РЕШЕНИЕ
№ 4296
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330109339 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Ищец А. Д. Д. твърди, че с ответник „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключил договор за кредит
на 27.02.2019г. като с Решение № 182/19.01.2022г. по гр.д. №2705/2021г. е обявена за
недействителна клаузата за неустойка, която ищецът бил заплатил в размер на 30 лева за
периода от 27.02.2019г. до 20.06.2022г. поради което и се иска осъждането на ответника да
върне така заплатената сума при изначална липса на основание ведно със законната лихва за
забава върху нея считано от датата на подаването на исковата молба – 27.06.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник „Ай Ти Еф Груп“ АД в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв.
С молба вх. № 98857/05.12.2022 ответникът признава предявения иск и представя
доказателство за заплащане на сумата от 27,68 лева чрез система за електронни плащания
Epay.bg.
С молба вх. № 99385/06.12.2022г. ищцата заявява, че претендираната от нея сума е
заплатена в хода на процеса и следва предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски по делото.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира следното.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен
и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се
отхвърли, тъй като в хода на производството сумата е заплатена от ответника след
завеждане на делото и ищецът изрично е поискал отхвърлянето на претенцията.
На основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в настоящата инстанция в размер на 50 лева за държавна такса, а в полза на
адв. Е. И. сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие на ищцата в който е посочено, че тя се представлява
безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла
на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска
помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва
да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева към момента
на сключването на договора за правна помощ.
Отхвърлят се възраженията на ответника за недължимост на разноските на ищеца тъй
като видно от Решение № 182/19.01.2022г. по гр.д. № 2705/2021г. по описа на ПРС влязло в
сила на 25.02.2022г. нищожността на договора по който е заплатена неустойката е обявена 4
месеца преди образуване на настоящето дело в който период ответника е можел доброволно
да заплати сумата, без да е необходимо да бъде канен затова, респ. ответникът с
бездействието си е станал повод за завеждане на настоящето дело и се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата с парична сума, която не му се следва.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от А. Д.
Д., ЕГН: ********** от ************************ против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Александър
Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център „Урбан Модел“, представлявано от
2
*********** ************* Ф.Д. ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО на сумата от 30 лева, която
представлява недължимо платена неустойка за периода от 27.02.2019г. до 20.06.2022г. при
изначална липса на основание по договор за потребителски кредит №
**********/27.02.2019г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаването на исковата молба – 27.06.2022г. до окончателното й изплащане поради
погасяването на задължението в хода на процеса;
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център
„Урбан Модел“, представлявано от *********** ************* Ф.Д., да заплати на А. Д.
Д., ЕГН: **********, от ************************, направените разноски по делото в
размер на сумата от 50 лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Александър Стамболийски” № 84- 86, ет. 12, Бизнес център
„Урбан Модел“, представлявано от *********** ************* Ф.Д., да заплати на адвокат
Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ************************, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата А. Д. Д., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по гр.д. № 9339/2022г. по описа на РС - Пловдив в размер на
300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3