Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 427
26.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 231 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.И. ***, против Решение № 1012-26-17-1/28.01.2021г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
И. против Разпореждане №262-00-1360/30.12.2020г. на ръководител на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Счита се, че административният орган не е взел предвид,
че прекратяването на трудовото правоотношение е станало едностранно от страна
на работодателя. Счита се, че в мотивите на решението не били анализирани доказателствата,
посочени от жалбоподателя. В решението не били посочени достатъчни мотиви,
което обстоятелство попречило на жалбоподателката да упражни в пълен обем
правото си на защита. Иска се отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, като се претендира
присъждане на разноски, в случай че същата бъде уважена.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че предвид посочената в
документ U1 причина за прекратяване
трудовият договор на жалбоподателката, а именно „уволнение по дисциплинарни
причини“, правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 54б,
ал.3 от КСО и е определил обезщетението за безработица в минимален размер за
срок от 4 месеца. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.09.2020г. жалбоподателката А.И.И. подава до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление
вх.№262-00-1360/15.09.2020г., (л.30-31) за отпускане на парично обезщетение за
безработица, като към същото не прилага
документи удостоверяващи причината за прекратяване трудовото й правоотношение с
работодател от Ирландия.
С Разпореждане №262-00-1360-1 от 29.09.2020г. (л.28),
издадено от ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК,
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано
по заявление вх.№262-00-1360/15.09.2020г., подадено от И., е спряно. Мотивите на органа са „образувано
производство по издаване на СЕД U017 и СЕД U 004 за периоди и доходи от
осигурена заетост по законодателството на Великобритания.
С писмо вх.№ 1029-26-2040-1 от 06.11.2020г. в ТП на
Н0И Хасково се приема формуляр U 1 изпратен от компетентната институция на Великобритания,
на английски език. Същият представен в хода на съдебното производство в превод
на български език /л. 52-58/, с направено отбелязване клетка 3 причини за
прекратяване на заетостта „уволнение по дисциплинарни причини“.
С Разпореждане №262-00-1360-2 от 17.12.2020г. (л.17) на
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.55 от АПК, производството по заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица, вх.№262-00-1360/15.09.2020г, подадено от А.И.И. е възобновено, с
мотив „Потвърден ПД U 1 от компетентната
институция на Великобритания“.
С Разпореждане
№262-00-1360-3 от 30.12.2020г. (л.16), издадено от ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, предвид заявление вх.№262-00-1360/15.09.2020г.,
подадено от А.И.И., с последно прекратяване на осигуряването от 03.09.2020г.,
прекратено осигуряване за безработица на основание – чл. 330 от КТ , с
регистрация в АЗ на 03.09.2020г., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО
за 2020г. – 9.00 лв., на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 03.09.2020г.
до 02.01.2021г. в размер на 9.00 лв. дневно. Разпореждането е връчено на А.И.,
на 04.01.2021г., срещу подпис.
Разпореждане №262-00-1360 от 30.12.2020г. е обжалвано
от А.И.И. с жалба вх. № 1012-26-17/14.01.2021г. в ТП на НОИ – Хасково /л. 11/.
С Разпореждане № 262-0001360-4 от 11.01.2021г. /л. 13/
Ръководител ТП на НОИ Хасково е изменил
свое разпореждане№ 262-00-1360-3 от 30.12.2020г., в частта относно размера и периода на отпуснатото обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО, като е определил нов размер и период на паричното обезщетение за
безработица. Последното е било оспорено пред Директор ТП на НОИ Хасково и
потвърдено с негово Решение № 1012-26-28-1/10.02.2021г. /л.6/, срещу което е
образувано пред Административен съд Хасково АД 265/2021г. Служебно известно на
съда е обстоятелството, че с Решение №200/17.05.2021г. по АД 265/ 21г. по описа
на Административен съд Хасково, жалбата на А.И.И. срещу Решение № 1012-26-28-1/10.02.2021г. на
Директор на ТП на НОИ Хасково е отхвърлена.
С оспореното
Решение № 1012-26-17-1/28.01.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ –
Хасково, е отхвърлена жалбата на А.И.И.
против Разпореждане №262-00-1360 от
30.12.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица. В същото се
посочва, че доколкото в представения по преписката от компетентната
Великобританска институция, преносим документ U1, като причина за прекратяване заетостта на
жалбоподателката е посочено уволнение по дисциплинарни причини, отговаряща по
българското законодателство на чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, то на осн. чл. 54б,
ал.3 от КСО обезщетението за безработица следва да бъде отпуснато в минимален
размер за срок от 4 месеца.
В административната преписка не се представят
доказателства удостоверяващи датата на връчване на Решение № 1012-26-17-1/28.01.2021г.
на адресата му.
Жалбата срещу решението е подадена чрез
административния орган до Административен съд – Хасково на 12.04.2020г. по
пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, оспорването за предприето в
законоустановения срок, предвид липсата на представени от страна на
административният орган доказателства за датата, на която оспореният акт е
връчен на жалбоподателката и предвид липсата на възражения в насока несрочното
подаване на жалбата. Последната е депозирана от лице с правен интерес и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя за осигуряването за
безработица изхождат от компетентни съгласно чл.117, ал.1 и чл.54ж от КСО органи, издадени са в предписаната от закона
форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което изискването по чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалният закон е правилно приложен, като не са
допуснати
и нарушения на административнопроизводствените правила.
Несъмнено, към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на
обезщетение за безработица. Този
факт се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващо
преносим документ U 1 издаден от компетентните органи във Великобритания.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването
и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са
придобили право на пенсия и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата в
зависимост от датата на прекратяване на осигуряването и спазване на срока за
регистрация в Бюро по труда, считано от същата дата, след подаване на заявление
от правоимащото лице. Периодът за изплащане на обезщетението се определя според
продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., който е от 4 до
12 месеца (чл. 54в, ал. 1 КСО), при дневно парично обезщетение за безработица в
размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд “Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на
прекратяване на осигуряването, който не може да бъде по-малко от минималния
дневен размер на обезщетението за безработица. От значение за периода за изплащане и размера на обезщетението е и
основанието за прекратяване на правоотношението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО,
безработните
лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2,
чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105,
чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162,
т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за
Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл.
271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават
минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.
В настоящия случай не е
спорно, че
по отношение на жалбоподателя пряко приложение намира разпоредбата на чл. 62, § 1
и § 2 от Регламент № 883/2004. Следва обаче при определяне размера на обезщетението
и срока за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта, с оглед
предвидените в нормата на чл. 54б, ал.3 от КСО ограничения в тази насока.
Именно
причината за прекратяване трудовата заетост на жалбоподателката се явява
спорният в настоящото производство въпрос между страните. Административният
орган изцяло е мотивирал своя акт в това отношение въз основа на посоченото в
получения от компетентната институция на Великобритания формуляр U 1 по отношение на
А.И.И.. Жалбоподателката на свои ред твърди, че не познава езика на
работодателя си и не е наясно какво пише във формуляра, но претендира
правоотношението със същият да било прекратено едностранно от страна на
работодателя.
В
настоящото производство като доказателство е приет представеният в хода на
административното производство и взет предвид от административният орган
формуляр U 1. В последният, като причина за прекратяване на
заетостта е посочено „прекратяване на договора поради уволнение по
дисциплинарни причини“,
което основание попада безспорно в хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО.
Като
се има предвид, че представеният по делото формуляр представлява официален
документ, и доколкото същият не бе оспорен по надлежен ред съдът е обвързан от
материалната му доказателствена стойност. Посочената във същия причина за
прекратяване трудовата заетост на жалбоподателката с работодател от Ирландия не
се опроверга и от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства. От разпита на св. И. И.–
баща на жалбоподателката се установява, че в действителност работодателят е
прекратил едностранно служебното правоотношение, но това е станало, след като
жалбоподателката не е искала да изпълнява повече трудовите си задължения по
позицията на която е била назначена и след като е преустановила да се явява на
работа за период от 3-4 дни.
Като се има предвид, че приетият към
доказателствата по делото документ U1, представлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК, следва да се приеме, че същият обвързва съда с
материална доказателствена сила, по отношение на така обективираните в него факти.
Поради това, доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия
по делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за доказани
фактите удостоверени в него, сред които е и най-същественият в случая - причината
за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващaта.
След
като от доказателства по делото се установява приетото от административния
орган, а именно че трудовото правоотношение на А.И.И. с последния й работодател
във Великобритания е прекратено едностранно от работодателя по дисциплинарни
причини, равносилни на основанието по чл. 330 от КТ, то по отношение срока и
размера на дължимото парично обезщетение за безработица действително следва
да намери приложение разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, както правилно е
възприето от административния орган.
След
като ръководителят на осигуряването за безработица е определил предвидения в
чл.54б, ал.3 от КСО размер и срок на обезщетението за безработица, правилно
жалбата против разпореждането му е била отхвърлена с оспореното Решение №
1012-26-17-1/28.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково. Ето защо последното
е законосъобразно, а подадената срещу него жалбата, като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, поради което Демир Огнянов Демирев следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото
на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК,
Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И. ***, против Решение №1012-26-17-1/28.01.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ
– Хасково.
ОСЪЖДА
А.И.
***, да заплати по сметка на ТП на НОИ - Хасково сумата 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: