Решение по дело №30/2012 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 7
Дата: 4 март 2013 г. (в сила от 27 март 2013 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20123130100030
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 9 август 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр.Провадия, 04.03.2013г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично заседание на  шести февруари две хиляди и тринадесета  година, в състав:

                                  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

         При участието на  секретаря  Е.К., след като  разгледа докладваното от съдията бр.дело № 30  по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК от М.Ж.Х. срещу Х.Ж.Х. с искане за постановяване на решение по силата, на което сключения между страните граждански брак между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ищцата излага, че с ответника сключили граждански брака на 21.04.1996г. Сочи, че от брака им имат две деца Ж. Х.Ж., родена на ***г. и К. Х.Ж., родена на ***г. Твърди, че в първите години съвместното им съжителство протичало нормално като от около две години нещата започнали да се променят. Често се карали, съпругът ѝ започнал да недоволства от нея и почти не минавал ден , през който помежду им да има конфликт. Грижата за семейството от негова страна намалели, а кавгите им зачестили. Твърди, че от година и половина били във фактическа раздяла, живеели отделни домакинства. Сочи, че бракът им е изпразнен от съдържание, съществува формално и е неоправдан както в обществен така и в личен аспект.Брачната им връзка била лишена от предвиденото в закона и морала съдържание. В семейството липсвали емоционална и духовна близост и бракът им съществувал  формално. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга ѝ . Моли упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца  да бъде предоставено на нея, ответника да  бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от тях в размер на 100 лева , считано от датата на подаване на исковата молба с падеж пето число на месеца, на бащата да се определи режим на личен контакт с децата, след развода да носи предбрачната си фамилия Д. , ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея. Моли за присъждане на разноските по делото.   

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 21.04.1996г.  от Община Провадия е, че   Х.Ж.Х. и М.Ж. Д. са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак №18/ 21.04.1996г., като след брака съпругата е възприела фамилното име на съпруга си и се наименовала Х..  

Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено на 14.06.1996г. от Община Провадия, е че родители на   детето Ж. Х.Ж.,ЕГН: ********** са страните по делото. 

Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено на 02.09.1997г. от Община Провадия, е че родители на   детето К. Х.Ж.,ЕГН: **********  са страните по делото

Свидетелят Н. С. сочи, че познава М. и Х. от 7-8 години. Излага, че двамата не живеят заедно от две години, защото не се разбирали, той не давал пари, повече си пийвал , не работел никъде. М. *** на квартира с децата. Не смята, че могат да се съберат да живеят заедно пак. Излага, че е  бил свидетел на караници- бил една вечер на гости в тях, Х. се прибрал и започнал да се кара с жена си, да се дразни с нея, да ѝ иска пари за алкохол и цигари. Сочи, че му станало неудобно и си тръгнал. Твърди, че тя му разказвала и за други такива случаи и че той самия знае, че Х. е такъв. Не знае от както са разделение да ѝ е давал пари.Децата ходели при него за събота и неделя.

Свидетелката С. Х. сочи, че с Х. и М. са приятели от три години, тъй като била колежка на М.. Излага, че двамата не живеят заедно от две години/ Той не давал пари в семейството и М. постоянно ѝ се оплаквала. Х. не работел, постоянно пиел и двамата се карали постоянно. След работа била на гости в тях, когато Х. се прибрал и започнал да ѝ вика да му даде пари. Сочи, че М. ѝ се оплаквала и за други такива случаи.  Не смята, че двамата могат да бъдат семейство. Децата останали при майката. Не знае бащата да е давала пари за децата и да работи някъде. Х. живеел в с.***, децата ходели там при него.     

 Съвкупната  преценка  на  събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

В закона липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Съгласно разпоредбите на чл.14 и чл.15 СК съпрузите следва да изграждат взаимоотношенията си на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и да живеят съвместно. Следователно дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да се разбира като такова отрицателно състояние на брачната връзка, при която тя съществува само формално, като брачните отношения са лишени от взаимна привързаност и уважение т.е. бракът е лишен от изискуемото законово и житейско съдържание. 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че съпружеските отношения между страните по делото са  прекъснати от около две години. Двамата са във фактическа раздяла от около две години  преди дата на предявяване на иска. И двамата разпитани свидетели сочат, че преди раздялата им двете страни са били във конфликтни взаимоотношения, предизвикани от ответника. Установява, че той не е работел, не е давал пари в семейството, употребявал често алкохол, след което се карал с ищцата.   

 Предвид установените факти по делото съдът счита, че  брачната връзка на страните  съществува формално и липсва възможност същата да бъде заздравена и възстановена, предвид и на което предявеният иск за развод е основателен и следва да бъде уважен.  Съобразно събраните гласни доказателства съдът намира, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.

По отношение на предявените небрачни искове:

Относно упражняването на родителските права по отношение на двете ненавършили пълнолетие деца. Безспорно в хода на производството от събраните по делото доказателства се установи, че след фактическата раздяла между съпрузите, пряката грижа за отглеждане и възпитание  на децата  е  поета от тяхната майка. От представения социален доклад се установява, че майката  полага адекватни грижи и задоволява основните потребности на децата и разполага с родителски капацитет и качества , за да осигури тяхното нормално израстване и развитие. Същевременно бащата е заел пасивна процесуална позиция и не е изявил желание да полага непосредствени грижи за децата.   

Предвид събраните по делото доказателства намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката.

На бащата  следва да бъде определен режим на лични отношения с децата. Този режим е необходимо да бъде съобразен с възрастта на и нуждите им от личен контакт с другия си родител. Съдът намира за  подходящ режим в следните параметри : бащата да има право да вижда и взема при себе си децата  всяка първа и трета събота от месеца  от 9.00ч. до 18 часа, по пет дни от зимните и пролетните ваканции и 30 дни през лятната ваканция, когато майката   не е в платен годишен отпуск. 

Относно издръжката, която бащата   следва да заплаща в полза на децата , съдът намира следното: установява се, че и двамата родители са в трудоспособна възраст. По делото са  липсват доказателства  за трудовата заетост и на двете страни, както и за размера на техните доходи. При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая. По настоящото дело липсват доказателства за извънредни специфични нужди на децата, които да надхвърлят необходимите такива за нормалното съществуване и задоволяване на ежедневните им потребности. Бащата се намира в трудоспособна възраст, липсват индиции да е с влошено здравословно състояние, което да му пречи да се издържа или да има задължение за даване на издръжка към други лица, предвид и на което съдът намира, че  същата,  следва да заплаща сумата от 100 лева месечно в полза на  всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба.

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака. Ищцата  отправя искане след прекратяването на брака да носи предбрачното си име Д., което съобразно разпоредбата на чл.53 СК следва да бъде уважено.

По отношение на ползването на семейното жилище.  Съобразно обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на родените на брака деца се предоставят на майката на същата следва да бъде предоставено и ползването на семейното жилище, на основание чл.56,ал.1 СК.

По отношение на разноските :

Н а основание чл.329,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 55 лева, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното производство на основание чл.6,т.2 ТДТССГПК.

На основание чл.69, ал.1, т.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса за определената издръжка на двете деца, която възлиза в общ размер на 288 лева.

Воден от горното, съдът

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между  М.Ж.Х., ЕГН: ********** *** и Х.Ж.Х., ЕГН: ********** ***, сключен на 21.04.1996., за което е съставен Акт за граждански брак №18/21.04.1996г.,  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1  СК.

 ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ, на основание чл.49,ал.3 от СК.

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на  децата Ж. Х.Ж.,ЕГН: ********** и К. Х.Ж.,ЕГН: **********  на МАЙКАТА   М.Ж.Х., ЕГН: ********** ***, като определя местоживеенето им при местоживеенето на майката.

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на  бащата Х.Ж.Х., ЕГН: ********** *** с децата Ж. Х.Ж.,ЕГН: ********** и К. Х.Ж.,ЕГН: ********** , както следва : бащата да има право да вижда и взема при себе си децата  всяка първа и трета събота от месеца  от 9.00ч. до 18 часа, по пет дни от зимните и пролетните ваканции и 30 дни през лятната ваканция, когато майката   не е в платен годишен отпуск. 

ОСЪЖДА  Х.Ж.Х., ЕГН: ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на децата  Ж.Х.Ж.,ЕГН: ********** и К. Х.Ж.,ЕГН: **********   чрез  тяхната майка и законен представител М.Ж.Х., ЕГН: ********** *** в размер на 100 / сто / лева за всяко от тях, считано от 08.08.2012г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, ул.“*** на М.Ж.Х., ЕГН: ********** ***.

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачната си фамилия Д.

 ОСЪЖДА  Х.Ж.Х., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса  по производството в размер на 343 /триста четиридесет и три/лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.

                                                       

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :