№ 90
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000624 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260518/14.03.2022 г. – п.к. 11.03.2022 г., подадена от
„ЗК Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК:********* чрез юр.к. А. Г.
срещу решение № 260006/09.02.2022 г., постановено по търг. дело № 59/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Хайпъркарс“ ЕООД,
ул. „Иларион Ловчански“ № 28, с ЕИК:********* сумата от 110 000 лв., представляваща вземане
(обезщетение) по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, за вредите (при условията на тотална
щета), които ищецът е претърпял като последица от настъпилото застрахователно събитие – ПТП,
станало на 06.09.2018 г., около 21:00 часа, на ул. „Вилиластелоне“ в община Кариняно -
Виластелоне ЗР122, Италия, с участие на застрахованото при ответника МПС, управлявано от Д. Р.
- л.а. марка „Алфа Ромео“, модел „Джулия Куадрифолио" с ДК № ***, рама
ZEREAEAV3H7537061, собственост на ищцовото дружество, като посоченият застрахован при
ответника лек автомобил е изгорял напълно; ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.07.2020 г., както и 15 416.67 лв., представляващи лихва за забава върху посочената главница,
считано от 08.01.2019 г. до 15.07.2020 г., а също и сумата 9 196.67лв., представляваща разноски по
делото за първата инстанция.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли апелативния съд да го
отмени и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Излага
1
съображения в подкрепа на възраженията си за неоснователност на иска поради това, че бил
налице изключен риск по застраховка „Каско”, тъй като тъй като било безспорно, че водачът бил с
концентрация на алкохол в кръвта, в степен в която същият не би могъл да управлява коректно
МПС, и то със скорост, надвишаваща разрешената, както и че именно управлението под влияние
на алкохол било в пряка причина с настъпване на пътнотранспортното произшествие.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Хайпъркарс“ ЕООД чрез адвокат Н. Д.
от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без
уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „ЗК Лев Инс“ АД чрез
юр.к. А. Г. поддържа жалбата си и направените с нея искания, включително за присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна. От своя
страна, „Хайпъркарс“ ЕООД чрез адвокат С. Х. оспорва въззивната жалба, съответно поддържа
отговора си срещу нея и направените с него искания, включително за присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество -за неоснователна, поради следните съображения:
Производство пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по предявени от „Хайпъркарс“
ЕООД срещу „ЗК Лев Инс“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както
следва: - сумата от 110 000 лв., представляваща обезщетение за вредите, които ищецът е
претърпял като последица от настъпилото застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, станало на 06.09.2018 г., около 21:00 часа, на ул. „Виластелоне“ в община
Кариняно-Виластелоне SР122, Италия, между застрахованото при ответника по застраховка
„Каско“ МПС, управлявано от правоспособния водач Д. Р., италиански гражданин, роден на
03.07.1962 г., и МПС марка „Фиат", модел „500 Абарт“ с ДК № *** ZFA31200000961101,
управлявано от собственика му Д. П., италиански гражданин, роден на ********** г., при което
застрахованият при ответника лек автомобил е изгорял напълно (тотална щета), ведно с лихва от
предявяване на иска; както и сумата от 15 416.67 лв., представляващи лихва за забава върху
посочената главница, считано от 08.01.2019 г. до 15.07.2020 г.
Ищецът твърди, че между страните по делото било налице застрахователно правоотношение
към ралевантния момент с договорена рискова клауза „Клауза А - Всички рискове“ по смисъла на
Общите условия (ОУ) към застраховката и при застрахователна сума от 110 000 лева.
На 06.09.2018 г., около 21:00 часа, на ул. „Виластелоне“ в община Кариняно -Виластелоне
SР122, Италия, възникнало пътнотранспортно произшествие между застрахованото МПС,
управлявано от правоспособния водач Д. Р., италиански гражданин, и МПС марка „Фиат“, модел
„500 Абарт“, управлявано от собственика му Д. П., италиански гражданин. Като последица от
удара между двете МПС се запалил и изгорял напълно застрахованият при ответника лек
автомобил.
За настъпилото събитие веднага били уведомени както компетентните органи в Италия, като
застрахованият добросъвестно съдействал на ответника, представяйки всички изискани документи
и информация, нужни за определяне и изплащане на застрахователно събитие по образувана
2
застрахователна преписка.
Ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие,
позовавайки се на приложението на т. 27.3 от ОУ.
Щетата била тотална, застрахованият автомобил бил опожарен и по него нямало запазени
части, при което ищецът оценява обезщетението, дължимо за процесната щета, в размер на
договорена в полицата застрахователната стойност от 110 000 лева, какъвто е размерът на
предявения иск след направено и прието от съда изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в
съдебно заседание на 01.07.2021 г.
Ответното дружество „ЗК Лев Инс“ АД оспорва като неоснователни предявените искове и
моли съда да ги отхвърли. Твърди, че било налице основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение по силата на чл. 27.3 от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които били неразделна част от
договора между страните. Касаело се за изключен риск по застраховка „Каско“ – застрахователят
не дължал плащане на обезщетение за настъпили щети, вследствие управление на МПС след
употреба на алкохол и освен това с поведението си водачът на застрахования автомобил бил
предизвикал пътнотранспортно произшествие със значителни вреди именно защото управлявал
МПС с изключително висока скорост, под въздействието на алкохол и в този смисъл
неизпълнението на застрахователния договор от страна на застрахования било значително с оглед
интереса на застрахователя (чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ).
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира, че така предявените
искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ, същите са процесуално допустими и
правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението
се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269
ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че със застрахователна полица № 93001810030592/17.04.2018 г. между „ЗК Лев Инс“
АД като застраховател и „Хайпъркарс“ ЕООД като застрахован е учредено застрахователно
правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, предоставяща
покритие за МПС марка „Алфа Ромео“, модел „Джулия Куадрифолио“ с ДК № ***, рама
ZEREAEAV3H7537061, собственост на ищцовото дружество, за периода от 00:00 часа на
18.04.2018 г. до 24:00 часа на 17.04.2019 г., с договорена рискова клауза „Клауза А - Всички
рискове“ по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката и при застрахователна сума от
110 000 лева. При сключването на същата е направен оглед на МПС, за което е издаден талон за
оглед на автомобил № R ********** от 17.04.2018 г., а застрахователната премия е заплатена в
цялост при сключване на застраховката, за което е издадена разписка сметка № А005420198 от
17.04.2018 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и това, че на 06.09.2018 г.,
около 21:00 часа, на ул. „Виластелоне“ в община Кариняно - Виластелоне SР122, Република
Италия, е възникнало пътнотранспортно произшествие между застрахованото МПС, управлявано
от водача Д. Р., италиански гражданин, и МПС марка „Фиат“, модел „500 Абарт“, ДК № ***
ZFA31200000961101, управлявано от Д. П., италиански гражданин.
В приложен по делото формуляр за ПТП е описан механизмът на ПТП: Водачът на л.а.
3
„Алфа Ромео" задминава л.а. „Фиат", губи контрол върху управлението и се блъска в пилон на
мост над река, в резултат на което л.а. „Алфа Ромео" се запалва, а част от него (колело) удря л.а.
„Фиат“.
За настъпилото събитие са били уведомени компетентните органи в Република Италия, в
случая Полицейският участък в Карманьола, Отдел „Карабинери“ в Пиемонте Вале Д'Аоста, които
на място са констатирали събитието, съставяйки протокол за ПТП № 31789/2018 г.
В съставените по случая документи от полицията е отразено, че: „ПТП е без пострадали
лица" , „двамата водачи са дали изявления"; „При пристигане на място в 21.35 ч. се констатира
екип от 115 и екип от 118, който оказва първа помощ на водача на превозно средство „Алфа
Ромео“; „Съответните водачи вследствие на удара не са били наранени“. В доклад за
пътнотранспортно произшествие е отбелязано, че не е бил извършен преглед, относно психо-
физическото състояние на участващите в ПТП водачи. Приложени са два протокола от проведени
изследвания на проби урина и кръв, взети от водача Д. Р. на 06.09.18 г.; изследванията са
проведени на 10.09.18 г. в Регионален антидопингов център в област Гондзоле. Пробата урина е
изследвана по скринингов метод за наличие на наркотични вещества и групи медикаменти,
повлияващи психо-физичното състояние - такива не са установени. Не е провеждано изследване за
наличие на алкохол в урината. Пробата кръв е изследвана по метод на Ензимно-
спектрофотометричен анализ – установено е наличие на етанол (етилов алкохол) в количество 0.1
г/л. (или 0.1 промила).
По делото не са установени данни за действията на Р. преди и непосредствено след
инцидента около 21 ч., както и за времето до взимане на пробите в 23.50 ч.; няма данни за
здравословното му състояние и евентуално прилагано лечение; няма данни – обяснения от същия
дали, кога и при какви обстоятелства е употребил алкохол или съдържаща алкохол друга напитка
или храна – вид, количество и др.; няма данни за тегло и структура и т.н.
Въз основа на уведомление при ответника е образувана застрахователна преписка с № 0000-
1201-18-208916 за настъпило застрахователно събитие „ПТП", покрито по договорената рискова
клауза „Клауза А - Всички рискове“ по смисъла на ОУ към застраховката. Ищецът е прекратил
регистрацията на застрахованото МПС, като е представил доказателства за това.
С писмо изх. № 283 от 08.01.2019 г., потвърдено с писмо изх. № 2564 от 15.03.2019 г.,
ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие,
позовавайки се на приложението на т. 27.3 от ОУ, съгласно която застрахователят не обезщетява
щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол
и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице К. Б..
Съгласно заключението, условията, при които е настъпило произшествието са, както следва: при
облачно време, при влажна и хлъзгава настилка поради обилните валежи, възникнали през
предходните часове. Преди произшествието лекият автомобил „Алфа Ромео Джулия" се е движел
по ул. „Вилиластелоне“, в посока от Кариняно към Виластелоне. Непосредствено преди инцидента
процесният автомобил се е движел в лявата лента на еднопосочен път с две ленти за движение в
посока към Виластелоне. По същото време на същия път и в същата посока се е движел лекия
автомобил „Фиат 500 Абарт“. Точно преди инцидента той се е движел в дясната пътна лента по
посоката на движението. Преди произшествието, водачът на превозното средство „Алфа Ромео
Джулия“ е изпреварил превозното средство „Фиат 500 Абарт“ на входа на моста на река По, на
4
SР122, в даден момент водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео Джулия“ е загубил контрол върху
превозното средство, вследствие на което е последвал удар в единия от пилоните на моста на река
По, на SР122. След удара в пилона част от предницата на автомобила се е разрушила и е паднало
едно от колелата, което впоследствие се удря в предния капак на превозното средство „Фиат 500
Абарт“. В резултат на сблъсъците с пилоните на моста, процесният автомобил „Алфа Ромео
Джулия“ се е запалил. Вещото лице сочи, че след произшествието опожареният автомобил е
напълно разрушен, т.е. може да се ползва единствено като скрап. Липсват данни за скоростта на
движение на автомобила. Щетите по застрахования при ответника автомобил са в резултат на
ударите с неподвижните части и състави на конструкцията на моста. В заключението е определена
остатъчната стойност на л.а. “Алфа Ромео“ към момента на застрахователното събитие - 06.09.2018
г., която е в размер на 114 700 лв., в какъвто размер е и стойността на щетите, тъй като
автомобилът е напълно разрушен и няма останали части, които биха имали някаква стойност.
По делото е приета и съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Н..
Съгласно заключението, в случая не е възможно да се даде категоричен и достоверен отговор на
въпроса каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на лицето Д. Р. към момента на
настъпилото ПТП в 21.00 ч на 06.09.2018 г., само на база данните за установена концентрация на
алкохол в кръвта на същия 0,1 г/л в проба кръв, взета му 2 ч. и 50 м. по-късно - в 23.50 ч. на
същата дата. Дадени са теоретично възможни варианти в зависимост от евентуална употреба на
по-голямо или по-малко количество алкохол или въобще липса на такава консумация, както и
времето на приемане, при което концентрацията към момента на ПТП би варирала от 0,525
промила, през 0,1-0,3 промила; 0,1 промила и по-малка, липса на такъв (ако се приеме, че след
инцидента е приета напитка или храна, медикамент и др., съдържащи алкохол, в т.ч. се сочи и че
установената ниска алкохолна концентрация 0.1 промила в пробата кръв може да се дължи на
аналитична грешка/в посока завишаване/ - възможно неправилно взета проба кръв, възможно
допустима грешка на метода и др. В този случай към момента на инцидента в кръвта на лицето
също може да не се е съдържал етилов алкохол. В заключението се сочи, че чрез експериментални
научни изследвания и наблюдения в практиката е установена известна зависимост между
концентрацията на алкохол в кръвта и разстройствата (нарушенията) на нормалните психически и
физически функции на организма, респ. степента на клиничните прояви при повлияните от
алкохол лица. На база тази зависимост за нуждите на практиката са възприети степени на
алкохолно опиване (от субклинична до абсолютно смъртоносна концентрация), които дават
обобщени данни за функционалните разстройства при повечето лица със съответна концентрация
на алкохол в кръвта. По обобщени данни от такива изследвания при по-ниски алкохолни
концентрации първоначално се влошават вниманието и наблюдателността, увеличава се времето за
възприемане на слухови и зрителни усещания, както и времето за реакция след тях, намалява се
възможността за оценка за скорост и разстояние, нарушава се координацията за фините движения
и др. По отношение възможното повлияване на водачите от евентуално употребен алкохол и
наличие на такъв в кръвта в заключението е посочено следното: При концентрация в кръвта от 0
до 0,1%о - алкохолът е в границите на физиологичната норма; при концентрация от 0,1 до 0,2%о -
практически трезво лице, без доловими функционални промени; при концентрация от 0,2 до 0,5%о
- лицето е в субклинична степен на алкохолно опиване, установима само със специални
психомоторни тестове; наблюдава се леко отслабване на внимание, съобразителност, възприятия,
нарушаване на фините координационни движения и др.; при концентрация в кръвта от 0,5 до
1,5%о - лицето е в лека степен на алкохолно опиване.
5
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка „Каско“ на
МПС; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) вида и размера на причинените вреди и 4)
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са установени по делото, а
същевременно неоснователни се явяват възраженията на ответника за наличието на основания за
освобождаването му от отговорност по т. 27.3 от ОУ (застрахователят не дължи плащане на
обезщетение за настъпили щети, вследствие управление на МПС след употреба на алкохол),
релевирани във въззивната му жалба, само относно които следва да се произнесе въззивния съд
предвид ограничения въззив съгласно чл. 269 ГПК.
Поради това, искът по чл. 405, ал. 1 КЗ като основателен и доказан следва да бъде уважен
изцяло – така, както е предявен – за сумата от 110 000 лв., както и акцесорните искания по чл. 409
КЗ за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба -
15.07.2020 г., както и 15 416.67 лв., представляващи лихва за забава върху посочената главница,
считано от 08.01.2019 г. до 15.07.2020 г., доколкото уважаването на тези искания е обусловено от
уважаването на основания иск.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съобразени с установеното от фактическа страна, поради което
въззивният съд напълно ги споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях, а с оглед
възраженията по въззивната жалба, отбелязва и следното:
Действително, съгласно клаузата по т. 27.3. от приложимите към процесния застрахователен
договор Общи условия на „ЗК Лев Инс“ АД, застрахователят не обезщетява щети, възникнали по
причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи
вещества от водача на застрахованото МПС, т.е. за да се изключи отговорността на застрахователя
следва да бъде доказано, освен това, че водачът е употребил алкохол и пряката причинно
следствена връзка на тази употреба с настъпилото пътнотранспортно произшествие. В случая
обаче, такава хипотеза не се установява. Водачът на застрахованото МПС не е управлявал същото
към момента на инцидента след употреба на алкохол, съответно и пътнотранспортното
произшествие не е възникнало поради такава причина. Както и бе отбелязано по-горе, от приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че отчетеното наличие на 0.1 промила
етил в кръвта на водача при допустима референтна стойност от 0.5 промила, не само е съобразено
с времевия период на вземане на кръвната проба, но и минимална концентрация от 0.1 промила
може да се получи, както от употребата на медикаменти, така и на определени храни съдържащи
етил или някои от неговите разновидности, като наред с това, концентрация от 0.1 промила не се
счита за употреба на алкохол или алкохолно повлияване. Нещо повече, вещото лице, посочва че
концентрация от 0.1 промила алкохол в кръвта, дори е в рамките на физиологичната норма и
човешкият организъм на част от човешката популация, естествено произвежда и поддържа
подобна концентрация на алкохол, но същата не води до състояние на алкохолно опиянение. При
тези изводи на вещото лице и при липса на други данни, освен резултата от взетата кръвна проба
на водача на МПС, по никакъв начин не може да се приеме, че последният към момента на
6
пътнотранспортното произшествие е управлявал автомобила след употреба на алкохол и това да е
довело до настъпване на пътния инцидент.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за
основателност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно представените списък по чл. 80 ГПК и извлечение от
банкова сметка, жалбоподателят „ЗК Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна „Хайпъркарс“ ЕООД сумата от 7 600 лв. (седем хиляди и шестстотин лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за редуциране на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е определено в размер не повече от два пъти (1.7) над
минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (4 038 лв.) и с оглед фактическата и правна сложност на делото –
предмет на производството са няколко обективно съединени искове, налице е сравнително обемен
доказателствен материал – писмени доказателства и две съдебни експертизи, адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260006/09.02.2022 г., постановено по търг. дело № 59/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Осъжда „ЗК Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК:********* да
заплати на „Хайпъркарс“ ЕООД, ул. „Иларион Ловчански“ № 28, с ЕИК:********* сумата от
7 600 лв. (седем хиляди и шестстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7