Решение по дело №2169/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1251
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120102169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   1251  / 22.05.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                     ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и втори февруари                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                             Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря Е.Христова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2169 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                       Производството е образувано по предявените от „Топлофикация Бургас” ЕАД против И.А.Д. обективно съединени искове, за установяване по отношение на последната, че дължи на ищцовото дружество сумата от 295.03 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 год. до 30.11.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 46.85 лв., начислена върху главницата за периода от 05.01.2015 год. до 14.12.2017 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2017 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                                 Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който ангажира доказателства, моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

                                 Особеният представител на ответницата възразява срещу основателността на исковете. Също ангажира доказателства.      

                       Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                       Ответницата е собственик на недвижим имот - апартамент в гр.Б*, ж/к „*******, видно от представения нот.акт № *******/1996 год. на нотариус при БРС.

                       На общо събрание на етажните собственици в етажна собственост, находяща се в гр. Б*, ж/к „*****, проведено на 11.10.2000 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „Белчевстрой” ЕООД, съобразно договори с „Топлофикация - Бургас“ ЕАД.

                       Според изготвената от ищцовата страна справка за дължими суми, за периода от месец ноември 2014 год. до месец ноември 2017 год. на ответницата са начислени сумите от: 108.65 лв. за отопление в процесния имот, 177.47 лв. - отдадена толоенергия от сградна инсталация, 1.51 лв. - корекция и 7.40 лв. – отчет и дялово разпределение. Върху съответните месечни задължения, явяващи се сбор от посочените компоненти, е начислявана мораторна лихва, чийто общ размер за  процесния период възлиза на 46.85 лв.

                       По делото са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия, отчетни листи за абонатната станция, към която е присъединена етажната собственост, неподписани отчетни листи за топлоснабден обект в гр.Б*, ж/к*, както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия в посочения обект.

                       Вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза еднозначно е посочило, че за процесния период етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е била присъединена към абонатната станция и към същата е подавана топлоенергия, като за имота са начислявани суми за отопление от дебелостенно тръбно тяло ¾ и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, според дяловото разпределение и с лицензиран софтуер, одобрен от КЕВР. Начисленията са извършвани съгласно действащата методика.

                       Представени са и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия и справки за дялово разпределение за периода от м. май 2015 год. до м.ноември 2017 год., касаещи топлоснабдения имот.

                                 При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.

                       Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и И.Д. - собственик на топлоснабдения имот,  възникнало по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, по което е „Топлофикация - Бургас” ЕАД е изпълнило задълженията си да достави топлоенергия на посочената стойност през процесния период. Във връзка с възражението на особения представител на ответницата следва да се каже, че  макар в имота й да е нямало потребление, съгл. чл.153, ал.6 ЗЕ, тя е потребител на топлинната енергия, отдадена от щранг-лири, дебелостенни тръбни отоплители в имота, от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, доколкото липсват доказателства за прекратяване на топлоснабдяването по реда на ал.2 от същата разпоредба. Припадащата се част от топлинната енергия за отопление и сградна инсталация е разпределена от надлежно избран топлинен счетоводител, с лицензиран софтуер и възлиза на претендираната сума. Липсват доказателства същата да е била заплатена в срок, поради което претенцията за главница се явява изцяло основателна.

                       Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, се дължи обезщетение за периода на забавата, в размер на законната лихва. Според чл.32 от действащите общи условия, топлинната енергия се заплаща в 30 – дневен срок от изтичане на периода, за който е потребена. Предвид изложеното, акцесорната претенция е доказана в своето основание. Поради липса на данни за размера й, на основание чл.162 от ГПК, съдът го определи служебно на 46.92 лв., т.е. същата е основателна за пълния си предявен размер.

                       Дължими, при това положение, са и разноските, сторени от ищцовата страна в производството по ч.гр.д. № ***** / 2017 год. на БРС. В тежест на Д. се възлагат разноските за настоящото производство, понесени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД, възлизащи на 525 лв.                    

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А. ***, ж/к ”Зорница”, бл.15, вх.6, ет.4, ап.ляв, ЕГН – **********,*** ЕАД, дължи на “Топлофикация Бургас” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “*, представлявано от Х* И*, сумата от 295.03 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 год. до 30.11.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 46.85 лв., начислена върху главницата за периода от 05.01.2015 год. до 14.12.2017 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2017 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       ОСЪЖДА И.А.Д. да заплати на “Топлофикация Бургас” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ********/2017 год. на БРС в размер на 75 лв., както и за настоящото производство – в размер на 525 лв.          

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                      

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е