№ 1078
гр. Бургас, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120103499 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба на Г.
Г. Г., ЕГН **********, от гр.Бургас, чрез пълномощника адвокат Г. С., личен
№ **********, вписан в регистъра на Адвокатска колегия - Бургас, със
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б. *** против: К. А. Т.
(А.), ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. *** и настоящ адрес: гр. Б. ***
Иска се да се постанови съдебно решение, с което да се осъди К. А. Т.
(А.), ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 11 042,00лв. —
представляваща погасени вноски по потребителски паричен кредит №
2300420 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно
наименование „Уникредит Кларима“ АД) с длъжник ответника по делото,
такси, лихви и разноски по делата, съгласно издадените заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 984/2023г. по описа на БРС, за което е
образувано изп.д. № 9/2024г. по описа на ЧСИ И. М. и подписано между
ищеца и кредитора споразумение от 07.03.2024г. и платежно от 22.03.202г.,
които ищецът, в качеството му на поръчител, е изплатил за пълното
погасяване на кредита, в т.ч. главници, лихви, такси и разноски, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендират се разноски по делото, в това число и заплатеното
1
адвокатско възнаграждение.
Излага се твърдение, че на 07.06.2016г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 2300420 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД), от
една страна като кредитор и от друга страна ответника К. А. Т. (А.) - като
кредитополучател, Р. Д. А. - поръчител и ищеца Г. Г. - като втори поръчител.
По силата на договора кредиторът е отпуснал паричен кредит в размер на
17510лв., като кредитополучателят - ответникът К. А. Т. (А.) се задължи да
погаси задължението си на 120 равни месечни анюитетни вноски, с краен срок
за погасяване - 01.06.2026г. След усвояване на кредита ответникът е погасил
част от задължението си и след това е преустановил плащанията си.
На 16.11.2022г. кредиторът е прехвърлил вземането си по цитирания
по-горе договор за кредит на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Поради неплащане от страна на ответника на 20.02.2023г. кредиторът
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал издаването на заповед за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д. № 984/2023г. по описа
на Бургаския районен съд за сумата в размер на 3206,74лв., от които
1937,89лв. частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода 01.02.2022г. до 01.02.2023г., договорна лихва - 1109,29лв. за периода
01.02.2022г. до 01.02.2023г., 159,56лв. лихва за забава, ведно със законната
лихва за забава от 20.02.2023г. до изплащане на вземането, както и 304,13лв.
разноски по делото. В последствие за издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против ищеца. Въз основа на тях против последния е
образувано изпълнително дело № 9/2024г. по описа на ЧСИ И. М., район на
действие: БОС.
След горното, ищецът се е свързал с кредитора и е подписал
извънсъдебно споразумение, с което се съгласява, че цялото задължение е в
размер на 8864,61лв., като страните се споразумяват ищецът да плати сума в
размер на 7535лв., като кредиторът опрощава разликата. Споразумението е
подписано и задължението платено изцяло от страна на ищеца.
Отделно от горното, ищецът е изплатил на взискателя сума в размер
на 1857лв. преди образуване на изпълнителното дело, а след образуването на
изпълнителното дело е заплатил 1857лв. на 19.02.204г., като общата сума на
тези плащания е 3507лв.. Извършеното плащане от страна на ищеца по
2
кредита вместо ответницата е с цел да осуети публична продан на
притежавани от него движими вещи и недвижими имоти, както и запор на
сметките му, а така също и натрупването на бъдещи лихви, такси и разноски -
в случай, че ответницата продължава да не плаща задълженията си по
договора с падеж 01.06.2026г. Между страните по делото няма никакви
уговорки ищецът да плати безвъзмездно дълга на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от страна на особен
придставител на ответника, с който искът се оспорва.
Излага се възражение на основание чл. 143, ал.2, изр, 2 от ЗЗД,: „Ако
поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника,
последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да
направи на кредитора при изпълнението”, тъй като, от предявения иск и
представените доказателства липсват данни, както, че поръчителя (ищеца) е
уведомил длъжника (ответника), така и от страна на кредитора, че е налице
уведомяване по какъвто и да е повод във връзка с погасяване на кредита.
Не са предявени възраженията на ответника, които би имал към
първоначалния Кредитор, респ. към суброгиралия се Кредитор, които е могъл
успешно да му противопостави, а именно: възражение за наличие на
неравноправни клаузи в Договора за потребителски паричен превод
№2300420/07.06.2016г. , като е неясно и дДали към момента на погасяване на
кредита Първоначалния Кредитор е увеличавал (променял) едностранно
дължимата лихва и как това се е отразявало на месечните вноски погасявани
от ответника, както и дали правилно е съотнасял преведените суми по дълга -
разноски, лихва и главница), липсата на уведомяване, че остатъка от
дължимата сума се дължи на нов кредитор и каква част от кредита е погасен и
кога? На следващо място, ищецът не е представил доказателства, към кой
момент ответника е изпаднал в забава, респ. към кой момент е настъпила (ако
е настъпила) предсрочната изискуемост. Липсват доказателства, че
първоначалния Кредитор „Уникредит консюмър файненсинг” е уведомил
3
ответника за прехвърляне на вземането си към „ЕОС Матрикс” ЕООД, на
основание чл. 99, ал.З от ЗЗД. Бургаският районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД са предвидени регресни права на
поръчителя срещу длъжник, чието задължение поръчителят е изпълнил при
предвидени в закона предпоставки - поръчителят да е изпълнил едно
изискуемо задължение по договора за поръчителство, съгласно вътрешните
отношения между поръчителя и длъжника да има вземане от длъжника за
изпълненото негово задължение и поръчителят да е уведомил длъжника за
изпълнението. Неуведомяването на длъжника не поражда права за длъжника
против поръчителя и не погасява регресното право на поръчителя, освен ако
длъжникът междувременно не е изпълнил своето задължение /чл. 143, ал. 2,
изр. 1-во ЗЗД/, но прави противопоставими на поръчителя възраженията,
които длъжникът има срещу удовлетворения кредитор – чл. 143, ал. 2, изр. 2-
ро от ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя формираната съдебна практика
по този въпрос, намерила израз в решение № 114 от 21.03.2011г., постановено
по гр.д. № 1143/2010г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, съгласно която при
правна квалификация по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и при липса на възражения от
страна на ответника, предвидени в ал. 2 на чл. 143 ЗЗД - че длъжникът е
платил или че има възражения, каквито би могъл да направи пред кредитора,
настоящият състав намира, че уведомяването от поръчителя на длъжника за
отправено от него искане от страна на кредитора за плащане, както и за самото
плащане, не са подлежащи на установяване от поръчителя предпоставки за
уважаването на иска. Доколкото в случая ответникът не е релевирал
възражения по чл. 143, ал. 2 от ЗЗД, то се налага извод, че наведеният
самостоятелен довод за липса на доказателства за надлежното уведомяване на
длъжника за посочените обстоятелства, е ирелевантен за изхода на спора.
Тъй като длъжника не е изплатил сумите по договора за кредит нито преди
уведомлението от поръчителя, нито след това, а поръчителят е изпълнил
задължението си по договора за поръчителство като е заплатил част от дълга на
цедента на кредитополучателя, което е безспорно от събраните по делото
доказателства, то за него се пораждат правата по чл. 143, ал. 1 ЗЗД - да иска от
длъжника заплатената сума.
4
Възражението на особения представител на ответника за липса на съобщаване на
цесията е неоснователно.
Доводите на ответника, че договорът за цесия му е непротивопоставим, тъй като
уведомлението за цесията не е извършено от правопрехвърлителя – кредитор, е
неоснователно. Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че
придобиване на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на
договора за цесия /така решение № 40 по т. д. № 566/2009 г. на І т.о. на ВКС,
решение № 1279 по гр. д. № 29/1996 г. на V г.о. на ВКС /, арг. и от чл. 99 ал. 2 ЗЗД –
цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на
договора за цесия. Целта на уведомяването на длъжника за цесията е да защити
последния срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. В конкретния случай липсват
твърдения за удовлетворяване на гражданското притезание, удостоверено в
процесното изпълнително основание, чрез доброволно изпълнение било от
основния длъжник или от трето лице, адресирано към стария кредитор-цедент.
Неуведомяването на длъжника, досежно извършеното частно правоприемство, не
рефлектира върху дължимостта на паричното вземане, тъй като съобщаването на
цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на правната сделка
/Решение № 239/15.05.2018 г. по дело №986/2017 на ВКС, ТК, I т.о./.
Не се доказа ответникът да е заплатил посочената сума на ищеца, което
обстоятелство, като ползващо ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да
бъде доказано именно от него.Ето защо съдът намира исковата претенция за
основателна. Претенцията на мораторна лихва също следва да бъде уважена.
Твърденията, че длъжника би бил в неравнопоставено положение спрямо
поръчителя-ищец, поради невъзможност или ограничение да се ползва от от
привилегията на възрженията спрямо първоначалния кредитор,
прим.възражения за наличие на неравноправни клаузи са неоснователни, тъй
като все пак, иска е насочен към основания длъжник и страната по договора, а
тази привилегеи япо съществото си е предвидена в закона като ползваща
поръчителя, в случая-ищец.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в
настоящото и производство в размер на общо 2041.68 лева.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Т. (А.), ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***
и настоящ адрес: гр. Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН **********, от
гр.Бургас, с пълномощник адвокат Г. С., личен № **********, вписан в
регистъра на Адвокатска колегия - Бургас, със съдебен адрес за връчване на
призовки и съобщения: гр. Б. ***, сумата от 11 042,00лв. — представляваща
погасени вноски по потребителски паричен кредит № 2300420 между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (с предишно наименование
„Уникредит Кларима“ АД) с длъжник ответника по делото, такси, лихви и
разноски по делата, съгласно издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 984/2023г. по описа на БРС, за което е
образувано изп.д. № 9/2024г. по описа на ЧСИ И. М. и подписано между
ищеца и кредитора споразумение от 07.03.2024г. и платежно от 22.03.202г.,
които ищецът, в качеството му на поръчител, е изплатил за пълното
погасяване на кредита, в т.ч. главници, лихви, такси и разноски, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. А. Т. (А.), ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. ***
и настоящ адрес: гр. Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН **********, от
гр.Бургас, съдебно - деловодни разноски в размер на 2041.68 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6