Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                 ГР.БЕРКОВИЦА, 14.09.2020г.

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия публично заседание на 29 юли.......……..………….……………………през две хиляди и двадесета година..……….……………………в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Св.Петрова, като разгледа АНД №1/2020 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от  „Йоник Стил“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ф.Й..,  против Наказателно постановление № 12-001584/16.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -Монтана, с което за нарушение на чл.61 ал.1 КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в  размер на 1 500 лв.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмено становище.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН №12-001584 от 26.11.2019г ,в който е посочено, че на 20.11.2019г. около 10.13 часа при извършване на проверка на място и на 26.11.2019год. по документи  за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех ,находящ се в гр.Берковица,ул.”Срацимировска”№26,обект на „Йоник Дтил” ООД-гр.Берковица е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е допуснало лицето Ц.В.М.  с ЕГН ********** да  работи на 20.11.2019год.  като „опаковчик“, преди да има сключен писмен трудов договор .

При проверката,извършена от св.М.Т. и св.в.Х. било установено ,че лицето Ц.М. се намирала в стаята за готова продукция и опаковала като слагала в кашони.Същата подписала констативен протокол,в който било посочено,че няма сключен трудов договор и като работно време е посочено от 8-16часа. Няма  подписана  от лицето декларация по чл.402 от КТ ,в която да декларира определено възнаграждение и работно време. Жалбоподателят оспорва НП, като твърди, че  лицето не е работник във фирмата, че не е извършвала никаква дейност и че в този момент се е намирала в цеха, за да  се запознае с условията на труд, за да прецени дали  да започне работа.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и гласни доказателства – протокол за извършена проверка, АУАН, НП,  Идентификационна карта на „Йоник Стил” ООД, както и от показанията на свид. М.Т.,В.Х. Е.Спасова и Т.Митрова .

Съдът, след като прецени допустимостта и наведените в жалбата основания, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Отговорността на жалбоподателят е ангажирана за това ,че допуснал до работа , лицето Ц.М. да полага труд без да има  сключен писмен трудов договор.

За да е налице фактически възникнало трудово правоотношение между работодателя- жалбоподател и посоченото в НП лице, за което не е сключен писмен трудов договор като форма за действителност е необходимо да се изследват няколко белези, характеризиращи правоотношението като трудово:  работно време и работно място, възнаграждение и едно многократно изпълнение с цикличен и постоянен характер на трудовите задължения,свързани с престирането на работна сила

Трудовият договор има за предмет полагането на труд, прилагането на работната сила върху средствата за производство, изпълнението на конкретните трудови задължения от работника/ арг.в чл.1 ал.2 и чл.66 ал.2 КТ/,с възмезден характер и се отличава със своята цикличност,повтаряемост при определено работно време

От показанията на свидетелите Е.Спасова и Т.Митрова е видно,че Ц.м. не е била работник на фирмата,а се е намирала в цеха ,тъй като била изпратена от Бюрото по труда по програма с цел преценка,дали да започне работа във фирмата.свидетелките твърдят,че М. не е извършвала трудови функции и  не е била решила дали ще поеме работата и дали желае сключването на договор.Факта,че лицето се е намирало в цеха ,дори и да е поставяло продукция в кашон,само по себе си не означава,че лицето работи във фирмата,още повече,че не е установена и посочена длъжността ,която изпълнява.

Липсата на уговорено работно време, възнаграждение, цикличност на престиране на работна сила и неяснотата на лицето относно поемането на задължение за престиране на труд ,сочат че не са налице всички белези, характеризиращи възникналото между жалбоподателя и М.  правоотношение като трудово.Изложеното налага извода,че фактическите констатации в АУАН и НП не се доказаха по безспорен и категоричен начин  и не се установи безспорно,че лицето Ц.М. е изпълнявала в „Йоник Стил” ООД работа с определени трудови функции,място на работа,трудово възнаграждение в определен размер .

Независимо от възможността по чл.405 а КТ при констатиране, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение да се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, това не е сторено, видно от обясненията на жалбоподателя и посоченото във депозираното възражение устно им било указано да сключат трудов договор.Поради това видно от представения по делото Трудов договор,такъв е сключен с лицето на другия ден след проверката,но лицето не се явило на работа   и не е изявявала своето желание да сключи трудов договор – не е подавала заявление, молба, с която да изрази своята воля за постъпване при съответния работодател.

На база така представените писмени доказателства извода за извършено нарушение по чл.61,ал.1  КТ е необоснован.

Мотивиран така и на основание чл.63 и сл. ЗАНН съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-001584/16.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -Монтана, с което на „Йоник Стил“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ф.Й. за нарушение на чл.61 ал.1 КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в  размер на 1 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АдмС-Монтана  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: