Решение по дело №2375/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „СПЕЦИАЛИЗАРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ СВЕТА Е. 1“ ООД, с ЕИК ****, представлявано от П.М., подадена чрез адв. Е.С., срещу Решение № 1313 от 11.09.2023 г. по АНД № 1950/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2200257 от 13.04.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ – Варна), като е намалена наложената на касатора имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева. С обжалваното решение съдът е присъдил разноски на двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от оспорването.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационно основание по чл. 348, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че не е извършено административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, а съдът неправилно е ценил писмените доказателства (разходен касов ордер от 24.06.2022 г.) и свидетелските показания на Л.. Твърди се, че към трудовото възнаграждение на Т.И. Л. е изплатено възнаграждение с увеличение за положения труд на официален празник – 24.05.2022 г., с разходен касов ордер преди датата на извършеното нарушение, според административнонаказващия орган, както и повторно е заплатено по банков път допълнителното възнаграждение. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. В условията на евентуалност се иска да се приложи разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда КТ). Претендира се присъждането и на разноски за двете инстанции. В хода по същество на делото, процесуалният представител на касатора поддържа направените с жалбата искания, като изтъква, че липсват каквито и да е факти какво възнаграждение всъщност е следвало да бъде изплатено на работника, както и какво е договорено между страните, т.е. не е надлежно описано нарушението, като това представлява съществено нарушение, ограничаващо правото на защита. Настоява се и че са представени безспорни доказателства – РКО, с който е изплатено допълнително възнаграждение и не е установено друго да е правното основание за това, а и допълнително е заплатено още веднъж удвоеното възнаграждение.

Ответникът в касационното производство – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (ДИТ - Варна), с писмено становище, чрез ст. юрисконсулт Г.А. заявява, че оспорва жалбата. Искането е съдът да остави в сила обжалваното решение като мотивирано и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави евентуално искане адвокатското възнаграждение на касатора да се присъди в законовия минимум.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като районният съд е положил дължимите усилия да изясни фактите по случая, които безспорно установяват извършването на нарушението. Пледира се за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С оспореното пред РС - Варна НП, на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на настоящия касатор е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 264, във вр. с чл. 154, ал. 1 КТ, изразяващо се в следното: Дружеството в качеството на работодател не е заплатил трудово възнаграждение с увеличение за положения труд на официален празник – 24.05.2022 г. (Ден на светите братя К.М., на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност), съгласно отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец май 2022 г. на лицето Т.И. Л., с ЕГН **********, на длъжност „регистратор“, видно от представените ведомостта за заплати и фиш за заплати на дружеството-касатор за месец май 2022 г. Според НП нарушението е извършено на 28.06.2022 г., в гр. Варна, к.к. „Св. Св. К.Е.“, хотел „Света Е.“, *** към който момент е следвало да се изплати трудово възнаграждение с увеличение за положения труд на официален празник. Като доказателства е посочен фиш за заплати на „СБР Света Е. 1“ ООД за месец май 2022 г. на лицето Т.И. Л..

С обжалваното решение е прието, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но не е налице съществено нарушение, т.к. не засяга правото на защита на обвинения правен субект, съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото районният съд прави извод, че извършването на нарушението е безспорно доказано, доколкото работникът – Л., е полагал труд на официален празник – 24.05.2022 г., като не й е било изплатено нормативно определеното възнаграждение в двоен размер в срок до 25.06.2022 г., който ден е неприсъствен – събота, поради което е следвало да бъде изпратено до 27.06.2022 г., включително, т.е. правилно е установена и датата на нарушението – 28.06.2022 г., когато дружеството вече е било в забава.

Въззивната инстанция приема, че дължимото увеличение за положения труд от Л. на официален празник в размер на 74,33 лева е заплатено от дружеството-работодател едва на 29.03.2023 г. предвид платежното нареждане за банков превод в полза на Л. за доплащане за работа за м.05.2022 г. РС – Варна посочва, че представения в хода на съдебното следствие оригинал на касов ордер от 24.06.2022 г. не удостоверява заплащане на удвоен размер на възнаграждение за 24.05.2022 г., а единствено заплата за този месец. За неоснователно е прието твърдението на дружеството, че е заплатен удвоеният размер на възнаграждението на 24.06.2022 г., съобразно вписаното в ордера, не само поради показанията на св. Л., че такова възнаграждение не й е платено до момента на подаване на жалбата през ДИТ – Варна, а и поради обстоятелството, че такова възнаграждение нито е начислено във ведомостта за заплата за м.05.2022 г., нито е изплатено съобразно фиша за заплата за м.05.2022 г., представени от дружеството в хода на административнонаказателното производство. Предвид посоченото въззивната инстанция сформира извод, че нарушението е било отстранено на един по-късен етап, едва след получаване на НП.

РС – Варна обосновава извод, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, т.к. с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност, а напротив налице са отегчаващи отговорността обстоятелства – допуснати и други нарушения, подробно описани в Протокол № ПР2239796/29.12.2022 г., които навеждат на извод, че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Въззивният съд посочва, че предвид така установената фактическа обстановка правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото нарушението е било отстранено, но безспорно за работника са произтекли вредни последици с оглед неизплащане в срок на дължимото възнаграждение, а и неизплащането на дължимо възнаграждение за работа на официален празник не е инцидентна проява на работодателя, а е било практика на този работодател преди проверката. Отбелязано е и че малкият размер на неизплатеното удвоено възнаграждение може да бъде приет за смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и за основание да се приложи нормата на чл. 28 ЗАНН.

За да измени определения от наказващия орган размер на имуществената санкция, въззивният съд приема, че липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.

Обжалваното решение на РС - Варна е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС - Варна правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на опредЕ.та имуществена санкция като вид, но не и като размер. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Въззивната инстанция е изложила мотиви за неоснователност на възражението на дружеството, обективирано и в касационната жалба, че административното нарушение не е извършено, които мотиви се споделят като правилни от настоящия състав на съда.

Правилно районният съд е ценил доказателствата по делото и правилно е извел фактите, които се установяват от тях.

От представената от наказаното дружество в хода на проверката от ДИТ – Варна разчетно-платежна ведомост за м.05.2022 г. не се установява да е начислен дължимото на работника Л. увеличено трудово възнаграждение за положения труд на 24.05.2022 г. Санкционираното дружество не установява по делото изпълнението на задължението му за заплащане на трудово възнаграждение с увеличение, като и наличието на уговорено друго възнаграждение за работа на празнични дни, различно от удвоения размер на трудовото възнаграждение. Именно разчетно-платежната ведомост за заплати отразява цялата информация, свързана с формирането на заплатите. Фишът за заплати, представен от касатора при проверката от ДИТ - Варна, е извлечен от ведомостта за заплати и описва данните за заплатата, подлежаща на изплащане. Фишът за заплата не представлява „способ за заплащане на трудовото възнаграждение“, както сочи касаторът.

Непосочването в НП на цифровото изражение на трудовото възнаграждение на Л. с дължимото увеличение за работата й на 25.05.2022 г. не опорочава описанието на нарушението в степен да бъде отменено НП, т.к. не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Следва да се има предвид, че в случая въобще от санкционираното дружество не е начислен в разчетно-платежната ведомост за м. май 2022 г. увеличение на трудовото възнаграждение на Л. за положения от нея труд на 25.05.2022 г., а определянето на конкретния размер на дължимото увеличение на трудовото възнаграждение е на дружеството-работодател. Освен това санкционираното дружество не ангажира доказателства за уговорено друго възнаграждение за работа на официални празници, различно от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

Представеният от санкционираното дружество в хода на въззивното производство Разходен касов ордер № 89/24.06.2022 г. да се брои на Л. сумата 433,86 лева за „заплати м.05.2022 г.“ действително е за сума, по-голяма от посочената сума за получаване от Л. в разчетно-платежната ведомост и фиша за м.05.2022 г. – 371,65 лева. Доколкото обаче не е начислен на Л. в разчетно-платежната ведомост увеличен или удвоен размер на трудовото й възнаграждение за работа на 24.05.2022 г., твърдението на дружеството-работодател, че предвид представения разходен-касов ордер е заплатен именно процесният удвоен размер на трудовото възнаграждение на Л., е само твърдение, което не е доказано.

Не са налице данни за основанието за изплащане на Л. на сумата над 371,65 лева, а тежестта да установи основанието за изплащане на сумата за заплата, над посочената в разчетно-платежната ведомост е на санкционираното дружество, т.е. не се установява по несъмнен начин изпълнението на задължението на работодателя в случая по чл. 264 КТ.

Освен това в показанията си пред съда в качеството си свидетел Л. заявява, че е започнала работа на 02.05.2022 г., както и че е работила и след приключване на работното й време, т.е. налице е индиция, че основанието за изплащането на сума над начислената й работна заплата за получаване може да е различно.

Не е доказано, че дължимата нетна сума на трудово възнаграждение на Л. за м.05.2022 г., при начислено увеличение, не по-малко от удвоен размер на възнаграждението й за работа на 24.05.2022 г. след приспадане на съответните удръжки, е именно сумата в размер на 433,86 лева, каквато е сумата по разходния касов ордер, представен от дружеството.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че следва административнонаказващият орган да доказва в съдебното производство, че сумата по процесния разходен-касов ордер е дължима на друго правно основание. Административнонаказващият орган е събрал доказателства за начисленото на Л. трудово възнаграждение за м.05.2022 г., поради което доказателствената тежест за установяване основателността на твърдението на санкционираното дружество – работодател за изпълнение на задължението му по чл. 264 КТ, е на санкционираното дружество, а не на административнонаказващия орган.

На следващо място следва да се отбележи, че не е ясно въобще какво е основанието и за „доплащане за м.май 2022 г.“ по банков път на Л., според преводното нареждане от 29.03.2023 г. от дружеството, вече бивш работодател на Л., считано от 12.09.2022 г.

Изпълнението на задължението на работодателя по чл. 264 КТ следва да се установява ясно и недвусмислено с писмени доказателства. В случая, от една страна, липсват данни за надлежно начисляване на увеличен размер не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение на Л. за м.05.2022 г. в разчетно-платежната ведомост, а от друга страна, от представените, едва в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция писмени доказателства от наказаното дружество, не се установява безспорно изпълнението на въпросното по делото задължение на дружеството по чл. 264 КТ.

На следващо място, следва да се посочи и че от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството му на свидетел, се установява, че проверката на дружеството, настоящ касатор е извършена по повод подадена жалба от Л., че не и е заплатено за работа на официални празници и че са й направени удръжки от заплатата. От свидетелските показания пък на Л. се установява, че е сигнализирала ДИТ след като е напуснала работа (т.е. след 12.09.2022 г.), като първоначално са й казвали, че извънредният труд ще се плаща всеки следващ месец, а когато е напускала работа й обяснили, че ще бъде начислен към септемврийската заплата, включително и за 24.05.2022 г., но после са й обяснили, че не могат да се върнат назад във времето и да ги начислят, поради което извънреден труд няма да се заплати. Категорично свидетелката Л. заявява, че след като в края на октомври е подала жалбата до ДИТ – Варна и по-късно никой не я е търсил и не й е заплащал нищо. Предвид визираните свидетелски показания, както и предвид представените от дружеството при проверката от ДИТ – Варна разчетно-платежна ведомост и фиш за заплати, в тежест на санкционираното дружество е било да докаже по несъмнен начин изпълнението на задължението по чл. 264 КТ по отношение на Л. за положения от нея труд на 24.05.2022 г. Не се установява касаторът да се е справил с доказателствената си тежест - при условията на пълно и главно доказване да обори извода на административнонаказващия орган за извършване на процесното вменено на дружеството нарушение.

Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, предвид специалната норма на чл. 415в КТ. Специалният закон изключва приложението на общия, в какъвто смисъл е и изрично посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., чийто диспозитив е по поставения за тълкуване въпрос и няма как да съдържа въпросното изключване. Не се установява процесното по делото нарушение да е отстранено веднага след констатирането му и да не са произтекли вредни последици за служителя, т.е. неприложима е нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Касационната жалба е неоснователна. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за отмяна на решението на РС - Варна, поради което последното следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора - по делото не е представен писмен отговор по касационната жалба, но процесуалният представител на ответника по делото изрази писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1313 от 11.09.2023 г. по АНД № 1950/2023 г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗАРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ СВЕТА Е. 1“ ООД, с ЕИК ****, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 2375/2023 г. на АдмС - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: