Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното гр. дело № 7017
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
17.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 28910/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, по
предявен от Й.Х.Г. /ЕГН **********/ срещу Ц.В.М. /ЕГН **********/ иск с правно
основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Й.Х.Г. /ЕГН **********/ е
титуляр на право на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна двуетажна сграда, състоящ се от две стаи,
хол с портал, кухня с бокс, входно антре и сервизни помещения, застроен на площ
от 80 кв.м., с идентификатор на сградата: 87401.7501.776.1, находяща се в с.
Яна, общ. Столична, обл. София, район „Кремиковци“, ул*****, със застроена площ
от 89 кв.м., заедно с 1/4 идеална
част от общите части на сградата, без дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо парцел XXVIII- 1303 в кв.35, идентичен с УПИ Х- 358 в
кв.35 по сега действащия регулационен план за с. Яна, с идентификатор на
дворното място: 87401.7501.776, находящ се в с. Яна, СО, обл. София, район
„Кремиковци“, ул*****, с площ на имота 1 404 кв.м., при съседи на имота: имоти
с идентификатори: 87401.7501.766, 87401.7501.777, 87401.7514.7, 87401.7501.775,
придобито на основание приращение, като искът е отхвърлен в частта за
признаване правото на собственост на ищеца върху останалата 1/2 идеална част от
описания имот, придобито на основание приращение, както и в частта за осъждане
на ответницата да предаде владението върху описания имот. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата Ц.М. е осъдена да заплати на ищеца Й.Г. сумата 135 лв.-
разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Й.Г. е осъден да
заплати на ответницата Ц.М. сумата 300 лв.- разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Й.Х.Г. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските,
с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение, по
силата на което предявеният по делото ревандикационен иск да бъде уважен изцяло.
Поддържа се в жалбата, че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът Й.Г. е собственик на дворно място- парцел, находящ се в
с. Яна, ул.“Стара планина“ № 48, придобит чрез възмездна сделка 9 години преди
сключването на брак с ответницата. Последната не представила никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че първият етаж от сградата е
построен до степен груб строеж по време на брака на страните и при неин принос
със средства или труд. Представените фактури за закупуването на дограма,
мозайка, варов разтвор и греди за обков били издадени на името на ищеца Й.Г.,
без ответницата да е доказала участие в заплащането им. Според въззивника в
тежест на съпруга, претендиращ построената върху земя на другия съпруг сграда
да е съпружеска имуществена общност, е да докаже, че грубият строеж е извършен
по време на брака, като извършването на довършителни и други строителни работи
по време и след прекратяване на брака нямат отношение към собствеността. По
делото не били установени факти и обстоятелства, сочещи собствеността върху
постройката да е възникнала при права, различни от тези върху земята, т.е.
презумпцията по чл.92 ЗС не била оборена от ответницата. Първоинстанционният
съд неправилно и необосновано кредитирал показанията на свидетелите Д. Г. и И. Й.,
без да обсъди съдържащите се в тях противоречия. От друга страна- от
показанията на свидетелите П. Витков и С. Х. се установявало, че първият етаж
от сградата бил построен преди сключването на брака между страните. При така заявените
доводи въззивникът моли да бъде постановена отмяна на обжалваното решение в
отхвърлителната му част и да бъде постановено решение, с което искът му по
чл.108 ЗС да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени и разноски по делото.
Въззиваемата страна Ц.В.М.
/ответница по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, респ. да бъде потвърдено като правилно решението
на СРС в обжалваната отхвърлителна част.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за отхвърляне на предявения от Й.Г. иск по чл.108 ЗС за 1/2 идеална част от
процесния недвижим имот на ул.“Стара планина“ № 48 в с. Яна, Софийско, като
недоказан и неоснователен- чл.272 ГПК.
Фактическият състав
на чл.108 ЗС изисква установяването при условията на пълно и главно доказване
от ищеца на следните елементи: право на собственост върху процесния имот на
заявеното придобивно основание /в случая- приращение/ и упражнявано от
ответника владение върху имота. От своя страна ответникът носи
доказателствената тежест да установи наличието на правно основание за упражняваното
владение, ако поддържа съществуването на такова.
Не е спорно по
делото, а се и установява от представения Нотариален акт № 3, том ІІ, дело №
211/ 1961 г., че като приобретател по сключен на 22.04.1961 г. договор за
покупко- продажба на недвижим имот ищецът Й.Х.Г. е придобил правото на
собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 306 кв.м., заедно с паянтова къща,
построена в същото място на 60 кв.м., урегулирано в парцел ХХVІІІ- 1303 от кв.35
по плана на с. Яна, Софийски окръг.
Не се спори по
делото, а и от събраните доказателства се установява, че върху това дворно
място е построена масивна двуетажна жилищна
сграда, чийто ПЪРВИ ЕТАЖ е предмет на предявения по делото
ревандикационен иск, както и че страните са бивши съпрузи, чийто брак бил
сключен на 18.11.1970 г. и прекратен с бракоразводно решение от 12.04.1989 г.,
постановено по гр.д.№ 75/ 1988 г. по описа на бивш Кремиковски районен съд,
влязло в сила на 5.10.1989 г. /според направеното върху съдебния акт
отбелязване/.
Спорно между страните,
с оглед наведените в процеса насрещни твърдения и възражения, е дали първият
етаж от построената в горе-описаното дворно място двуетажна жилищна сграда е
индивидуална собственост на ищеца- по силата на приращение, или е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, трансформирана в обикновена
съсобственост при равни права на бившите съпрузи след прекратяване на брака
помежду им. Отговорът на този въпрос изисква установяване на правнорелевантното
обстоятелство кога е построена процесната сграда до фаза груб строеж- по време
на брака между страните или преди неговото сключване.
Тъй като според
фактическите твърдения на страните процесното строителство е реализирано при
действието на ЗПИНМ /отм., в сила от 1950 г., отм. 1973 г./ или респ. ЗТСУ /отм.,
в сила от 1973 г., отм. 2001 г./, а до влизане в сила на Закона за устройство
на територията /ЗУТ- в сила от 31.03.2001 г./, съдържащ легална дефиниция на
понятието „груб строеж“ /т.42, сега т.46 от & 5 от ДР на ЗУТ/, такова
легално определение липсва, следва да бъде съобразена трайно установената до
2001 г. практика на съдилищата, че груб строеж е налице с изграждане на
оградните стени и покрива на сградата, без или с различна степен на изпълнени
довършителни работи, тъй като от този момент е налице функционално и
пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, както
и да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, участващ в гражданския
оборот.
С Постановление № 5/
1972 г. на Пленума на Върховния съд- т.4, е прието, че построената по време на
брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг,
представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата
съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл.13, ал.1 от
Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, съгласно която придобитите от съпрузите през
време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази
разпоредба представлява "друг начин, определен в закона" по смисъла
на чл.55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и
установява "друго" по смисъла на чл.92 ЗС относно собствеността на
създаденото приращение по време на брака. Разпоредбите на чл.13, ал.1 СК- 1968
г. /отм./ и на чл.19, ал.1 СК- 1985 г. /отм./ са аналогични, поради което и даденото
в т.4 на ППВС № 5/ 1972 г. тълкуване се прилага и към настоящия момент в
практиката на съдилищата.
Съгласно разпоредбата
на чл.92 ЗС, собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго. В чл.55 ЗС са посочени способите за придобиване или
учредяване на вещни права върху чужда вещ, като е предвидено, освен с правна
сделка и по давност, това да става и „по други начини, определени от закона”.
За придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и
права върху вещи действащият към датата на сключване на брака между страните
Семеен кодекс- 1968 г. /отм./- чл.13, ал.1, разпорежда, че принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. В същия смисъл е и
нормата на чл.19, ал.1 СК- 1985 /отм./, действащ през времетраенето на брака
между страните. Тези законови разпоредби на Семейния кодекс регламентират
посочения по- горе „друг начин, определен от закона” по смисъла на чл.55
ЗС
за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ. Освен това
разпоредбите на чл.13, ал.1 СК-
1968 г.
/отм./ и чл.19, ал.1 СК- 1985 г. /отм./ установяват „друго” по смисъла на чл.92
ЗС
относно собствеността на създаденото приращение през време на брака.
Построената през време на брака сграда върху земя- индивидуална собственост на
единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на
двамата съпрузи. Това разрешение се основава и на предвидената в чл.63
ЗС
възможност правото на собственост върху постройката да съществува отделно от
собствеността върху земята, на която е изградена, като в този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени с цитираното Постановление на Пленума на ВС /ППВС/ № 5/ 31.10.1972
г.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд,
че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че спорният
имот- ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, е бил построен в груб строеж,
респ. възникнал е като обект на правото на собственост през периода 1977 г.- 1987
г., т.е. през времетраенето на брака между страните /сключен през 1970 г. и
прекратен през 1989 г./. Към посочения релевантен период Законът за устройство
на територията /ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г./, изискващ установяването на грубия
строеж с официален документ /чл.181, ал.2 ЗУТ/, не е бил приложимо право, поради
което и пречката по чл.164, ал.1, т.3 ГПК за доказването на това обстоятелство
и със свидетелски показания в случая не е налице.
Свидетелката И.Й. /съседка
на процесния имот/ сочи, че се омъжила и се преместила да живее при съпруга си
в съседна на процесната къща в с. Яна през месец април 1978 г. По това време страните
по делото /съпрузи/ живеели в старата къща в имота на ищеца, като
строителството на новата къща било започнало и основите били положени, но
първият етаж от къщата все още не бил построен и завършен. По данни на свидетелката
покривът на новата къща бил построен през 1979 г., като ищецът и ответницата
първо се настанили на втория етаж, а след това се преместили на първия.
Дотогава живеели в старата къща в имота, която „била разрушена наскоро, преди
около 4- 5 години“ /считано към датата на о.с.з. 2.02.2016 г./. Тези свидетелски
показания кореспондират на останалите доказателства, вкл. показанията на
свидетеля Добрин Г. /син на страните/, който също сочи, че строителството на
новата къща в имота започнало, когато бил 8- 9 годишен, т.е. през периода 1976 г.-
1977 г., на представения по делото архитектурен проект, във фаза работен, одобрен
през м. юли 1977 г. на името на ищеца Й.Г. и неговата майка Д.Х.както и на
представеното заявление по чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ от 6.07.1977 г., подадено от
ищеца Й.Г. до Началника на отдел „,Архитектура и благоустройство” при Софийски
окръжен народен съвет, с което същият- в качеството на собственик на дворното
място, отстъпил на майка си Д.Х.право на строеж върху дворното място, по силата
на което тя, заедно с ищеца, да построи една двуетажна жилищна сграда върху
площ от 80 кв.м. съобразно одобрен архитектурен план на сградата, от която първият
етаж да бъде за ищеца, а вторият- за нея. Представените по делото строителни книжа
на името на ищеца и на името на ответницата също датират от периода 1978 г.-1987
г., през който страните вече са били съпрузи. Самият ищец в подадената по
гр.д.№ 10031/ 2011 г. на СРС, 35 състав /приложено в цялост по настоящото дело/
искова молба вх.№ 10032/ 11.03.2011 г., с която е предявил установителен иск за
собственост срещу ответницата за 1/2 идеална част от същия имот, но на друго
придобивно основание- придобивна давност, е направил твърдение, че двуетажната
жилищна сграда в дворното място е построена по време на брака между страните,
продължил от 18.11.1970 г. до 5.10.1989 г. Същевременно одобреното от
бракоразводния съд по гр.д.№ 75/ 1988 г. споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./ обективира
изразена от страните воля за разпределяне ползването на процесния недвижим
имот, построен по време на брака и представляващ тяхно семейно жилище, което е
аргумент в подкрепа на извода, че имотът е придобит при условията на СИО и ищецът
не се легитимира като негов изключителен собственик.
При така събраните в
процеса доказателства въззивният съд намира, че сградата, в която се намира
процесният обект /първи етаж/, е изградена върху дворно място- индивидуална
собственост на ищеца Й.Г., но през времетраенето на брака му с ответницата Ц.М.,
поради което и същият по силата на чл.13, ал.1 СК- 1968 г. /отм./ е станал тяхна
съпружеска имуществена общност. Ангажираните от ищеца гласни доказателства-
чрез разпит на свидетелите П.В.и С.Х. /познати на ищеца/, не обосновават
приемането на извод в противоположен смисъл, доколкото са вътрешно
противоречиви, непоследователни и не кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства, като не съдържат точни, ясни и категорични данни относно
релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилно показанията на тези
свидетели- в частта им относно построяването на първи и втори етаж от сградата
преди 1970 г., не са взети предвид от първоинстанционния съд, тъй като не кореспондират
на приетите по делото писмени доказателства, посочени по- горе, вкл. заявлението
за отстъпване на право на строеж по ЗТСУ /отм./ от 1977 г. и архитектурен
проект от 1977 г. /двата документа- с достоверна дата/, чието наличие е
предпоставка за разрешаване и започване на строителството, както и на фактурите
за закупуване на строителни материали, датиращи от периода 1978 г.- 1984 г.
При тези данни и
доказателства, предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, каквото дължи в процеса /чл.154,
ал.1 ГПК/, и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова
вреда, налага се приемането на извод, че не е налице соченото от ищеца придобивно
основание за 1/2 идеална част от процесния имот, поради което и правилно искът
му по чл.108 ЗС за тази част от имота е отхвърлен от първоинстанционния съд като
недоказан и неоснователен. Следва да се отбележи във връзка с доводите във
въззивната жалба за липса на доказване от страна на ответницата да е придобила
права върху процесния имот, че тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за
последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на
доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици, които именно за това претендира като настъпили- чл.154,
ал.1 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква
процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната
претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните
норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица
възникват техните правни последици. В случая дължимото от ищеца доказване за
посочената 1/2 част от имота не е успешно проведено, поради което и искът му
правилно е отхвърлен като недоказан и неоснователен.
При тези съображения,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и
неоснователност на наведените в жалбата на ищеца доводи, постановенотоот СРС
решение като правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за въззивното
производство има въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски от
същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да
бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски градски съд
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 17.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 28910/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, в обжалваната част, в която предявеният
от Й.Х.Г. /ЕГН **********/ срещу Ц.В.М. /ЕГН **********/ иск с правно основание
чл.108 ЗС е отхвърлен относно 1/2 идеална част, която Й.Х.Г. претендира да е
придобил по приращение, от недвижим имот, представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ от масивна
двуетажна сграда, състоящ се от две стаи, хол с портал, кухня с бокс, входно
антре и сервизни помещения, застроен на площ от 80 кв.м., с идентификатор на
сградата: 87401.7501.776.1, находяща се в с. Яна, общ. Столична, обл. София,
район „Кремиковци“, ул*****, със застроена площ от 89 кв.м., заедно с 1/4 идеална
част от общите части на сградата, без дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо парцел XXVIII- 1303 в кв.35, идентичен с УПИ Х- 358 в
кв.35 по сега действащия регулационен план за с. Яна, с идентификатор на
дворното място: 87401.7501.776, находящ се в с. Яна, общ. Столична, обл. София,
район „Кремиковци“, ул*****, с площ на имота 1 404 кв.м., при съседи на имота:
имоти с идентификатори: 87401.7501.766, 87401.7501.777, 87401.7514.7,
87401.7501.775, и в частта относно
присъдените на Ц.В.М. разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 300 лв.
Решението по гр.д.№
28910/ 2015 г. на СРС, ГО, 127 състав,
като необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.