Решение по дело №5312/2020 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 260044 / 2.2.2022г.

 

гр. Перник, 02.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 05312 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р.С.Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 566,42 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********* от 01.06.2017 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД(със сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД), сумата от 101,42 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.07.2017 г. до 07.08.2018 г., сумата от 27,50 лв., представляваща такса за оценка на досие, дължима за периода от 25.07.2017 г. до 07.08.2018 г., сумата от 109,33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5936 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2019 г. по ч. гр. дело № 08082/2019 г. по описа на Районен съд-Перник.

С влязло в сила като необжалвано определение от 09.02.2021г. съдът е прекратил производството в частта, касаеща претендирано вземане в размер на 27,50 лева, представляващо такса за оценка на досие за периода от 25.07.2017г. до 07.08.2018г., на основание чл. 233 ГПК поради направен от ищеца отказ от иска.

В исковата молба се твърди, че на 01.06.2017 г. между Р.С.Г. и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 600 лева, получен от кредитополучателя в брой. Посочва се, че ответницата се е задължила да върне получената сума заедно с договорна лихва в размер на 118,34 лева или общо сумата от 718,34 лева на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка на стойност 11,97 лева, с падеж на първата вноска 20.06.2017 г., а на последната- 07.08.2018 г. Поддържа се, че ответницата е заплатила само сумата от 53 лева, като с оглед изтичането на срока на договора на 07.08.2018 г. е настъпила изискуемостта на всички вноски. Навеждат се доводи, че по силата на договор за цесия, сключен на 01.07.2017 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД(със сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД) вземането към кредитополучателката Р.С.Г. по процесния договор е прехвърлено от първоначалния кредитор на цесионера „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С подписването на Приложение № 1 от 01.09.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил вземанията на последващия цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а той от своя страна е прехвърлил вземанията на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 03.05.2019 г. Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените цесии. Претендират се и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Р.С.Г. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Твърди, че исковата молба е недопустима като предявена след изтичане на едномесечния срок по чл. 415 ГПК. Оспорва наличието на облигационна връзка между нея и ищеца. Релевира възражение за недължимост на предявените вземания поради погасяването им давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № ********* от 01.06.2017 г., сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД като кредитор и ответницата Р.С.Г. като кредитополучател. По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 600 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 748,34 лв. на 60 седмични вноски от 12,48 лева и последно плащане от 12.02 лева, с падеж на първата вноска на 20.06.2017 г., ден на плащане- сряда, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48,1 %. Уговорена е и такса за оценка на досие в размер на 30 лева.

В чл. 27 договорът съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил пълния размер на кредита.

Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на последната страница собственоръчно са изписани и трите му имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него факти – реалното предоставяне от кредитора и получаване от ответника-кредитополучател изцяло и в брой на договорения кредит от 600 лева.

Към договора са приложени стандартен европейски формуляр, подписан на всяка страница от ответницата, както и формуляр от 01.06.2017 г. за кандидатстване за кредит.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е придобил вземания от "Провидент Файненшъл България" ООД по силата на представения договор за прехвърляне на вземания от 01.07.2017 г., в т. ч. на вземането към ответницата Р.С.Г. като кредитополучател по договор № ********* от 01.06.2017 г. с остатък от дължимата сума към 01.07.2017 г. в размер на 748,34 лева, което е описано в представено потвърждение за сключена цесия, издадено от цедента „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД).

Видно от Приложение № 1 от 01.09.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД свои вземания към ответницата Р.Г., но по различен договор и в различен размер- по договор № 2870299 от 03.02.2017 г. с отпусната главница от 850 лева, остатък от дължимите суми от 666,34 лева към 01.09.2018 г., от които главница в размер на 542,56 лева, договорна лихва от 60,59 лева, неустойка от 25 лева и лихва за забава в размер на 38,79 лева.

Придобитите от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД вземания към ответницата Р.Г. по договор № 2870299 от 03.02.2017 г. са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със сключването на представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 03.05.2019 г. /в Приложение № 1 от 03.05.2019 г. под № 40941 е включено вземане спрямо ответницата по договор № 2870299 от 03.02.2017 г. с общо дължима към 03.05.2019 г. сума от 706,93 лв., от които главница в размер на 542,56 лева, договорна лихва от 60,59 лева, неустойка от 25 лева и лихва за забава в размер на 78,78 лева /.

По делото не са представени доказателства за валидно придобиване от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД или от посочения за предходен цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на вземанията към ответницата Р.С.Г. като кредитополучател по процесния договор № ********* от 01.06.2017 г. Липсват данни първоначалният цесионер "Изи Асет Мениджмънт" АД да е прехвърлил точно вземанията по процесния договор в полза на ищеца или на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Друг извод не следва от представените пълномощно от "Изи Асет Мениджмънт" АД за упълномощаване на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, пълномощни от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за упълномощаване на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия и потвърждения по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия, издадени от "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, доколкото в тях не са индивидуализирани прехвърлените вземания, а единствено са посочени договорите за цесия.

Уведомленията от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за до ответника за извършеното прехвърляне на вземания са изпратени в качеството му на пълномощник на цедентите "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, съответно не биха могли да представляват доказателства за придобиване на вземанията по процесния договор при липса на изричното му посочване в самите пълномощни.

От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че в системата на "Изи Асет Мениджмънт" АД по договор за потребителски кредит № ********* от 01.06.2017 г. е отразено извършено на 05.07.2017 г. от ответницата Р.Г. плащане на сумата от 53 лева. Видно от заключението, размерът на лихвата за забава за периода от 16.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г. е в размер на 127,35 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 08082/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх. № 36004/12.12.2019 г., е издадена Заповед № 5936 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2019 г. срещу длъжника Р.С.Г. *** за вземанията, предмет на предявените искове, както и за сумата от 6,68 лева- договорна лихва за периода от 11.08.2015 г. до 31.01.2016 г. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение, с която длъжникът оспорва вземанията като погасени по давност, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Видно от приетия по делото договор, в него или към него липсва погасителен план, тъй като не са посочени датите на плащане на погасителните вноски, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит е недействителен. Поради това, на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен да върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е получил, или с други думи- получената в заем сума, т. е главницата. Законодателството не предвижда възможност договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушена потребителска защита, последица от което да е освобождаването на кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в този случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора.

Поради недействителност на договора за кредит по силата на чл. 23 ЗПК подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него. От заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е погасил до момента по кредита сума в размер на 53 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата главница от 600 лева – чистата сума на кредита, като ответникът остава да дължи 547 лева главница.

По делото обаче не се доказа, че ищецът е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор или с кредитор, на когото вземанията преди това са били прехвърлени с договор за цесия. Установи се единствено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е придобил по силата на договор за цесия, сключен на 01.07.2017 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД(със сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД) вземането към кредитополучателката Р.С.Г. по процесния договор, но не и че вземанията впоследствие валидно са били прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, а след това и на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД

Поради това исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а ответницата не е направила такива.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу Р.С.Г., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р.С.Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер на 566,42 /петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № ********* от 01.06.2017 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД(със сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД), сумата от 101,42 /сто и един лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.07.2017 г. до 07.08.2018 г., сумата от 109,33 /сто и девет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5936 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2019 г. по ч. гр. дело № 08082/2019 г. по описа на Районен съд-Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 08082/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

Вярно с оригинала : Д. Ц.                                                                 СЪДИЯ: