№ 149
гр. Балчик, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20233210100025 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от АГРО
НОМЕР ЕДНО ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от М.М.,в качеството си на процесуален субституент на
ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управителя И. Д. И.,чрез адвокат З. М. от *** срещу
БУЛ ШАНС 777 ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управителя В. Б. Й..
Въз основа на Определение№78 от 08.02.2023год.по искане на ищцовата
страна,по делото е конституиран,като необходим задължителен другар-
съищец в процеса ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес
на управление,***,представлявано от управителя И. Д. И.. ПРЕПИС от
исковата молба,ведно със приложенията и ПРЕПИС от определението са
изпратени на конституирания ищец ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД с ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя И. Д.
И.,като са му дадени указания,че в едномесечен срок от връчването може да
подготви писмен отговор по исковата молба.
Предявен е иск по чл.134 ал.1 от Закона за задълженията и договорите
във вр.чл.124 ал.1 от ГПК. Цената на иска е уточнена с уточняваща молба с ег.
№525 от 02.02.2023год.от ищеца и тя е 8162,40 лева/осем хиляди сто
шестдесет и два лева и 40 стотинки/.
Ищцовата страна иска съдът да постанови съдебно решение в
качеството ни на процесуален субституент на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД,по
силата на което на основание чл.134 във вр. с чл.124 ГПК във връзка с чл.97 от
ЗС да признае за установено по отношение на „БУЛ ШАНС 777”ЕООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
1
управителя В. Б. Й., че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е собственик на
селскостопанска сграда, находяща се в ***, представляваща по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 15.09.2021 г. сграда с
идентификатор *** (***), със застроена площ от 908 (деветстотин и осем)
кв.м., при съседи: от север-стопански двор, от юг- сграда с идент.№***, от
запад -имот с идент. ***, построени в имот с идентификатор ***,ведно с
правото на строеж върху поземления имот, която сграда представлява
пристройка към сграда с идентификатор №*** (***) (част от тази сграда)
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№***г. на ИД на АГКК, находяща се в ***, Стопански двор, с площ от 324
(триста двадесет и четири) кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица
с площ от 327 (триста двадесет и седем) кв.м., с предназначение
селскостопанска сграда, които са разположени в поземлен имот с
идентификатор *** (***).
Ищецът моли съда да присъди в полза на ищеца направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане №195 от 21.02.2023год. е разпоредено, съобщението по
чл.131 от ГПК,ведно с исковата молба и доказателствата към нея,да се
изпрати на ответника.
Получен е писмен отговор от дружеството-ответник с Рег.№1326 от
24.03.2023год.
Получен е писмен отговор от конституираният необходим задължителен
другар-съищец ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД ,получен с Рег.№1240 от
21.03.2023год.
Дружеството ответник БУЛ ШАНС 777 ЕООД,в представения си писмен
отговор иска от съда да конституира като трето лице помагач Й. Н. Д. с
ЕГН********** от ***.С Определение№207 от 27.04.2023год.съдът е
конституирал като трето лице помагач на дружеството-ответник,лицето Й. Н.
Д..
От третото лице помагач Й. Н. Д. е постъпил писмен отговор с Рег.
№2859 от 29.06.2023год.по исковата молба,който видно от пощенското клеймо
е изпратен на 26.06.2023год.т.е. във срока по чл.131 от ГПК.
Дружество „АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД било в търговски отношения
със „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И. Д. И.. С оглед на това през
периода от месец октомври 2018г. до месец април 2019г. между „АГРО
НОМЕР ЕДНО”ООД като продавач и „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД като
купувач са сключени договори за продажба с това дружество на семена и
препарати и извършихме транспортни услуги на това дружество на обща
стойност 200 194,26 (двеста хиляди сто деветдесет и четири лева и двадесет и
шест стотинки) лева с ДДС, обективирани в следните фактури, издадени от
2
„АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД:
- Фактура №**********/08.10.2018г. на обща стойност 42595,00 лв. с
ДДС и Дебитно известие №**********/31.12.2018г. към тази фактура на обща
стойност 3840,00 лв. с ДДС;
- Фактура №**********/08.10.2018г. на обща стойност 114 340,32 лв. с
ДДС и Дебитно известие №**********/31.12.2018г. към тази фактура на обща
стойност 7 882,94 лв. с ДДС;
- Фактура №**********/23.10.2018г. на обща стойност 5 616,00 лв. с
ДДС;
- Фактура №**********/22.04.2019г. на обща стойност 25 920,00 лв. с
ДДС;
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД не изпълнило задълженията си да заплати
цената на стоките на падежите, посочени във фактурите. Затова след
множеството проведени разговори с длъжника, на 20.05.2019г. между „АГРО
НОМЕР ЕДНО’'ООД и „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД била подписана Спогодба
с нотариална заверка на подписите с рег.№4794 от 20.05.2019г. на нотариус
Д.Б. с per. №*** на Нотариалната камара на Р.Б..
Съгласно т.II от подписаната спогодба страните са признали, че към
датата на подписване на спогодбата, „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД дължи на
„АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД сумата от 200 194,26 (двеста хиляди сто
деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляващи
общия размер на главните задължения по гореописаните фактури в
настоящата искова молба, както и съгласно т.Ш от спогодбата страните са
признали, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ’ЕООД дължи на „АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД
и сумата 10 264,22 /десет хиляди двеста шестдесет и четири лева и двадесет и
две стотинки/ лева, представляващи общ размер на обезщетението за
забавено плащане по:
Фактура №**********/08.10.2018г. в размер на 2722.29 лева за периода
от 09.10.2018г. до 14.05.2019г.
Фактура №**********/08.10.2018г. в размер на 7066.85 лева за периода
от 09.10.2018г. до 14.05.2019г.
Фактура №**********/23.10.2018г. в размер на 316.68 лева за периода от
24.10.2018г. до 14.05.2019г.
Фактура №**********/22.04.2019г. в размер на 158.40 лева за периода от
23.04.2019г. до 14.05.2019 г.,
както и обезщетение за забавено плащане по описаните фактури в размер
на законна лихва, считано от датата на подписване на спогодбата до
окончателното плащане на сумите.
Видно от т.IV от спогодбата, с подписването на спогодбата
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД се задължило да заплати на „АГРО НОМЕР
3
ЕДНО”ООД дължимите суми по т.1 и т.II от спогодбата в размер на 210
458,48 лева, както и обезщетение за забавено плащане от датата на
подписване на спогодбата до датата на окончателното плащане, на две
погасителни вноски, както следва:
1. 20 000 лева в срок до 30.06.2019г. и
2. 190 458.48 лева ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на
подписване на спогодбата до датата на окончателното плащане в срок до
30.12.2019г. по банковата сметка на “АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД в
“УниКредит Булбанк”АД.
Като съгласно т.VI от спогодбата, страните се споразумели,според
ищцовата страна, че при пълно или частично неплащане на първата вноска по
т.IV, т.1 (първата погасителна вноска) от спогодбата в срока и по начина,
посочен в тази точка, цялото непогасено задължение на „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД става автоматично незабавно изискуемо, без да е необходимо
каквото и да е предизвестие от страна на “АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД.
Тъй като както до 30.06.2019г. „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД не погаси
задълженията си по спогодбата, на 05.07.2019г. довереното ми дружество
“АГРО НОМЕР ЕДНО”ООД подаде по куриер заявление за издаване на
заповед за изпълнение до Районен съд - гр.Балчик срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД. В резултат на това на 16.07.2019г. Районен съд - гр.Балчик издаде
Заповед №329 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист №288 по ч.гр.д.№540/2019г. по описа на същия, в полза на
„АГРО НОМЕР ЕДНО’’ООД, с който осъди „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД да ни
заплати следните суми:
200 194,26 лева, представляваща задължение по т.II от Спогодбата от
20.05.2019г.;
10 264,22 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
сумата в размер на 200 194,26 лева;
2 502,43 лева, представляваща обезщетение, съгласно т.Ш и T.IV от
Спогодбата, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 200
194,26 лева. считано от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на
вземането;
4 259,22 лева, представляваща държавна такса, както и
4 391,52 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 17.07.2019г. било
образувано срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД изпълнително дело
№687/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т. с per. №*** с район на действие Окръжен
съд-гр.Добрич. Към момента на подаване на настоящата молба „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД,според ищеца, не е погасило задължението си към довереното ми
дружество по изпълнителното дело.
4
При проучване на имуществото на длъжника-„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД
по изпълнителното дело,ищцовата страна установила, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД е собственик на РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА №6 (шест),
находяща се в ***, Стопански двор, с площ от 324 (триста двадесет и четири)
кв.м. съгласно Постановление за възлагане ***г. на CB-Б., а съгласно скица с
площ от 327 (триста двадесет и седем) кв.м. с идентификатор *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г.
на ИД на АГКК, като тази сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *** (***), на един етаж, с предназначение селскостопанска
сграда, стар идентификатор:няма.
Този имот „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД е придобил от И. Д. И.,
ЕГН********** с нотариален акт №10, том VH, вх.рег.№2737 от
16.11.2018г. вписан в CB-Б., който е закупил този имот на публична продан
видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.11.2006г.,
вписано под акт ***г. от длъжника Д.С. Д., ЕГН**********.
По изп.дело №687/2019г. била наложена възбрана върху гореописаната
сграда,твърди ищцовата страна,която била вписана под акт ***г. в СВ- Б. от
ЧСИ Л.Т. по изп.дело №687/2019г. След това с цел извършване на публичната
и продан била назначена оценка на сградата и била изготвена Съдебно-
техническа експертиза от инж. М. Д. с вх.№38322/28.08.2019г. Видно от
Експертизата при направения оглед инж. Д. е констатирала, че ремонтна
работилница №6 със ЗП 324 кв.м. по акт за собственост не е съборена, но е
приобщена към новопостроена сграда- склад за съхранение на зърно,
ситуирана северно от нея. Старата сграда е включена в общото
пространство на новопостроената и са с общ скатен покрив.Според
експертизата сградата е разположена в южния край на ограденото дворно
място, част от поземления имот с идентификатор ***.
Сградата към датата на огледа,твърди ищцовата страна, представлява
еднообемно помещение с лице и подход от север през портална врата за
движение и транспорт на стопанската техника от север към двор. Сградата
има четири стени-тухлена зидария на височина 5,50 м. и таван-метална
конструкция-метални ферми на метални колони. Инсталации няма, годината
на построяване е 1982г., а на пристрояване- 2009г. В момента на огледа
сградата няма техническо съответствие е нанесената на скицата. По скица
стопанската сграда е със ЗП- 327 кв.м., а по измерване е със ЗП - 1311 кв.м.
Към съществуващата сграда, на север към двор, е изградена пристройка със
ЗП – 984 кв.м. по измерване. В момента на огледа, извършен от инж.Д.
сградата е със ЗП-1311,00 кв.м. по измерване и се ползвала за съхранение на
пшеница.
Поземленият имот с идентификатор ***,твърди ищцовата страна, в
който е построена сградата, е с площ 23 280 кв.м. с трайно предназначение на
територията:земеделска, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с
номер по предходен план:036001 е Държавен поземлен фонд съгласно
5
Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване
на правото на собственост с план за земеразделяне №27Д01 от 17.02.1994г.,
издаден от ОСЗГ гр.Б. видно от справката от Копието от кадастралната карта.
В исковата молба се твърди,че били насрочени и проведени няколко
публични продани на гореописаната сграда, които бяха обявени за нестанали
поради липса на наддавачи. След една от проведените публична продани на
сграда с идентификатор №***, находяща се в *** се установило, че на
кадастралната карта северно до сграда с идентификатор *** е нанесена нова
„сграда” с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на *** с площ от 908 кв.м. с предназначение: селскостопанска
сграда.При сравнение с копието от кадастралната карта с данни от КРНИ на
сграда *** от 17.07.2019г. се установило, че през 2019г. на кадастралната
карта такава сграда северно от сграда с идентификатор №***, находяща се в
*** е нямало.
Дружеството-ищец твърди,че е извършило справка в Имотния регистър
и установило, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка, вписан под акт ***г. в СВ- Б. през 2021г. за
собственик на тази „сграда”, а именно: селскостопанска сграда със
застроена площ от 908 (деветстотин и осем) кв.м., находяща се в ***,
представляваща сграда с идентификатор *** (***), ведно с принадлежащата
към сградата асфалтова площадка с площ от 4803 кв.м.. при съседи: от север-
стопански двор, от юг- сграда с идент.№***, от запад-имот с идентификатор
***, построени в имот,с идентификатор ***, по давностно владение е
призната Й. Н. Д., ЕГН**********, от ***.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под
акт ***г. вписан в CB-Б. месец по- късно през 2021г. Й. Н. Д.,
ЕГН********** е продала тази сграда с идентификатор №***, ведно с
принадлежащата асфалтова площадка с площ от 4803 кв.м. на ответника „БУЛ
ШАНС 777”ЕООД, който към настоящия момент се легитимира като
собственик на тази сграда.
Според ищцовата страна,видно от копието от кадастралната карта с
данни от КРНИ на сграда с идентификатор *** нанесената на кадастралната
карта сграда с идентификатор №*** се намира на скицата северно от
сграда ***, която е собственост на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, като от
извадката от КК става ясно, че северната „стена” на сграда с идентификатор
№*** (условно казано „стена”, тъй като такава реално няма) се врязва в
сградата с идентификатор *** и на извадката изглежда „долепена” и врязана
в нея. Като се съберат площите на двете сгради (908 кв.м -площта на сградата
с идентификатор *** с 327 кв.м.-площта на сграда ***) се получава общо
1235 кв.м. или площта на двете сгради по кадастрална карта е приблизително
толкова, колкото е общата измерена площ на сграда *** от инж.М. Д. -1311
кв.м. видно от съдебно -техническата експертиза по изп.дело №687/2019г. по
описа на ЧСИ Л.Т..Дружеството-ищец твърди в исковата молба,че
6
следователно с този нотариален акт Й. Н. Д. се е „снабдила” с акт за
собственост на пристройката на сграда №*** собственост на „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД, която пристройка по измерване от инж.Д. е със ЗП - 984 кв.м. и
която според инж. М. Д. е конструктивно свързана със сграда ***, тъй като
старата сграда е включена в общото пространство, тя е приобщена към
новопостроената сграда и двете сгради са с общ скатен покрив и общ вход и
заедно представляват един обект на правото, а не две самостоятелни
сгради.
В исковата молба се твърди,че правото на собственост, както и всички
вещни права имат за обект определена вещ. обособен материален предмет,
върху който се съсредоточава това право с произтичащите от него
правомощия. Вещните права възникват върху отделни вещи, обособени от
правото като обекти на собственост (недвижими имоти- в съответните
устройствени и строителни правила и норми). Съгласно параграф 5, т.39 от ДР
на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази
норма с оглед тълкувателния и характер се отнася и за вече построените
сгради. Ищецът твърди,че при тълкуване на посочените разпоредби се
извежда част от основните характеристики на самостоятелния обект на
правото на собственост- обособеността му от останали съседни обособени
обекти на собственост и функционалното му предназначение,
възможността да се ползва самостоятелно, а не като принадлежност към
друг съседен имот.Заснемането със самостоятелен идентификатор по
кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект
на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава
характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за
самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната
карта предназначение, то подлежи на установяване. Предмет на
самостоятелно придобИ.е от трети лица може да бъде само такава вещ, която
представлява самостоятелен обект или отговаря на действащия
устройствен закон за такъв обект н не е функционално свързана с друга
сграда, находяща се в дворното място. Законът е предвидил различни
хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното
деление по видове по различни критерии, но във всички случаи обектът
трябва да бъде обособен като самостоятелен, т.е. да е отграничен от другите
такива. Без вещта да съществува като самостоятелен обект на правото на
собственост не може да съществува и вещно право на собственост върху нея.
Дружеството-ищец твърди,че селскостопанската сграда с
идентификатор №*** не е отграничена от сграда с идентификатор №***, а
напротив представлява пристройка към нея, като макар и нанесени на
кадастралната карта като две отделни сгради, представляват една единствена
сграда с общ скатен покрив и общ вход. Това е посочено в Съдебно-
7
техническата експертиза от м.08.2019г.
На 06.12.2022г. в присъствието на инж. М. Д. и помощник- частен
изпълнител П. П. при ЧСИ Л.Т. по искане на ищеца, като взискател по
горепосоченото дело бил извършен оглед на сграда с идентификатор №***,
находяща се в ***, за което прилагаме и снимков материал. На място при
огледа на сградата констатирахме, че има една единствена сграда, която се
ползва като склад за зърно, която в деня на огледа бе пълна със слънчоглед.
Ищецът твърди,че според него, сграда с идентификатор №***, макар и
нанесена като самостоятелна „сграда” на кадастралната карта, но в
действителност представляваща пристройка и част от сграда ***,
принадлежи на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, тъй като на основание чл.97 от ЗС
собственик на допълнително построеното е собственикът на обекта, към
който то е присъединено.
Това е така, защото присъединената допълнителна площ следва
собствеността на главната вещ ако не съставлява отделен обект на
правото на собственост- чл.97 ЗС, а ако представлява такъв на основание
чл.92 ЗС би била приращение и би се придобила в собственост от
собственика на поземления имот, конто е държавен поземлен фонд.
На следващо място, тъй като тази сграда не е самостоятелен обект, а
представлява пристройка към сграда ***, с която е увеличена площта на
съществуващата постройка, тя не може нито да се прехвърля отделно от
собствеността на главната вещ, нито да се придобива по давност отделно
от нея.
В исковата молба се сочи,че когато недвижимата вещ е сграда,
самостоятелно може да се придобива само такава част от нея. която по
силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен
имот. В този смисъл са разпоредбите на чл.202 от ЗУТ. Съгласно практиката
на ВКС владението върху реална част от сграда може да доведе до придобИ.е
по давност на тази реална част, само ако тази реална част и останалата част от
сградата са били разделени на два или повече обекта с одобрен
архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите
строителни правила и норми.В конкретния казус дружеството-ищец твърди,
че такъв одобрен архитектурен (инвестиционен) проект за разделянето на два
обекта няма, а и няма и как да има, тъй като те представляват една
единствена сграда.
Освен това нито след налагането на възбраната върху сграда с
идентификатор №***, нито след насрочването и провеждането на публични
продали на тази сграда (в периода от през септември 2019г.- до октомври
2021г.) е имало възражения от Й. Н. Д., че тази пристройка със застроена площ
984 кв.м. към сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, описана в обявлението за публична продан, е нейна
собственост или на друго трето лице.При провежданите огледи на имота и
8
описи на движими вещи в поземления имот, в който се намира сградата никога
не е присъствала Й. Н. Д., нито пък е заявявала свои права върху
пристройката на сграда с идентификатор №***. От други лица,твърди
дружеството-ищец, е установено, че това лице не е владяла нито
процесната сграда, нито тази сграда с идентификатор №***, нито пък части
от нея, а още повече в 10 годишен срок!
С оглед на гореизложеното, доколкото сграда с идентификатор №*** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, находяща се в ***, не е
самостоятелен обект, то правото на собственост върху нея няма как да бъде
придобито въз основа на давностно владение от Й. Н. Д., ЕГН**********. А
доколкото Й. Н. Д. не е притежавала правото на собственост върху сграда с
идентификатор ***, то тя не го е прехвърлила на „БУЛШАНС 777”ЕООД и
това дружество не е собственик на гореописаната сграда с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***.
В исковата си молба,дружеството-ищец твърди,че правото на
собственост върху пристройката, нанесена на кадастралната карта като
„сграда” с идентификатор *** е възникнало и съществува в правната сфера на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД. Видно от представените доказателства „АГРО
НОМЕР ЕДНО”ООД има качеството на кредитор на „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД, а длъжникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД бездейства н не
упражнява и не защитава свое имуществено право, което може да се
упражни по реда на чл.134 от ЗЗД. Това се отразява негативно на
имуществената му сфера и по този начин заплашва пълното удовлетворяване
на кредиторовото вземане. Въз на това
Дружеството-ищец Агро номер Едно ООД,твърди,че има правен интерес
от предявяването на настоящия иск, тъй като при положителен изход от
делото ще може да насочи принудителното изпълнение и върху това
имущество на длъжника. В този смисъл е Определение №372/23.06.2015г.,
постановено по ч.т.д.№244/2015г. ВКС, I Т.О.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят
доказателствени искания.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на
конституирания като необходим задължителен другар-съищец
ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД.
Задължителният необходим другар-съищец дружество ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ ЕООД е представило писмен отговор по исковата молба получен с Рег.
№1240 от 21.03.2023год.
В този писмен отговор, дружеството-съищец ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ
ЕООД, изразява следното становище по исковата молба:
1. Становище по допустимостта на иска
Твърди се, че исковата молба е допустима. Изложени са твърдения, че
ако се установи със сила на присъдено нещо, че процесната сграда не е
9
отделен CO, а съставлява пристройка към сграда с идентификатор *** тогава
ищеца бил има право да предприеме принудителни действия по отношения на
нея в изпълнителното производство. Тези твърдения са частично верни, но се
пропуска факта, че дружеството има множество кредитори, някой от който с
привилегии и вероятно кредитора АГРО НОМЕР ЕДНО ЕООД не би получил
сума от изпълнителното дело именно поради липсата на привилегия. Налице е
трето добросъвестно лице, което е придобило собствеността преди вписване
на исковата молба.
Интерес представлява хипотеза в следния смисъл:
В случай, че се установи, че за сградата няма строителни книжа и тя е
изградена в разрез със ЗУТ и при липса на валидно учредено право на строеж,
същата следва да бъде собственост на собственика на земята т.е. Държавата,
тогава по силата на чл. 92 от Закона за собствеността тя е собственик. В този
смисъл и ако Държавата се окажа собственик КРЕДИТОРА не би могъл да
насочи изпълнение върху недвижимият имот. Следва да се следи за правния
му интерес във всеки един момент от хода на процеса.
На следващо място към настоящия момент по искова на молба на ищеца
е образувано т. дело 23 от 2023г. по описа на Окръжен съд Добрич за открИ.е
на производство по несъстоятелност на ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД, което дело е
насрочено в о.с.з. за 23.3.2023г. В случай, че дружеството бъде обявено в
несъстоятелност това производство би се спряло до постановяване на акт по
чл. 660 от ТЗ по т. дело 23/2023г. на ОС-Добрич. Възможна е хипотеза на
прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес или овластяване
на синдика да представлява дружеството.
2. Становище по основателността на иска.
Дружеството-съищец твърди,че ако се приеме,че претенцията на
ищцовото дружество е редовна и допустима същата Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСПОРВА ИЗЦЯЛО ИСКА, Т.Е. ИСКА Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Не отговаря на обективната истина и фактическата обстановка,според
дружеството-съищец, че Й. Н. Д. не е била собственик на селскостопанска
сграда находяща се в *** с идентификатор на сградата *** с площ от 908 кв.м.,
както и че към настоящия момент БУЛ ШАНС 777 ЕООД не е придобило
собствеността и.
Видно от представения нотариален акт 134, том 5, дело 826/2021 г. с вх,
peг. 2000 от 21.07.2021 г. по описа АВ, физическото лице е призната за
собственик по силата на давностно владение.
Именно по силата на извършена покупко-продажба с нотариален *** г.
по описа АВ физическото лице продава процесната сграда на БУЛ ШАНС 777
ЕООД, поради което и дружеството е придобило собствеността чрез валидна
правна сделка. Налице е трето добросъвестно лице, което е придобило
собствеността преди вписване на исковата молба.
Не се спори, че са налице нестанали публични продани по изпълнително
10
дело 687/2019г. по описа на ЧСИ *** Л.Т. с район на действие Окръжен съд В..
Дружеството-съищец твърди,че ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД никога не е
придобивало сграда с идентификатор *** с площ от 908 кв.м., видно от акта с
който ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД е придобило собствеността върху сграда с
идентификатор *** тя е с площ от 324 кв.м. към 16.11.2018г.
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД не е извършвало преустройства на сградата а
тя е изградена от физическото лице Й. Н. Д., която е придобила собствеността
и по силата на давностно владение.
От правна страна,дружеството-съищец моли съда да има в предвид
следното:
Установителен иск е този, с който се иска само да се установи
съществуването или несъществуването на дадено право, наш е в случая да се
установи, че ответника БУЛ ШАНС 777 ЕООД не е собственик на даден имот,
ако ответникът оспорва това (положителен установителен иск). Предпоставка
за неговата допустимост е наличие на правен интерес за ищеца от
предявяването му.
Години наред съдебната практика приемала,според дружеството-
съищец,че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува
само в случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено
чрез осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее
имота на ищеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е
интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 от ЗС, с който да се
поиска собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да
предаде имота.
Актуалната преобладаваща задължителна съдебна практика приема
обратното - Решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - например
Решение №665 от 12.11.2010 година по гр.д.№ 1921 от 2009 година на ВКС, I
г.о., Решение №110 от 30.06.2011 година по гр.д.№746 от 2010 година на ВКС,
II г.о., Решение №201 от 11.05.2011 година по гр.д.№449 от 2010 година на
ВКС, I г.о.. Решение №362 от 28.11.2011 година по гр,д.№8 от 2011 година на
ВКС, I г.о., Решение №405 от 20.12.2011 година по гр.д.№6 от 2011 година на
ВКС, I г.о. и др., според които допустим е установителен иск за собственост,
дори когато имотът се владее от ответника и поради това ищецът може да
предяви ревандикационен иск.
В писменият отговор се твърди,че с оглед на събрания доказателствен
материал са налице и двете предпоставки на владението от страна на Й. Н. Д. /
ANIMUS I CORPUS/ и по конкретно: Обективен елемент (corpus) - Това е
външен признак на владението, изразяващ се в упражняване на фактическа
власт над вещ. Под фактическа власт следва да се разбира господство,
обладаване на вещта, непосредствено въздействие върху вещта от страна на
владелеца, като се изключва възможността други лица да въздействат върху
нея.
Относно вторият компонент - намерението да се държи вещта като своя
11
(animus) - Това е вторият основен елемент на владението, който е субективен,
тъй като намерението е психическо, душевно състояние. Да се държи вещта
като своя означава владелецът да се смята за собственик или да иска да бъде
такъв. Това се отнася и за квазивладението (quaisipossessio) т.е да се смята или
да иска да е носител на едно ограничено вещно право.
Според правната доктрина,твърди дружеството-съищец, придобивната
давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата
на чл.79, ал.1 ЗС. Обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене, чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено, чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. В тази връзка фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на
кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от
ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е
налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessionis / и при наличието на субективния елемент на владението с
намерение за своене /animus/.
Втория елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е
осъществявано необезпокоявано и непрекъснато за срок по-дълъг от 10
години. В конкретния случай твърдя, че ищеца не е придобили правото на
собственост чрез предвидения в закона правен способ, поради непрекъснато
владение, повече от 10 години тъй като не е бил владелец при наличие на
субективния елемент на владението -намерението за своене /animus/.
Намерението за своене е субективния елемент от фактическия състав на
владението по смисъла на чл.68 от ЗС. Намерението за своя характер
12
представлява субективното отношение на държателя на веща към нея и закона
поставя изискване към владелеца да упражнява фактическа власт върху веща
субективно отношение за своене. При липсата на своене т.е. при липсата на
субективния елемент от владението то липсва и владение.
При формиране на вътрешното си убеждение,дружеството-съищец моли
съда вземе в предвид и следната съдебна практика намерила израз в следните
съдебни актове а именно: ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4/2012 г. от 17
декември 2012 г.; Според правната доктрина придобивната давност е способ за
придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименована
„придобИ.е и изгубване на вещни права" в разпоредбите на чл.79-86 ЗС.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Правната последица - придобИ.е на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в
нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобИ.е на
правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с
изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната
давност има действие ех lege означава, че с оглед разглежданата от общата
теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически
факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав
по определение нормативно се включват събития от физическия свят или
психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на
човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево
изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
13
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план, е възможно придобИ.е на вещно право без изразена воля
за това в две хипотези - при приращението по чл.92 ЗС и по силата на
законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния
ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят
изразена воля за придобИ.е на вещното право - при първата на земята, а при
втората - на единия съпруг.
Следователно принцип в гражданското ни законодателство,според
дружеството-съищец е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с
оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението
да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на
определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици - придобИ.е на вещното право -
се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Решение №23/20.05.2016 по дело №5162/2015 на ВКС,
ГК, II г.о. / Основните признаци на владението са обективен /corpus/ и
субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на владението
като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна
възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният
признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца-
да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi.
Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието , че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно , субективно състояние и за неговото доказването.
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
14
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже,
че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази
презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията
размества тежестта на доказване. В исторически аспект - владението има
своята дефиниция съгласно чл.301 ЗИСС /Закон за имуществата , за
собствеността и сервитутите/ обн. ДВ, бр.29 от 7.02.1904 год. и отменен с в.
Известие Бр. 92 от 16.11.1951 год., в сила от 16.12.1951 год./. Уредбата по
ЗИСС на основните признаци с които се владението, макар и да не са
възпроизведени в ЗС и до днес се зачитат от съдилищата като критерии при
преценката за наличие на предпоставките за придобИ.е на чужд недвижим
имот на основание лридобивна давност по чл. 79 ЗС като оригинерен способ
за придобИ.е на вещни права. Владението като фактическо отношение е
постоянно когато фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е
израз на волята и разбирането на лицето-владелец, че вещта е собствена. За да
се установи този признак, съдът,твърди дружеството-съищец,следва да
изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по отношение на вещта
в съпоставка на факти за евентуалното владение на други лица, които
препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на фактическа
преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен /случаен,
спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение, израз на воля да се
държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има вещно
право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним на
непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент
фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки
момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца
от владението му.
Владението е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано за период
по-дълъг от 6/ шест/ месеца - арг. от чл. 81 ЗС, да е несъмнено- т.е. да няма
съмнение не само относно факта , че владелецът държи вещта но и за това, че
я държи за себе си. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е
изразено по ясен / несъмнен/ начин, начин който не буди съмнение за отричане
на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия.
Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение
в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.
Владението следва да е спокойно когато не е установено с насилие и е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. В конкретния случай,в писменият отговор се твърди,че Й. Н. Д. е
извършвала действия по поддръжка на имота и изцяло е действала със
съзнанието, че обработва и стопанисва собствения си имот.
Владението на имота е предадено от Й. Н. Д. на управителя на БУЛ
ШАНС 777 ЕООД в деня на сделката.
15
Дружеството-съищец оспорва твърденията, че сграда с идентификатор
*** представлява допълващо застрояване към сграда с идентификатор ***,
двете сгради се ползват поотделно и могат да бъдат предмет на транслативни
сделки поотделно.
Няма данни ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД да е изграждало процесната сграда,
която е собственост на трето лице.
В писмения си отговор дружеството-съищец изразява становище по
представените от дружеството-ищец с исковата молба писмени доказателства
и направени доказателствени искания.Прави собствени доказателствени
искания.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на
дружеството-ответник.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен
отговор от дружеството-ответник
В своя писмен отговор,получен с Рег.№1326 от 24.03.2023год.,ответната
страна твърди,че искът е недопустим,както и неоснователен и недоказан.
Твърденията на ответника за това са следните:
1. Становище по допустимостта на иска.
В писменият си отговор,дружеството-ответник твърди,че исковата
молба е недопустима. Изложени са твърдения, че ако се установи със сила на
присъдено нещо, че процесната сграда не е отделен CO а съставлява
пристройка към сграда с идентификатор *** тогава ищеца бил има право да
предприеме принудителни действия по отношения на нея в изпълнителното
производство. Тези твърдения,според ответната страна, са частично верни, но
се пропуска факта, че дружеството има множество кредитори, някой от който
с привилегии, върху основната сграда има ипотека и кредитора АГРО НОМЕР
ЕДНО ЕООД не би получил сума от изпълнителното дело именно поради
липсата на привилегия. Налице е трето добросъвестно лице, което е
придобило собствеността преди вписване на исковата молба.
Интерес представлява хипотеза в следния смисъл,твърди дружеството-
ответник:
В случай, че се установи, че за сградата няма строителни книжа и тя е
изградена в разрез със ЗУТ и при липса на валидно учредено право на строеж,
същата следва да бъде собственост на собственика на земята / Държавата/,
тогава по силата на чл. 92 от Закона за собствеността тя е собственик. В този
смисъл и ако Държавата се окажа собственик КРЕДИТОРА не би могъл да
насочи изпълнение върху недвижимият имот. Следва да се следи за правния
му интерес във всеки един момент от хода на процеса.
На следващо място към настоящия момент по искова на молба на ищеца
е образувано т. дело 23 от 2023г. по описа на Окръжен съд Добрич за открИ.е
на производство по несъстоятелност на ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД, което дело е
насрочено в о.с.з. за 23.3.2023г. В случай, че дружеството бъде обявено в
16
несъстоятелност това производство би се спряло до постановяване на акт по
чл. 660 от ТЗ по т. дело 23/2023г. на ОС-Добрич. Възможна е хипотеза на
прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес или овластяване
на синдика да представлява дружеството.
2. Становище по основателността на иска.
Дружеството-ответник твърди,че иска е неоснователен.
Твърди,че дружеството е добросъвестен купувач и е закупило имота
чрез правна сделка.
Не отговаря на обективната истина и фактическата обстановка,според
ответната страна, че Й. Н. Д. не е била собственик на селскостопанска сграда
находяща се в *** с идентификатор на сградата *** с площ от 908 кв.м., както
и че към настоящия момент БУЛ ШАНС 777 ЕООД не е придобило
собствеността и.
Видно от представения нотариален акт *** г. по описа АВ физическото
лице е призната за собственик по силата на давностно владение.
Именно по силата на извършена покупко-продажба с нотариален акт
***г. по описа АВ, физическото лице продава процесната сграда на БУЛ
ШАНС 777 ЕООД, поради което и дружеството е придобило собствеността
чрез валидна правна сделка. Налице е трето добросъвестно лице, което е
придобило собствеността преди вписване на исковата молба.
Не се спори,според ответната страна, че са налице нестанали публични
продани по изпълнително дело 687/2019г. по описа на ЧСИ *** Л.Т. с район на
действие Окръжен съд В..В писмения си отговор,дружеството-ответник
твърди, че ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД никога не е придобивало сграда с
идентификатор *** с площ от 908 кв.м., видно от акта с който ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ ЕООД е придобило собствеността върху сграда с идентификатор *** тя е с
площ от 324 кв.м. към 16.11.2018г.
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД не е извършвало преустройства на сградата а
тя е изградена от физическото лице Й. Н. Д., която е придобила собствеността
и по силата на давностно владение.
От правна страна,дружеството-ответник сочи следните обстоятелства в
писмения си отговор:
Счита, че с оглед на събрания доказателствен материал са налице и двете
предпоставки на владението от страна на Й. Н. Д. / ANIMUS I CORPUS/ и по
конкретно: Обективен елемент (corpus) - Това е външен признак на
владението, изразяващ се в упражняване на фактическа власт над вещ. Под
фактическа власт следва да се разбира господство, обладаване на вещта,
непосредствено въздействие върху вещта от страна на владелеца, като се
изключва възможността други лица да въздействат върху нея.
Относно вторият компонент - намерението да се държи вещта като своя
(animus) - Това е вторият основен елемент на владението, който е субективен,
тъй като намерението е психическо, душевно състояние. Да се държи вещта
17
като своя означава владелецът да се смята за собственик или да иска да бъде
такъв. Това се отнася и за квазивладението (quaisipossessio) т.е да се смята или
да иска да е носител на едно ограничено вещно право.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобИ.е
на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене,
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на
чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено, чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост,според ответната страна. В тази връзка фактическия
състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при
условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла
на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна
следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху
имота /Corpus possessions / и при наличието на субективния елемент на
владението с намерение за своене /animus/.
Втория елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е
осъществявано необезпокоявано и непрекъснато за срок по-дълъг от 10
години. В конкретния случай твърдя, че ищеца не е придобили правото на
собственост чрез предвидения в закона правен способ, поради непрекъснато
владение, повече от 10 години тъй като не е бил владелец при наличие на
субективния елемент на владението - намерението за своене /animus/.
Намерението за своене е субективния елемент от фактическия състав на
владението по смисъла на чл.68 от ЗС. Намерението за своя характер
представлява субективното отношение на държателя на веща към нея и закона
поставя изискване към владелеца да упражнява фактическа власт върху веща
18
субективно отношение за своене. При липсата на своене т.е. при липсата на
субективния елемент от владението то липсва и владение.
Ответната страна посочва в писмения си отговор по исковата молба,че
при формиране на вътрешното си убеждение съдът следва да има в предвид и
следната съдебна практика намерила израз в следните съдебни актове а
именно: ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №4/2012 г. от 17 декември 2012 г.;
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобИ.е на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС, наименована „придобИ.е и
изгубване на вещни права“ в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност
и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица -
придобИ.е на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически
факти. Недопустимо е по тълкувателен път,спорде дружеството-ответник, в
нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД, във връзка с чл.84 ЗС
волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната
последица - придобИ.е на правото на собственост или на друго вещно право -
настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме,
че придобивната давност има действие ех lege означава, че с оглед
разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите
факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в
чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от
физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни
преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68,
ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия,
които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо
обективния елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
19
регулационния план, е възможно придобИ.е на вещно право без изразена воля
за това в две хипотези - при приращението по чл.92 ЗС и по силата на
законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния
ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят
изразена воля за придобИ.е на вещното право - при първата на земята, а при
втората - на единия съпруг.
Следователно принцип в гражданското ни законодателство е,твърди
ответната страна, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на
правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване
яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност. Обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на
упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието
на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства -
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Решение
№23/20.05.2016 по дело №5162/2015 на ВКС, ГК, II г.о. / Основните признаци
на владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният
признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на
власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за
непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е
характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се
държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието, че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже,
20
че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази
презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията
размества тежестта на доказване. В исторически аспект - владението има
своята дефиниция съгласно чл.301 ЗИСС /Закон за имуществата , за
собствеността и сервитутите/ обн. ДВ, бр.29 от 7. 02.1904 год. и отменен с в.
Известие Бр. 92 от 16.11.1951 год., в сила от 16.12.1951 год./. Уредбата по
ЗИСС на основните признаци с които се владението, макар и да не са
възпроизведени в ЗС и до днес се зачитат от съдилищата като критерии при
преценката за наличие на предпоставките за придобИ.е на чужд недвижим
имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС като оригинерен способ
за придобИ.е на вещни права.
Владението като фактическо отношение е постоянно когато
фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и
разбирането на лицето-владелец, че вещта е собствена. За да се установи този
признак, съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по
отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други
лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на
фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен
/случаен, спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение , израз на
воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има
вещно право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним
на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент
фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки
момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца
от владението му.
Владението следва да е спокойно когато не е установено с насилие и е
явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец. В конкретния случай Й. Н. Д. е извършвала действия по поддръжка
на имота и изцяло е действала със съзнанието, че обработва собствения си
имот.
Владението на имота е предадено от Й. Н. Д. на управителя на БУЛ
ШАНС 777 ЕООД в деня на сделката и към настоящия момент имота се
ползва от ответника,се твърди в писмения отговор.
Ответната страна оспорва твърденията, че сграда с идентификатор ***
представлява допълващо застрояване към сграда с идентификатор ***, двете
сгради се ползват поотделно и могат да бъдат предмет на транслативни
сделки поотделно.
Прави възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника с
оглед на присъединеното владение на праводателя на ответника /Й. Н. Д./.
Желае присъединяване на владението на праводателя му.
21
В случай, че бъде уважен иска на ищеца,дружеството-ответник моли
съда да приеме, че прави възражение за задържане на недвижимият имот на
основание чл. 72 от Закона за собствеността до заплащане на подобренията и
полезните разноски за запазване на имота в размер на 468 000 лева,
В условие на евентуалност ако се установи, че ответника е
недобросъвестен владелец прави възражение за заплащане на стойност на
подобренията само по-малката сума измежду сумата на направените разноски
и сумата, с която се е увеличила стойност на имота вследствие на тези
подобрения / чл. 74 от Закона за собственост /, за което моли да бъде
назначена съдебно оценителна експертиза.
В писменият си отговор,ответната страна изразява становище по
представените доказателства и направените доказателствени искания от
страна на дружеството-ищец.
От своя страна,дружеството-ответник с писмения си отговор прави свои
доказателствени искания.С писмения си отговор,дружеството-ответник моли
съда на основание чл.219 ал.1 от ГПК да конституира ,като трето лице
помагач Й. Н. Д..Й. Н. Д. е конституирана,като трето лице помагач на
дружеството-ответник.Тя е подготвила и изпратила писмен отговор по
исковата молба,получен в БРС, с Рег.№2859 от 29.06.2023год.
В писменият си отговор към исковата молба,третото лице-помагач
на дружеството-ответник,твърди, че :
Становище по допустимостта на иска.
Предявения иск е недопустим.
Според субституента ако се установи със сила на присъдено нещо, че
процесната сграда не е отделен CO, а съставлява пристройка към сграда с
идентификатор *** тогава ищеца бил има право да предприеме принудителни
действия по отношения на нея в изпълнителното производство. Игнорира се
факта, че дружеството има множество кредитори, някой от който с привилегии
и вероятно кредитора АГРО НОМЕР ЕДНО ЕООД не би получил сума от
изпълнителното дело именно поради липсата на достатъчно имущество и
липса на привилегия. Налице е трето добросъвестно лице, което е придобило
собствеността преди вписване на исковата молба.
Интерес представлява хипотеза в следния смисъл:
В случай, че се установи, че за сградата няма строителни книжа и тя е
изградена в разрез със ЗУТ и при липса на валидно учредено право на строеж,
същата следва да бъде собственост на собственика на земята т.е. Държавата,
тогава по силата на чл. 92 от Закона за собствеността тя е собственик. В този
смисъл и ако Държавата се окажа собственик КРЕДИТОРА не би могъл да
насочи изпълнение върху недвижимият имот. Следва да се следи за правния
му интерес във всеки един момент от хода на процеса.
В случай, че дружеството / ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД/ бъде обявено в
несъстоятелност това производство би се спряло до постановяване на акт по
22
чл. 660 от ТЗ по т. дело 23/2023г. на ОС-Добрич. Възможна е хипотеза на
прекратяване на делото поради отпадане на правния интерес или овластяване
на синдика да представлява дружеството.
1. Становище по основателността на иска.
Третото лице помагач на дружеството-ответник,твърди,че ако съдът
счете, че претенцията е редовна и допустима,то следва да приеме,че същата Е
НЕОСНОВАТЕЛНА. Й. Д. оспорва изцяло иска като неоснователен.
Не отговаря на обективната истина и фактическата обстановка, че Й. Н.
Д. не е била собственик на селскостопанска сграда находяща се в *** с
идентификатор на сградата *** с площ от 908 кв.м., както и че към настоящия
момент БУЛ ШАНС 777 ЕООД не е придобило собствеността и.
Видно от представения нотариален акт ***г. по описа АВ физическото
лице е призната за собственик по силата на давностно владение. Именно по
силата на извършена покупко-продажба с нотариален ***г. по описа АВ
физическото лице продава процесната сграда на БУЛ ШАНС 777 ЕООД,
поради което и дружеството е придобило собствеността чрез валидна правна
сделка. Налице е трето добросъвестно лице, което е придобило собствеността
преди вписване на исковата молба.
В писменият отговор Й. Д. твърди,че ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД никога не
е придобивало сграда с идентификатор *** с площ от 908 кв.м., видно от акта
с който ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД е придобило собствеността върху сграда с
идентификатор *** тя е с площ от 324 кв.м. към 16.11.2018г.
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД не е извършвало преустройства на сградата а
тя е изградена от физическото лице Й. Н. Д., която е придобила собствеността
и по силата на давностно владение.
В писменият отговор, третото лице помагач Й. Д. твърди,че от правна
страна следва да се има в предвид следното:
Установителен иск е този, с който се иска само да се установи
съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се
установи, че ответника БУЛ ШАНС 777 ЕООД не е собственик на даден имот,
ако ответникът оспорва това (положителен установителен иск). Предпоставка
за неговата допустимост е наличие на правен интерес за ищеца от
предявяването му.
Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от
предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото
материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или
конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее имота на ищеца,
установителен иск за собственост е недопустим - налице е интерес от
предявяване на осъдителен иск по чл.108 от ЗС, с който да се поиска
собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да
предаде имота.
Актуалната преобладаваща задължителна съдебна практика,според
23
страната, приема обратното - Решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК
- например Решение №665 от 12.11.2010 година по гр.д.№ 1921 от 2009 година
на ВКС, I г.о., Решение №110 от 30.06.2011 година по гр.д.№746 от 2010
година на ВКС, II г.о., Решение №201 от година по гр.д.№449 от 2010 година
на ВКС, I г.о., Решение №362 от 28.11.2011 година по гр.д.№8 от 2011 година
на ВКС, I г.о., Решение №405 от 20.12.2011 година по гр.д.№6 от 2011 година
на ВКС, I г.о. и др., според които допустим е установителен иск за
собственост, дори когато имотът се владее от ответника и поради това ищецът
може да предяви ревандикационен иск.
В писменият отговор към исковата молба се твърди,че с оглед на
събрания доказателствен материал са налице и двете предпоставки на
владението от страна на Й. Н. Д. /ANIMUS I CORPUS/ и по конкретно:
Обективен елемент (corpus) - Това е външен признак на владението,
изразяващ се в упражняване на фактическа власт над вещ. Под фактическа
власт следва да се разбира господство, обладаване на вещта, непосредствено
въздействие върху вещта от страна на владелеца, като се изключва
възможността други лица да въздействат върху нея.
Относно вторият компонент - намерението да се държи вещта като своя
(animus) - Това е вторият основен елемент на владението, който е субективен,
тъй като намерението е психическо, душевно състояние. Да се държи вещта
като своя означава владелецът да се смята за собственик или да иска да бъде
такъв. Това се отнася и за квазивладението (quaisipossessio) т.е да се смята или
да иска да е носител на едно ограничено вещно право.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобИ.е
на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене,
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на
чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
24
карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено, чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. В тази връзка фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС
изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На
първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от ЗС - като
упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице
трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessions / и при наличието на субективния елемент на владението с
намерение за своене /animus/.
Втория елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е
осъществявано необезпокоявано и непрекъснато за срок по-дълъг от 10
години. В конкретния случай твърдя, че ищеца не е придобили правото на
собственост чрез предвидения в закона правен способ, поради непрекъснато
владение, повече от 10 години тъй като не е бил владелец при наличие на
субективния елемент на владението - намерението за своене /animus/.
Намерението за своене е субективния елемент от фактическия състав на
владението по смисъла на чл.68 от ЗС. Намерението за своя характер
представлява субективното отношение на държателя на веща към нея и закона
поставя изискване към владелеца да упражнява фактическа власт върху веща
субективно отношение за своене. При липсата на своене т.е. при липсата на
субективния елемент от владението то липсва и владение.
При формиране на вътрешното си убеждение,третото лице помагач Й.
Д.,моли съда да има впредвид следната съдебна практика намерила
неизчерпаем израз в следните съдебни актове а именно: ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ №4/2012 г. от 17 декември 2012 г.; Според правната доктрина
придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в
глава VIII ЗС, наименована „придобИ.е и изгубване на вещни права” в
разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1
ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица - придобИ.е на вещното право - е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по
тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се
включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във
връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че
правната последица - придобИ.е на правото на собственост или на друго
вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок.
Да се приеме, че придобивната давност има действие ех lege означава, че с
25
оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на
юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е
юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно
се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие
на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на
владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се
държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като
свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено
към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/.
Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и
регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план, е възможно придобИ.е на вещно право без изразена воля
за това в две хипотези - при приращението по чл.92 ЗС и по силата на
законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното
основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния
ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят
изразена воля за придобИ.е на вещното право - при първата на земята, а при
втората - на единия съпруг.
Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за
това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти,
така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от прндобивната давност. Разпоредбата на
чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
26
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици -
придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Решение
№23/20.05.2016 по дело №5162/2015 на ВКС, ГК, II г.о. / Основните признаци
на владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният
признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на
власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за
непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е
характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да се
държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието , че той е собственик - титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно , субективно състояние и за неговото доказването ,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
„предполага се , че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се
„докаже , че я държи за другиго". Презумпцията е установена в полза на
владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на
заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за
себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В исторически
аспект - владението има своята дефиниция съгласно чл.301 ЗИСС /Закон за
имуществата , за собствеността и сервитутите/ обн. ДВ. бр.29 от 7. 02. 1904
год. и отменен с в. Известие Бр. 92 от 16.11.1951 год. , в сила от 16.12.1951
год./. Уредбата по ЗИСС на основните признаци с които се владението, макар
и да не са възпроизведени в ЗС и до днес се зачитат от съдилищата като
критерии при преценката за наличие на предпоставките за придобИ.е на чужд
недвижим имот на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС като
оригинерен способ за придобИ.е на вещни права.
Владението като фактическо отношение е постоянно когато
фактическата власт върху вещта няма случаен характер, а е израз на волята и
разбирането на лицето- владелец, че вещта е собствена. За да се установи този
признак , съдът изследва въпроса за трайното фактическо въздействие по
отношение на вещта в съпоставка на факти за евентуалното владение на други
лица, които препятстват претендиращият собствеността владелец. Въпрос на
фактическа преценка на съда е дали действията на владелеца имат спорадичен
/случаен, спонтанен/ характер или са израз на осъзнато поведение , израз на
воля да се държи и запази вещта сякаш по отношение на нея владелецът има
вещно право. Постоянното владение не следва да се възприема като синоним
на непрекъснато владение, в смисъл на осъществена във всеки момент
фактическа власт, а е достатъчно владелецът да е в състояние във всеки
27
момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца
от владението му.
Владението е непрекъснато в смисъл да не е било прекъсвано за период
по-дълъг от 6/ шест/ месеца - арг. от чл. 81 ЗС, да е несъмнено- т.е. да няма
съмнение не само относно факта, че владелецът държи вещта но и за това , че
я държи за себе си.
Намерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен /
несъмнен/ начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата власт
по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на
владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да
упражнява фактическата власт единствено за себе си. Владението следва да е
спокойно когато не е установено с насилие и е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. В конкретния
случай Й. Н. Д. е извършвала действия по поддръжка на имота и изцяло е
действала със съзнанието, че обработва и стопанисва собствения си имот.
Владението на имота е предадено от Й. Н. Д. на управителя на БУЛ
ШАНС 777 ЕООД в деня на сделката.
В писменият отговор се оспорва твърденията, че сграда с
идентификатор *** представлява допълващо застрояване към сграда с
идентификатор ***, двете сгради се ползват поотделно и могат да бъдат
предмет на транслативни сделки поотделно.
Няма данни ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД да е изграждало процесната сграда,
която е собственост на трето лице, тя е изградена от физическото лице Й. Н.
Д.
По отношение на допустимостта на иска съдът съобрази следното:
Допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца,
съдържащи се в исковата молба, като истинността на тези твърдения не може
да се проверява при преценка допустимостта на иска,към момента.
Искът е допустим - ищецът се легитимира като правен субект, на когото
принадлежи правото да претендира(като изправна страна) по облигационно
правоотношение договор за покупко-продажба на семена и препарати и
извършване на транспортни услуги. Тези договори са консенсуални договори,
които създават в полза на продавача, респ. Извършилия транспортната
услуга,облигационно право на ползване на недвижимия имот-предмет на
настоящото дело.Между страните по повод на тези договорни отношение,в
последствие се твърди,че е подписана спогодба относно дължимите суми.
Това означава, че ищецът е кредитор по отношение на ответника,който е
длъжник. В чл.134 ал.1 от ЗЗД се говори за възможност да се упражняват
имуществените права на длъжника, което означава, че кредиторът може да
упражнява както съдебно, така и извънсъдебно имуществените права на
длъжника, включително и да предяви иск.
28
Ако в хода на процеса се установят някой от посочените в дружеството-
ответник хипотези,допустимостта на настоящия иск,отново може да бъде
предмет на анализ и преценка,с оглед доказателствения материал събран по
делото.
ИЩЕЦЪТ АГРО НОМЕР ЕДНО ООД редовно призовано, се
представлява от адв. З. М. от АК[1]ДОБРИЧ, редовно упълномощена.
В съдебно заседание,процесуалният представител заявява,че поддържа
исковата молба.Оспорва писмените отговори.Сочи доказателства.Прави
доказателствени искания.Пледира да се уважи изцяло иска,като основателен и
доказан.Претендира направени деловодни разноски. Представя писмена
защита.
НЕОБХОДИМ ДРУГАР ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД, чрез представляващ И.
Д. И. редовно призовани, се представляват. Представлява се от адв. К. Д. от
АК-В., редовно упълномощен. С решение № 122 от 15.12.2023 г. постановено
по ТД № 23/2023 г. на Окръжен съд - Добрич е открито производство по
несъстоятелност по отношение на съищеца Земеделие БГ ЕООД. За временен
синдик е назначен С. Д. С. от гр. Добрич..Съгласно разпоредбата на чл. 658,
ал. 1, т. 7 от Търговския закон предвиждащо, че страната в исковото
производство е дружеството в несъстоятелност, като негов представител в
процеса е синдика. Необходимия другар-съищец Земеделие БГ ЕООД е
призован чрез неговият синдик С. Д. С. на адрес ***.
В съдебно заседание от 23.04.2024година,синдикът на дружеството-
съищец се явява лично в съдебно заседание.Прави изрично волеизявление,че
оттегля представителната власт на адвокат К. Д. по отношение на дружеството
ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД.
ОТВЕТНИКЪТ Бул Шанс 777 ЕООД, чрез представляващ В. Б. Й.,
редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, представлява се от адв. С. И.
от АК-Ш., редовно упълномощена.В последствие е упълномощена като
процесуален представител адвокат Ж. М. А. от АК-В..
Дружеството-ответник оспорва иска.Прави доказателствени искания.Не
изразява становище по същество.
ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ Й. Н. Д. редовно уведомена по чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява, не се представлява.Представила е писмен отговор по
исковата молба с Рег.№2859 от 29.06.2023год.В последствие Й. Д. е
упълномощила процесуален представител адвокат Ж. М. А. от АК-В..
По делото са приети писмени доказателства.Събрани са гласни
доказателства,като са разпитани свидетели.Назначени са съдебно-техническа
експертиза и съдебно-графическа експертизи,чийто заключения са приети от
съда ,след изслушване на вещите лица.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,приема за
установена фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
Видно от събраните по делото доказателства - Заповед №329 от
29
16.07.2019г. издадена по ч.гр.д. №540 от 2019г. по описа на БРС и
Изпълнителен лист №288/16.07.2019г. издаден въз основа на нея се установи,
че „АГРО НОМЕР ЕДНО“ЕООД е кредитор на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело №687/2019г. по
описа на ЧСИ Л.Т.. Към настоящия момент „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД не е
погасило задължението си по това изпълнително дело,нито в производството
по несъстоятелност. С оглед на това ищецът има качеството на кредитор на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ЕООД, а от събраните по делото доказателства се
установи, че длъжникът бездейства и не защитава своето имуществено право,
което може да се упражни по реда на чл.134 ЗЗД. Следователно„АГРО
НОМЕР ЕДНО“ООД има правен интерес от предявяването на настоящия иск
и искът е допустим.
Установи се от нотариален ***г. вписан в CB-Б., че „ЗЕМЕДЕЛИЕ
БГ”ЕООД е собственик на РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА №6 (шест),
находяща се в ***, Стопански двор, с площ от 324 (триста двадесет и четири)
кв.м. съгласно Постановление за възлагане ***г. на CB-Б., а съгласно скица с
площ от 327 (триста двадесет и седем) кв.м. с идентификатор *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г.
на ИД на АГКК, като тази сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *** (***), на един стаж, с предназначение селскостопанска
сграда, стар идентификатор: няма.
По изпълнително дело №687/2019г. от ЧСИ Л.Т. е наложена възбрана
върху гореописаната сграда, която е вписана под акт ***г в СВ- Б. от ЧСИ Л.Т.
по изп.дело №687/2019г. и е назначена оценка на сградата, в резултат на което
е изготвена Съдебно-техническа експертиза от инж. М. Д. с вх.
№38322/28.08.2019г. Видно тази Експертиза, приета като писмено
доказателство по делото, при направения оглед инж. Д. е констатирала, че
ремонтна работилница №6 със ЗП 324 кв.м. по акт за собственост не е
съборена, но е приобщена към новопостроена сграда- склад за съхранение
на зърно, ситуирана северно от нея. Старата сграда е включена в общото
пространство на новопостроената и са с общ скатен покрив.Според
експертизата сградата е разположена в южния край на ограденото дворно
място, част от поземления имот с идентификатор ***. Сградата към датата на
огледа представлява еднообемно помещение с лице и подход от север през
портална врата за движение и транспорт на стопанската техника от север
към двор. Сградата има четири стени-тухлена зидария на височина 5,50 м. и
таван-метална конструкция- метални ферми на метални колони. Инсталации
няма, годината на построяване е 1982г., а на пристрояване- 2009г. В момента
на огледа сградата нима техническо съответствие с нанесената на
скицата. По скица стопанската сграда е със ЗП- 327 кв.м., а по измерване е
със ЗП - 1311 кв.м. Към съществуващата сграда, на север към двор, е
изградена пристройка със ЗП - 984кв.м. по измерване. В момента на
огледа, извършен от инж.Д. сградата е със ЗП-1311,00 кв.м. по измерване и се
ползва за съхранение на пшеница.
30
Видно от приетите като доказателства по делото Обявления (от
13.09.2019г., 20.12.2019г. ,23.06.2020г., 14.08.2020г„ 28.10.2020г„ 06.01.2021
г„ 15.03.2021г., 11.05.2021 г.) по изп.дело №20197370400687 по описа на ЧСИ
Л.Т. за работилницата са насрочени и проведени няколко публични продан и
на гореописаната сграда, които са обявени за нестанали поради липса на
наддавачи. След една от проведените публична продани на сграда с
идентификатор №***, находища се в *** се е установи, че на кадастралната
карта северно до сграда с идентификатор *** е нанесена нова „сграда” с
идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
*** с площ от 908 кв.м. с предназначение: селскостопанска сграда.
Според свидетеля П. П., разпитан по делото (видно от стр. 11 от
Протокол от с.з., проведено на 03.06.2024г.), който е помощник частен
съдебен изпълнител при ЧСИ Л.Т., и който е посещавал на място
процесната сграда с идентификатор №*** при извършване на огледа тя е
имала една площ по документ за собственост и втора площ, по начина по
който е нанесена на КККР. Според него в хода на изпълнителното дело на КК
е била нанесена част от съществуващата постройка, като това са го
установили в хода на продажба на сградата. Към деня на възбраната и описа
сградата е била на кадастъра в един вид, в последствие според св. П. е имало
добавена част, която е била заснета под друг идентификатор. Това напълно
кореспондира със Съдебно-техническа експертиза от инж. М. Д. с вх.
№38322/28.08.2019г., а и при сравнение с копието от кадастралната карта с
данни от КРНИ на сграда *** от 17.07.2019г. се установява, че през 2019г. на
кадастралната карта такава сграда северно от сграда с идентификатор
№***, находища се в *** не е имало.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка, вписан под акт ***г. в СВ- Б. през 2021 г. за собственик на тази
„сграда”, а именно: селскостопанска сграда със застроена площ от 908
(деветстотин и осем) кв.м., находяща се в ***, ***, представляваща сграда с
идентификатор *** (***), ведно с принадлежащата към сградата асфалтова
площадка с площ от 4803 кв.м., при съседи: от север-стопански двор, от юг-
сграда с идент.№***, от запад - имот с идент. ***, построени в имот с
идентификатор ***, по давностно владение е призната Й. Н. Д.,
ЕГН**********, от ***. Според показанията на св. П. П. (видно от стр.12
протокол от с.з., проведено на 03.06.2024г.) когато той е ходил на място през
2019г. след образуване на изп.дело и извършването на описа не е имало от
трето лице възражения за собственост, че тази част от сградата не е на
длъжника, а е на трето лице. Това се установява и от съобщение с вх.
№927/21.02.2024г. от ЧСИ Л.Т., че по изп.дело №20197370400687 не са
получавани нито възражения, пито данни заведени искови молби по
чл.440 от ГПК, нито дори твърдения /писмени или устни/ за собственост
върху пристройката към сграда №*** от страна на призната за
собственик Й. Н. Д., ЕГН**********. По делото не са представени и приети
доказателства тя да е осъществявала владение върху сградата или част от нея.
31
С оглед на което твърденията в писмените отговори от страна на ответника и
третото подпомагащо лице, че е осъществявала владение в продължение на
10 години останаха недоказани.
Впоследствие месец по-късно през 2021г. с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан под *** г., вх.рег. №*** г. вписан в CB-Б.
Й. Н. Д.. ЕГН********** е „продала“ тази „сграда” с идентификатор №***,
ведно с принадлежащата асфалтова площадка с площ от 4803 кв.м. на
ответника „БУЛ ШАНС 777”ЕООД и към настоящия момент това
дружество се легитимира като собственик на „тази сграда“ въз основа на този
нотариален акт.
Но от копието от кадастралната карта с данни от КРНИ на сграда с
идентификатор *** нанесената на кадастралната карта сграда с
идентификатор №*** се намира на скицата северно от сграда ***, която е
собственост на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, като от извадката от КК става ясно,
че северната „стена” на сграда с идентификатор №*** (условно казано
„стена”, тъй като такава реално няма) се врязва в сградата с идентификатор
*** и на извадката изглежда „долепена” и врязана в нея. Като се съберат
площите на двете сгради (908 кв.м -площта на сградата с идентификатор *** с
327 кв.м.-площта на сграда ***) се получава общо 1235 кв.м. или площта на
двете сгради по кадастрална карта е приблизително толкова, колкото е общата
измерена площ на сграда *** от инж.М. Д. -1311 кв.м. видно от съдебно -
техническата експертиза по изп.дело №687/2019г. по описа на ЧСИ Л.Т..
Следователно с този нотариален акт Й. Н. Д. се е„снабдила” с акт за
собственост на пристройката на сграда №*** собственост на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, която пристройка по измерване от инж.Д. е със
ЗП - 984 кв.м. и която според инж. М. Д. е конструктивно свързана със сграда
***, тъй като старата сграда е включена в общото пространство, тя е
приобщена към новопостроената сграда и двете сгради са с общ скатен покрив
и общ вход и заедно представляват един обект на правото, а не две
самостоятелни сгради.
Това се потвърждава и от Заключението на Съдебно техническата
експертиза изготвена от инж. Х. П. К.,приета по делото. Видно от отговора
на поставения въпрос -дали селскостопанската сграда с идентификатор ***
представлява отделна самостоятелна Сграда, която да е обособена и
функционално отделена от сграда с идентификатор №*** инж. К. в
заключението си посочва, че сграда с идентификатор *** не е отделна
самостоятелна сграда, която да е обособена и функционално отделена от
сграда с идентификатор №*** . Според вещото лице сграда с
идентификатор №*** не би могла да функционира самостоятелно-
вътрешното пространство на двете единици №*** и №***, представлява един
общ обем, без преградна стена между тях, с обща покривна конструкция
от стоманени ферми. Влизането в сградата се осъществява през две ролетни
врати разположени на северната фасада на сградата, т.е. само през сграда
№***. На сграда с идентификатор №*** няма никакви отвори- врати или
32
прозорци, т.е. в тази част от сградата не може да се влезе самостоятелно.
Според отговора на въпрос №2 от СТЕ- дали сградата представлява
пристройка в.л. К. посочва, че първоначалната сграда с идентификатор
№*** е идентична със сграда №8 - ремонтна работилница в имот I „Бригаден
стан, Кравеферма“ по парцеларния план на Стопански двор- Д., приет на
28.07.1994г. Впоследствие според инж. К. тази сграда е преустроена от
ремонтна работилница в склад за селскостопанска продукция, като
същевременно е разширена, т.е. към нея е пристроена нова част, отразена
на кадастралната карта с идентификатор №***. При това преустройство е
изградена нова покривна конструкция, покриваща цялата сграда, нова
обшивка от нагъната лаМ.а и нови врати. Според в.л. К. за това преустройство
няма строителна документация в Община Балчик, респ. няма и одобрен
инвестиционен проект за обособяването на сграда с идентификатор
№***, като самостоятелна сграда от сграда с идентификатор №*** или проект
за делба на сграда с идентификатор №***. Това се потвърждава и от писмо от
Община Балчик с изх.№23-БЧ-008/96_001 от 14.09.2023г., от което е видно, че
за сгради №*** и №*** няма издавани строителни книжа.
Съгласно практиката на ВКС видно от Решение №80 от 27.07.2018г.,
постановено по гр.д. №3114/2017r. II Г.О. на ВКС, правото на собственост,
както и всички вещни права имат за обект определена вещ, обособен
материален предмет, върху който се съсредоточава това право с
произтичащите от него правомощия. Вещните права възникват върху отделни
вещи, обособени от правото като обекти на собственост (недвижими
имоти- в съответните устройствени и строителни правила и норми). Съгласно
параграф 5, т.39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част
от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с
оглед тълкувателния и характер се отнася и за вече построените сгради. При
тълкуване на посочените разпоредби се извежда част от основните
характеристики на самостоятелния обект на правото на собственост-
обособеността му от останали съседни обособени обекти на собственост и
функционалното му предназначение, възможността да се ползва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот.Заснемането
със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не
доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само
индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има
посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във
връзка е преценката за самостоятелния му характер не се определя от
посоченото в кадастралната карта предназначение, то подлежи на
установяване. Предмет на самостоятелно придобИ.е от трети лица може да
бъде само такава вещ, които представлява самостоятелен обект или
отговаря на действащия устройствен закон за такъв обект и не е
функционално свързана с друга сграда, находища се в дворното място.
Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост в
33
зависимост от обектите и тяхното деление по видове по различни критерии, но
във всички случаи обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, т.е.
да е отграничен от другите такива. Без вещта да съществува като
самостоятелен обект на правото на собственост не може да съществува и
вещно право на собственост върху нея.
Селскостопанската сграда с идентификатор №*** не е отграничена от
сграда с идентификатор №***, а напротив представлява пристройка към
нея, като макар и нанесени на кадастралната карта като две отделни сгради,
представляват една единствена сграда с общ скатен покрив и общ вход. Това е
посочено в Съдебно-техническата експертиза от м.08.2019г., както и в
приетата по делото Съдебно-техническа експертиза от инж. Х. К., според
който сграда с идентификатор №*** е преустроена от ремонтна работилница в
склад за селскостопанска продукция, като същевременно е разширена, т.е.
към нея е пристроена нова част, отразена на КККР като сграда с
идентификатор №***.
Следователно сграда с идентификатор №***, макар и нанесена като
самостоятелна „сграда” на кадастралната карта, но в действителност
представляваща пристройка и част от сграда ***, принадлежи на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД, тъй като на основание чл.97 от ЗС собственик на
допълнително построеното е собственикът на обекта, към който то е
присъединено.
На следващо място, правото на собственост върху сграда с
идентификатор №*** не може да бъде придобито по давност и след това
прехвърлено на „БУЛ ШАНС 777“ЕООД тъй като тя не е обособена като
самостоятелен имот /сграда/. Съгласно Решение №30/07.02.2012г. по гр.д.№
401 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение, „когато недвижимата вещ
е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея,
която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, е обособена като
самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. В този смисъл са
разпоредбите на чл. 62, ал.1 от 3. /отм./и чл.202 от сегадействащия ЗУТ.
Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до
придобИ.е по давност на тази реална част, само ако владяната реална част
и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта
/жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/
проект, отговарящ па действащите строителни правила и
норми...Процесната част от сградата, обозначена сега като сграда № 2, не е
самостоятелен жилищен имот, а представлява пристройка към основната
сграда. Като такава тя не е самостоятелен обект на правото на
собственост, поради което не може да се прехвърля отделно от
собствеността на главната вещ, пито да се придобива по давност отделно
от нея".Видно от Съдебно-техническата експертиза на инж. Хр.К. сграда с
идентификатор №*** е преустроена като същевременно е разширена, т.е.
към нея е пристроена нова част, отразена в кадастралната карта с
34
идентификатор №***. като затова преустройство няма строителна
документация- няма одобрен инвестиционен проект за обособяваването
на сграда с идентификатор №***, като самостоятелна сграда от сграда
сграда с идентификатор №*** / виж т.З от СТЕ/. Следователно няма как Й. Н.
Д. да е придобила по давност пристроената част към сграда с
идентификатор №***, макар и да е отразена на КККР като сграда с
идентификатор №***., тъй като видно от СТЕ тя не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост и не може да се придобива
по давност самостоятелно, нито да се прехвърля на „БУЛ ШАНС 777“ЕООД
отделно от сграда с идентификатор №***. Доколкото Й. Н. Д. не е придобила
правото на собственост върху пристройката, то тя не я е прехвърлила на „БУЛ
ШАНС 777“ЕООД, тъй като никой не може да прехвърли това което не
притежава. Сделката е производно придобивно основание и за нея важи
правилото Nemo dat quod non habet.
C оглед на всичко гореизложено, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност се установи, че нанесената на
КККР като сграда с идентификатор №*** всъщност представлява разширение
и пристройка на сграда *** и с оглед на това на основание чл.97 от ЗС, тя
принадлежи на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ’ЕООД.
По отношение направеното възражение за задържане на основание чл.72
от ЗС до заплащането на подобренията и полезните разноски в размер ма 468
000 лв.съдът приема че такова възражение е недопустимо. Според практиката
на ВКС с решение № 201/17.10.2013г. постановено по гр.д. № 2329/2013 г.
възражението за задържане е акцесорно,обезпечително право, чрез което се
отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при
основателност съдът постановява условен диспозитив,с който осъжда
задържащия да предаде имотът на собственика.След като собственикът му
заплати конкретно посочена сума, за необходими разноски или подобрения, и
същото може да бъде предявено само като защитно средство по иска за
предаване на владението на съответната вещ.Правото на задържане отлага
задължението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
съответните разноски за вещта, съответно правен интерес за предявяване
възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за
връщане на тази вещ.С оглед на това е недопустимо предявяване на правно
на задържане върху вещ по предявяване на установителен иск, какъвто е
настоящия по чл.124 ГПК.
По отношение на възражението за подобренията, които ответникът като
недобросъвестен владелец твърди, че бил направил,съдът приема, че то е
недопустимо и неоснователно, тъй като не се установи ответното
дружество да е извършвало каквито и да е подобрения. Не са представени
никакви доказателства в тази насока.
С оглед на гореизложеното,съдът приема се предявения иск е
основателен и доказан,като на основание чл.134 във вр. с чл.124 ГПК във
35
връзка с чл.97 от ЗС следва да се признае за установено по отношение на „БУЛ
ШАНС 777”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. Б. Й., че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД /в
несъстоятелност/ е собственик на нанесената на кадастрална карта и
кадастралните регистри на *** *** сграда с идентификатор *** (***),
находяща се в ***, със застроена площ от 908 (деветстотин и осем) кв.м., при
съседи: от север-стопански двор, от юг- сграда с идент.№***, от запад -имот с
идент. ***, построени в имот с идентификатор ***, ведно с правото на строеж
върху поземления имот, която сграда представлява пристройка към сграда с
идентификатор №*** (***) (част от тази сграда) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК,
находяща се в ***, Стопански двор, с площ от 324 (триста двадесет и четири)
кв.м., по документ за собственост, а съгласно скица с площ от 327 (триста
двадесет и седем) кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, които са
разположени в поземлен имот с идентификатор *** (***).
По делото е установено,че с нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан под акт ***г. в СВ- Б.
през 2021г. за собственик на тази „сграда”, а именно: селскостопанска
сграда със застроена площ от 908 (деветстотин и осем) кв.м., находяща се в
***, представляваща сграда с идентификатор *** (***), ведно с
принадлежащата към сградата асфалтова площадка с площ от 4803 кв.м.. при
съседи: от север-стопански двор, от юг- сграда с идент.№***, от запад-имот с
идентификатор ***, построени в имот,с идентификатор ***, по давностно
владение е призната Й. Н. Д., ЕГН**********, от ***.
Разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК урежда задължение на съда да
ОТМЕНИ ,респективно да измени,порочен охранителен акт,като последица от
разрешен по исков ред спор за материално право,при което се касае не до
предявен самостоятелен иск по чл.537 ал.2 от ГПК,а до уредена от закона
правна последица от уважаването на иска за материалното право,засегнато от
охранителния акт.
Според Тълкувателно Решение№11 от 21.03.2013година,на ВКС по
Тълкувателно дело№11/2012 на ОСГК,нотариален акт,с който се признава
право на собственост върху недвижим имот,по реда на чл.587 от ГПК не се
ползва с материална доказателствена сила по чл.17 ал.1 от ГПК,относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост,тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти.При оспорване на признатото с акта право на
собственост,тежестта на доказване се носи от оспорващата страна(в случая от
ищеца),без да намира приложение редът по чл.193 от ГПК.При тези случаи
Тълкувателно Решение№3 от 29.11.2012година предвижда отмяна на
констативния нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 от ГПК,като се приема,че
с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти,които в
исковото производство са оборими и при уважаване на иска,с предмет
установяване на принадлежността на същото това право,издадения
36
констативен нотариален акт подлежи на отмяна.
В процесният случай нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка, вписан под акт ***г. в СВ- Б. през
2021г.,следва да бъде отменен,на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
По деловодните разноски:
С оглед изхода от делото,дружеството-ищец има право на присъждане на
деловодни разноски.Процесуалният представител,адвокат З. М. претендира
тяхното присъждане.
Видно от представения списък с разноски,дружеството-ищец е
направило следните деловодни разноски:
-Държавна такса за образуване на производството в размер на 84,84лв.
-Държавни такси за издадени съдебни удостоверения за снабдяване с
различни доказателства за вписване на исковата молба-общо 98лв.
-Депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-графическата
експертиза и съдебно-техническата експертиза общо 568,70лв.
Процесуалният представител представя доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Общият размер на установените деловодни разноски, направени от
ищцовата страна,които се претендират за заплащане са в размер на
1771,64лв.Тези деловодни разноски следва да бъдат заплатени от
дружеството-ответник в полза на дружеството-ищец.
С оглед изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.134 във вр. с
чл.124 ГПК във връзка с чл.97 от ЗС, по отношение на дружеството-ищец
АГРО НОМЕР ЕДНО ЕООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление
в ***,представлявано от М.М. в качеството си на процесуален субституент
на ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ ЕООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от управителя И. Д. И. и по отношение на дружеството-
ответник „БУЛ ШАНС 777”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В. Б. Й., че
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ”ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК***,със седалище и
адрес на управление в ***,представлявано от управителя И. Д.
И.,представлявано от синдика си С. Д. С. на адрес *** е собственик на
нанесената на кадастрална карта и кадастралните регистри на *** *** сграда
с идентификатор *** (***), находяща се в ***, със застроена площ от 908
(деветстотин и осем) кв.м., при съседи: от север-стопански двор, от юг-
сграда с идент.№***, от запад -имот с идент. ***, построени в имот с
идентификатор ***, ведно с правото на строеж върху поземления имот, която
сграда представлява пристройка към сграда с идентификатор №*** (***)
37
(част от тази сграда) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №***г. на ИД на АГКК, находяща се в ***, Стопански
двор, с площ от 324 (триста двадесет и четири) кв.м.,по документ за
собственост, а съгласно скица с площ от 327 (триста двадесет и седем) кв.м., с
предназначение селскостопанска сграда, които са разположени в поземлен
имот с идентификатор *** (***).
ОСЪЖДА „БУЛ ШАНС 777”ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя В. Б. Й. да ЗАПЛАТИ в
полза на АГРО НОМЕР ЕДНО ЕООД с ЕИК***,със седалище и адрес на
управление в ***,представлявано от М.М.,направени деловодни разноски
общо в размер на 1771,64лв.(хиляда седемстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки).
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК,Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, вписан под
акт ***г. в СВ- Б. през 2021г. за собственик на тази „сграда”,а именно:
селскостопанска сграда със застроена площ от 908 (деветстотин и осем)
кв.м., находяща се в ***, представляваща сграда с идентификатор *** (***),
ведно с принадлежащата към сградата асфалтова площадка с площ от 4803
кв.м.. при съседи: от север-стопански двор, от юг- сграда с идент.№***, от
запад-имот с идентификатор ***, построени в имот,с идентификатор ***, по
давностно владение е призната Й. Н. Д., ЕГН**********, от ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
38