№ 11827
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110137890 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, срещу ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1437,24
лв., представляваща регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт“ по застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
твърди /след уточняване на ИМ и промяната в изложените обстоятелства във вр. с
механизма на ПТП, предприети в първото съдебно заседание/, че на 06.02.2024 г. на път
Е871, след разклона за с. Горна малина, водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег.
№ ***, се движи с посока към гр. София, когато се разминава с товарен автомобил „Волво“,
рег. № ***, движещ в посока към с. Саранци, когато от камиона изпадали необезопасени
камъни и чакъл, превозвани от товарния автомобил /снегорин песъкар/, които ударили лекия
автомобил. Вследствие на процесното ПТП за лекия автомобил възникнали материални
вреди по предна броня, преден капак, таван и челно стъкло, за които при ищеца имало
сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на ПТП. За последното бил съставен и Двустранен
1
протокол за ПТП от 06.02.2024 г., в който водачът на товарния автомобил признал вината си
за причиняване на ПТП. Към датата на ПТП отговорността на водача на товарен автомобил
„Волво“, рег. № ***, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените
вреди по увредения лек автомобил при ищеца е била заведена Щета № ***, като било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1412,24 лв. на собственика на МПС с
преводно нареждане от 13.02.2024 г. Поддържа, че във връзка с определяне размера на
обезщетението по застрахователната преписка са били направени и обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и
виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на
1437,24 лв. до ответника, като последният отказал да я уважи. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноските.
Ищецът е представил писмени доказателства и е поискал съдът да допусне съдебна
авто-техническа експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба въпроси, във
връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена
връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по
пазарни цени на имуществените вреди. По искане на ищеца е допуснато и събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а
именно водача на увреденото МПС - И. Г. Г., ЕГН **********, за установяване на
обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП. В условията на евентуалност е
поискал по реда на чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи по делото
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покриваща
отговорността на водача на МПС „Волво“, рег. № ***.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, депозира
отговор на исковата молба, чрез юриск. Константин Милушев, с който оспорва като
неоснователна исковата претенция. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за МПС „Волво“, рег. № ***. Поддържа, че изпреварването на снегорин с
песъкар от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил представлява груба
небрежност предвид условията по пътя, като е следвало да предвиди възможността за
възникване на вреди в резултат на работата на снегорина, които възражения са изложени във
връзка с първоначално посочения в ИМ механизъм на ПТП. Твърди, че водачът на лекия
автомобил не е съобразил атмосферните условия / заледен път/ и намалена видимост
предвид деня и часа на процесното събитие /06.02.2024 г., 18:00 ч./., както и дистанцията при
изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил. След уточняването на
обстоятелствената част на ИМ, ответника отново оспорва иска, като счита, че няма
достатъчно убедителни доказателства по делото, които да сочат на променения механизъм
на ПТП /при разминаване/, освен показанията на св. Г., които обаче не били достоверни,
2
предвид изминалия период от време и били в пряко противоречие с описания в ДКП за ПТП
механизъм /при изпреварване от страна на лекия автомобил/, съставен непосредствено след
пътния инцидент. Поради изложеното счита, че обезщетението е заплатено без правно
основание. Счита размера на исковата претенция за завишен, като неотговарящ на
действителната стойност на констатираните увреждания. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища, наведените доводи и
възражения, с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключенията на
приетата експертиза, установи от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца доказателства, в т.ч.
заключението на авто-техническата експертиза, неоспорено от страните, че на 06.02.2024 г.,
около 18,00 ч., товарен автомобил „волво ФЛ6“ с рег. № *** се движи по път I-6, с посока от
гр. София към с. Саранци и в района на разклона за с. Горна малина, водачът преминава през
неравност на пътното платно, вследствие на което от ремаркето изпада пясъчна маса. В
същото време, в лентата за насрещно движение, в посока към гр. София се движи лек
автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с рег. № *** и при разминаването, пясъчната маса от
товарния автомобил попада върху лекия автомобил, при което са му нанесени имуществени
вреди по предно стъкло, преден капак и покрива/тавана. Няма спор между страните, че за
описания в исковата молба л.а. „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № ***, при ищцовото дружество,
към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“,
обективирана в застрахователна полица № ***, а за описания в исковата молба товарен
автомобил „Волво“, рег. № *** към датата на ПТП, е съществувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД. Във връзка
с образуваната при ищеца Щета № ***, за обезщетяване на имуществените вреди по лекия
автомобил, на собственика на увреденото МПС „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № *** ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер от 1412,24 лв. като щетата е приключена
чрез метода „експертна оценка“, чрез превод от 13.02.2024 г.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че при ликвидацията на щети,
застрахователя е извършил и обичайни ликвидационни разноски, които възлизат на сумата
от 25 лв.
Няма спор между страните, че ответното дружество е отказало да уважи предявената
му от ищеца регресна претенция, като е изтъкнало, че описаното в ДКП за ПТП не се ползва
с обвързваща застрахователя сила относно начина на възникване на вредите, доколкото
застрахования при него водач не е имал пряка възможност да се увери, че възникналите
вреди по управлявания от другия участник в ПТП, автомобил са резултат именно от
изпадналия товар, превозван от специалния автомобил с рег. № *** /снегорин, песъкар/.
Горните обстоятелства, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
определение за насрочване на делото, в което е обявил на страните и проекта си за доклад по
делото, по който същите не са възразили.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
3
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на
договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, обявен за окончателен /в с.з. на 26.11.2024 г./, поради липса на
възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест във вр. с
горепосочените факти, като на ищеца е възложил да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил;
плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице
/автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите,
както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната
такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и
вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.
В тежест на ответника е възложил да докаже, че е погасил дълга, да обори
презумпцията за вина на водача на МПС „Волво“, рег. № ***, както и че действията на
водача на застрахования при ищеца автомобил, съставляват проява на груба небрежност.
Основните спорни между страните въпроси, около които е съсредоточено съдебното
дирене са, при какъв механизъм е настъпило ПТП на 06.02.2024 г., как са настъпили и какви
са вредите по процесния лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № ***, какъв е техния
размер и кой е виновен за пътното произшествие?
За установяване на спорните обстоятелства, по делото е разпитан като свидетел,
водачът на лекия автомобил – участник в ПТП от 06.02.2024 г. – И. Г., който заяви на съда,
че лично е рисувал скицата в ДКП, но в нея грешно са отразени посоките на движени на
двете МПС. Твърди пред съда, под страх от наказателна отговорност, че произшествието е
настъпило при разминаване между двата автомобила, а не при изпреварване от негова
страна. Категоричен е, че той е пътувал към гр. София, когато се разминал с движещия се
обратно на неговата посока на движение, към с. Саранци, снегорин. Заявява, че времето е
било сумрачно, но все още в светлата част на деня, а пътя не е бил заледен или заснежен, а
само влажен. След като пясъчната маса изпаднала от снегорина след попадането му в
неравност на пътното платно, цялото му предно стъкло било затрупано и затъмнено от
пясъка. Свидетелят спрял веднага, след което обърнал и последвал снегорина до близката
бензиностанция в с. Саранци, където съставили двустранен протокол, в който другия водач
4
признал, че е виновен за ПТП, тъй като нямало спор между водачите относно вината.
Шофьорът на снегорина обяснил на свидетеля, че пясъка, който превозва е замръзнал и тъй
като е претоварен при всяко друсване от неравност на пътя, от камиона изпада пясъчна маса.
Показанията на св. Г., съдът кредитира, тъй като същия излага механизма на ПТП по свои
спомени, като не твърди да не си спомня нещо. Изложеното в показанията му /дадени под
страх от наказателна отговорност/ звучи ясно, последователно, логично, а представения от
него различен от посочения в ДКП, механизъм на ПТП същия излага още преди да му бъде
предявен ДКП за ПТП. Св. Г. започва показанията си убедено и категорично, като посочва
цитирам: „Управлявах л.а. Мерцедес. Ние си караме за гр. София и се разминаваме с
камион, където опесъчава пътната настилка. Камионът е напълно препълнен и
отвсякъде течеше пясък или там каквото е и на първата неравност друса, и като се
разминаваме, целия прозорец на колата ми е затъмнен от падналия пясък и нямам
никаква видимост…“ и още „По време на разминаване се случи. Той идва от София, а
ние отиваме към София. Ние се разминаваме, не го изпреварваме.“. Едва след като му бе
предявен ДКП за ПТП, св. Г. заяви, че има объркване в скицата, макар да признава, че той
собственоръчно я е рисувал. Отново препотвърждава, че посоките на двете МПС са
противоположни, всеки се движи в собствена пътна лента, в насрещната на другото МПС,
посока. Едва след като е станал инцидента, лекия автомобил обърнал посоката на движение
и настигнал снегорина в с. Саранци, където на бензиностанцията двамата водачи съставили
ДКП, в който водача на снегорина собственоръчно вписал „виновен съм за ПТП“ и се
подписал.
Следва да се отбележи, че въпреки предприетите оспорвания от страна на ответника и
възложената му доказателствена тежест за опровергаване презумпцията за вина на
застрахования при него водач, ответника не посочи относими към тези факти доказателства
и доказателствени средства, а се задоволи до простото оспорване на механизма и вината.
Ето защо, при съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема, че
водачът на снегорина е нарушил задълженията си по чл.127, ал.2 от ЗДвП да превозва
покрит товара си /в случая пясък/, тъй като същия може да бъде разпилян и да създаде
опасност за другите участници в движението.
Във връзка с механизма на ПТП, вида и размера на щетите по процесния лек
автомобил, по делото е приета също без възражения от страните и съдебно авто-техническа
експертиза. От заключението на в.л. В., в т.ч. дадените от него допълнителни устни
пояснения в с.з. на 21.03.2025 г., се установява, че съобразно с приложените писмени
доказателства и основно от свидетелските показания на участника в ПТП – св. Г.,
процесното ПТП е настъпило при допълнително посочения от ищеца механизъм на ПТП, т.е.
че на 06.02.2024 г., при движение на товарен автомобил „Волво ФЛ6“ с рег. № *** по път I-
6, с посока от гр. София към с. Саранци, в района на разклона за с. Горна малина, водачът
преминава през неравност на пътното платно, вследствие на което от ремаркето изпада
пясъчна маса, която попада върху движещия се по същото време, но в лентата за насрещно
движение, в посока към гр. София, лек автомобил „Мерцедес Е 220Д“ с рег. № *** и му
5
нанася имуществени вреди по предно стъкло, преден капак и покрива/тавана. В устните
обяснения пред съда, вещото лице конкретизира, във връзка с въпрос на ответника, че
независимо от начина на разминаване между двете МПС – при разминаване при движение в
различни посоки, или при изпреварване на единия спрямо другия, при движение в една и
съща лента, и в една и съща посока, вредите които ще настъпят са идентични. От друга
страна, вещото лице посочва, че по делото няма данни за конкретното количество пясъчна
маса, което се е изсипало и каква част от него е попаднала върху лекия автомобил, поради
което не може да даде отговор на хипотетичния въпрос на ответника дали е било
предотвратимо ПТП, ако лекия автомобил е преминал малко по-встрани от снегорина.
При така представения и възприет от вещото лице, механизъм на ПТП, категорично е
заключението, че всички описани от ищеца, увреждания на процесния автомобил, са в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на посочената дата произшествие в гр. София.
Заключението е прието и приобщено към доказателствата по делото, като не е
оспорено от страните, поради което и съдът го кредитира изцяло. Размерът на щетите,
установен посредством заключението по САТЕ, и изчислен на база средни пазарни цени към
06.02.2024 г. от 2260,99 лв., е над изплатения от ищеца такъв (от 1412,24 лв.), предвид на
което съдът намира предявения главен иск за основателен и изцяло доказан по размер. Не се
установява по делото, претендираното от ищеца обезщетение да е изплатено в прекомерно
висок размер, не кореспондиращ с действителната стойност на вредите. В хода на
производството не се установиха детайли, системи и агрегати по процесния автомобил,
които да са били отремонтирани за сметка на ищеца при ликвидиране на образуваната при
него Щета № ***, които да не са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП от
06.02.2024 г. по път I – 6, между гр. София и с. Саранци, за което се установи, че е
причинено по вина на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника.
В заключението на САТЕ, вещото лице е отговорило и на въпроса относно обичайните
ликвидационни разноски, които застрахователите извършват във връзка с ликвидиране на
образуваните пред тях щети, като същите варират между 15 и 25 лв. и са свързани основно с
опис на щетите от експерт на дружеството, изготвяне на снимков материал, изчисляване
стойността на уврежданията /когато избрания метод за ликвидиране е експертна оценка/. В
конкретния случай ищецът претендира 25 лв. ликвидационни разноски и същите не се
оспорват от ответника.
Съдът приема, че болшинството от посочените в ОИМ възражения от страна на
ответника /за механизма на ПТП, вината за настъпването му и действителните щети,
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца вреди/ са
свързани с първоначално посочения в ИМ механизъм на ПТП, а в крайна сметка се оказват
без основание и проформа заявени.
Ответникът не проведе дължимото обратно пълно и главно доказване на твърденията
си за наличие на „груба небрежност“ и съпричиняване от страна на водача на увредения лек
автомобил, нито бе оборена презумпцията за вината на застрахования при него водач.
6
Като краен извод за съда се налага, че отказа на ответника да заплати пълния размер
на стойността на уврежданията по лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № *** причинени
при ПТП от 06.02.2024 г., вкл. с претендираните ликвидационни разноски, е бил без
основание,.
Следователно, предявения от ищеца иск по чл.411 от КЗ основателен и доказан, в
пълен размер от 1437,24 лв.
По съдебните разноски:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Съгласно списък по
чл.80 от ГПК, ищецът установява да е сторил разноски в общ размер на 855,49 лв., от която
сума 57,49 лв. за заплащане на държавна такса за производството, 300 лв. – за
възнаграждение на вещото лице, 60 лв. за възнаграждение на свидетел и 438,00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца му се
следват разноски в пълен размер от 855, 49лв.
Така мотивиран, съдът на осн.чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ ЗД “ЕВРОИНС“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в *** да плати на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл. „***“ № 5, сумата от 1437,24 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по
застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП, за обезщетяване щетите по лек
автомобил „Мерцедес Е 220 Д“, рег. № ***, увреден в резултат от ПТП на 06.02.2024 г. по
път I-6, между гр. София и с. Саранци, причинено по вина на водач, застрахован по ЗЗ „ГО“
при ответника, с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ЗД “ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в *** да плати на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „***“ № 5 , сумата от 855,49 лева представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8