ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31216
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110127833 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от **********, ЕГН **********, с
адрес: **********, чрез ********., ****, обективно кумулативно съединени
установителни искове срещу ответника ***********, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ************* представлявано от ***********, обективно
съединени установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № ************., поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от
Договор за потребителски кредит № ************., предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „***********“ в
полза на ответника, поради неравноправност на клаузата и поради противоречие на
същата със закона, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата
от 5 лв., предявен като частичен от 108 лв., явяващи се недължимо платена сума при
начална липса на основание предвид нищожността на договора, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до окончателното
плащане.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК да
представи доказателства за плащане следва да бъдат отхвърлени, тъй като такива
писмени доказателства следва да се намират в държане на ищеца при съобразяване, че
ищецът е реализирал плащанията, но следва да се уважи искането за задължаване на
ответното дружество да представи счетоводна справка за извършените плащания по
договора, както и препис от Договора за кредит, **** и Договор за допълнителна
услуга.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до датата на
първото по делото заседание, да представи по делото счетоводна справка за
извършените плащания по договора, както и препис от Договора за кредит, **** и
Договор за допълнителна услуга, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставяне
на документите, за които е задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК може да
приеме за доказани фактите относно извършените от ищеца плащания и наличието на
задължение по гаранционна сделка в сочения от ищеца размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.10.2025 г. – 10,40 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски
кредит № *********** по реда на ЗПФУР за сумата от 450 лв., която сума следвало да
бъде погасена заедно с лихва в размер на 10,58 лв., при посочен в договора ГПР 49,74
%. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ******* в полза на дружеството ответник. Твърди се, че при
сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество,
като ищецът разбрал за начислена такса за гарант в размер на 97,42 лв. след
сключването на договора и усвояването му. Сочи, че е погасил изцяло всички
задължения по договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит страда от редица
пороци, водещи до неговата нищожност, а именно, че в договора за кредит не е
посочен размера на дължимата такса за гарант, както и че сключването на договора за
гаранция е условие за сключването на договора за кредит; че ищецът не е подписал
договора, нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което
счита, че липсва съгласи; не е изготвен в предписаната от закона форма. Поддържа
също така, че в договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР, същевременно
при изчисляването му не е включена дължимата такса за гарант, което представлява
задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено изискването на
чл. 11, ар.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на ГПР, размерът
му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5
от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради
противоречието и със закона и евентуално, че е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 9 ЗЗП. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит и частичен иск
за заплащане на сумата от 5 лв. – част от общо дължима сума в размер на 108 лв., като
платена при начална липса на основание въз основа на нищожния договор за кредит.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
*********** оспорва иска с доводи, че договора за кредит не страда от сочените от
ищеца пороци. Твърди, че при кандидатстване за кредит, кредитополучателят може да
избере между опциите да представи поръчител, избран от него, или гарант, предложен
от кредитора, поради което счита, че сключването на договора за гаранция не е
2
задължително. Изразява становище относно недопустимостта на искове за нищожност
и унищожаване на договора за гаранция, но такива искове не са предявени. Твърди се,
че ищецът сам е избрал ********* като поръчител в електронния формуляр и, след
като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.
Същевременно се сочи, че ответникът е получил преддоговрна информация, в която
изрично било посочено, че за сключването на договора за кредит кредиторът изисква
поръчителство. Оспорва възнаграждението за гаранция да намира отражение в ГПР и
в този смисъл, счита че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит № ************., а при условията на
евентуалност с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, и евентуално чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски
кредит № ************. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***********
по реда на ЗПФУР за сумата от 450 лв., при лихва в размер на 10,58 лв., обезпечен с
договор за гаранция, сключен с „*********“, *****.
В предмета на настоящото дело липсват правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, както и
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******** е нищожна поради противоречие
със закона.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** е
индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорения
договор за поръчителство.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
3
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4