О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 320

 

18.02.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михова в.ч.гр.дело № 368  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  Б. Б. Д., с ЕГН **********,***,  чрез  пълномощника    адв.  Е.  И.,  против Определение  №389  от  10.01.2020г., постановено по  гр. д. №16220/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIХ  гр.с., с което е  върната исковата молба на жалбоподателя поради недопустимост  на предявените  искове и осъден да заплати на ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на  делото  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  основателна.

Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  предявени  при  условията на  евентуалност от  Б. Б. Д., с ЕГН ********** против  „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, иск  за прогласяване  на  нищожността  на  договор  № 3-1-10272-180321/13.10.2018 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, сключен между  страните, поради противоречието  му  с разпоредби  на  Закона за  защита  на  потребителите  и  Закона  за  потребителския  кредит,  и  иск  за  прогласяване  на  нищожността  на клаузата  на  чл.1, ал.2  от  същия  договор  като  неравноправна  и  противоречаща на добрите  нрави.  В отговора на исковата си молба ответното търговско дружество е релевирало възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като задълженията по договора са погасени предсрочно от ищеца. С  обжалваното  в  настоящото  производство  определение   първоинстанционният  съд  е  приел,  че  при положение,  че  ищецът е  изпълнил  задълженията  си  по  договора, то  за него  липсва  правен  интерес  от предявяване  на установителен  иск,  а  е  налице  друг  път  за  защита.  По  така  изложените  съображения  съдът  е  приел,  че  предявените искове  са  недопустими, поради  което  е върнал исковата молба на подателя и го осъдил за заплати направените от насрещната страна разноски по делото.

Така  постановеното  определение  е  неправилно. 

Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2 на  Тълкувателно решение  №8/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС  налице  е правен интерес  от  предявяване  на  установителен  иск,  когато  конкретното  засягане  на  правната сфера  на ищеца изисква защита  чрез  установяване  на  правото  със сила  на пресъдено  нещо,  като  в съответствие  с  диспозитивното  начало в гражданския  процес  от  волята  на  ищеца  зависи да прецени  от какъв  вид  и  в какъв  обем  защита  на засегнатото  си материално право  има  нужда при възникналия  правен спор.   Не  може да  бъде споделен  направения  в  обжалваното  определение  извод,  че  щом  договорът  е  изпълнен и то само на база твърдения на ответника в писмения отговор,  то  за  ищеца  липсва правен  интерес  от  предявяване  на иск  за  установяване  на нищожността  му, а  следва  да предяви  осъдителен  иск  за връщане  на  недължимо  заплатените  суми.  Действително  за  ищеца  съществува  възможност  да предяви  иск  с правно основание  чл.55  от  ЗЗД,   включително  и  като  го  съедини  с  иска  за прогласяване на нищожността  на  договора,  но  тази възможност  не  го лишава  от правото  да  иска  разрешаване   със  сила  на пресъдено  нещо на  въпроса  за действителността  на  договора.   Както  е  посочил  и  самият ищец  в подадените  по  делото  уточнителни  молби,  в случая  правният  му  интерес  от  предявяване  на  иска  за нищожност  произтича  от  разпоредбата  на  чл.23  от  Закона  за  потребителския кредит,  съгласно  която  когато  договорът  бъде  обявен  за  недействителен,  потребителят  дължи  само  чистата стойност  на  кредита,  а  не  и  лихва  и  други разходи.  Ето защо  за ищеца  е  налице  правен  интерес от предявяване  на  иск  за  обявяване  на  нищожността  на  процесния  договор  с оглед  на реализиране  на правата  му  по  чл.23  от ЗПК  и  чл.55  от  ЗЗД,  а  обстоятелството,  че  той  не  е  заявил  тези  права  в  настоящото  производство,  както  и  че  евентуално  би  могло да се  стигне до  образуване  на друго  производство,  в което  същите  да  бъдат заявени,  не  води  до недопустимост  на  иска.   

Ето  защо  обжалваното  определение  следва  да  бъде отменено,  а  делото- върнато  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.   

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло  Определение  №389  от  10.01.2020г., постановено по  гр. д. №16220/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIХ  гр.с.   

ВРЪЩА  делото  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.

         Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: