недействителна по отношение на Е.Б.С.
притежаваната от И.Б.Б. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** на
основание чл.135 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството в тези части за
притежаваната от И.Б.Б. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** на
основание чл.135 от ЗЗД, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №265 от
25.06.2020 г. по търг.дело №764/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В
ЧАСТТА МУ, с която е обявено за относително недействително по отношение на М.
ЕООД извършеното дарение на ½
ид.ч. от недвижим имот – промишлена сграда с
идентификатор *****.***.***.*,
за което е съставен нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на действие района на РС – Пловдив,
вписан с Акт №**, том *, дело №***/**** г. от **.**.**** г. на Служба по
вписванията П., притежавана
от И.Б.Б..
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №265 от
25.06.2020 г. по търг.дело №764/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, В
ЧАСТТА МУ, с която е обявено за относително недействително по отношение на Е.Б.С.
извършеното дарение на ½ ид.ч. от
недвижим имот – промишлена сграда с идентификатор *****.***.***.*, за което е
съставен нотариален акт № *, том *, н.дело № */**** г. на Нотариус В. З. с район на действие района на РС – П.,
вписан с Акт №**, том *, дело №***/**** г. от **.**.**** г. на Служба по
вписванията П., притежавана
от И.Б.Б..
Осъжда М. ЕООД и Е.Б.С. да заплатят на И.Б.Б., А.Д.Б. и Д.И.Б.
направените разноски за въззивното производство в размер на 2 804,23 лв.
по съразмерност, както и да заплатят на адвокат И.М. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. всеки един от тях по 11 373,45 лв. за въззивното
производство.
Осъжда И.Б.Б., А.Д.Б. и Д.И.Б. да заплатят на
адвокат Я.Х.Р. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. в размер на 11 373,45 лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: