Мотиви към
Присъда № 41 от 01.08.2017 година, постановена по НОХД № 360/2017 година по
описа на РС-Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт,
с който против подсъдимият С.Н.Г., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, български гражданин, нежен, пастир, с основно образование,
осъждан, ЕГН-**********, е повдигнато обвинение
по чл. 343б, ал.1 от НК, за
това, че на 25.06.2017 година,
около 03.15 часа, в град Елхово,
област Ямбол, по улица „Черно море" в посока кръстовище с улица „Момчил
Войвода", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фиат", модел „Браво" с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2.26 на хиляда, установено по надлежния ред
- с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510"
с инв. №ARDN 0093.
В съдебното заседание участващият по
делото прокурор от ЕРП поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, предвид на което
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение. По
отношение на наказанието, прокурорът пледира налагане на наказание при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца, което
наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, както и
на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба“ в предвидения в закона
минимален размер.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, като дава подробни обяснения във връзка
с повдигнатото против него обвинение. Признава се за виновен, като има критично
отношение към деянието. Пледира налагане на минимално предвиденото в закона наказание.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
25.06.2017 година подсъдимият С.Н.Г. заедно със свой познат - Валентин Желязков
Д.,*** от село Добрич. Около 01.30 часа подсъдимият и неговия познат, с лек
автомобил, марка „Фиат", модел „Браво" с рег.№***, управляван от
Валентин Д., отишли до бистро „Краси" в град Елхово. В заведението двамата
консумирали алкохол, като около час след това напуснали заведението и тръгнали да се прибират с автомобила в село
Добрич. Автомобилът бил управляван от Валентин Д.. Последният бил спрян за
проверка от свидетелите Т.Д. и Ж.Ч., които участвали в СПО на територията на
гр. Елхово. В хода на проверката се установило, че водача на лекият автомобил
марка „Фиат", модел „Браво" с рег.№ *** - Валентин Желязков Д., е употребил
алкохол, поради което му било разпоредено да не управлява автомобила, а да
намери друго лице, което да е правоспособен водач, което да не е употребило
алкохол. След приключване на проверката, в момента, в който полицейските
служители се върнали до служебния автомобил, Валентин Д. предложил на подсъдимият
С.Г. да управлява автомобила до село Добрич. Подсъдимият се съгласил, седнал на
мястото на водача и предприел управление на лекия автомобил марка „Фиат",
модел „Браво" с рег.№ ***. Намиращите се все още в непосредствена близост
до автомобила полицейски служители - свидетелите Т.Д. и Ж.Ч., се усъмнили, че Д.
не е изпълнил полицейското им разпореждане да намери правоспособен водач на
МПС, който не е консумирал алкохол, поради което потеглили с полицейския
автомобил след автомобила, управляван от подсъдимия Г.,***. Около 03.15 часа
подсъдимият спрял автомобила, като се намирал в близост до кръстовището на
улиците „Черно море“ е Момчил войвода“. При извършената проверка на водача на
автомобила, подсъдимият не представил свидетелство за управление4 на МПС, тъй
като не притежавал такова, установено след извършена справка с ОД пир РУ –
Елхово. На подсъдимия била извършена проверка
за алкохол с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510" с инв. № ARDN 0093. При проверката апарата отчел съдържание на
алкохол в издишания въздух 2.26 на хиляда. Подсъдимият не оспорил показанията
на техническото средство, като обяснил на полицейските служители, че е
консумирал алкохол – бира. Против Г. св. Драгев съставил
АУАН за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На подсъдимият бил издаден талон
за медицинско изследване, който той получил, но не се явил в болничното
заведение за да даде кръвна проба е извършване на химическо изследване на
кръвта.
На 26.06.2017 година Началник РУ – Елхово издал Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 0813 – 000250, с
която временно е било спряно от движение моторното превозно средство,
управлявано от подсъдимия.
От приложената по делото справка, изготвена от
инспектор при РУ – Елхово, се установява, че подсъдимият С.Н.Г. не е
правоспособен водач на МПС.
От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия С.Г. се установява, че същият е осъждан многократно с общо 1 бр.
влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, като със същите му е
налагано и наказание „лишаване от свобода“, включително и ефективно.
Видно от приложения по делото списък на
средствата за измерване преминали последваща проверка, техническото средство, с
което е била извършена проверка за алкохол на подсъдимия Валентин Д., е
преминало проверка на 25.05.2017 година и е със срок на валидност от шест
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели А.А., Т.Д. и Ж.Ч., както и въз основа на събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства - АУАН от
25.06.2017 година, талон за медицинско изследване, Списък на средствата за измерване, премишнали последващ контрол в място на постоянно обзавеждане – анализатори на алкохол, Справка
за собственост на лек автомобил
с рег. № ***, справка за подсъдимия в качеството му на водач на МПС, Заповеди за прилагане
на ПАМ, справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът
кредитира изцяло и с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели,
като обективни, правдиви, логични и последователни, кореспондиращи както
помежду си, така и със събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства.
От така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият С.Н.Г. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 25.06.2017 година, около 03.15 часа, в град Елхово, област Ямбол,
по улица „Черно море" в посока кръстовище с улица „Момчил Войвода",
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фиат", модел
„Браво" с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.26 на хиляда, установено по надлежния ред
- с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510"
с инв. №ARDN 0093.
От обективна
страна съдът прие
за безспорно установено, че на инкриминираната дата около 03.15 часа
подсъдимият е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.66 на хиляда. Установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се извършва посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. В настоящия случай това е сторено по реда на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредбата) посредством
техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с инв. № ARDN 0093. Съгласно чл.2 от Наредбата, с лабораторно изследване
се установява употребата на алкохол, когато от водача е взета некачествена
проба или се оспорват показанията на техническото средство, когато водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. В случая, визираните в разпоредбата на чл.2 от Наредбата
хипотези не са налице, тъй като водачът нито е оспорил показанията на
техническото средство, нито е отказал проверка за алкохол с техническо
средство. Не са налице данни сочещи на взета некачествена проба или физическо
състояние на водача, непозволяващо извършване проверка за алкохол с техническо
средство. Съгласно чл.6 от Наредбата, когато водачът откаже да получи талон за
медицинско изследване, не се яви в определеното лечебно заведение или откаже да
даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от
водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.
Безспорно установено е, че подсъдимият не се е явил в определеното болнично
заведение за да даде кръв за изследване. Предвид на горното, съдът намира, че е
спазен надлежния ред на констатиране на алкохолната употреба.
От
субективна страна подсъдимият
С.Н.Г. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние - управляване на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Подсъдимият е имал
познание за обективните свойства на своето деяние. Съзнавал е, че е употребил
алкохол, след което предприел управление на МПС. С оглед на изложеното, съдът
обосновава извод, че у подсъдимия съзнаването на общественоопасния
характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.
Доколкото управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред, е престъпление на просто извършване, от
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е
съзнавал неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на този вид посегателство и в тази
връзка не е нужно да бъде изследвана.
Причините за
извършване на деяниeто са ниската правна култура на
подсъдимия, незачитане на установените със ЗДвП правила за движение и
обществената опасност да управлява МПС след употреба на алкохол.
Относно
наказанието:
За извършеното от подсъдимият С.Г. престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години лишаване от свобода и глоба.
Съдът намери, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива съдът отчете самопризнанията на подсъдимия, направени
в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, критичното отношение към деянието.
При наличието на всички тези обстоятелства, които съдът прецени като
многобройни и такива, смекчаващи неговата отговорност, съдът прецени, че и най
– лекото, предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода, би
се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимият Г.
наказание лишаване от свобода под предвидения в закона специален минимум, а
именно десет месеца лишаване от свобода и наказание глоба, определена при
условията на чл. 55, ал.2 от НК в размер на 150.00 лева.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимият не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид предходните му
осъждания. Ето защо и на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, съдът
постанови наказанието от десет месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно изтърпи
ефективно при първоначален „строг“ режим.
Предвид нормата на чл. 78а, ал.7 от НК и предходните
осъждания на подсъдимият, съдът не намери основанията за приложението на чл.
78А от НК спрямо подсъдимият Г. за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Тъй като подсъдимият Г. не е правоспособен водач на
МПС, съдът не приложи спрямо него разпоредбата на чл. 343Г, вр. чл.37, ал.1,
т.7 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 18.18 лева /заплатени от бюджета на съда пътни разноски на свидетел/
в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
С така
наложените наказания съдът счете, че биха се постигнали целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Воден от горното, съдът постанови присъдата.
Председател:
………………..