№ 144
гр. Севлиево, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200308 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят Р. Г. С. от гр. София е обжалвал Наказателно постановление
№ 22-0341-000163 от 12.05.2022 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ
Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на административно наказващия орган. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.06.2023 година. Жалбата е подадена на 11.07.2023 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 24.12.2021 година на ГП I-4 км. 76+000, община Севлиево е извършено
нарушение – превишаване на скоростта от л.а. „Опел“ с рег. №№ ***, собственост и
управляван от жалбоподателя Р. Г. С. от гр. София. Нарушението било установено с
АТСС ARH CAM S1/11743d5, поради което бил издаден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
1
Серия К № 5541984. Във връзка с констатираното нарушение била извършена проверка
в информационните масиви на КАТ и било установено, че регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради
липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, след което
бил съставен АУАН с бланков № 161580/06.04.2022 година, който бил връчен на С. на
същата дата. При връчването на акта, жалбоподателят записал в графата за възражения,
че не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила, за което бил
разбрал при извършената му полицейска проверка. Съставения АУАН бил изпратен в
Районна прокуратура – Габрово, ТО – Севлиево, където била образувана преписка за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, която приключила с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство. В последното прокурорът е постановил
препис от постановлението да се изпрати на РУ на МВР – Севлиево на основание чл.
213, ал. 1 от НПК, както и за сведение и преценка относно продължаването на
започнатото административнонаказателно производство срещу Р. Г. С..
Съобразявайки разпореденото от прокурора, на 12.05.2022 година началникът
на РУ на МВР – Севлиево съставил против жалбоподателя обжалваното наказателно
постановление, в което, след като описал посочените по – горе обстоятелства, приел,
че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което и на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложил глоба в размер на
200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели П. П. и Г. П. – служители в РУ на
МВР – Севлиево, потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра
на вътрешните работи.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на Р. Г. С. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
2
номер.
По делото безспорно се установи, че на 24.12.2021 година жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Мока“ с рег. № *** и че регистрацията
на автомобила е била прекратена на 15.12.2021 година на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от
субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне
предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание
на собственика след предоставяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Видно е, че нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП прави препратка
към Кодекса на застраховането, съгласно които разпоредби преди да се премине към
предприемане на мерки за спиране от движение на моторните превозни средства и/или
за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка, следва да се премине през процедурата, предвидена в чл.
574, ал. 10 от КЗ, според която информационният център уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от
датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Преценката на гореизложеното води до извода, че информационният център
към Гаранционния фонд следва да уведоми собственика на съответното ППС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и да му даде 14 дневен срок от
датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на
застрахователен договор. Едва след изтичането на този срок, когато не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
На плоскостта на конкретния случай няма данни за изпълнението на тази
процедура. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен, че за
3
собствения му автомобил няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Не
е представено уведомление, от което да се установи, както самият факт на
уведомяването, така и датата, на която е изтекъл предвидения 14 дневен срок, в който
законът му дава възможността да представи договор за сключена застраховка.
На следващо място следва да се отбележи, че от страна на АНО не е спазено
императивното изискване на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване собственика за
настъпилата в следствие липса на валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ служебна дерегистрация на дадено превозно средство, за
което е получено уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Именно поради тази причина
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил служебно дерегистриран след
получаване на уведомление от ГФ от 12.12.2021 година, без обаче да са налице
доказателства собственикът му да е бил уведомен за това. Ето защо следва да се
приеме, че жалбоподателят не е имал субективната представа, че притежаваният от
него автомобил е бил дерегистриран, което обстоятелство е настъпило по силата на
закона, отбелязано е служебно и не е било сведено до неговото знание. При това
положение следва да се приеме, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
не е извършено от субективна страна. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя,
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението,
то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С
оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи
относно липсата на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и неговата несъставомерност, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно издадено и следва да се отмени като
незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие
възлизат на сумата от 900,00 лева. Наказващият орган не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и предвид изхода на
делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900,00лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0341-000163 от 12..05.2022 година
на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Р. Г. С., ЕГН:
**********, ***, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ГАБРОВО да заплати на Р. Г. С., ЕГН: **********, ***,
сумата от 900,00лв. /деветстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5