РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Перник, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и
сл. от ГПК.
Производството по делото е било образувано по подадена въззивна жалба подадена
от “Топлофикация-Перник" АД ЕИК ********* представлявано от Я.П.К. /към момента да
депозиране на въззивната жалба/в качеството му на Изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Е.М. - ищец по гр.д. № 20211720104195 по
описа за 2021 година по описа на РС Перник ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ№ 72 ОТ 28.01.2022 г. по
гр.дело №5180/2021 г.ГК, 6-ти състав
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се
моли да бъде отменено.В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че в мотивите си
първоинстанционният съд неправилно е възприел, че иска е основателен и доказан, и
следователно трябва да бъде уважен. Съображенията за това в жалбата са следните:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Е. Т. М., с адрес ***
против „Топлофикация- Перник“АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с
искане да бъде установено, че същиата не дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от
668,44 лв. главница, за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и 66,23 лв.-лихва за забава за
периода 08.07.2014 Г.-08.04.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.
2393/2016 г. на ПРС и въз основа на който са образувани изпълнително дело №1418/2016 г.,
по описа на ЧСИ .Д. и впоследствие преобразувано под номер ИД 2247/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б..
1
Дружеството е подало отговор на исковата молба, в срок, като в същия искът се
оспорва по основание и размер. Наведени са твърдения, че сумата не е погасена по давност
и че са извършвани валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността. В хода на
съдопроизводството се сочи, че не било доказано по безспорен начин, че процесиите суми,
обективирани в петитума на исковата молба и предмет на изпълнително дело №1418/2016 г.,
по описа на ЧСИ Д. и впоследствие преобразувано под номер ИД 2247/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б., са погасени по давност. Видно от кориците на приложените по настоящото
производство преписи от изпълнителни дела- №1418/2016 г., по описа на ЧСИ У. и ИД
2247/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., се сочи, че са извършвани своевременно изпълнителни
действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Счита
се в жалбата, че не са налице предпоставките по чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което, няма
основания за уважаване на така предявения иск и няма погасяване на дължимите суми по
давност. Твърди се, че погасителната давност, претендирана от ищеца не е настъпила, тъй
като е била прекъсната, съгласно чл. 116, точка „а” от ЗЗД. Видно от ИД № 2247/2021 г. на
ЧСИ С.Б. и ИД № 1418/2016 на ЧСИ Д. са извършвани своевременно изпълнителни
действия, същите са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност.
Сочи се, че дело 1418/2016 на ЧСИ Д. е образувано 2016 г. въз основа на
Изпълнителен лист издаден по ЧГД №2393/2016 г. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 е
процесуално преклузивен, а не давностен, изтичането му води до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право и
след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Взискателят
може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото
вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство нито го погасява, нито
обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако същите не са обезсилени
на други основания. В конкретния случай изпълнителното дело впоследствие е
преобразувано през 2021 г. при ЧСИ С. Б.. Посоченото изпълнително дело № 2247/2021 г. е
приключено още на 22.10.2021 г.
С образуването на посоченото изпълнителното дело, погасителната давност се счита за
прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ от ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал.1, б.“Ж" от ГПК, по
време на изпълнителното производство давността спира да тече.
На следващо място и предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ЧГД
№ 2393/2016 г. е приложима разпоредбата на чл.110 от ЗЗД - общ давностен срок - с
изтичането на 5 години. Ако преди изтичането на този 5-годишен СРОК, взискателят
образувла ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и давността за
погасяване на задължението започва да тече отначало.
С оглед разпоредбата на чл. 416 от ГПК, с изтичането на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на факти и обстоятелства относими към изискуемостта и
ликвидността на вземането се преклудират.
В резултат на пасивното поведение на длъжника в предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК
2
двуседмичен срок, заповедта за изпълнение установява с обвързваща за страните сила, че
вземането по нея съществува от момента на изтичане на срока за подаване на възражение,
въз основа на което се издава и изпълнителният лист. От този момент и въз основа на чл.
439, ал.2 от ГПК, започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е бил
прекъснат с предприемането на действията по принудителното изпълнение. Отбелязано е, че
и Решение №37 от 24.02.2021 г„ постановено по гр.дело №1747/ 2020 г. по описа на ВКС, 4-
ти състав г.о., където изрично е посочено, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването давността. След като по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебния изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебния изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело. Необразуването на ново
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД
е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение -
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора- давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. С тези доводи се моли въззивният съд да
отмени Решение №72 по гр. дело №5180/2021 г. от 28.01.2022 г., на 6-ти състав, Гражданска
колегия, като неправилно и необосновано и некореспондиращо със събраните по делото
доказателства. В мотивите си първоинстанционният съд неправилно се сочи, че е възприел,
че иска е основателен и доказан, и следователно трябва да бъде уважен.
В съдебно заседание Дружеството жалбоподател редовно призовано, не изпраща
представител. Същото е депозирало писмена молба, с която моли да се даде ход на делото,
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на същата, няма възражения по доклада на
съда и няма други доказателствени искания. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Претендира да му се присъдят разноски по чл. 80 от ГПК. Моли адвокатския хонорар да
бъде намален до предвидения в закона минимум. Вместо въззиваемата ответница се явява
адв. Ц., като счита жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло като
неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
3
възнаграждение. Претендира разноски.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 72 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 5180/2021 г. на Районен съд Перник
съдът е признал за установено по исковете на Е. Т. М. ЕГН ********** гр.*** съд.адрес-
чрез адв.Н.Ц. *** срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сумите по ИЛ от 11.10.2016г. издаден по чгд №02393/2016 ПРС и
образувано изп.дело № 2247 /2021г. на ЧСИ Б., и предходно образувано второ изп.дело№
1418 /2018г. при ЧСИ Д. а именно: сумата 668.44 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата
66.23лв.лихва за забава за периода 08.07.2014- 08.04.2016 г. и законната лихва върху
главницата - от 28.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите
сумата 25 лева - разноски, и 100лв. юк. възнаграждение поради погасяване на сумите по
давност. Съдът е осъдил и Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ НА
Е. Т. М. ЕГН ********** гр.*** съд.адрес- чрез адв.Н.Ц. *** разноски : общо 413.68лв.
Районният съд е счел, че исковете са допустими и са - отрицателни установителни
искове и са с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. на ПРС. Без посочване на точни дати и
данни за извършвани изпълнителни действия по цитираните изпълнителни дела е счел, че
съгласно трайната съдебна практика /а и приложимата правна уредба - чл. 116, б. „в“ от ЗЗД/
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Посочил, е
общо, че „такива в конкретната хипотеза действително може да предприеме само съдебният
изпълнител, но давността е свързана и с поведението на кредитора. Същата обаче не се
прекъсва веднъж с искането на взискателя и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на запор или
възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от цитираното ТР № 2/2013, ВКС,
ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи ограничение в правната си
сфера…С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени…”. С тези лаконични и общи мотиви, съдът е уважил исковата претенция.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в
рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
4
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но същото се явява
недопустимо по следните съображения:
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право се допуска само тогава, когато ищецът има
интерес да установи това със съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за
наличието на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на исковия
процес. Тази преценка е винаги конкретна - с оглед въведените с исковата молба фактически
твърдения и доводи на ищеца.
Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание
за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, като в
настоящата хипотеза съдът намира, че не е налице висящ изпълнителен процес. Това е така
защото видно от хронологията на развитието по делото, то същото следва следната времева
хронология на действията по удовлетворяване вземането на взискателя: “Топлофикация-
Перник" АД ЕИК ********* представлявано от Я.П.К. /към момента да депозиране на
въззивната жалба/в качеството му на Изпълнителен директор е депозирало за претенцията
си заявление по чл. 410 от ГПК от 28.06.2016г. по чгд №02393/2016г., като същото е било
уважено и е бил издаден изпълнителен лист от 11.10.2016 г. за процесните суми. По молба
от 26.07.2021 г. от дружеството като взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист
било образувано изп.д. № 2247/2021 г. по описа на ЧСИ Б., с район на действие ПОС. Преди
него е било образувано предходно изп.дело№ 1418 /2016г. при ЧСИ У. Д., с район на
действия СГС което е било прекратено, а впоследствие със същия ИЛ - е инициирано второ
изп.дело.
И двете изпълнителни дела са били представени пред първата инстанция, като видно
от същите и по двете дела са били извършвани ритмично изпълнителни действия по
събиране на вземането, като второто дело е било прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.2
ГПК, поради събиране на сумите по изпълнителния лист- Изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, ПО
АРГ на разпоредбата.
Следва да се посочи, на първо място, че суми са били събрани още по изп.дело№
1418 /2016г. при ЧСИ У. Д., като по това дело са били извършени следните действия: Делото
е било образувано по молба на взискателя с вх. № 60802 от 25.11.2016 г., като същият с
5
молбата си е направил искания за извършване на конкретни изпълнителни действия-
налагане на запор на сметките на длъжника и трудовото възнаграждение на същия. Тоест
делото е било образувано по реда на чл. 426 ГПК, като по делото са били извършени
множество изпълнителни действия, като след съответно проучване от страна на ЧСИ на
имотното състояние на длъжника и извършване на справки в ТД НАП, справки в служба
вписвания, справки в имотния регистър, справки на банковите сметки на длъжника, то на
същия е било изпратено запорно съобщение на дата – 12.12.2016 г., като като от същата
дата е и ПДИ на длъжника, върната невръчена, видно от протокол по делото. На длъжника е
бил наложен запор на банковата сметка в Уникредит Булбанк-АД, като банката с писмо от
19.12.2016 г. е уведомила ЧСИ, че приема вземането, но няма налични „свободни авоари” да
го удовлетвори. Посоченото ЧСИ е отправило молба от 19.01.2017 г. до ЧСИ Б., с район на
действие ПОС, да връчи ПДИ на длъжника, като на 7.2.2017 г. се връща разписка, че не е
открито лицето.
На 19.09.2017 г. е подадена молба от ТЕЦ-Перник, за извършване на нови конкретно
посочени изпълнителни действия по делото, а именно налагане на запори. С постановление
от 09.07.2020 г. за прекратяване на делото, ЧСИ е прекратила делото поради настъпила
перемпция- непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в
рамките на две години. Последва молба от взискателя от 21.04.2021 г., с която се иска да
бъде върнат изпълнителния лист. Молбата е удовлетворена. На 04.08.2020 г. са били
вдигнати всички запори, като видно от направената сметка по делото, то по същото са
постъпили суми от тях- 195 лева, и такси от взискателя- 6 лева, 3,3 лева, 24 лева.
Въз основа на изпълнителния лист е било образувано и второто и.д. при ЧСИ Б. под
№ 2247 от 2021 г., като молбата от взискателя е от дата 22.07.2021г, а произнасянето но ЧСИ
е от 2.08.2021 г., като в молбата са направени искания за извършване на конкретни
изпълнителни действия по делото. ЧСИ Б. въз основа на молбата извършва множество
проучвания на имуществото на длъжника, като прави справки в НОИ, НАП, банки и
изпраща запорно съобщение от 04.08.2021 г. до длъжника, уведомен на 19.08.2021 г..
Междувременно, видно от печатите на гърба на изпълнителия лист, то по делото регулярно
са постъпвали суми от наложения запор, а именно на дати 03.09.2021 г., 23.09.2021 г,
12.10.2021 г., 22.10.2021 г, като същите като сбор удовлетворяват вземането, предмет на
изпълнителния лист, като нещо повече на 29.09.2021 г. /един ден преди депозирането на
исковата молба в ПРС на 30.09.2021 г/, длъжникът е поискал възстановяване на суми от
ЧСИ Б., като е посочил, че са му надвзети над секвестируемия доход, като ЧСИ е уважил
молбата още на 30.09.2021 г. и сумите са били възстановени на лицето и е бил вдигнат
запора в банката в посочения смисъл, като по делото е налице и разписка от работодателя на
длъжника- „***” от 22.10.2021 г. за внесени суми от 450 88 лева. С разпореждане от
22.10.2021 г, след извършване на съответните сметки по делото и при извод, че са погасени
сумите по същото ЧСИ Б. е прекратил делото в хипотезата на чл. 433, ал.2 ГПК, видно от
печат на гърба на изп. Лист- вдигнал е наложените запори и е посочил, че следва да се
уведомят страните, като съобщение до взискателя е било изпратено на 23.10.2021 г.
6
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Перник намира следното:
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на присъдено нещо, че
изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да
съществува. Категорична и последователна е съдебната практика, че когато изпълнителното
производство е приключило, тъй като е постигната целта му - тоест вземането е
реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание
чл. 439 от ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва
именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в правната
сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително производство. След
приключване на изпълнението с плащане към взискателя и прекратяване на изпълнителния
процес, каквато е именно настоящата хипотеза, видно от гореизложените факти, то липсва
интерес от иска, защото длъжникът по изпълнението не може да получи търсената чрез него
защита - ако е платено на взискателя няма как дори при уважаване на иска да се върнат
сумите на длъжника и искът е безпредметен. Видно от данните по приложените
изпълнителни дела, то нито в хода на първото изп. Дело, по което ритмично са извършвани
действия по изпълнение между същите не е настъпила погасителна давност, каквато
настоящия състав приема, че е такава от пет години. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста,
обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу
държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2
ЗЗД с ДВ, бр.275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба
за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само
в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова
действие (арг. чл. 156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт - заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение - същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на
чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези
специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение
характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно
вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422
ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5- годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла
в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на
ВКС, ГК, IV г.о.,съгласно което „По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила
заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила
на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени
със сила на пресъдено нещо“ както и Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1528/2018 г., IV г. о., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 443 от2015. г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от
7
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., ГУг. о., ГК.По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-
годишна давност по арг. от чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В
мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК е
посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът
е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания, както и ако взискателя е поискал, извършването на изпълнителни действия,
които възстановяват висящността на производството, независимо дали е образувано ново
такова и прекъсват давността, съобразно последните разяснения, дадени в решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., което не противоречи напостановеното
ТР, а дава отговор на въпроси, които не са поставени в последното/.
Предвид изложеното за да се произнесе съдът по направеното възражение за настъпила
погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, взе предвид следното: видно от
описаните действие и по двете изпълнителни дела, описани по-горе, то нито първото, и
прекратяването му до образуването на второто изпълнително дело е изтекъл давностния
срок от пет години, като настъпилата перемция по първото дело, няма отношение към
течението на давността, прекъсвана многократно по време на първото дело, като в хода на
второто образувано изп- дело при ЧСИ Б., също преди изтичането на давностния срок, при
наложените запори- същински изпълнителни действия и постъпване на регулярни суми по
делото, се е стигнало до прекраването му поради събиране на сумите и удовлетворяване на
взискателя, като това е станало по-малко от месец след завеждане на иска пред РС-Перник,
и същият е следвало да съобрази това обстоятелство по реда на чл. 235 ГПК, като вместо
това е постановил едно недопустимо решение, приемайки че искът е допустим, като не
следва с оглед този извод, настоящият съдебен състав да се впуска по същество в
разглеждане на отделните въпроси, че решението е и неправилно, тъй като ПРС с лаконични
доводи е счел, че давността е изтекла, а това не е така, видно от изложеното по –горе. При
условие че безспорно, сумите по процесния изпълнителен лист са заплатени на взискателя,
същият е изцяло удовлетворен, а изпълнителното производство е било прекратено, то не е
налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 439 ГПК. (В тази насока Определение
№ 94/05.03.2015 по дело № 7398/2014 на ВКС, ГК, I г. о. ). Действително плащането е
8
извършено в пълна степен около месец след завеждане на иска пред ПРС, но в хода на
съдебното производство, съдът е длъжен да следи за наличие на процесуалните
предпоставки за допустимост на производството през цялото време докато същото е висящо.
/ в този смисъл и ОПРЕДЕЛЕНИЕ на ПОС по в.гр.д. 205 от 2022 г по описа на ПОС,
Решение по в гр д. №499 по описа на ПОС за 2021 г., Определение на ВКС по ч.гр.д. №
7398/2014 г./.
Предвид констатираната липса на правен интерес от предявяване на иск за
установяване недължимост на сумата по изп. дело № 2247/2021 г. на ЧСИ – Б. и доколкото
правният интерес е предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно,
първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по недопустим иск следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството, съдът за
да се произнесе взе предвид следното: С оглед резултата от обжалването и обезсилване на
първоинстанционното решение, по гореизложените мотиви, то следва да се приеме, че право
на разноски за двете инстанции възниква за Дружеството-ответник в първоинстанционното
производство, и съответно въззивник в настоящото такова, което още в отговора на исковата
молба е поискало делото да се прекрати, поради прекратяване на второто изпълнително дело
и внасяне на сумите по същото. ПРС е продължил производството по делото и постановил
едно недопустимо решение, като предвид изложеното ищецът в първонстанционното
производство не е дал повод за завеждане на делото и е поискал и прекратяване на същото,
поради което му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 100 лева за
процесуално представителство пред ПРС, като такива са били претендирани. Същевременно
с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция разноски на въззивника се следват и за
пред ПОС, като съдът намира, че следва да присъди минимума на юк възнаграждение, за
представителство пред окръжния съд, като взе предвид сложността на делото и неявяването
в открито съдебно заседание на процесуален представител на въззивника, както и
направеното възражение от въззиваемата страна, а именно възнаграждение в размер на 100
лв по арг и на чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Или общо 200 лева за двете съдебни инстанции, които следва да се понесат от другата
страна по делото.С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 72 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 5180/2021 г. на Районен съд
Перник.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Т. М. ЕГН ********** гр.***, да заплати на Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, сумата от 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10