№ 17089
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110157205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. Д. К. срещу „Сити кеш“
ООД, като исковата претенция е увеличена с протоколно определение от
12.06.2024 г. (на лист 91 от делото), като са предявени претенции за осъждане
на ответника да върне на ищеца 189,43 лева (след допуснато изменение на
иска чрез увеличаване на размера му) – платени от ищцата суми въз основа на
нищожен Договор за паричен заем № 711219/26.07.2022 г. – поради липса на
писмена форма, евентуално поради липса на реквизит – посочен правилно
годишен процент на разходите и право на отказ от договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
паричен заем № 711219/26.07.2022 г., с който на ищеца били отпуснати от
ответника 800 лева при годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент
на разходите (ГПР), посочен като 49,10 %, като кредитът бил със срок на
изплащане 1 месец и общата дължима сума била 826,70 лева. В договора се
предвиждала и такса за „експресно разглеждане“ на искането в размер на
162,73 лева (след „отстъпка“). Ищецът твърди, че е изплатил изцяло
задължението по договора, но той бил нищожен и следвало да върне само
получената главница, тъй като в договора била уговорена лихва в размер над 3
пъти над законната и това я правело незаконна, а и посочването на
по[1]висока лихва било основание да се приеме, че липсва реквизит на
договора – точно посочване на лихвения процент, поради което целият
договор е нищожен. Освен това не било посочено кои компоненти се включват
1
в изчислението на годишния процент на разходите, поради което и той бил
неточно посочен, а това означавало, че липсва и този реквизит на договора, а и
освен това в годишния процент на разходите не била включена неустойката. За
таксата за експресно разглеждане се сочи, че била уговорена в противоречие с
добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от размера дори на вероятните
разходи на кредитора и било забранено уговарянето на такси, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Твърди и че не е била спазена
формата за сключване на договора, тъй като не била представена при
процедурата по интернет необходимата преддоговорна информация.
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на исковата молба
от „Сити кеш“ ООД чрез адвокат Х. М., който обаче не е представил надлежно
пълномощно, включително в дадения от съда срок, поради което съдът няма
да вземе предвид отговора на исковата молба.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на
12.06.2024 г. (протокол на лист 91 по делото), съдът е обявил за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях
е сключен Договор за паричен заем № 711219/26.07.2022 г., с който на ищеца
били отпуснати от ответника 800 лева, а в договора са вписани годишен
лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,10 %; че е
уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 162,73 лева; че същата
не е била включена при определяне на ГПР по договора; че ищецът е заплатил
по договора 989,43 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за връщане на недължимо платеното по договора за
кредит, който се твърди, че е недействителен поради липса на преддоговорна
информация, неправилно посочване на ГПР и уговорена прекомерна лихва, с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22
ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал.
1 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД.
Искът се уважава, ако съдът установи, че годишният процент на
разходите е неправилно посочен, което съгласно решение на СЕС от
21.03.2024 г. подело C-714/22 Профи кредит България се приравнява на липса
на посочен ГПР, и се установи, че ищецът е платил на ответника в повече от
отпуснатото му по договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
2
Съгласно чл. 3, т. 10 от договора за паричен заем от 26.07.2022 г. (на лист
5 от делото) е уговорена такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит в размер на 273,30 лева, която е предвидено да бъде
заплатена с единствената погасителна вноска по кредита, като след
направената отстъпка дължимата сума по договора възлиза на 989,43 лева.
Същевременно в договора не е предвиден срок, в който заемодателят ще
разгледа заявката за паричен заем в случай, че заемателят не се съгласи да
заплати тази такса. Следователно това е такса във връзка с отпускането на
кредита, за която не е ясно каква допълнителна услуга, различна от
изплащането му, се предвижда.
Поради това съдът намира, че клаузата на чл. 3, ал. 10 от договора е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречието
с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Посочената такса несъмнено се явява
разход по кредита, който не е свързан с допълнителни услуги, тъй като се
отнася до основния предмет на договора – отпускането на кредита, като не е
ясно нито каква бързина се предоставя спрямо кредит, при който няма такава
такса, нито какво налага разходи за забързано отпускане на кредита и въобще
дали ответникът е правил такива. Въпреки това обаче ответникът едностранно
е наложил на ищцата заплащане на тази такса, което води до извод, че таксата
е въведена с цел ответникът да се обогати. Същевременно, заемодателят не
включва т. нар. от него „такса за експресно разглеждане на искането за
паричен заем“ към договорната лихва, дължима по кредита, нито към ГПР,
като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр – всяка сума, която
не е получена от ищцата като „чиста стойност“ на кредита, следва да се
включи в „общите разходи“ по същия съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 84 – 86 от Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14
Radlinger и Radlingerová, а от последните се определя и ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПКр годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПКр годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определение с Постановление на
Министерски съвет.
Същевременно, по делото няма данни договорът за кредит да е можело
да бъде сключен без посочената клауза, то същата е условие за отпускане на
кредита с посочената в договора лихва, а ако не е била приета, договорът е
щял да бъде сключен при други условия. Поради това, разходите за таксата за
експресно разглеждане следва да бъде включена в ГПР по сключения между
страните договор и при това положение ГПР би се оказал над
законоустановения максимум от 50 %.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради непосочване в него
3
на действителния размер на ГПР, съответно и нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПКр когато договорът за кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид обстоятелството, че заплатената от ищеца сума в размер на
989,43 лева надвишава чиста стойност на сумата по кредита от 800 лева,
разликата от 189,43 лева подлежи на възстановяване и предявеният иск следва
да бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва
разноски в размер на 50 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 14
по делото), а процесуалният му представител – адвокат И. Н. претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което
представя договор (на лист 67 от делото), което съдът определя с оглед на
фактическата правна сложност на делото, която е като цяло ниска и ниската
цена на иска, на 100 лева, като се има предвид, че при служебна проверка в
деловодната система на съда е установено, че между същите страни са водени
още четири дела за почти същите факти – граждански дела №№ 57200/2023 г.
на Софийския районен съд, 169. състав; 57203/2023 г. на Софийския районен
съд, 42. състав; 57207/2023 г. на Софийския районен съд, 157. състав, и
57211/2023 г. на Софийския районен съд, 43. състав, по което съдът
констатира и почти сходен текст на исковата молба (бланково предявяване на
искове), за което ответникът надлежно е възразил, поради което на основание
чл. 3 ГПК – злоупотреба с права поради очевидно раздробяване на дела, за да
се прикрие по-малък обем на действителния адвокатски труд, следва на ищеца
да се присъдят общо 50 лева разноски, а на адвоката – 100 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115е,
ет. 5, да заплати на П. Д. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, ул. „С.
Н. № **, ет.*, сумата от 189,43 лева (сто осемдесет и девет лева и 43
стотинки) – платени от ищцата суми въз основа на нищожен Договор за
паричен заем № 711219/26.07.2022 г. – поради липса на писмена форма,
евентуално поради липса на реквизит – посочен правилно годишен процент на
разходите и право на отказ от договора, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.10.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Цариградско шосе“ № 115е,
ет. 5, да плати на П. Д. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, ул. „С. Н.
№ **, ет.*, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по делото.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115е, ет. 5, да плати на адвокат И. П. Н. , с код по
БУЛСТАТ: **********, и адрес на упражняване на дейността: С., ул. „И. Д.“
№ *, ет. *, ап. *, сумата от 100 лева (сто лева) – адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5