№ 70
гр. Шумен, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201305 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-000186/20.02.2019г. на ВПД
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на В. ХР. В., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, алтернативно да го измени. В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, в първото съдебно
заседание за него се явява адв. Х. от АК Сливен, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ОД МВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено, като
бъде присъдено и юрисконсулстко възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: Служители на сектор „ПП“
при ОД МВР – Шумен – свидетелите ИЛ. Г. ИВ. и С. Н. ХЮС. констатирали, че със
стационарна камера за контрол на скоростта на път I-2, км.112+737 са заснети няколко
нарушения на скоростта на датата 06.10.2018г., които били извършени с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Т59 64ТН, при движение на МПС и в двете посоки в този
участък. От извършената справка в АИС „регистрация на МПС“ свидетелите установили, че
собственик на автомобила е жалбоподателя, но автомобилът бил с прекратена регистрация,
за това, че не е бил пререгистриран в срок. В хода на проверката по случая, от собственика
била предоставена декларация, в която същият заявил, че не можел да посочи кой е
управлявал автомобила му на посочената дата. На 31.10.2018г. , свид. И.И. съставил на
жалбоподателя, АУАН Серия Д, бл. № 533751 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
1
Образуваната административно наказателна преписка била прекратена на осн. чл.33, ал.2 от
ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 22.01.2019г., прокурор при ШРП е отказал да образува наказателно
производство по чл.345, ал.2 от НК. На основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено НП
№19-0869-0001886/20.02.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен,, с което
на жалбоподателя В. ХР. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П за това, че на 06.10.2018г., около
18,58 часа, в Община Шумен, на път първи клас № I-2 на км.112+737 в посока 5-ти
километър, собственият му лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Т59 64ТН е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване без да е регистриран по надлежния ред -
със служебно прекратена регистрация от 03.07.2018г. по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. В
качеството си на собственик във вр. чл.188, ал.1 от ЗДВП В. в приложена декларация не
посочва на кого е предоставил автомобила си на посочената по-горе дата и час.
Наказателното постановление било връчено на 12.07.2021г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приобщената преписка № 152/2019г. по описа на РП - Шумен
и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на свидетелите ИЛ.
Г. ИВ. и С. Н. ХЮС.. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани
достатъчно пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяната му. Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на свидетелите И. и Х.. В
приложеното копие на преписка № 152/2019г. по описа на ШРП се намира и снимка от
стационарната камера, засякла автомобила. Приложена е и декларация от жалбоподателя
собственик, в която същия е посочил, че не може да посочи кой е управлявал автомобил му
на посочената дата. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДВП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят не оспорва, че
след като придобил собствеността на автомобила в законовия срок от придобиването не е не
е изпълнил задължението си по чл.145, ал.1 ЗДв.П и чл.14 и сл. от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място -
06.10.2018г., около 18,58 часа, в Община Шумен, на път I-2 на км.112+737, МПС -
собственост на жалбоподателя е управлявано и се е движило, както и, че е било
нерегистрирано по надлежния ред за Р. България, тъй като МПС е било със служебно
прекратена на 03.07.2018г. регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите И. и Х. Д., тъй като са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото относно
движението на МПС на посочената дата и час. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели и
показанията им кореспондират със останалите събрани по делото, писмени доказателства.
Съобразно §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство 2
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. В чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 е
регламентирано, че собственикът е длъжен да представи превозното средство и
необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, като съгласно чл.145, ал.2 от ЗДв.П
2
приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до 1 месец да регистрира
придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес. След като е извършена
промяна на собствеността върху превозното средство, непредприемането на действия от
страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в съответната служба за регистрация, превозното средство следва да бъде
квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,
по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Статусът „нерегистрирано по надлежния ред моторно
превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл.145,
ал.2 от ЗДв.П. Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДв.П само
по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
В случая на основание чл.143, ал.15 ЗДв.П е била служебно прекратена регистрацията на
лек автомобил „ Фолксваген Пасат“, тъй като новия собственик не изпълнил задължението
си в законовия срок да го пререгистрира. Прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона. Нито в закона, нито в наредбата е регламентирано задължение на
контролните органи да уведомяват собствениците при служебно прекратяване на
регистрация на МПС на основание чл.143, ал. 15 от ЗДвП, а само извършват отбелязване в
автоматизираната информационна система, ако в законовия срок собственикът не изпълни
задължението си да регистрира МПС.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят е извършил визираното в НП, нарушение, а именно собственият му лек
автомобил е бил управляван по път отворен за обществено ползване, без да е регистриран по
надлежния ред – същия е със служебно прекратена регистрация, като в качеството си на
собственик във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДв.П, не е посочил на кого е предоставил
автомобила си, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДв.П. Извършеното от
жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на амнистративно –
наказателна му отговорност. От обективна страна осъщественото деяние съдържа
признаците на административно нарушение на ЗДв.П, в частта му за спазване на
законоустановения режим за движение по пътищата в Р. България.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил за това
нарушение, санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДв.П. Наложените
наказания са в минимално предвидения размер. Не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН, доколкото настоящия случай не се отличава от обичайните нарушения на
чл.140, ал.1 от ЗДвП .
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в
минималния размер от 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя и да се заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0869-000186/ 20.02.2019г. изд. от
ВПД Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на В. ХР. В., ЕГН **********
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. ХР. В., ЕГН **********, адрес: с. Роза ул. Бузлуджа № 1, да заплати на
ОД МВР гр. Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4