Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………/15.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10
състав, в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 1104 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск чл.57, ал.3 от Закона за
банковата несъстоятелност.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) са предявили искове за обезщетение за вреди от действията на
ответниците в качеството им на бивши членове на управителния съвет,
изпълнителни директори на банката,прокурист и длъжностно лице с ръководни
функции. Поддържа се, че ответниците са били администратори на банката по
смисъла на ДР от ЗБН.
В исковата молба се твърди, че ответниците Г.Х. и А. П., като представляващи банката, са
сключили договор за инвестиционен банков кредит за сумата от
5 000 000 евро с „С.2003“ ЕООД на 21.04.2012 година. Сключен е и
анекс към договора на 10.06.2014 година. За сключване на договора положително
становище е дал ответникът Г.З. в качеството му на Директор Дирекция „Анализ и
обработка на кредитните сделки“. За сключване на договора е взето и единодушно
решение от УС в състав О. Р., И. З. и Г. Х., като е взето и решение за
увеличаване на вече формираната голяма експозиция, надхвърляща 10 % от
собствения капитал на банката. Сочи се, че договорът бил изцяло усвоен от
кредитополучателя. Тъй като в същия не било предвидено сумата да се усвои след
учредяване на предвидените в същия обезпечения,сумата е усвоена без да са
учредени обезпечения в полза на банката.
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, със заявление
на основание чл. 40 от договора банката направила договора за предсрочно
изискуем. По молба на банката, с решение 1522/24.08.2016 г. на СГС. VI- 12
състав е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество,
прекратена е дейността му и дружеството е обявено в несъстоятелност, като
производството е спряно на основание чл. 632 от ТЗ. Ищците твърдят, че с действията си ответниците, солидарно, като
администратори на банката са причинили на същата вреди в размер на
4 305 559 евро – непогасена част от главницата.
Поддържа се, че договорът и анексът са
сключени в нарушение на установените правила и на предвидената процедура по
отпускане на кредити съгласно Правилника за кредитната дейност на банката, при
липса на изискуеми за одобряването им документи и при липса на анализ на дружеството кредитополучател – липса на
данни за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата
кредитоспособност. В нарушение на изискванията за изпълнение на задълженията си
като членове на УС, ответниците, (без Г.З.) са
допуснали сключване на необезпечен кредит, усвояване на кредита преди да са
учредени предвидените в същия обезпечения, като в резултат на това и кредитът е
несъбираем. Ответникът Г.З., в нарушение
на задълженията му по трудовия договор и Вътрешните правила на банката е дал
положително становище относно сключване на договора, без изследване на
кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риск.
Твърди се, че от страна на ответниците не е положена
грижа на добър търговец (нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ) и на добър банкер.
Тези действия са причинили на банката вреда в размер на подлежащата на
погасяване главница.
Наличието на солидарна отговорност
ищецът обосновава с нормите на чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 53 ЗЗД. Ищецът намира и, че няма ред за освобождаване
от отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН, за разлика от случаите на приложение на
чл. 240 ТЗ и съответно – не е пречка за търсене отговорност от
администраторите. Намира за неприложима по отношение на ответника Г.З.
ограниченията на отговорността по КТ.
Претендира се заплащане на посочената
сума солидарно от петимата ответници като обезщетение
за неизпълнение на законовите задължения, евентуално на договорните им
задължения при сключване на договора за кредит и анекса към него, а при
условията на евентуалност – разделно от всеки от тях по равно, ако се приеме,
че не са налице предпоставки за солидарна отговорност на ответниците.
Претендират се и разноски.
Ответникът О.Н.Р. (отговор на исковата
молба, стр. 416 по делото) оспорва исковете. Твърди, че администраторите са
освободени от отговорност с решения на Общото събрание на акционерите на
основание чл. 221, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Твърди, че действията, за които се
твърди, че следва да бъде ангажирана неговата отговорност не представляват
неизпълнение на негови задължения, произтичащи от закона или вътрешен акт и не
се касае до действия по управление на банката. Твърди, че не е налице основание
за солидарна отговорност, както и че липсва неизпълнение на конкретно договорно
задължение. Поддържа, че не е участвал във взимането на решението за сключване
на договора за кредит, в контрола по усвояване на същия, учредяване на
обезпечения и последващ контрол за плащане.
Ответникът Г.З. оспорва исковата молба.
Твърди се, с оглед датата на сключване на процесния
договор за кредит, като директор на дирекция „Анализ и обработка на кредитните
сделки“ не е имал задължения за последващ контрол за
изпълнение на задълженията по вече сключения договор за кредит. Ответникът
заявява, че задълженията му са уредени изцяло в сключен с банката трудов
договор и не е налице неизпълнение на същите. Дори и да е налице неизпълнение
на трудовите задължения, то следва да се приеме, че отговорността му следва да бъде
реализирана по реда на Кодекса на труда. Излагат се подробни аргументи за
спазване на всички предвидени в Правилника за кредитна дейност процедури и
изследване на всички изискуеми за сключване на договора документи. Твърди и че
за период от време кредитът е погасяван редовно (до 20.06.2014 г.) и е бил
обезпечен (с договор за особен залог на вземания по сметки и договор за
встъпване в дълг на трето лице) (а не е
съществувало задължение обезпеченията да се учредяват
преди усвояване на кредита), както и че не е налице причинна връзка между
твърдените от ищеца нарушения на неговите задължения и причинените вреди; както
и че няма вина и причинени вреди, а ако такива са налице – са вследствие
виновно поведение на трети лица. Сочи се също така, че с оглед датата на неплатежоспобност
на дружеството – кредитополучател – повече от шест месеца след поставяне на
банката под особен надзор, не може да се твърди, че именно в резултат на
действията на ответниците кредитът е останал
непогасен
Ответникът Г.П.Х. оспорва исковете.
Прави възражение за погасителна давност от името на А. П.. Оспорва при
сключването на посочените договори да са нарушени каквито и било нормативни или
договорни изисквания. Поддържа, че липсва правна норма или договорна клауза,
който да поставя като задължително условие включването в договорите за кредит
на уговорка, че усвояването на кредита става едва след учредяване на
обезпечение, както и експедитивността на разглеждане на молбата за отпускане на
кредит. Освен това твърди, че ответниците не са били
уведомявани от служители на банката за несъответствия и неизпълнение на
договорните задължения по договорите за кредит, както и че преценката на риска
и осъществяването на контрол не се извършва от ответниците,
а от други служители на банката. Твърди се и, че ответниците
– членове на УС и изпълнителни директори са освободени от отговорност за 2012 и
2013 г. с решения на ОС на акционерите, поради което и не може да се установи
вина в поведението им пори сключване на договора за кредит и последващите действия по същия. Твърди, че дружеството
–кредитополучател е надлежно работещо към 20.06.2014 г., и едва на 13.11.2014
г. договорът е направен за предсрочно изискуем от банката. След 20.06.2014 г.
други длъжностни лица, квесторите и синдиците на банката са бездействали и не
са предприели необходими действия относно събиране на вземанията на банката
спрямо кредитополучателя, въпреки че същият е имал налично имущество, към което
е можело да се насочи принудително изпълнение, налице е значително бездействие,
вкл. и непредприемане на всички действия за защита правата на
кредитополучателя, напр. чрез налагане на предварителни обезпечителни мерки в
производството по несъстоятелност. Твърди се, че и към настоящия момент има
данни за наличие на имущество, което да послужи за удовлетворяване претенциите
на банката. Липсват и данни за предприети действия, насочени към събиране на
вземането от съдлъжника по договора за кредит. Поради
това и не може да се направи извод, че вземанията на банката по договора за
кредит са несъбираеми, откъдето да следва и извода, че същите представляват
вреда.
Ответниците
А.М.П. и И. З. не вземат становище по исковете.
С протоколно определение от 26.03.2019
г. СГС е спрял производството по делото
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК по отношение на всички ответници до приключване на
производството по НОХД 2209/2017 г. на СНС.
С определение 3108/30.09.2019 г.,
поправено с определение 558/19.02.2020 г. по ч. т. дело 3378/2019 г. САС е
отменил протоколно определение от 26.03.2019 г. в частта, в която производството по делото е спряно само
по отношение на О.Н.Р. и е върнал делото в отменената част за продължаване на
процесуалните действия. Посочено е, че независимо, че е направено искане за
солидарно осъждане на всички ответници, същите са
обикновени другари, и имат различно материално-правно положение.
Въз основа на указанията на САС,
производството по делото е продължило срещу ответника О.Р..
С оглед обстоятелството, че по отношение
на останалите трима ответници производството е спряно
до приключване на производството по НОХД
2209/2017 г. на СНС, настоящата съдебна инстанция намира, че материалите по
делото срещу ответниците Г.П.Х., А. П., Г.З. и И.З.следва да се отделят
в отделно производство (аргумент и от определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч.
т. д. № 1882/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото писмени доказателства
(искане за отпускане на кредит от 20.04.2012 г., становище
от 21.04.2012 г. на Г.З. като началник управление „Кредитиране“), че на 20.04.2012
г. С.2003 ЕООД (н) е поискало отпускане
на кредит в размер на 5 000 000 евро.
На 21.04.2012 г. е проведено заседание
на УС на КТБ АД (н) с участието на И. З., Г.Х. и О.Р. за вземане на решение за
увеличаване на вече формирана голяма експозиция, надхвърляща 10 на сто от
собствения капитал на банката, в резултат на сключване на кредитна сделка с
фирма С.2003 ЕООД. Взето е решение за сключване на договор за банков кредит със
С.2003 ЕООД за сумата от 5 000 000 евро при обезпечение - в срок до 30.04.2012 г.– особен залог върху
ДМА, закупени с кредита. В протокола е отразено и, че тъй като
кредитополучателя е свързано лице с 6
дружества, формираната голяма експозиция към свързани лица нараства на 57 637 хиляди лева, което
представлява 14,28 % от капиталовата
база на банката, а експозицията за регулиране
нараства на 13,41 % от капиталовата база на банката.
На същата дата между "К.т.б."
АД /н/ и С.2003 ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с
който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 5 000 000
евро, който трябва да послужи за закупуване на дълготрайни активи.
В чл. 3.1. от договора е предвидено, че
средствата по кредита се предоставят за ползване по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, по която се извършва и счетоводното отчитане на
ползваните средства по кредита, а страните са се съгласили, че срокът за
усвояване на кредита е до 30.09.20212 г., като след този срок задължението на
банката за отпускане на кредита отпада, освен ако тя не даде писмено съгласие
за удължаване на срока за усвояването му. Определен е лихвен процент по кредита – 9 % на
годишна база. Налице са уговорки за наказателна надбавка при забава на
плащанията.
Съгласно чл. 17 от договора крайният
срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя е 15.12.2016 г., като
издължаването на главницата следва да бъде
извършено на 35 равни ежемесечни
погасителни вноски в размер на по 138 885 евро, платими до 15-то число на
месеца, считано от 15.02.2014 г. до 15.12.2016 година.
В чл. 7 от договора е предвидено, че ако
кредитополучателят наруши условията, при които се отпускат средствата по
кредита, банката има право да откаже да предостави суми от него до изпълнение
на всички условия по този договор. Кредитополучателят е поел и задължение да
учреди договорените в чл. 31 обезпечения в договорените срокове – до 30.04.29012
г. - особен залог на закупените с
кредита активи, предмет на отделен договор за особен залог; и особен залог на
вземания по договори и разплащателни сметки, сключени с КТБ АД (н).
В чл. 26 от договора е предвидено, че
банката приема да предостави сумата по кредита на кредитополучателя в срока и
при условията по договора, в чл. 42 от договора е уговорено, че банката има
право да не предоставя суми по кредита, в случай че кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си по този договор.
Съгласно чл. 32 и сл. от договора банката
си е запазила правото при изменение степента на обезпеченост, при неблагоприятна
промяна във финансовото положение на кредитополучателя, което се определя по
преценка на банката, да изисква предоставянето на допълнително обезпечение,
което би удовлетворило банката. Съгласно чл. 40 от договора банката има право
да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение,
когато кредитополучателят не е предоставил на банката договорените обезпечения,
намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в указания от банката срок
допълнително поисканите нови обезпечения и др.
От името на КТБ АД (н) договорът е
подписан от двама членове на УС – Г.Х. и А. П..
С анекс 1 от 10.06.2014 г. страните по
договора за кредит са предоговорили погасяване на задължението на
кредитополучателя, като дължимата главница
от 4 305 559 евро към 10.06.2014 г. е
предвидено да бъде погасявана на 28 броя поредни погасителни вноски,
първата от които дължима на 15.09.2014 г. и в размер на 153 769 евро, а
останалите 27 броя месечни вноски в размер на 153 770 евро са дължими ежемесечно на 15 число за периода 15.10.2014
г. – 15.12.2016 година.
Ищецът е представил по делото комплексен
кредитен рейтинг на С.2003 ЕООД към 31.03.2012 г., 28.02.2013 г., 31.01.2013
г.,31.12.2012 г. (стр. 77,78, 80-87, 92-100 по делото), изготвени от главен
експерт П.Х., видно от който на дружеството е даден вътрешен кредитен рейтинг А, което означава,
че дружеството е в първа рискова група по Наредба № 9 на БНБ за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск, преглед на кредитната експозиция на С.2003 ЕООД към
04.10.2012 г. (стр. 90-92 по делото), преглед на кредитната експозиция на С.2003
ЕООД към 08.02.2013 г. (стр. 88-89 по делото), преглед на кредитната експозиция
на С.2003 ЕООД към 01.07.2013 г. (стр. 74-75 по делото), преглед на кредитната
експозиция на С.2003 ЕООД към 17.04.2014 г. (стр. 72-73 по делото).
На 21.07.2003 година с О.Р. е сключен на
основание чл. 241, ал. 6 ТЗ договор за възлагане на управление за срок от 5
години, като при липса на решение за освобождаване на изпълнителния директор до
датата на изтичане на срока на договора, действието му се продължава до освобождаването (чл. 2.2).
Според договора изпълнителният директор следва да действа като добър банкер, да
уведомява УС за случаите на договори, които се отклоняват извън пазарните
условия /които се сключват от УС/, организира и контролира управлението на
банката в съответствие решенията на ОСА, НС и УС; упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност – взима решения за сключване на сделки, тяхното
съдържание /освен ако това не се решава от НС или УС/, управлява имуществото на
банката, упражнява контрол върху операциите на банката и нейното счетоводство;
отговаря за виновно причинените от управлението вреди, но не и за вреди
вследствие изпълнение решения на други ръководни органи, невиновно бездействие,
задлъжнялост на банката извън границите на контрол на изпълнителния директор и
т.н.
Видно от приетия като доказателство
Правилник за кредитната дейност (ПКД) (редакция 2011 г., в сила към дата на
сключване на процесната сделка), с него се определят условията и реда за проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки. В
правилника е предвидено, че кредите се договарят при взаимно приемливи условия,
а обезпечението следва да е ликвидно и да покрива главницата и определен от
банката марж. В Правилника са приети дефиниции за „кредитна сделка“ (чл. 2(1)),
какво представлява предназначение при отпускане на кредити; като основни
принципи в кредитирането са залегнали тези за доходност, ликвидност и сигурност
(чл. 14), разделеност на функциите и компетенциите
при анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки, достатъчност
и ликвидност на обезпечението (същото да
покрива оценения от банката кредитен риск и да може да бъде реализирано по
всяко време на действие на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена). В
чл. 18, ал. 1 от Правилника е предвидено, че кредитен риск е вероятността
банката да понесе загуби, водещи до намаление в стойността на активите й, в
резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в съответствие
със сключените договори.
В чл. 24 и следващите са определени
органите и структурните звена в банката за управление на кредитния риск -
Кредитен комитет; Управление "Кредитиране", Управление
"Правно", Дирекция "Кредитен риск" в Управление
"Анализ и контрол на риска", като в чл. 25 и сл. е разписано и
разпределението на функциите между тях.
Съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилника
експозицията към едно лице или икономически свързани лица се счита за „голяма“,
когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката, като в
ал. 4 на същата клауза е посочено, че решението, което води до формиране на
голяма експозиция, се взема от Управителния съвет на банката. В чл. 34 и сл. е
предвидено, че за всяка кредитна сделка се извършва оценка на искането от
кредитен специалист и правен анализ от правоспособен юрист /вкл. относно общото
финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния кредитен
регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на ЗКИ и Наредба № 7 на
БНБ/ и въз основа на тях служител на Дирекция Кредитен риск изготвя писмено
становище /основно относно риска на сделката и оценка на кредитоспособността на
клиента/.
В чл. 39 от Правилника е предвидено, че
за анализ на предложените обезпечения от кредитоискателя се изискват документи
за собственост, експертна оценка от независим оценител, застрахователни полици
и други документи по преценка на банката. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Правилника,
проекто-договорите по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от
кредитния специалист, от юрисконсулта от Централно управление на банката и от
Началника на управление "Кредитиране", се предават на
представляващите банката лица за вземане на решение. Предлаганата кредитна
сделка се обсъжда от изпълнителните директори, като когато вземането на решение
е в компетенциите на Управителния съвет те внасят предложението за разглеждане
чрез председателя на Управителния съвет,
а при големи експозиции – след предварително разрешение на Надзорния съвет.
Кредитен специалист по искане и след преглед на придружаващите го документи и в
случай, че са спазени условията на договора парафира искането за изпълнение,
като средствата по кредита се предоставят от заемна сметка по разплащателна
сметка на кредитополучателя съгласно нареждане на кредитния специалист, освен
ако не е договорено друго.
В чл. 57 от Правилника е записано, че
текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните
специалисти във финансовите центрове, респективно - от съответните служители в
Управление "Кредитиране", като целта му е да осигурява информация
относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут и общото
финансово състояние на кредитополучателя, както и изменения във физическото и
правното състояние на обезпеченията, както и на пазарната
им стойност.
Представени са и приложения към
Правилника за кредитната дейност.
Представен е и ПКД, редакция в сила след
17.12.2012 г., от значение за преценка правилата за осъществяване на текущия
контрол върху изпълнение на договорите за кредит от кредитополучателите.
По делото не се спори, че поради
неизпълнение на задълженията по договора в срок – за заплащане на просрочена
главница от 307 539 евро и просрочени лихви от 163 809,03 евро,
банката, чрез назначените квестори е упражнила предвиденото в договора право и
е обявила целият кредит за предсрочно изискуем, за което е уведомила
кредитополучателя на 13.11.2014 година.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът намира за компетентно и обективно,
се установява, че кредитът по договор от 21.04.2012 г. е усвоен на датата на
сключване на договора.
В резултат на частични погасявания, към
13.11.2014 г. целият размер на
непогасената част възлиза на 4 305 559 евро.
Видно
от справка в ТР по партидата на дружеството кредитополучател – С.2003 ЕООД, с
решение 1522/24.08.2015 г. СГС, ТО, 12 състав
по т. дело 1702/2015 г. обявява неплатежоспосбността на „С. 2003 ” ЕООД, ЕИК ********, определя
началната й дата на 31.12.2014 г. и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството. Установява се, че КТБ
АД (н) е предявила вземанията си по договор за банков кредит от 21.04.2012 г.,
като същите са включени в одобрения от съда списък на вземанията, както следва
– вземане в размер на 11 938 798.63 лева, с ред на удовлетворяване – чл. 722, aл. 1, т.8 от ТЗ и сумата от 2 073 967.41 лева, с ред на
удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.9 от T3.
От служебно извършена справка в
Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че на 22.04.2015 г.
е постановено решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е
обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
С решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015
г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в
обжалваната част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД
е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 година.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН (редакция ДВ,
бр. 50/2015 г.) синдикът на банка, по отношение на която е открито производство
по несъстоятелност, следва в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да
извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от
нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред
съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено
легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е
всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет
на директорите) на банка, всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и
всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на банката.
Съгласно съдебната практика (така
решение 131/15.01.2019 г. по т. дело 1996/2018 г. на САС, недопуснато до
касационно обжалване с определение 421/19.06.2020 г. на ВКС по т. дело
2059/2019 г., решение 2695/22.12.2017 г. на САС по т. дело 4423/2017 г.) имуществената
отговорност по чл. 57, ал. 3
от ЗБН е законово уредена специална отговорност за вреди, на
изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от
тях длъжност на „администратор“ на банка в несъстоятелност. Заеманата длъжност
е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди
на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за
имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно
задължение на изпълнителните директори, която произтича от дейността им като
администратори на банката, се приема за аналогична на отговорността, уредена в
разпоредбите на чл.145 и чл.240, ал.2 от ТЗ - така наречения "управителски
деликт". Както при всяка гражданска отговорност
за вреда и елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН включват
вреда, противоправно причиняване, вредоносно деяние/действие или бездействие/ и
причинна връзка между деянието и вредата. Това е специална имуществена
отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на
администратора с банката/мандат/ и от разпоредба на закона - като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и
управлява добре дейността и имуществото на банката. Тя е неограничена и
резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълен размер на
вредите, които банката реално е претърпяла вследствие на лошото управление. В
това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или
бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на администратори на
банката, е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства.
При всички случаи, съобразно общите
правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат
установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на
банката.
Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на банката, доказването й
по иска по чл. 57, ал. 3
от ЗБН като факт е в тежест на ищеца
По изложените
съображения, Съдът намира, че независимо, че синдиците на КТБ АД (н) са
посочили, че предявяват искове при условията на обективно евентуално
съединяване, като имуществената претенция за обезвреда в размер на сумата от 4 305 559 евро се основава - при
главните искове - на твърдения за нарушаване на законови задължения на
администраторите, а при евентуалните искове – на твърдения за нарушаване на
договорни задължения, следва да се приеме, че е предявен един иск срещу
ответника О.Р. по чл. 57, ал. 3 от ЗБН, с искането за солидарно осъждане с
останалите четирима ответници и евентуален иск за
разделно осъждане. Този иск се основава именно на специална отговорност за вреди
на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата
от тях длъжност на „администратор“ на банка в несъстоятелност. Касае се за
отделни действия или бездействия, в нарушение на законови и договорни
разпоредби, които в своята съвкупност, по твърденията на синдиците водят до
твърдения вредоносен резултат. Предявен е и евентуален иск за сумата от
861 111,80 евро – при условията на разделност
срещу ответника О.Р..
В конкретния случай
Съдът е изготвил доклад по делото, като е дал правна квалификация на спора по
чл. 240, ал.2 от ТЗ, но независимо от посочването на този текст, доколкото
предпоставките на отговорността на администраторите по чл. 57, ал.3 от ЗБН
обхващат фактите, за които Съдът е
дал указания, правото на защита на страна
не е нарушено.
Именно защото се касае
за специална отговорност на администраторите
на банка в несъстоятелност, в случая се неотносими
доводите на ответника, че същият е освободен от отговорност като член на
УС с решение на ОСА на банката за
периода, в който е сключен процесния договор за кредит.
Производството по
несъстоятелност на “К.т.б.” АД е открито на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по
т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Исковата молба е подадена на
23.03.2017 г., т.е. в законоустановения двугодишен
срок по чл. 57, ал. 3 от ЗБН (редакция ДВ, бр. 50/2015 г.).
По делото се установи,
че ответникът О.Р. е заемал длъжността „изпълнителен директор“ и член на УС на
КТБ АД (н) към датата на сключване на процесния
договор.
От вписаните в търговския регистър по
партидата на КТБ АД (н) обстоятелства е видно, че изпълнителният директор
притежава представителна власт да представлява банката съвместно с други лица,
включително при сключване на банкови сделки (към дата на сключване на процесния договор за кредит – 21.04.2012 г. КТБ АД (н) се
представлява винаги заедно от всеки двама от изпълнителните директори или еидн изпълнителен директор и един прокурист).
Следователно, ответникът О.Р. е администратор
по смисъла на § 1, т. 2, б „а“ от ЗБН и надлежен ответник по иска.
Неоснователни са възраженията на
ответника О.Р. относно надлежната
легитимация на синдиците на КТБ АД (н) да предявят исковете по чл. 57, ал.3 от
ЗБН, свързани с назначаването им. Съгласно чл. 17, ал.2 от ГПК съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от
това, дали те подлежат на съдебен контрол.
Съгласно чл. 39, ал.1, т.1 от ЗБН ФГВГ
назначава и освобождава синдиците на банката в несъстоятелност.
Изложените от ответника Р. аргументи за
нищожност на решението за назначаване на Д. и М. за синдици не касаят
компетентността на органа, който ги е назначил или неспазване на установената
форма. Аргументите, касаещи липсата на основания за отнемане на лиценза на КТБ
АД (н), което е основание за назначаване на синдици, излизат извън обхвата на
контрола по валидност на административните актове по чл. 17, ал.2 от ГПК, а
засяга правилността на тези актове (чл. 105 от Закон за кредитните институции
(ред - ДВ, бр. 27 от 2014 г.)).
Наличието на договор
между страните не изключва деликтната отговорност,
ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от
факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта
- нарушаване на общото законово задължение да не се вреди другиму. Договорната
отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (така в ТР
№ 54/23.06.1986 г. по гр.д. № 21/1986 г. на ОСГК на ВС). Още повече, че в
случая основанието за отговорността на ответника е сходна с т. нар управленски деликт, доколкото се предполага от наличието на договорни
взаимоотношения между банката и ответника, които именно са предпоставили
възможността за ответника да обвързва с дейността си банката.
На първо място следва
да се отбележи, че отговорност към КТБ АД (н) за свои действия/бездействия
ответникът О.Р. може да носи само за периода до 20.06.2014 г., когато е
отстранен от заеманата длъжност с решение на Управителния съвет на БНБ. След
посочената дата ответникът не е имал правна, и фактическа възможност да
осъществяват каквито и да било действия от името или за сметка на банката или в
изпълнение на функциите му като член на управителния съвет на КТБ АД (н).
По делото се установява, че фактическите
и правни действия, които ответникът Р. е
извършил във връзка с договора от 21.04.2012 г. се ограничават до участие в
заседание на УС, където е взето решение да се сключи договор за кредит с „С.2003” ЕООД за сумата от 5 000 000 евро.
Затова преценката за това дали е налице нарушение
или неизпълнение на законови, договорни или с друг източник задължения на
ответника следва да се насочи преди всичко към посочените действия/ евентуално
бездействия, които биха представлявали неизпълнение на възложени му задължения.
В конкретния случай
синдиците на КТБ АД (н) твърдят, че е налице основание за ангажиране
имуществената отговорност на ответника за възникнала за банката вреда в размера
на невърнатата част от отпуснатия кредит поради неизпълнение на законови и
договорни задължения при сключване на договора от 21.04.2012 г. по чл. 237, ал.
2 от ТЗ относно дължимата грижа на добър търговец на ответника като член на
управителния орган на банката (така молба – уточнение от 07.04.2017 г.). Не са
посочени обаче какви конкретни законово определени задължения не е изпълнил
ответникът Р. при сключване на договора, съответно при контрола за неговото изпълнение.
Действащите в страната
закони в периода април 2012 г. - юни
2014 г. не поставят в тежест на членовете на управителните съвети на
търговските банки конкретни задължения относно ред, начин и условия за
сключване на договорите за банкови кредити, нито им възлагат някакви контролни
правомощия по отношение изпълнението на конкретни банкови сделки.
В допълнение, се
установява, че договорът за кредит от 21.04.2012 г. е сключен в предвидената от
закона писмена форма, след решение на УС съобразно чл. 44 от ЗКИ, с оглед
формирането на голяма експозиция.
Следва да се отбележи,
че чл. 430, ал. 1 от ТЗ не се съдържа изрично изискване за отпускане на банков
кредит при предварително учредяване на посочените в договора обезпечения. Не е
налице и конкретно задължение за ответника Р., произтичащо от закона да дава
съгласие като член на УС за сключване на договор за банков кредит с предвидено
изискване за усвояване на кредита само след предоставянето на обезпечение от
страна на кредитополучателя.
Макар че банковата
дейност подлежи на специална регулация и засилен държавен контрол, доколкото не
се нарушават повелителни разпоредби на закона, то при сключването на договора
за кредит се прилага общият принцип на свобода при договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Поради това при отпускане на кредита при собствен риск на банката, не може
да се обоснове неполагане на грижата на добрия търговец от страна на членовете
на УС на банката, вкл. и ответника Р. по
чл. 237, ал. 2 от ТЗ, поради невключването в договора на разпоредба за
предварително учредяване на обезпеченията. От друга
страна, в договора са предвидени срокове за учредяване на обезпеченията
след сключване на договора.
В случая от събраните
по делото доказателства се установява, че действително не са учредени
предвидените в договора обезпечения. Следваше да се установи обаче, че това е
станало по причина неизпълнение на договорни/законови задължения на ответника О.Р..
Ищецът твърди, че
ответникът Р., заедно с останалите ответници, са
нарушили разпоредби на Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД относно
условията и реда за проучване на искания за кредит и сключването на кредитни сделки,
както и редът за усвояване и издължаване на кредита.
В случая не се
установява от ищеца, който носи доказателствената
тежест, че не е изпълнено конкретно договорно задължение по договора му за
управление от 21.07.2003 г. от ответника Р., съответно по Правилника за
кредитна дейност във връзка с изискването да се учредява предварително
обезпечение. Общото позоваване на неизпълнение, без конкретизиране на същото,
не може да доведе до ангажиране на имуществената отговорност.
Както
бе посочено и по-горе, подготовката на документите за отпускане на кредит и
изготвянето на становище са правомощия на съответните служители на банката,
включително на ниво началник управление и директор на дирекция. Съгласно чл. 43
от ПКД на ресорния изпълнителен директор се представя кредитното досие по
сделката, заедно с правния анализ и
становищата, изготвени от
Управление „кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“, а според чл. 45 от
ПКД заседание на УС на банката се
провежда за вземане на решение за сключване на сделка, като на представляващите
банката лица се представят проекто – договорите по кредитната сделка, съставени
и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от ЦУ на банката,
началника на управление „Кредитиране“.
Анализът на цитираните
разпоредби на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД показва, че
задълженията на членовете на управителния съвет във връзка със сключването на
договори за банков кредит, са свързани с преценката (обсъждане) на предложените
договори, на базата на предоставените им документи, анализи и становища,
изготвени от други служители на банката. Членовете на управителния съвет нямат
задължения да следят за това дали останалите служители на банката са спазили
установените правила и процедури при отпускане на кредита, нито да следят за
наличието на обезпечения.
В
конкретния случай, ищецът не твърди, а и не се доказва по делото, че именно
ответникът О.Р. е ресорният изпълнителен директор, който е следвало да се
запознае с цялостното кредитно досие на посочения кредитополучател. Съответно,
за заседанието на УС на КТБ АД (н) на 21.04.2012 г., на което е присъствал О.Р.,
е било необходимо да се представи проекто –договор, а по делото се установява
подписан договор и становище от началника на управление „Кредитиране“, от което
следва, че така, както е предвидена процедурата
по вземане на решение от УС за сключване на конкретния договор за
кредит, същата е спазена в частта относно вземане на решението на УС дали да се
сключи договорът, тъй като се формира голяма експозиция. Достатъчно е, съгласно
вътрешно създадения механизъм в банката да има становище от началника на
управление „Кредитиране“, в подкрепа на сделката, че ресорният изпълнителен
директор е запознат с детайлите по сделката, вкл. и цялостното кредитно досие,
за да се обезпечи вземане на решение от УС.
Синдиците
не ангажираха конкретни твърдения какви според тях са нарушенията в процедурата по
сключване на процесния договор за кредит, при което е налице неизпълнение на задължения на О.Р.
като изпълнителен директор. Както бе посочено, няма вътрешни правила, които да
изискват сключване на договора за кредит след учредяване на обезпечения. И
действително, макар и допускането да се сключват необезпечени договори за
кредит да не отговаря на най-високите стандарти за банкова дейност, само по
себе си не може да се отнесе към виновно противоправно
поведение на изпълнителния директор О.Р..
Недоказани
останаха твърдения на синдиците в молбата - уточнение от 07.04.2019 г., че О.Р.
в нарушение на задълженията си по договора за управление е допуснал сключване на договор за кредит на
лице, което не отговаря на изискванията
за такъв кредит. Напротив – установява се, че преди сключване на договора за
кредит е извършен комплексен кредитен рейтинг на дружеството – кредитополучател
– към 31.03.2012 г., при което на същото е определен вътрешен кредитен рейтинг
А, което отговаря на първа рискова група по Наредба 9 на БНБ за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск.
Има
и положително становище от Г.З. – началник Управление „Кредитиране“, в което е направен анализ на
дружеството, на едноличния собственик на капитала, на наличното имущество, и дейността, която
развива дружеството.
Не
се твърди и не се доказа, че е налице нарушение на начина на извършване на
кредитната оценка от съответните длъжностни лица на банката, съобразно
процедурата, уредена в приложимите вътрешнобанкови документи, и което е от значение
за настоящото дело - че е налице неизпълнение на определени договорни
задължения от страна на ответника О.Р..
В допълнение, следва да
се отбележи, че при отпускане на кредитите и понасяне на риска от евентуалната
им бъдеща несъбираемост, банката извършва преценка по отношение на всеки клиент
индивидуално - за размера на кредита, за условията за предоставянето му, за
гаранциите и обезпеченията и т.н. Тази преценка е
резултат от обстоен и сложен анализ /вкл. на кредитното досие и история на кредитополучателя,
финансовото му състояние, целевото предназначение и т.н. и т.н./, като крайният
резултат от който е именно обективирането му в
кредитния договор.
Поради това и при липса
на конкретика относно извършените от ответника Р.
нарушения, самото разрешаване и сключване на договора, както и разрешаване
нареждане на сумата при спазване на договореностите, не е достатъчно да
обоснове ангажиране на отговорността му за тези действия.
Не се установи по
делото ответникът Р. да е имал конкретни задължения да упражнява текущ и последващ контрол във връзка с отпускането на кредита, нито
да разрешава и проследява усвояването на средствата и да предприемат някакви
действия за защита интересите на банката. Посочените действия и преценки са
възложени от ПКД на други служители на банката.
В
конкретния случай напротив – установява се, че периодично е правен анализ на
комплексния кредитен рейтинг и преглед на кредитната експозиция на
кредитополучателя С.2003 ЕООД в периода след отпускане на кредита до 17.04.2014
година, при което във всички анализи е посочвано, че налице редовно обслужване на кредита и
лихвите, правят се достатъчно кредитни обороти по разплащателни сметки правен е
анализ на оборотния капитал. И при всички анализи на кредитополучателя е определят вътрешен кредитен рейтинг А.
Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 4 от Наредба 9 (отм., но в сила през процесния период) всяка банка разработва политика за оценка
на рисковите експозиции и създава вътрешен орган за наблюдение, оценка,
класифициране и установяване на специфичните провизии за кредитен риск, като устройството
и правомощията на органа по ал. 1 се определят във вътрешните правила, които
следва да осигуряват независимост от процеса по разрешаване и управление на
кредитите. А според ал. 3 политиката за оценка на рисковите експозиции по ал. 1
и вътрешните правила се представят в БНБ, Управление "Банков надзор",
съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗКИ в срок до 10 дни от приемането им,
съответно от внасянето на изменения и допълнения в тях Според чл. 14 от Наредба
9 банката съставя отчет за класифицираните рискови експозиции и установените
специфични провизии за кредитен риск към последната дата на всяко тримесечие.
Отчетът се представя в управление "Банков надзор" на БНБ до 15-о
число на месеца, следващ отчетния период, като според чл. 16 органите за банков
надзор при Българската народна банка извършват проверка за верността на
съставените отчети по чл. 14, включително и чрез проверки на място.
Следователно,
ако заложените във вътрешнобанковите правила методики за оценка на кредитния
рейтинг, анализ на кредитния риск, не отговарят на изискванията на добра
кредитна дейност на търговските банки, би следвало да има реакция в този период
и от компетентните органи на БНБ, каквато не се твърди и установява.
Поради
това, доколкото не се твърди нарушение на конкретни вътрешнобанкови процедури
по осъществяване на текущ и последващ контрол във
връзка с отпускането на кредита, нито да разрешава и проследява усвояването на
средствата от страна на ответника Р., а не се твърди и установява, че самите
правила са създадени по начин, който препятства реалното установяване на
състоянието на дружеството – кредитополучател, то не е налице поведение на
ответника, изразяващо се в действие/бездействие, което да е в причинна връзка с
твърдяната вреда – непогасената част от кредита.
Едва
в писмените бележи пълномощните на синдиците на КТБ АД (н) излагат твърдения,
че средствата, предмет на договора за кредит не за използвани за закупуване на
ДМА, какъвто е предметът на договора за кредит. Такива твърдения - че неупражняването на контрол върху
изпълнението на договора за кредит се състои в начина на усвояване на
средствата, не са направени нито в ИМ, нито в молбата – уточнение, нито в ДИМ.
Едва в писмените бележки се излагат твърдения, че сумата по отпуснатия кредит
не е използвана за придобиване на ДМА, съответно, че ответникът Р. не е осъществявал контрол в тази връзка.
Тъй
като тези твърдения не са въведени в основанието на предявения иск и не следва
да бъдат разглеждани.
В
допълнение, изложените в писмените бележки на процесуалния представител на
синдиците съображения, засягащи „по-общ контекст“ на правния спор, също не
следва да бъдат разглеждани. Задачата на съда е даде решение на правния спор
между страните, така както е въведен от тях в процеса. Именно ищецът очертава
рамките, в които се развива спорът, а ответникът – изгражда защитната си
позиция. Обстоятелства, намиращи се извън наведените изрично от страните, в
предвидените процесуални срокове, твърдения в рамките на съдебното
производство, не подлежат на разглеждане и не могат да обосноват съдебното
произнасяне.
Също така не се твърди и не се доказва
да са били налице някакви обстоятелства, които ответникът Р. (който не се
установи, че е ресорният изпълнителен директор, на който следва да се докладва
цялостното кредитно досие, съответно да може да вземе обосновано решение да
изиска допълнителна информация при сключване на договора) да е знаел и които биха
могли да направят решението му да сключи договора за банков кредит
незаконосъобразно, необосновано, нецелесъобразно или рисково, съответно, че
след усвояване на кредита до него е достигнала информация, или същият е
пренебрегнал задълженията си да изиска такава, за да се установи неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя да учреди предвидените обезпечения.
В тази връзка, макар и взето след
сключване на процесния договор за кредит, решението
на УС за на КТБ АД (н) от 02.11.2012 г.
за вътрешно разпределение на функциите между отделните изпълнителни директори
има значение относно отговорността им. Неоснователен е аргументите на ищците,
че това вътрешно разпределение е ирелевантно за
отговорността на членовете на УС като администратори. Напротив, доколкото
отговорността на изпълнителните директори
почива на неизпълнение на задълженията им и по договора за възлагане на
управление, следва да се приеме, че с взетите допълнително решения за вътрешно
разпределение на функциите, се очертава кръга от действия, за които всеки от
изпълнителните директори носи пряка отговорност да създаване съответната
организация на работа, да осъществява предварителен,текущ и последващ
контрол, без това да изключва отговорността на останалите членове на УС.
В конкретния случай не се установява и
върху О.Р. да е допълнително възложено да осъществява контрол върху органите,
които според чл. 24 от ПКД следва да осъществяват управление на кредитния риск
и контрол върху предоставените кредити.
При това положение следва да се приеме,
че не е налице неизпълнение на задълженията на ответникът Р., произтичащи от
договора му за управление.
Неоснователни са и твърденията за липса
на положена от ответника грижа на добър търговец. Полагането или неполагането
на грижа на добрия търговец е правна квалификация, която трябва да се отнесе
към конкретно поведение – действие или бездействие. Ето защо е необходимо да се
установи какви конкретни действия или бездействия, различни от произтичащите от
закона, от ПКД или от договорите им за управление, е следвало да предприеме
ответникът Р., за да може да се счита, че е положил грижа на добър търговец.
Противоправно
е това деяние на един правен субект, с което той нарушава правна норма,
нарушава определено правило за активно, съответно пасивно поведение, или не
изпълнява свое задължение, възникнало от правна сделка.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е налице противоправно действие/бездействие на ответника Р.,
извършено в нарушение на твърдените от ищеца повелителни разпоредби на закона,
нито бездействие при изискуемо от закона/договора, вътрешните правила на банката действие от негова страна.
Не се установява по
делото и да е настъпила вреда за банката към датата на подаване на исковата
молба, която да е в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на ответника Р..
Договорът е обявен за
предсрочно изискуем, след като ответникът Р. е бил освободен от позицията му на
изпълнителен директор, като до 20.06.2014 г. е бил надлежно обслужван.
Съгласно легалната
дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, банката (кредитна
институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск. От така дадената от законодателя дефиниция
следва, че кредитирането е една от двете задължително присъщи дейности за всяка
една банка. Поради това не може да се приеме, че по принцип отпускането на
кредит и усвояването на същия от кредитополучателя представляват вреди на
банката.
С усвояването на
кредита възниква вземане в полза на банката към кредитополучателя за връщане на
усвоената сума по кредита, ведно с вземанията за възнаградителни лихви, такси и
комисионни, чрез които банката формира печалба от търговската си дейност. Следователно,
с усвояването на паричните средства по кредита от кредитополучателя, за банката
възниква вземане за сумата по усвоения кредит, което представлява част от
нейния актив от счетоводна гледна точка. Възникват и вземания за лихви, такси и
комисионни, които зависят от договореностите по кредита, и които също се
включват в актива на банката.
Също така, производството
по несъстоятелност на С.2003 ЕООД (н) не е приключило, и в полза на КТБ АД (н)
има прието вземане, с право на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.8 и т. 9 от ТЗ. Т.е банката има вземане. Твърденията,
че дружеството - кредитополучател няма никакво имущество, не се доказаха по
делото, доколкото от приложените по делото документи се установява, че
дружеството е било собственик на акции, дялове в други търговски дружества.
Също така производството по несъстоятелност на С.2003 ЕООД (н) е във фазата на
осребряването, като се установява, чрез служебна справка от съда, че кредиторът
КТБ АД (н) привнася разноски за развитие на производството по несъстоятелност,
от където следва извод, че се очаква постъпване на средства за погасяване на
задълженията на кредитополучателя. Т.е вземането на КТБ АД (н) във връзка с процесния договор за кредит не е погасено по смисъла на чл.
739 от ТЗ.
Както бе посочено,
банковата дейност по принцип иманентно съдържа в себе си определено ниво на
риск, поради което и изпадането на кредитополучателя в състояние на неплатежособносност/ свръхзадлъжнялост
не води автоматично до извод за нарушаване на задълженията на мениджмънта на
банката, освен ако не се докаже при условията на пълно, главно доказване, че са
пренебрегнати определени процедури, игнорирани данни при отпускане на кредита,
което поведение да е в отклонение на
нормативно/договорно определени изисквания . А именно такова доказване не бе
направено по делото.
Не е категорично
установена и причинно-следствената връзка между действия/бездействия на
ответника Р. и твърдяната вреда. Действията на О.Р. и резултата (който също не е установен при
условията на пълно/главно доказване) са опосредени от
действия/бездействия на самия кредитополучател и на трети лица след 20.06.2014
г., поради което не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън поведението на
ответника – поставяне на банката под специален надзор, отстраняването на
ответника Р. от длъжност и назначаването на квестори, др. (така в решение №
131/15.01.2019 г. по т.д. № 1996/2018 г. по описа на САС, 9 състав, недопуснато
до касационно обжалване с определение № 421/19.06.2020 г. по т.д. № 2059/2019
г. по описа на ВКС, ТК, I ТО).
В допълнение, от
решението за откриване на производство по несъстоятелност на С.2003 ЕООД се
установява, че съдът по несъстоятелността е определил начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2014 година. Т.е две години след сключване на
договора за кредит, и повече от половин година след като ответникът Р. е
освободен от длъжността изпълнителен директор.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3
от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По същите съображения
следва да бъде отхвърлен и евентуалния иск за разделно осъждане на ответника.
Относно разноските
Съгласно чл. 57, ал. 6
от ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика.
Съгласно нормата на чл.
62, ал. 2, изр. второ от ЗБН, която следва да се приложи в случая с оглед
систематичното тълкуване по ЗНА на разпоредбите в Глава Четвърта “Запазване,
управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки” на
ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената
страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността.
Предвид горното и с
оглед изхода на спора, съдът намира, че съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК държавната
такса в размер на 336 837,66 лева следва
да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, СГС, ТО, VI-10
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от синдиците А.Д. и К.М. на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** срещу О.Н.Р., ЕГН **********, съдебен адрес:
*** , адв. Я. за осъждане на О.Н.Р., ЕГН **********
при условията на солидарност по иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН сумата
от 4 305 559 евро - обезщетение
за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) имуществени вреди от
неизпълнение на законовите и договорните задължения на О.Р. в качеството му на администратор
на КТБ АД (н) при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 21.04.2021
г. между “К.Т.Б.” АД и С.2003 ЕООД (н) ЕИК ********, ведно със законната лихва
върху тази сума от 23.03.2017 г. до окончателното й плащане и евентуален иск за
сумата от 861 111,80 евро - обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на законовите и договорните задължения
на О.Р. в качеството му на администратор на КТБ АД (н) при сключване и
изпълнение на договор за банков кредит от 21.04.2021 г. между “К.Т.Б.” АД и С.2003
ЕООД (н) ЕИК ********, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2017
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
К.Т.Б.
*** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.*******сумата
от 336 837,66 лева - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението
от страните.
СЪДИЯ: