№ 1897
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №296055/11.08.2021г. по описа на ВРС на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт Г. Р., срещу решение №262323/19.07.2017г. на Варненски
районен съд, 17-ти състав, постановено по гр.д. №568/2021г. по описа на ВРС, в частта му,
с която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН
**********, от гр. Варна сума над 726,60 лева до присъдените 3 879,25 лева,
представляваща обезщетение за вредите от настъпило на 24.10.2020г. застрахователно
събитие по договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС” за
лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до окончателното й плащане, на
основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и
сторените по делото разноски.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно и
несъобразено с волята на страните и доказателствата по делото районният съд е заключил,
че уговореният между страните начин на определяне на обезщетението при тотална щета
(т.66 от ОУ) в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието, е
1
неприложим при уреждане на отношенията им във връзка с процесната преписка. Като
обосновава подробно аргументи, че начинът на изчисляване на обезщетението, в случаите
на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, съответно
определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя не е в противоречие
със закона, валидността на клаузата на т.66 от ОУ се обосновава с доброволния характер на
застраховката, същата е предвидена в полза и на двете страни и има презумптивен характер
и доказателствено значение (относно размера на запазените части), жалбоподателят счита,
че разпоредбата на т. 66 от ОУ съответства изцяло на закона и е резултат от едновременното
прилагане на принципите за пълна обезвреда и избягване на неоснователно обогатяване.
Въззивникът оспорва и начина на изчисляване на дължимото обезщетение като
твърди, че дължимото застрахователно обезщетение, определено по реда на т.66 от ОУ,
следва да се коригира по правилата за подзастраховане с коефициент, изчислен според
съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС - чл. 389,
ал. 2 КЗ и т.16, изр. 2 от ОУ по застраховката, като получената сума следва да се намали с
вече изплатените по полицата обезщетения по нерегресни претенции. С оглед на това и при
стриктно спазване на нормативните разпоредби и волята на страните, обективирана в
клаузите на застрахователния договор, дължимото от дружеството обезщетение е в общ
размер на 6 883,48 лв., а не 10 488 лв. както неправилно се приема от първоинстанционния
съд.
Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове със
съответно присъждане на сторените разноски за производството по делото.
В подадения отговор на въззиваемия ищец е обосновано становище за
неоснователност на въззивната жалба. Като излага подробно коментара си по относимите
към процесното отношение законови разпоредби и формираната съдебна практика по
тяхното приложение, и като поддържа въведеното в хода на първоинстанционното
производство възражение за нищожност на разпоредбите на т.66 от ОУ, като
противоречащи на Кодекса за застраховането и Закона за защита на потребителите,
въззиваемият моли обжалваното решение на първоинстанционния ВРС да бъде потвърдено.
Моли и за присъждане на разноски за въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не са взели
участие лично или чрез процесуален представител.
С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззиваемата страна И.И.
адвокат Й.А. е заявил, че поддържа изцяло подадения отговор и обоснованото в нея
оспорване на въззивната жалба, и моли решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски за
въззивното производство.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е инициирано от ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр.
2
Варна, с искане ответникът – застраховател „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да бъде осъден да му заплати остатъка от дължимото,
но неплатено в пълен размер обезщетение за обезщетяване на вредите от настъпило на
24.10.2020г. застрахователно събитие, в съответствие със сключения между страните
договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС” за лек
автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********. Претенцията е заявена в размер на 3 885 лева
(след допуснато изменение по размер на първоначално предявения иск), като същата се
претендира ведно със следващото се обезщетение за забава считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й плащане.
Между страните не е налице спор по основните факти и фактически положения от
значение за предявения главен иск, чието правно основание е в нормата на чл.405, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ).
Така не е спорно, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че
на 21.10.2019 г. между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско” за лек
автомобил „БМВ 330 ХД", с peг. № ********, по застрахователна полица №
0320190340022038, със срок на застрахователно покритие от 25.10.2019 г. до 24.10.2020 г.
На 24.10.2020 г. е настъпило застрахователно събитие, за което е съставен Протокол за ПТП
№ 1707986/24.10.2020 г. На 26.10.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя, който е
извършил оглед на автомобила и е съставил Опис-заключение за вреди на МПС по Щета №
*********/26.10.2020 г., като впоследствие е съставено и Опис-заключение за вреди на МПС
по същата щета с дата от 16.11.2020 г. Тъй като разходите за възстановяване на увредения
автомобил надхвърлят застрахователната сума, налице е тотална щета на застрахованото
имущество. Поради това на 23.11.2020 г. ищецът е прекратил регистрацията на автомобила,
за което е уведомил застрахователя. На 02.12.2020 г. застрахователят е заплатил на ищеца
сумата от 6 156,88 лв. застрахователно обезщетение.
Спорът е изведен при възражението на ответния застраховател, че с оглед
разпоредбата на т.66 от приложимите към договора Общи условия (ОУ) обезщетението за
тотална щета на МПС (каквато е налице в процесния случай) дължимото застрахователно
обезщетение се определя в размер на 70 % от действителната стойност на МПС към датата
на събитието, като се приспаднат и изплатените обезщетения по нерегресни претенции, във
връзка с които няма дозастраховане. И тъй като в случая пазарната стойност на автомобила
е била 9 450 лв., образувани са били преписки по още две щети, по които дружеството е
заплатило суми в общ размер на 139,49 лв., неплатени към този момент са били и две
вноски от разсрочената застрахователна премия в общ размер от 312,38 лв., то и с
плащането на сумата от 6 156,88 лв. застрахователят е изпълнил в цялост задължението си
за плащане на застрахователно обезщетение.
В хода на исковото производство, във връзка със заключението на допуснатата по
делото съдебна авто-техническа експертиза относно пазарна стойност на автомобила към
датата на застрахователното събитие (13 800 лв. при застрахователна сума по договора
10 500 лева) ответникът – застраховател е навел и насрещно твърдение, че в съответствие с
3
чл.389, ал.2 от КЗ и т.16 от ОУ обезщетението следва да се коригира с коефициент,
изчислен според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност
на МПС към деня на събитието, т.е. с 0,76 (10 500/13 800).
За да уважи предявения иск за сума в размер на 3 879,25 лв., първоинстанционният
съд е приел, че клаузата на т.66 от ОУ е неравноправна, доколкото пряко противоречи на
императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, с което се ограничават правата на
потребителя, които произтичат от закона. Приел е, че тази недействителна клауза следва да
бъде заместена от нормата на чл.386, ал.2 КЗ, разпореждаща, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, с оглед на което обезщетението следва да се определи
съобразно посочената в договора застрахователна сума (10 500 лв.). Предвид установения по
делото факт, че в случая е налице подзастраховане по смисъла на чл.389, ал.2 КЗ, и
зачитайки уговорката в чл.16 от ОУ за пропорционално обезщетяване в тази хипотеза, е
приел, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали с коефициент 0,76
(съответстващ на съотношението между застрахователната стойност - 10 500 лева, и
действителната вреда - 13 800 лв.). И след приспадане от получената при това намаляване
сума от 10 488 лв. (?!) на заплатените вече от застрахователя обезщетения по други
нерегресни претенции по същата застраховка, за които няма дозастраховане, в общ размер
на 139,49 лева, както и на последните две неплатени вноски от застрахователната премия в
общ размер на 312,38 лева, както и на вече извършеното плащане от застрахователя в
размер на 6 156,88 лева, е приел, че остатъкът от дължимото обезщетение по процесната
щета е в в размер на 3 879,25 лв., в който именно размер е уважил предявения иск.
Това разрешение на спора между страните въззивният съд намира за неправилно.
В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други (чл.386, чл.400, ал.1 и 2 КЗ). Когато обаче тези разходи доближават или
надвишават себестойността на самото имущество, извършването им е икономически
неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля значително действителната
стойност на застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на
застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които
трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Посоченият алгоритъм за изчисляване на обезщетението в
случаите на тотална щета не е закрепен в специални императивни правни норми, а се
извлича чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане
на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В материалния закон не се съдържа изрична законова регламентация относно начина
4
на определяне на обезщетението в случай на тотална щета, поради което същият се извлича
чрез тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане на
генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В съдебната практика се
е наложило разрешението, че меродавна е действителната стойност на вещта към момента
на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, от която се приспада
стойността на запазените части, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Не е налице пречка страните да уговорят друг начин за
изчисляване на застрахователното обезщетение при тотална щета, още повече предвид
доброволния характер на имуществената застраховка „Каско” и принципа за свобода на
договарянето. Определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя при
тотална щета не е в противоречие със закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с
императивна правна норма. Следва в тази връзка да се съобрази, че изборът на застраховател
и предлаганите от него условия е въпрос на автономия на волята. Съгласно обичаите в
практиката застрахователните продукти, предвиждащи намаляването на обема на
отговорността на застрахователя по определени покрити рискове, компенсират с по-нисък
размер на застрахователната премия, поради което въпрос на суверенна преценка на
застрахования е дали да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на
застрахователното покритие.
В настоящия случай по делото не е налице спор, че застрахованият е приел спрямо
договора да се прилагат Общите условия за застраховка „Каско на МПС”. Изрично в
застрахователната полица е отразено, че Общите условия са представени на застрахования,
същият е съгласен с тях и ги приема, поради което те са станали част от договорното
съдържание и са обвързващи за страните - чл.20а от ЗЗД. В клаузата на т.66 от ОУ е
предвидено, че при пълна загуба (тотална щета) вследствие на проявени рискове, покрити по
условията на договора /без рисковете „Кражба” или „Грабеж” на МПС/, застрахователят
изплаща обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. От размера на обезщетението се приспадат
изплатените обезщетения по нерегресни претенции, за които няма дозастраховане, както и
предстоящите за изплащане по същата полица обезщетения, а увреденото МПС или
остатъците от него остават собственост на застрахования.
Съдът не намира основание за прогласяване на тази договорна клауза за
неравноправна. Общите условия, които съответстват на принципа “конкурентност”,
отразяват свободната икономическа инициатива за участие в общия пазар, и тяхното
приложение не води до “значително неравновесие” в правата на потребителя спрямо правата
на търговеца, не отговарят на критерия “неравностойни клаузи”. Критерия
“неравностойност” е основан на функционален признак. Неговото прилагане по формален
признак нарушава възложените му от законодателя цели и задачи, и води до прилагане на
закона “contra legem”.
Изясняването на правомощията на съда да разгледа и произнесе спор за
“неравноправни клаузи” не правят изключения от правомощията на съда да разгледа който и
5
да е друг спор за права на частноправните субекти, нуждаещи се от защита пред съд – чл.5
ГПК. Важно е предварително да се отбележи, че режима на “неравноправни клаузи” не се
ползва със статут на презумптивност. Аргументите за това се съдържат в следните законови
разпоредби: чл.15 и чл.46 от Закона за нормативните актове, отнасящи се до тълкуването на
законите, включващо и стандарта за съответствие с правото на ЕС и с Конституцията; чл.3,
буква “а” от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2006/2004 , където функционалния признак “защитава
интересите на потребителите” е изведен на ниво класификационен критерии; членове 1, 3,
143, 145, 146, 147 и 147а от Закона за защита на потребителите, въвеждащи приложимите
при проверката и тълкуването на конкретни обстоятелства критерии, с оглед тяхната оценка
за съставомерност по признака “неравностойна клауза”.
Нищо от нормативната уредба на защитата на правата на потребителите не сочи на
презумтивност, съответно на това на автоматизъм при разглеждането и произнасянето на
даден спор основан на “неравноправни клаузи”. От тази изходна точка следва да се
разгледат и зададените от националния законодател признаци от “неравноправността” в
специфичната хипотеза на “общите условия”, с която се идентифицира и процесния случай.
Разпоредбата на чл147а ЗЗП поставя изискването клаузите от общите условия да бъдат
предоставени от търговеца на потребителя и последния да се е съгласил с тях, като тези
общи условия са подписани от последния.
На следващо място, дори и да е нарушено изискването за подписване на общите
условия, то чл.145, ал.1 ЗЗП изисква съдът в съответния спор за “неравноправни клаузи” да
извърши преценка за това, като съобрази предмета на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или на друг договор, от който той зависи. Алинея 2 от същата разпоредба,
обаче, изрично изключва от тази преценка “съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми”. Законодателят е преценил, че заложените критерии в чл.143 в достатъчна
степен отговорят и осигуряват постигането на целите на ЗЗП. В този смисъл, съдът е длъжен
да разгледа дали съответната клауза, оспорена в делото като “неравноправна”, не отговаря
на изискването за “добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”. От съществено значение при
проверката, извършвана от съд,а е заложеният критерий “значително неравновесие”. В този
контекст, трябва да бъде отбелязано, че по делото не се установяват обективни признаци,
които да характеризират потребителя на процесната застрахователна услуга като лице,
чието положение е неравностойно. В случая, спорът се отнася до конкуренцията на
защитимите интереси от критерия “тотална щета” и критерия “полза от вредата”. Събраните
в делото доказателства, обаче, не показват наличието на конкуренция в тези интереси, които
да бъдат определени като “значително неравновесие”. Правоотношенията, предмет на
застрахователния договор, са двустранни, т.е. проверката за “значително неравновесие”
обхваща както интересите на застрахования, така и интересите на застрахователя.
6
Заложеният в общите условия баланс в тези интереси не сочи на планирано предимство в
полза на застрахователя, което, ако бъде приложено, ще вземе надмощие над интересите на
застраховане. В случая не се установява нито една от установените в чл.143, ал.2 ЗЗП
обективни признаци на “неравностойността”.
Прилагането на режима на “неравностойната клауза” в отсъствието на обективните
за това признаци, само заради въведената от закона тяхна забрана, би надхвърлило задачите
и целите, поставени от ЗЗП, което само по себе си би било тълкуване и прилагане на закона
в условията на “contra legem”. Това не само е опасно за принципа на правната сигурност, но
и до нарушаване на принципа на икономическата независимост и свобода на предлаганите в
пазарни условия застрахователни услуги с непредсказуем ограничаващ конкурентността
ефект, което е напълно несъвместимо с чл.19 от Конституцията. С други думи,
нарушаването на балансите в интересите на застрахования и на застрахователя въз основа
на прилагането на режима на “неравностойните клаузи”, когато не са налице обективните
признаци за това, е пагубно и за двете страни. В случаите като този, където липсва
обективно проявление на “недобросъвестност от страна на застрахователя”, която поставя (в
причинно-следствена обусловеност) правата на застрахования в положение на “значително
неравновесие” спрямо правата на застрахователя, съдът следва да отхвърли възражението за
неравноправна клауза, основано основно на факта, че въпросната клауза е част от общите
условия на застрахователя.
С оглед горните разсъждения и като съобразява валидната и приложима в
отношенията между страните договорна разпоредба на т.66 от ОУ съдът намира, че като
изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
използва сумата 9 600 лева, представляваща 70 % от действителната стойност на МПС към
деня на събитието, установена с помощта на експертните знания на вещото лице по САТЕ.
Това обезщетение следва да се намали пропорционално на съотношението между
застрахователната сума и действителната стойност на МПС към деня на събитието - чл.389,
ал.2 КЗ, във вр. с т.16 от ОУ, т.е. с коефициент 0,76 (10 500/13 800), при което сумата се
определя в размер на 7 341 лева. От тази сума следва да се приспаднат изплатените
обезщетения по нерегресни претенции, във връзка с които няма дозастраховане (в общ
размер 139,49 лв.), дължимите и незаплатени вноски от застрахователната премия (в общ
размер на 312,38 лв.) и заплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 6 156,88
лв., при което дължима остава сумата от 732,85 лева. Именно до този размер предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 3 879,25 лв. обжалваното
решение като неправилно следва да се отмени, като за тази част предявеният иск бъде
отхвърлен. Предвид акцесорния му характер, неоснователен се явява и искът с правно
основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху този размер на
главницата, поради което също следва да бъде отхвърлен.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се ревизира и
по отношение на присъдените на страните разноски. По съразмерност с уважената част на
7
предявения иск дължимите на ищеца разноски за първата инстанция са в размер на 170,80
лева. За въззивното производство разноските, които му се следват като въззиваема страна по
съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба са в размер на 1,07 лева.
Защитата на ответника – настоящ въззивник в исковото производство е осъществена
юрисконсулт. Предвид разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ дължимо възнаграждение за юрисконсулт, осъществил
защитата на ответника – настоящ въззивник в производството по делото, се определя от съда
в размери 200 лева – за първоинстанционното, съотв. 150 лева - за въззивното
производство. Извън това, в производството пред районния съд ответникът е сторил
разноски в размер на 50 лева – платено възнаграждение за вещо лице, съответно за
настоящото производство в размер на 63,05 лева – платена държавна такса за въззивното
обжалване. По съразмерност с отхвърлената част на иска разноските на ответника за
първата инстанция, които следва да се заплатят от ищеца, са в общ размер на 202,84 лева. За
въззивното производство дължимите му разноски по съразмерност с основателната част на
въззивната жалба се определят в общ размер на 212,63 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262323/19.07.2017г. на Варненски районен съд, 17-ти състав,
постановено по гр.д. №568/2021г. по описа на ВРС, в частта му, с която ответникът
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъден
да заплати на ищеца ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр. Варна сума над 732,85 лева до
присъдените 3 879,25 лева, представляваща обезщетение за вредите от настъпило на
24.10.2020г. застрахователно събитие по договор №0320190340022038 от 21.10.2019г. за
застраховка „Каско на МПС” за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до окончателното
й плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и изцяло в частта му за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес град Варна, ж.к.
„Възраждане”, бл.37, вх.1, ап.1, против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, р-н „Оборище”, бул. „Княз
Александър Дондуков” №68, искове с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на остатък от
дължимо застрахователно обезщетение за вредите от настъпило на 24.10.2020г.
застрахователно събитие за лек автомобил „БМВ 330 ХД”, ДК № ********, по договор
№0320190340022038 от 21.10.2019г. за застраховка „Каско на МПС”, за сума над 732,85
лева до 3 879,25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
постъпването на исковата молба в съда – 18.01.2021г., до окончателното й плащане, като
8
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262323/19.07.2017г. на Варненски районен съд, 17-ти
състав, постановено по гр.д. №568/2021г. по описа на ВРС в останалата му обжалвана част.
В частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 726,60 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2021г., до окончателното й
плащане, съответно искът за разликата над 3 879,25 лв. до претендираните 3 885 лева, като
необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, р-н „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” №68, да
заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес град Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.37, вх.1,
ап.1, сумата 171,87 лева (сто седемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща сторени разноски по делото (първоинстанционно и въззивното
производства) по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес град Варна, ж.к. „Възраждане”,
бл.37, вх.1, ап.1, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, р-н „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков” №68, сумата 415,47 лева (четиристотин и петнадесет лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща сторени разноски по делото (първоинстанционно и въззивно
производства) по съразмерност с отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9