Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр.Русе, 24.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора П. Петков, като разгледа докладваното от
съдия Йосифов к.а.н.д. № 8 по описа
на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
„Сикони 51” ЕООД, със седалище в гр.Русе, против решение № 573/23.11.2021 г.,
постановено по АНД № 1859/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 591666 – F618234 от 05.08.2021 г. на директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Варна. С наказателното постановление, за
нарушение по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1
от същия закон, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 000 лева. В
жалбата, като касационни основания, се сочат неправилно приложение на материалния
закон от въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че сумите по процесните две
фактури били заплатени в брой, при което извършените продажби били регистрирани
в паметта на фискалното устройство и за тях били издадени фискални касови
бележки. Твърди, че когато има издаден касов бон от фискално устройство
дължимият данък върху добавената стойност не може да не бъде начислен. Поддържа,
че сумата на данъка от 88,68 лева, която според НП била определена в по-малък
размер, всъщност била декларирана в справката-декларация за месеца, през който
са издадени двете фактури – месец октомври 2019 г. Заявява, че макар процесните
фактури да не били включени в дневника за продажбите за този данъчен период, то
сумата по тях била включена в „отчет продажби“ за същия месец като бил начислен
в общата сума на продажбите на клиенти на дребно. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и да реши спора по същество
като отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба –
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства районният съд е установил правилно фактическата
обстановка. Установява се, че на 27.04.2021 г. в ТД на НАП - Варна била
извършена проверка на търговското дружество касационен жалбоподател - „Сикони 51“
ЕООД, гр. Русе. В хода на тази проверка контролните органи установили, че касаторът,
през данъчен период м. октомври 2019 г., е издал две фактури: № ********** от
30.10.2019 г., с получател „Джеси“ ООД, с данъчна основа 259,21 лв. и ДДС 51,84
лв. и № ********* от 30.10.2019 г, с получател „Вихкам“ ЕООД, с данъчна основа
184,17 лв. и ДДС 36,83 лв., (л. л. 16, гръб и 17 от делото на РС – Русе). И
двете издадени фактури имат за предмет продажбата на хляб и хлебни изделия. Контролните
органи счели, че тези фактури не били посочени в дневника за продажбите за
съответния данъчен период – месец октомври 2019 г., размерът на данъка по тях
не бил включен в справката-декларация с вх. № 18001916360 от 08.01.2020 г. (л.
12 от делото на РС – Русе) за същия данъчен период и той не бил заплатен от
касатора, както изискват разпоредбите на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, което довело до определянето му в
по-малък размер. Резултатите от проверката били материализирани в протокол №
П03001821017911-073-001 от 27.04.2021г. (л. л. 7 – 10 от делото на РС – Русе). В
нейния ход на „Сикони 51“ ЕООД била връчена покана по реда на чл.103 от ДОПК с №
П-03001821017911-177-001 от 21.04.2021 г. (л. л. 14 – 16 от делото на РС –
Русе). С вх. № 18002054975 от 26.04.2021 г. дружеството подало коригираща
справка-декларация за данъчен период м. октомври 2019 г. и посочените фактури
били декларирани от него (л. 13 от делото на РС – Русе). В условията на чл.40
от ЗАНН срещу касатора бил съставен АУАН за нарушение на чл.86, ал.1,
т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180, ал.4 от ЗДДС. Актът бил надлежно предявен и връчен
на 12.07.2021 г. Въз основа на него наказващият орган издал обжалваното пред РС
– Русе наказателно постановление, с което, на основание на чл.182, ал.1 от ЗДДС,
на касатора било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 000 лева.
От правна страна контролираната
инстанция приела, че деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС
и правилно за него е наложено наказание на основание приложимата за случая
санкционна разпоредба на чл.182, ал.1 от същия закон. Съдът е счел, че с
бездействието си санкционираният търговец безспорно е осъществил вмененото му
нарушение. Приел е, че не се касае до маловажен случай, като е мотивирал своя
извод в тази насока. Посочил е, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
издадените актове. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано. Решението на
районен съд е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и прилагането на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като
въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Следва да бъде споделено заключението
на контролираната инстанция, че като не е изпълнило задължението си да начисли
данъка в съответния данъчен период, в който е издаден данъчният документ –
описаните в преписката фактури, касаторът е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му нарушение по чл.182, ал.1, във връзка с чл.86, ал.1,
т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС.
Не се споделят развитите в
касационната жалба съображения, според които, когато за сумата по продажбата в
брой има издаден касов бон от регистрирано фискално устройство, то дължимият ДДС
не може да не е начислен. Подобна аналогия между регистирането на продажбите на
стоки и услуги чрез фискално устройство и издаване на фискална касова бележка с
посочен в нея код на данъчната група по чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. и начисляването на дължимия ДДС не се основава на закона.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС, респ.
чл.54, ал.1 от ППЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем,
го начислява като издаде данъчен документ (фактура), в който посочва данъка на
отделен ред, включва размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период и
посочва издадената фактура в дневника за продажбите за съответния данъчен
период. Когато регистрираното лице извършва доставки, за които издаването на
фактура не е задължително, както е при търговията на дребно – т.е. в случаите,
когато получателят на стоката е данъчно незадължено физическо лице по чл.113,
ал.3, т.1 от ЗДДС, то извършените продажби обикновено (ако няма искане от получателя за
издаването на фактура – арг. от чл.113, ал.6 от ЗДДС) се документират само с
издаването на фискални касови бележки. В тези случаи, т.е. в случаите на
продажби в брой, документирани единствено с издаването на фискални касови
бележки, регистрираният търговец, съгласно чл.119 от ЗДДС и чл.112 от ППЗДДС,
следва да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация
за извършените такива доставки през съответния данъчен период, който отчет се
отразява в дневника за продажбите съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС, респ. чл.112,
ал.4 от ППЗДДС.
В настоящия случай обаче получатели
по процесните фактури са не данъчно незадължени физически лица, а регистрирани
по ЗДДС търговски дружества – „Джеси“ ООД и „Вихкам“ ЕООД, които са включили издадените
фактури с право на пълен данъчен кредит в дневниците си за покупките за месец
октомври 2019 г. Следователно, в този случай издаването на фактури е било
задължително и такива всъщност са били издадени, което обстоятелство изключва
възможността документираните чрез тях продажби да бъдат включвани в отчета за
извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, респ. чл.112 от ППЗДДС. Отчетът на
извършените продажби е вторичен счетоводен документ, който, макар да се съставя
въз основа на данните от месечния фискален отчет от фискалното устройство, се
различава от него, тъй като в отчета на извършените продажби се включват само продажбите,
при които, както беше посочено, фактура не е била издадена и плащането е
извършено в брой, а в месечния фискален отчет от фискалното устройство са
включени всички продажби, платени в брой, в това число и тези, за които са
издадени фактури, както е в случая. От горното е видно че, противно на поддържаното от касатора,
регистрирането на продажбите, при които плащането на продадената стока е в
брой, чрез издаването на фискална касова бележка, не може да бъде приравнено на
начисляването на ДДС.
Неподкрепени с доказателства са и
твърденията на касатора, според които в справката-декларация с вх. №
18001916360 от 08.01.2020 г. (л. 12 от делото на РС – Русе) бил включен размерът
на дължимия ДДС по двете фактури, поради което съставът на нарушението по
чл.182, ал.1 от ЗДДС от обективна страна не бил осъществен, тъй като неотразяването
им в дневника за продажбите за съответния данъчен период не е довело до
определяне на данъка в по-малък размер. От съдържанието на декларацията не се
установява, че сумата на дължимия ДДС в размер на 88,68 лева по двете процесни
фактури е била декларирана с тази справка-декларация за месеца, в който са
издадени те. Нещо повече, индиция, че тази сума не е била декларирана, се явява
и фактът, че впоследствие касаторът е подал коригираща справка-декларация за месец
октомври 2019 г., като с нея посочените фактури са били декларирани от него. Липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията във въззивната жалба,
че наказаното лице извършило това процесуално действие, тъй като било „принудено“
от органите по приходите и така заплатило два пъти ДДС по едни и същи фактури.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и въз основа на тях е
приложил правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 573/23.11.2021
г., постановено по АНД № 1859/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: