№ 253
гр. Пазарджик, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500689 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 10:00 часа:
Страните не се явяват, редовно призовани.
Постъпили са писмени молби от и от двете страни със становище по
хода на делото и по съществото на спора, като са приложени и списъци за
разноските.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на РС Пазарджик , постановено по гр.д.№ 869 по описа на
съда за 2020 година е осъдено ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК******, гр.*****,
представлявано от С.П. и К.К. да заплати на ЕЛ. ЛЮБ. В., ЕГН********** от
гр.**** сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.03.2019г. ПТП, ведно със
законна лихва от предявяване на застрахователната претенция - 03.09.2019г.,
като за разликата до 6000лв претендирано обезщетение е отхвърлен иска като
неоснователен.
1
Осъдена е ЕЛ. ЛЮБ. В., ЗД"БУЛ ИНС"АД, сумата от 630лв сторени
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е.В., в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди - от телесно увреждане от
ПТП от 21.03.2019 г. за разликата над уважения размер от 1500 лева до
размер от 4 000 лева (четири хиляди лева) за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.09.2019 г до
окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта относно
разноските.
Намират решението в обжалваната му част за необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие на
материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.
51 от ЗЗД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички
необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на
исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД, а именно - настъпило
застрахователно събитие, вреди за ищцата, причинно-следствена връзка
между вредите и наличие на валиден застрахователен договор.
Не е спорно и правилно било прието от РС - Пазарджик наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество ЗД
“Бул Ине“ АД и водача на процесния лек автомобил лек автомобил марка
„Ланчия Либра“, с рег. № **** - Д.Я.Г. по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица .
Нямало спор и за това, че застрахователното събитие, а именно
процесното ПТП е настъпило в периода на покритие по валидно сключената
застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на първоинстанционното производство, от представените и
приети по делото доказателства, безспорно се установили елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „Ланчия Либра“, с рег. № **** -
Д.Я.Г. за процесното произшествие на 21.03.2019 г. и последвалите като
пряка последица от това му поведение телесни увреждания и неимуществени
вреди за ищцата Е.В..
2
Механизма на ПТП, времето, мястото, участниците и вината на водача
Ганчев, за процесната злополука, както и настъпилите телесни увреждания не
били оспорени от представителя на застрахователното дружество .
Съдът не анализирал в пълнота всички доказателства и това довело до
определянето на обезщетение, което не е съобразено с критериите по чл. 52
ЗЗД , изведени от задължителната съдебна практика.
В обжалвания съдебен акт не били посочени всички увреждания, за
които се установило, че ищцата е претърпяла и са в резултат именно на
настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП. Не било съобразено , че от доказателствата
по делото било установено , че ищцата е претърпяла и контузия на лявото
стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото; контузия по
външната част на лявото бедро с кръвонасядане и други. В посттравматичния
стадий след разнасянето на кръвонасяданията се е получила при ищцата и
Контрактура /ограничение в обема на активните движения/ в глезенната
става, което е било съпроводено с постоянни тъпи болки в ставата при ходене
и накуцваща походка.
Наличието на причинно-следствена връзка между всички тези
увреждания и процесното ПТП била установена от експерта и от
свидетелските показания.
Неправилно съдът приел ,че последните описани увреждания и
страдания се дължат на несвоевременна потърсената лекарска помощ от
ищцата. Нямало такова възражение от ответника в отговора на исковата
молба.
Доказано било, че болките и страданията, включително тези след 20-25
ден са именно в резултат от травмите, причинени на ищцата в настъпилото на
21.03.2019 г. ПТП.
Съдът неправилно приел, че болките и страданията след 20-25 ден се
дължат на ненавременното посещение на лекар, макар на ищцата да било
дадено от спешното отделение предписание това да бъде направено в срок от
24 часа, съответно и на ненавременното назначение на физиотерапия. За този
си извод съдебният състав се позовавал на Листа за преглед на пациент в
КДБ/СО от 21.03.2021 г. Видно било от този документ,че извършилия
прегледа не дава препоръки нито за провеждане на рехабилитация, нито
насочва ищцата към друг лекар-специалист.
3
На ищцата не били давани предписания консултацията с личния лекар
да стане в рамките на 24 часа след изписването от Спешното отделение. Тя
била уведомена за възможността да посети личния си лекар с предоставената
й документация от прегледите в Спешното отделение, но не и били давани
предписания задължително да го направи. Не и били давани и предписания за
провеждане на физиотерапия.Дори да се приеме,че е налице ненавременно
лечение , то не се дължи на поведение на Е.В. и съответно следвало да бъдат
взети предвид от съда настъпилите усложнения при определяне размера на
обезщетението, тъй като те били в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите увреди от процесното ПТП.
Не били обсъдени и анализирани събраните гласни доказателства , като
съдът се задоволил единствено да посочи, че показанията на свидетелите
кореспондират със заключенията на двете СМЕ.
Съдът не отчел в достатъчна степен показанията свидетелката Мария
Минекова - дъщеря на ищцата с преки наблюдения ежедневно върху нея и
отражението на злополуката .Тази свидетелка установявала, че
непосредствено след процесното ПТП ищцата не е можела да се изправя и
придвижва сама, имала болки в цялото тяло и била силно притеснена.
Изпитвала е болезненост в цялата лява страна на тялото и глезена също. Тя не
можела да стъпва на левия крак. Е.В. имала отоци и болки — по бедрото и
левия крак долу - глезена. Имала е кръвонасядания по крака и долу на
глезена, като кожата на това място била червена, после с времето и лилава,
зеленикава, жълтеникава. Около седмица била обгрижвана от дъщеря си,след
това това грижите били поети от нейния съпруг.
Повече от три седмици след удара ищцата започнала по-активно да се
раздвижва .Отдолу на крака - на ходилото имала голяма подутина и това й е
причинявало болка и е ограничавало подвижността й. Този оток продължил
повече от две седмици, а през това време тя чувствала силно неудобство.
Приемала и успокоителни, за да може да заспи. Въпреки провежданото
лечение, след посещение при личния лекар, поради продължаващи болки и
ограничения в движенията на крака, провела физиотерапия.
Преживяното се отразило зле на ищцата. Дори най-малкото препятствие
по пътя й създавало проблем - не била толкова подвижна, както преди
злополуката, не можела да се грижи за внуците си пълноценно, защото се
4
уморява при придвижван на дълги разстояния. Това я разстройвало, станала
по-затворена, по-тревожна, не минавала покрай мястото на ПТП, поради
спомена от случилото се. Това се отразявало и на връзките и с близките.
В този смисъл били показанията на другия разпитан свидетел.
Непосредствено след инцидента болките страданията, които изпитвала Е.В.
били с висок интензитет, като намалявали с течение на времето. Поради
получената контрактура, съпроводена с ограничение в обема на движенията в
глезенната става дълго време след инцидента ищцата изпитвала тъпи болки в
ставата при ходене и е имала накуцваща походка. От заключението на
експерта било установено,че ищцата е изпитвала болки при осъществяване
на битови активности - при движение до два месеца след настъпването на
произшествието.
Установено било от заключението на експерта още, че от
съществуващите три степени на навяхване, ищцата е претърпяла навяхване в
най-тежката - трета степен, като оздравяването при нея е протекло затегнато,
наложило се и провеждане на физиотерапия.
Поради липсата на задълбочен анализ на обстоятелствата, имащи
значение за преценката и определянето на справедливо застрахователно
съгласно чл. 52 ЗЗД, постановеното решение не било съобразено със
съдебната практика.
Изложени са и доводи относно размера на присъдените от
първоинстанционния съд разноски , които биха били относими към
производство по чл.248 от ГПК , което следва да се проведе пред
първоинстанционния съд.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено
друго, с което да бъде уважен предявения иск в размер на 4000 лева.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение при условията на
чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004г., §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
В срок е постъпил писмен отговор.
Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без
уважение.
Въз основа на всички събрани доказателства по делото и най-вече въз
5
основа на заключението на СМЕ на вещото лице Петко Митев, както и при
съобразяване на практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, първоинстанционният съд определил справедливо по размер и
адекватно на социално икономическата обстановка в страната обезщетение за
неимуществени вреди, съответстващо на реално доказаните увреждания на
ищцата.
Установено било от заключението на експерта, че се касае за навяхване
на глезената става, а не за изкълчване, каквото се претендираше по делото.
Ударът между автомобила и пострадалата е бил в бедрото, където вещото
лице е установило само кръвонасядане.
Съдът отчел, че увреждането е настъпило преди две години и половина.
Съдът съобразил, че болките и страданията на ищцата са били по-
интензивни само през първите няколко дена, като в период от 20-25 дена
такава травма отшумява. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ищцата не
е посетила своевременно лекар и не е потърсила навременна медицинска
помощ, което при нея е довело до увеличаване на възстановителния период.
Това обаче не е последица от самото ПТП, а от собственото поведение на
ищцата, изразяващо се в бездействие и липса на заинтересованост за
здравословното и състояние. Когато е започнала предписаната й
физиотерапия състоянието й веднага се е подобрило значително. Съдът е
направил правилен и законосъобразен извод, че ищцата сама със своето
поведение е довела до увеличаване на оздравителния процес, като
отговорността за това не е на делинквента, а нейна. Съобразен бил и факта, че
вече е заплатено обезщетение на ищцата от 500 лева, т.е. обезщетението,
което съдът е определил е 2 000 лева, като е присъдил сумата от 1500 лева
след приспадане на платеното обезщетение в размер на 500 лева.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
6
10.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7