О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.02.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 61 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Р.В., чрез процесуален представител по пълномощие, против определение № 3887/29.11.2018 г. по гр.д. № 4819/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага  се хронология на подаването на исковата молба и процесуалните действия на съда, като се сочи, че с разпореждане № 13891/17.09.2018 г. исковата молба е оставена без движение, като нередовна, тъй като с нея не са били представени доказателства, че Е.Е. е юрисконсулт на дружеството, както и че е лице с юридическо образование. Сочи се, че е изпратена молба с уточнение, че към исковата молба е приложено извлечение от ТР, и че упълномощителят е управител на дружеството, а пълномощно освен неговия подпис е заверено с фирмения печат на дружеството, като подписът на управителя присъства на други документи в представеното приложение към исковата молба.  Съдът отново е констатирал нередовности и с атакуваното определение е прекратил производството по делото. В частната жалба се излагат съображения, че пълномощното отговаря изцяло на изискванията на чл.32 и чл. 33 от ГПК и установява надлежни права във връзка с процесуалното представителство по чл.34 от ГПК за пълномощника като юрисконсулт. Развиват се аргументи в тази насока, като се сочи и съдебна практика. На последно място се сочи, че изискването на информация относно образователно-квалификационна степен или данни свързани с трудовото правоотношение между представител и представляван, когато това не е формално необходимо, нарушава принципа за свеждане до данните до минимум залегнал в чл. 5 от общия регламент относно защитата на личните данни. Изискването на доказателства, че процесуалният представител притежава качеството „юрист“ би наложило предоставянето  на документи, съдържащи данни, които значително  надхвърлят необходимата на съда информация във връзка с формалната проверка, касаеща наличието на упълномощаване и редовността на исковата молба. В обобщение се иска да бъде отменено обжалваното определение, делото да се върна на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата и делото, я намира за основателна, поради следните съображения:

Исковата молба е подадена в съда чрез процесуален представител – юрисконсулт. Съдът с разпореждане от 17.09.2018 г. е оставил молбата  без движение, тъй като не са били представени доказателства, че подписалият исковата молба е юрисконсулт на дружеството и има юридическо образование. В дадения срок нередовностите не са били отстранени, поради което съдът с определение отново е указал на ищеца да ги отстрани и след като това не е било сторено, е постановил обжалваното определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството.

За да осъществи едно лице, в качеството си на юрисконсулт представителство пред съд, е необходимо то да притежава това качество спрямо представляваното юридическо лице или едноличен търговец, т. е. между представлявания и представителя да е налице трудово / служебно правоотношение, въз основа на което представителят да заема длъжността "юрисконсулт" при представлявания. Това е отликата между юрисконсулта и адвоката като процесуални представители, като за разлика от последния, юрисконсултът не осъществява свободна професия./ Определение № 915 от 18.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2343/2014 г., I т. о., ТК/.

В случая съдът е приел, че процесуалният представител на ищеца не разполага с представителна власт. Така е следвало да констатира нередовност по смисъла на чл.127 ал.1 т.6 от ГПК и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите. Всички указания обаче са били връчвани на процесуалния представител, а не на представителя по закон, който може да отстрани нередовностите като подпише исковата молба. Така при постановяване на обжалваното определение съдът е допуснал неправилно процедиране, което води до отмяна на съдебния акт.

С оглед  на изложеното частната жалба е основателна.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 3887/29.11.2018 г. по гр.д. № 4819/2018г. на Районен съд – Сливен, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

 

         ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: