Р Е Ш Е Н И Е
№2132
гр. Русе, 17.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на девети декември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5142 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ю.С.А. заявява, че въз основа договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №58, том
ХХХІІ, дело №10629/11.11.1997г. по описа на нотариус при РРС придобил
собствеността върху апартамент №2 в гр.Русе, ул.“Чипровци“№53, бл.40, ет.3,
състоящ се от две стаи, бокс и сервизни помещения. Пояснява, че дарителите - К.И.Ф. и С.А.Ф. са негови родители, които запазили пожизнено
право на ползване върху имота.
Твърди, че от 1997г. до настоящия
момент ответниците не са упражнявали предоставеното им ограничено вещно право. Същите
притежавали имот в село Сандрово и жилище в гр.Русе, което обитавали.
На 01.09.2009г. съпругата на ищеца сключила договор за наем, по силата на
който предоставила на Н.Й.С. за временно и възмездно ползване процесното
жилище. Оттогава семейството на наемателя обитавало апартамента и плащало на Ю.А.
дължимите месечни наемни вноски. През 2018г. К. и С. Флореви предявили иск за
опразване наетото помещение, срещу наемателя, тъй като последния не се съгласил
да заплаща на тях наемните вноски.
По изложените съображения Ю.С.А. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на К.И.Ф., ЕГН ********** и С.А.Ф., ЕГН **********,
че учреденото с нотариален акт №58, том ХХХІІ, дело №10629/11.11.1997г. по описа на нотариус при РРС право на ползване върху апартамент №2 в гр.Р, ул.“Ч.“№…, бл…., ет….. е погасено поради неупражняването му в
продължение на повече от пет години.
Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците К.И.Ф. и С.А.Ф.
не са депозирали отговор на исковата молба, не ангажират доказателства. В
о.с.з. признават иска.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
С договор, обективиран в нотариален акт №58, том ХХХІІ, дело №10629/11.11.1997г. по описа на
нотариус при РРС, С.А.Ф. и К.И.Ф.
дарили на сина си Ю.С.А. собствения си недвижим имот – апартамент №. в гр.Р., ул.”Ч.”№….,
бл….., ет….., състоящ се от две стаи, бокс и сервизни помещения, със застроена
площ 41.96 кв.м., като дарителите запазили за себе си правото на ползване върху
имота, докато са живи.
На 01.09.2009г. е сключен договор, по силата на който М. А. А. предоставила
на Н.Й.С. за временно и възмездно ползване апартамент №…. в гр.Р, ул.“Ч.“№…, бл…., ет…..срещу месечна наемна цена в размер на 250
лева.
През м.август 2018г. ищецът сключил с Н.С. договор за наем на процесния
имот.
С постановление от 07.12.2018г., РРП отказала да образува досъдебно
наказателно производство и прекратила преписка №5543/2018г., образувана по
жалба на Н.Й.С. срещу К. и С. Ф..
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно, предявените субективно съединени искове по чл.59,
ал.3 ЗС.
К.И.Ф. и С.А.Ф.
не оспорват обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признават иска така,
както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и
което не противоречи на закона или добрите нрави.
Предвид
признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците са направените от
ищеца разноски по делото в размер на 571.73 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.Ф., ЕГН ********** и С.А.Ф.,
ЕГН **********, че учреденото с нотариален акт №58, том ХХХІІ, дело №10629/11.11.1997г. по описа на
нотариус при РРС право на ползване
върху апартамент №2 в гр.Р, ул.“Ч.“№…,
бл…., ет…..е погасено поради
неупражняването му в продължение на повече от пет години.
ОСЪЖДА К.И.Ф., ЕГН **********
и С.А.Ф., ЕГН ********** да заплатят на Ю.С.А., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 571.73 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: