РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 874
гр. Пловдив, 28 май
2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В
ЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 231 от 2020 г. по описа на Административен съд –
гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „ВИК 04” ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника адв.Г.М.,***, ***
против решение № 2271 от 11.12.2019 г., постановено по а.н.д. 3439/2019 по описа на
Пловдивски районен съд, XI
наказателен състав, в частта с която е изменено наказателно постановление №16-002484
от 09.05.2019 г.,
издадено от директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *** за
нарушение на чл. 415 ал.1 от Кодекс на труда КТ/, на основание чл.415 ал.1 от КТ
е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000
лева, като санкцията е била намалена на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Недоволен от решението е останал касационният
жалбоподател „ВИК 04” ЕООД, който чрез своя представител адв.Г.М. оспорва решението на районния съд,
с което е изменено оспореното НП. В жалбата
са изложени доводи, че за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че определената от Районен съд-Пловдив санкция в размер на 1500 лева
се явява необосновано завишена, тъй като не е безспорно доказано наличието на
отегчаващи вината на дружеството обстоятелства. Иска се отмяна на решението,
както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът по
касацията – Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк.Т. изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли обжалваното решението да
бъде потвърдено.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на
31.01.2019 г. е извършена проверка на „ВИК 04“ ЕООД относно спазване на трудовото
законодателство. Проверката е извършена от С.П., на длъжност „инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив. При проверката били констатирани
нарушения, сред които и че дружеството в качеството му на работодател не е
изплатило парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение на работниците в размер на чистата сума за
получаване по отношение на лицата Д. Х. Щ.в размер на 745,92 лв. и Й. М. М. в
размер на 900 лв. в изпълнение на чл. 220, ал. 1 от КТ вр.
чл. 228, ал. 3 от КТ. Констатациите от проверката били обективирани
в протокол за извършена проверка № ПР 1842530 от 31.01.2019 г., подписан от
управителя на дружеството. Било предписано на работодателя в срок до 01.03.2019
г. да изплати посочените парични обезщетения на работниците.
С призовка № ПР1908600, получена на 18.03.2019 г., са
изискани доказателства от жалбоподателя за изпълнение на дадените предписания.
Представени са ведомости и заповеди № 64/24.10.2018 г. и № 45/29.08.2018 г.
Установено било, че работодателят е издал заповеди, с които е прекратил
трудовите правоотношения на Щ.и М., с които определил и обезщетението по чл.
220, ал. 1 от КТ за Щ.в размер на 828.20 лв., а за М.– 1000 лв. Заповедите са
връчени на работниците, като върху тях е отбелязано единствено, че са върнати
трудовите им книжки, като те лично са изписали това обстоятелство.
На 19.04.2019 г. П. констатирала, че даденото
предписание за изплащане на трудовите възнаграждения на посочените работници не
е изпълнено, поради което съставила на дружеството акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16-002484, с който му вменила нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ. За извършеното нарушение и въз основа на съставения АУАН
било издадено НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. На „ВИК 04“ ЕООД били издадени още пет НП за неизпълнение на
останалите предписания, дадени с Протокол № ПР 1842530/31.01.2019 г.
В хода на
производството пред ПРС е разпитан актосъставителя,
който е потвърдил констатациите в съставения АУАН
Издадено е наказателно
постановление №16-002484 от 09.05.2019 г., с което на „ВИК 04“ ЕООД е наложено наказание : е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 415
ал.1 от КТ на основание чл.415 ал.1
от КТ.
Наказателно
постановление било издадено въз основа на АУАН от 19.04.2019г., съставен от С.П.,
на длъжност инспектор Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по аналогичен начин, тази описана в АУАН.
ПРС е приел в решението си, че е безспорно
установено, че с протокола от 31.01.2019 г., съставен по повод на извършена
проверка от от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пловдив, са дадени предписания към работодателя за спазване на трудовото
законодателство. С него, в присъствието на упълномощен представител на
работодателя, на основание чл. 404, ал.
1 т. 1 от КТ е
дадено задължително предписание, в срок до 01.03.2019 г. да бъдат
изплатени паричните обезщетения за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение на работниците в изпълнение на чл.
220, ал. 1 от КТ вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. Този
протокол от извършената проверка представлява индивидуален административен акт,
който не е обжалван, респ. същият е влязъл в сила, поради което ПРС приема, че
за дружеството жалбоподател е възникнало задължението за изпълнение на
посоченото предписание. При извършване на последваща
проверка, е констатирано, че към 19.04.2019 г. все още не са изплатени
обезщетенията за неспазване на срока при прекратяване на трудовото
правоотношение спрямо работниците в разрез с дадените на 31.01.2019 г.
задължителни преписания, което изпълва изцяло състава на нарушението по чл.
415, ал. 1 от КТ.
За да измени НП ПРС е приел, че така определена санкция в
размер над определения минимум, а именно в размер на 2000 лв. е необосновано
завишена и явно несправедлива, тъй като не са ангажирани доказателства от
страна на АНО за наличие на такива отегчаващи отговорността обстоятелства на
дружеството жалбоподател, които да обуславят санкция в различен от минималния
размер. Ето защо не може да се направи извод за незаконосъобразно поведение от
страна на нарушителя, което да обоснове по-високо наказание.
Настоящият съдебен
състав намира изводите на районния съд за правилни.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител дружество е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което
прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил
пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях не
безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в
наказателното постановление е извършено от „ВИК 04” ЕООД. Измененото
наказателно постановление е определено от съда в законовия минимум, поради
което няма основание са отмяната на постановеното решение.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответния административен орган следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на ЗПП.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2271 от 11.12.2019г.,
постановено по а.н.д. № 3439/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, XI наказателен
състав.
ОСЪЖДА „ВИК 04” ЕООД, ЕИК *** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :