Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 16.02.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.12.
2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова :
като разгледа докладваното от съдията Танева
в.т.д. № 1573 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 258
и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „С.“ ЕООД против решение №
85/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 132/2020г. по описа на Районен съд –
гр. Раднево, в частта с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.92 ЗЗД за сумата над присъдените 3000,25лв. до
претендираните 8828,38лв., която
разлика включва сумата от 5793,12лв. за неустойка за забава върху главницата от
324лв. с ДДС по ф-ра № 16190/03.12.2018г., издадена по договора за
сигнално-охранителна дейност от 04.01.2018г. за периода за забава от
06.12.2018г. до 28.02.2020г. Във въззивната жалба въззивника излага
съображения за незаконосъобразност на постановеното решение. Направено е искане да се отмени решението на
РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи иска изцяло.
Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Няма
направени доказателствени искания.
Във въззивната жалба въззивникът
„С.“ ЕООД посочва, че е неоснователен довода на ответника, че уговорената
неустойка в размер на 4% от дължимото месечно възнаграждение противоречи на
добрите нрави, тъй като неустойката изпълнява две функции - да обезпечи
изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за
забавено изпълнение. Сочи още, че освен обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си
да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са
настъпили в предвидения размер. Въззивникът навежда доводи и че в случая
твърдяната прекомерност на неустойката е в резултат на продължилото повече от
две години неизпълнен
ие от страна на възложителя за
заплащане на дължимото възнаграждение, а не поради начина на уговарянето й.
В законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и
отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което е допусната за
разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно с
правомощията си по чл.269 ГПК съдът констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пред районния съд са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като фактическата обстановка по делото е
безспорна.
Спорният въпрос, въведен във
въззивната жалба като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение
касае недействителността на клаузата, предвиждаща пораждане на задължение за
въззиваемия по чл.92, ал. 1 ЗЗД, а от
там и дължимостта на вземането за неустойка в посочения размер.
Установява се по безспорен начин
по делото, че страните са сключили на 04.01.2018 г. договор, с който на ищеца „С.“
ЕООД било възложено да проектира и монтира сигнално-охранителна инсталация
/СОИ/ и да организира охрана на болницата, да включи СОИ към собствените си
съоръжения за централизиран дистанционен контрол и да поеме физическа охрана на
обекта. Било уговорено месечно възнаграждение в размер на 324 лв. с ДДС за
охрана на обекта за срок от 1 година от подписването на договора, като срокът
за плащане на възнаграждението било от 1-во до 5-то число на месеца. В
настоящото производство не подлежи на разглеждане действието и изпълнението на
останалите договори, както и претенциите по тях.
Претендирана е от ищцовото
дружество „С.“
ЕООД договорна неустойка по отношение на забавените плащания по
фактурите досежно главниците по договорите от 04.01.2018г., 04.01.2019г. и от
04.01.2020г., представени по делото.
В обжалваното решение съдът
приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави уговорената неустойка за
забава в чл. 10 от представения като писмено доказателство договор от
04.01.2018г., поради това, че уговореният размер прехвърля значително функциите
на неустойката.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза неустойката от 4% на ден е в размер на 12,96 лв. на ден върху
главницата от 324 лв. с ДДС месечна такса. От това следва, че още към датата на
сключване на договора така уговорената неустойка за забава в рамките на 25 дни
забава достига размера на дълга от 324 лв. с ДДС. Към момента претендираната
неустойка в размер на 5793,12 лв. за главница от 324 лв., а вещото лице по СИЕ
е изчислило същата на сумата от 5832 лв. Районният съд взема становището, че вредите
от неизпълнението в случая не обосновават по никакъв начин такъв размер на
неустойката като намира, че уговорката на такъв размер е принципно значително
голям по отношение на обичайната търговска практика, която приема за нормален
размер на неустойката за забава до 1% на ден. Ответникът „МБАЛ - д-р ДЧ - Р.“ ЕООД е лечебно
заведение и независимо от търговския му характер, с оглед предмета му на
дейност, съдът намира, че в случая така уговореният размер на неустойката от 4%
на ден накърнява добрите нрави като значително превишаващ функциите на неустойката
и основния принцип на справедливостта. Поради това, районният съд намира, че
клаузата за неустойка по чл. 10 от договора от 04.01.2018г. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В първоинстанционното решение се
приема, че искът за неустойка в размер на 5793,12 лв. върху главницата от 324
лв. с ДДС по фактура №16190/03.12.2018 г. за периода на забава от 06.12.2018г.
до 28.02.2020г. е нищожна, поради което е и недължима и в тази част е
отхвърлена исковата претенция.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя изложените правни изводи на районния съд:
При търговски сделки, сключени
между търговци за каквито се приемат и страните по настоящото производство,
неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл. 309 от ТЗ. Законодателят
е изключил възможността за частично освобождаване от отговорност на длъжника,
съгласно чл. 92, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД - при съпоставка на неустойката с размера
на претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 309 от ТЗ е императивна и действието
й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки
търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка не би могла
да бъде намалявана - изключването на прекомерността сочи за законодателна воля
за придаване на наказателна функция на неустойката по търговски сделки. Санкционният
характер на неустойката следва да бъде обсъждан във връзка с другите две нейни
основни предназначения - обезщетителна и обезпечителна. Начинът на определяне
на неустойката, както и границите ѝ, не са ограничени с императивни
правни норми, поради което договарянето й напр. без краен предел, както и
евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на договора
или на отделни негови клаузи.
Въпрос е на конкретна преценка дали размерът на
договорената неустойка или липсата на краен предел за натрупването й са довели
до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Правнорелевантно
за нищожността на договорената неустойка е противоречието й с добрите нрави,
който общ критерий за действителността на сделките следва да намери конкретен
израз в конкретната сделка. Именно този смисъл е въведен и в тълкуването на
проблема в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, където се посочва, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството
им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Освен гореизброените, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Въведените критерии се правят най-вече с цел
съобразяване с основните принципи на гражданското и търговското право, които в
гражданските и търговските правоотношения изискват да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Това
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване - аргумент от чл. 307 ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ. Законодателят
придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора - или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й
придадени от страните. Преценката за накърняване пределите на нравствената
допустимост в тази хипотеза следва да се основава на вида на неизпълнението, за
обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й - като
глобална сума или процент от главницата, на базата на начисляването й - съотношение
между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите/възможни
са и редица други критерии. Неустойката за забава обезщетява вредите на
кредитора за периода, докато е налице състояние на неизпълнение на задължението
на длъжника .
В конкретния случай така посочената
неустойка - по 4% от стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие,
излиза извън пределите на нейната обезпечителна функция - тя е прекомерна по размера си и фактически води до неоснователно
накърняване на имуществените интереси на ответното дружество за сметка на
неоснователно обогатяване на ищеца, което нарушава и принципите на добрите
нрави. Видно от съдържанието на сключения договор в случая принципът на
справедливостта е нарушен. Налице е не само безспорно несъответствие между
размера на уговорената неустойка и очакваните при сключването на договора вреди
за кредитора, произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно
задължение, но така, както тази неустойка е договорена, излиза извън пределите
на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция и като целяща
единствено повторно възнаграждение на кредитора за извършената от него дейност
води до неоснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави.
Това е така, тъй като без да е налице каквато и да е вреда от забавеното
изпълнение на ответника - длъжник (поне липсват доказателства за претърпени
каквито и да е вреди), кредиторът е уговорил в своя полза заплащане на
неустойка, равняваща се на 4% дневно спрямо сумата - неизплатена главница,
което води до извода, че се цели не обезщетяване на евентуално претърпените
вреди /по аргумент от чл. 92 от ЗЗД/, а неоснователно обогатяване - при
сравнение с прихода, който ищецът би получил, ако сумата бе вложена в банка и
върху нея се изчисляват лихви или ако върху сумата би се дължала законна лихва.
От своя страна, нищожността на
неустоечната клауза изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца
вземане на неустойка за неизпълнение, което същият би могъл успешно да
претендира по реда на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и като е съобразил и с горното, съдът правилно
е приложил закона. Даденото от него разрешение е в съответствие с възприетото с
ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разбиране, според което условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат не само от нейните
функции, но и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения, което обуславя и неоснователността на въззивната жалба. Поради
това и атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, право на разноски има въззиваемата страна - ответник.
Доколкото разноски не са заявени от въззиваемия до приключване на устните
състезания на тази инстанция, съдът не присъжда такива в негова полза.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/10.08.2020г.,
постановено по гр.д. №132/2020г. по описа на Районен съд – гр. Раднево в частта с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „С.” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***,
с адрес на управление гр. *** иск против „МБАЛ - д-р ДЧ - Р.“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. ***, с правно
основание чл.92 ЗЗД за сумата над присъдените 3000,25лв. до претендираните
8828,38лв., която разлика включва сумата от 5793,12лв. за неустойка за забава
върху главницата от 324лв. с ДДС по ф-ра № 16190/03.12.2018г., издадена по
договора за сигнално-охранителна дейност от 04.01.2018г. за периода за забава
от 06.12.2018г. до 28.02.2020г.
Решението
е влязло в сила в необжалваната част, с която е осъдена „МБАЛ - д-р ДЧ - Р.“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. ***, да заплати на „С.”
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. ***,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 5790 лв. (пет хиляди седемстотин и деветдесет лева) с ДДС главница,
представляваща възнаграждения за осъществена охранителна дейност от месец
октомври 2018 г. до месец февруари 2020 г. по договор от 04.01.2018 г., договор
от 01.05.2018 г., договор № 1026В125 от 04.01.2019 г., договор от 01.05.2019
г., договор № 1026В265 от 04.01.2020 г., за които са издадени фактури № 16190/03.12.2018
г., № 16541/03.01.2019 г., № 16904/01.02.2019 г., № 17246/01.03.2019 г., №
18305/13.05.2019 г., № 18871/02.07.2019 г., № 19532/02.09.2019 г., №
19912/01.10.2019 г., № 20293/01.11.2019 г., № 20675/02.12.2019 г., фактури №
21052/02.01.2020 г. и № 21483/03.02.2020 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 119,85 лв. (сто и
деветнадесет лева и 85 ст.), представляваща обезщетение за забава върху
главниците по фактури № 16190/03.12.2018 г., № 16541/03.01.2019 г., №
16904/01.02.2019 г., № 17246/01.03.2019 г., № 18305/13.05.2019 г., №
18871/02.07.2019 г., № 19532/02.09.2019 г., № 19912/01.10.2019 г., №
20293/01.11.2019 г., № 20675/02.12.2019 г., фактури № 21052/02.01.2020 г. и №
21483/03.02.2020 г., общо за периода на забава от 06.12.2018 г. до 28.02.2020
г., и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 3000,25 лв. (три хиляди лева и
25 ст.), представляваща неустойка за забава върху главниците от по 324 лв. с
ДДС по фактури № 16541/03.01.2019 г., № 16904/01.02.2019 г., № 17246/01.03.2019
г., № 18305/13.05.2019 г., № 18871/02.07.2019 г., № 19532/02.09.2019 г., №
19912/01.10.2019 г., № 20293/01.11.2019 г., № 20675/02.12.2019 г., фактури №
21052/02.01.2020 г. и № 21483/03.02.2020 г., общо за периода на забава от 04.01.2019
г. до 28.02.2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.