Р Е Ш Е Н И
Е
№ 446 18.11.2022
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №495 по описа за 2022 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от М.Г.М.
*** против Заповед УРИ 1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП”
при ОД на МВР - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата
са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че в заповедта не става ясно в какво точно се изразява нарушението му.
Оспореният административен акт е лишен от мотиви, както и не е ясно въз основа
на кои доказателства наказващият орган е приел, че именно жалбоподателят е
извършил действия или е бездействал по закриването на камерата. Изложени са
съображения, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и не
съответства на целта на закона. Налице са противоречиви мотиви, тъй като веднъж
е прието, че е бил разположен на предна дясна седалка на автомобила, а
по-късно, че бил заел предна лява седалка. По тези съображения моли за отмяна
на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР
- Стара Загора, не изразява становище по така подадената жалба.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
С оспорената заповед УРИ №1228з-38/28.06.2022
год. Началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора е наложил на младши
инспектор М.Г.М., дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец,
считано от датата на връчване на заповедта.
От фактическа страна се е
мотивирал с обстоятелството, че на 11.03.2022 год. за времето от 08.00 ч. – 20.00
ч., жалбоподателят е бил назначен в наряд с мл. инспектор А.Я.П. и двамата младши
автоконтрольори в група КПДГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР –
Стара Загора, съгласно утвърдения часови график с рег.№1156/09.03.2022 год. и са
ползвали служебен автомобил ***. При извършена проверка е установено, че за
времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е
заел предна дясна седалка до водача на служебния автомобил, като не изпълнява
служебните си задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП. От
предоставените файлове се вижда, че в посочения интервал служителят е отпуснат
със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения. С тези си
действия служителят е нарушил чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция
№8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрола на пътното движение на Министъра на вътрешните работи, а именно да
наблюдава движението и взема мерки, свързани с недопускане нарушения на
правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за
движение да предприема мерки, свързани с тяхното отстраняване. Жалбоподателят е
дал писмени обяснения на 29.05.2022 год., заведени с рег.№1228р-5325 от същата
дата.
При тази фактическа
обстановка дисциплинарно наказващият орган приел, че е налице дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 и чл.199, ал.1, т.6,
предложение последно от ЗМВР – „неуплътняване на работното време“,
за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”. След оценка
обстоятелствата по извършването на нарушението, както и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата и поради това, че не са настъпили
вредни последици, а отклонението от изискванията е незначително, ответника е
наложил дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. За
установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на
данните, съдържащи се в справка №7924/24.06.2022 год. по описа на ОД на МВР –
Стара Загора.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което
административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Процесната Заповед УРИ 1228з-38/28.06.2022
год. на Началника група в сектор „ПП” на ОД на МВР - Стара Загора е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в изискуемата писмена
форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год.
относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. В Приложение №1 към Класификатора се
посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел
ІХ., т.9 е предвидена длъжността Началник група, която е
ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да
налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая.
Фактическа обстановка,
отразена в заповедта се оспорва от жалбоподателят. Същият оспорва установените
в хода на проверката обстоятелства, което е надлежно отразено в подадените от
негова страна възражения с рег.№1228р-5325/29.04.2022 год. /лист 10 от делото/.
Всъщност не съществува спор между страните, че на процесната дата 11.03.2022
год., жалбоподателят е бил назначен в наряд със свидетеля А.Я.П., като са
изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. №***.
Твърди, че видно от записите в този часови интервал автомобилът се е движил,
видно от мантинелите и се извършвали обход.
Заповедта е издадена в законоустановения срок
по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на
чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка рег.№1228р-7924/24.06.2022
год., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение
на 27.06.2022 год. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича
на 27.08.2022 год., като заповедта е издадена на 28.06.2022 год., на денят
следващ запознаването му със справката. В заповедта е посочена, че е получена справка
от дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№7855р-2877/01.04.2022 год., която
справка обаче не е приложена към административната преписка. Видно от заповедта
за образуване на дисциплинарното производство, в справката се съдържат данни за
извършено дисциплинарно нарушение от страна на М., изразяващо се в това, че за
времето от 01:35 до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е
заел предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег.№*** е отпуснат
и със затворени очи, като не изпълнява служебните си задължения произтичащи от
ЗМВР и по контрола по ЗДвП. Едва след получаването им и тяхното разглеждане и
проверка на всички обстоятелства по случая, обективирани в справка от 24.06.2022
год., са налице достатъчно данни за извършеното от М. дисциплинарно нарушение. При
така установеното, съдът намира, че дисциплинарното нарушение е установено по
безспорен начин със справката с рег.№1228р-7924 от 24.06.2022 год. на дисциплинарно
разследващия орган. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона
срокове.
Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, възражението е
регистрирано с №1228р-8036/28.06.2022 год. и е прието преди издаването на
заповедта. Процесната заповед е издадена на 28.06.2022 год., т.е. по делото има
данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да
наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е обсъдил в
оспорената заповед.
Обжалваната заповед е
постановена при правилно приложение с материалния закон, като деянието правилно
е квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1,
т.6, предложение последно от ЗМВР.
Деянието, за което е
наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на разпореденото в чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от
Инструкция №8121з-749/2014 год. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрола на пътното движение. Съгласно така цитираните разпоредби,
основната задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното
движение, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността
на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на
обществения ред, като е длъжен да наблюдава движението и взема мерки, свързани
с недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или
препятствия по платното за движението да предприема мерки, свързани с тяхното
отстраняване. В конкретния случай за посоченият в заповедта часови диапазон, М.
не изпълнява така вменените му задължения. В тази връзка са и събраните доказателства и в частност надлежно
приобщените видеофайлове. При прегледа на същите се установява, че фактическата
обстановка напълно кореспондира с описаното в обобщената справка и становище и
в последствие възприета и от ДНО в процесната заповед – за времето от 01:35
до 03:54 и от 05:21 до 06:10 на 11.03.2022 год. служителят е заел предна дясна
седалка до водача на служебния автомобил, като не изпълнява служебните си
задължения произтичащи от ЗМВР и по контрола по ЗДвП.
Действително видно от записа –
приложеният диск по делото, същият е в отпуснато състояние, със затворени очи,
като в 02:46 се обръща странично на седалката /с лице към страничното предно
стъкло/ и се разкопчава най горното копче на униформата си, в 03:17 се обръща
отново с лице към камерата, като едва в 03:54 отваря предната врата на
автомобила. Отпуснатото му състояние и затворените очи се наблюдават и в
периода от 05:21 до 06:10 часа. По време на сън е обективно невъзможно да се
осъществява превенция на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез
видимо наблюдение, осъществяване на контрол и регулиране на движението в
съответната територия, нито да следи за спазването на правилата за движението,
сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на
нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез наблюдение на движението.
Безспорно установената част от работното време, прекарана в сън от
жалбоподателя, с оглед специфичните задачи на автоконтрольорите по време на
наряд е напълно достатъчна да бъде квалифицирана като неизпълнение на правилата
при провеждане на наряд за пътен контрол. Съставомерността на деянието е
доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като
дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те
носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно
деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и
е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая нито се твърдят, нито се доказват
обстоятелства, изключващи вината.
По отношение на наведените в
жалбата оплаквания:
Не е налице неясното относно
деянието за което е наказан жалбоподателя, като същото е описано в достатъчна
степен – отпуснатото положение на тялото на М. и затворени му очи, посочена е
също така нарушената разпоредба, която задължава полицейските служители да
осъществяват – чл.80, ал.1 и ал.2, т.4 от Инструкция №8121з-749/2014 год.,
издадена от Министъра на вътрешните работи. Тези разпоредби предполагат активно
поведение от страна на служителя, включително визуален контрол за спазването на
правилата за движението и наблюдение на движението. Очевидно, е че след като е
установено обстоятелството, че очите на М. са затворени, то е невъзможно
изпълнението на гореописаните служебни задължения.
Неоснователно е оплакването, че
не са обсъдени дадените от негова страна обяснения. На страница втора от заповедта са описани
дадените възражения от страна на наказаното лице, които са приети за
неоснователни и са взети в предвид при налагането на наказанието.
Неоснователно е и наличие на противоречие
в мотивите на акта. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да
са разбере волята на административния орган. Те показват как е формирана волята
на административния орган и кои са били основанията той да има едно или друго
волеизявление. В конкретния случай не е налице такова противоречие, касаещо
фактическия състав на дисциплинарното нарушение и посочените правни норми.
Дисциплинарното нарушение се изразява в отпуснатост на тялото на жалбоподателя
и липсата на осъществяването на визуален контрол за спазването на правилата за
движението и наблюдение на движението. Различието е във посочването на
седалката на която е бил служителя. Касае се за техническа грешка, с която
обаче не е накърнено правото на защита и не е самостоятелно основание за
отмяната на заповедта за наказание. Следва да се отбележи, че тази неточност е
допусната в частта на заповедта, с която се описват действията на разследващия
орган и възприетото от този орган, което видно от приложената справка от
24.06.2022 год. не съответства на действително възприретото. Изводите на
наказващия орган обаче, се намират в следващия абзац на заповедта, в която е
прието описаното нарушение. В тези изводи не се сочи седалката на която е
седнал М.. В допълнение следва да се отбележи, че посочването на седалката не е
елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, доколкото за
вмененото му дисциплинарно нарушение е ирелевантно обстоятелството, на коя
седалка от служебния автомобил се намира жалбоподателя, а единственото значимо
и поведението на служителя – отпуснато тяло и затворени очи.
Необходимо е да се
отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността
на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него
фактически и правни основания за издаването му.
Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както
от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност
на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на
нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено
умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от
ЗМВР. В оспорената заповед са изложени мотиви относно тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата при които е извършено и формата на вина.
По тези съображения съдът
намира, че оспорения административен акт - Заповед №1228з-38/28.06.2022 год. на
Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, е постановен при липса на допуснати нарушение
на процесуалните правила при реализирането на дисциплинарната отговорност, при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на
М.Г.М. ЕГН **********
*** против Заповед №1228з-38/28.06.2022 год. на Началника група в сектор „ПП” при
ОД на МВР - Стара Загора, като неоснователно.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: